Андрей Зайончковски
| Андрей Зайончковски | |
|---|---|
| 8 юни 1862 — 21 март 1926 | |
| Служил на | Русия |
| Години на служба | 1888-1917, 1918-1926 |
| Звание | генерал от пехотата (от 1916) |
| Командвания | XXX корпус XLVII корпус Добруджанска армия |
| Битки | бой при Добрич Кубадинско сражение |
Андрей Меда̀рдович Зайончко̀вски е руски военен историк, руски и съветски офицер (генерал от пехотата), командвал руско-румънските войски в Добруджа по време на Първата световна война.
Роден е в Орловска губерния, Западна Русия. Завършва Николаевското инженерно училище (1883) и Николаевската генерал-щабна академия (1888). Започва службата си като младши офицер в сапьорен батальон. Издига се до командир на пехотен полк през пролетта на 1904 г. Като такъв взема участие в Руско-японската война от 1904-1905 г. От май 1912 г. е командир на дивизия. [1]
В началото на Първата световна война Зайончковски командва 37-ма пехотна дивизия. През март 1915 г. поема командването на ХХХ-ти армейски корпус. Отличава се през лятото на 1916 г. в боевете с австро-унгарци и германци на река Стоход (във Волинска област, Северозападна Украйна). Успехът му създава благоприятна възможност за настъпление към Ковел (главната цел на операциите), но не е използван от висшето руско командване.[1]
Веднага след влизането на Румъния във войната (август 1916 г.) Зайончковски е пратен в помощ на руския съюзник в Добруджа, начело на XLVII-ми армейски корпус (2 пехотни дивизии). Първият му сблъсък с българите е безуспешният опит да отвоюва Добрич (5-7 септември). След разгрома при Тутракан присъединява остатъците от румънските войски към корпуса си в новообразуваната Добруджанска армия. Отразява първата българска атака на Кубадин, но при втората търпи поражение, което струва контрола над Добруджа. [1]
След Кубадинското сражение Зайончковски е снет от командването на Добруджанската армия, а през април 1917 е пенсиониран. След Октомврийската революция се включва в Червената армия, през 1919 г. е началник-щаб на 13-а армия. Сътрудничи на НКВД за арестуването на много царски офицери.[1]
Зайончковски е известен с изследванията си, посветени на Кримската и Първата световна война.[1]
Исторически трудове [редактиране]
- Зайончковский, А. М. Восточная война 1853-1856 гг.. „Полигон“. Санкт Петербург 2002. Онлайн: militera.lib.ru, 12.12.2011
- Зайончковский, А. М. Первая мировая война. „Полигон“. Санкт Петербург 2002. Онлайн: militera.lib.ru, 12.12.2011
