Добрич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Добрич
Знаме    Герб
Dobrich Hotel Bulgaria31.jpg
Централната част на Добрич
България
Red pog.png
Добрич
Област Добрич
Red pog.png
Добрич
Общи данни
Население 96 723 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 88 807 (НСИ)
Землище 109,018 km²
Надм. височина 225 m
Пощ. код 9300
Тел. код 058
МПС код ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ 72624
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Добрич
Детелина Николова
(ГЕРБ)
Адрес община
ул.България 12 п.к. 20, 9300 Добрич
тел.:058 600 001

До̀брич е град в Североизточна България, административен и стопански център на област Добрич и община Добрич. Той е разположен в южната част на географския район Добруджа, на 34 км. от Балчик и на 45 км. от Варна. Населението на града към 31.12.2013 г е 88.807 жители[1].

Съдържание

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Входът на градският парк "Св. Георги"

Град Добрич е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Суха река) на 220 м. надм. в. Отстои на 50 км северозападно от Варна, на 92 км югоизточно от Силистра и на 34 км югозападно от Балчик. Градът е предпочитан от много хора, заради доброто му разположение (на около 30км от черноморието). Известен е и с градския парк "Свети Георги", който е един от най-големите градски паркове в България и на места той разполага с напълно девствена природа.

Административно деление[редактиране | edit source]

Кварталите на Добрич

Квартали на Добрич: жк.Балик , жк.Дружба 1 , жк.Дружба 2 , жк.Дружба 3 , жк.Дружба 4 , жк.Югоизток , жк.Изгрев , жк.Христо Ботев , жк.Иглика , жк.Строител ,жк.Добротица, Рилци, Йовково, Пинета,кв.Авиограда

Климат[редактиране | edit source]

Добрич
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек
Средни максимални температури (°C) 3,6 4,7 8,1 14 19,1 23,7 25,9 25,7 22,5 16,6 11,2 6
Средни температури (°C) 0,4 1,5 4,6 9,9 14,9 19,1 21,1 20,9 17,7 12,4 7,5 3
Средни минимални температури (°C) −2,8 −1,7 1,1 5,8 10,7 14,5 16,4 16,2 12,9 8,3 3,9 0
Средни месечни валежи (mm) 40 35 35 46 51 56 47 39 42 39 55 52
Източник: Climate-data[2]

По своите климатични фактори атмосферна циркулация, радиационни и физико-географски условия, районът принадлежи към Източния климатичен район на дунавската хълмиста равнина от Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област и климатичния район на Северното Черноморие от Черноморската климатична подобласт на континентално-средиземноморската климатична област. Климатичните условия тук се доближават до условията на източно-европейския климат, чийто най-съществени черти са малките валежи за относително студената за съответната географска ширина зима / средната зимна температура е с 2-3 С по-ниска от отговарящата на географската ширина/ и горещо лято, през което падат максималните за годината валежи. Съобразно с това и средната годишна амплитуда на температурата е между 22 С и 24 С, като на места достига и 25 С , което подчертава континенталния характер на климата. Подобно е и съотношението на валежите като лятната им сума надвишава зимната с около 100-150% . Пролетта и есента имат преходен характер като есента е малко по-топла и по-суха от пролетта. Пролетта в този регион е доста хладна, което се дължи главно на по-честите през този сезон североизточни нахлувания на по-хладен въздух годишната сума на валежите е средно между 500-550 мм и това очертава района като един от най-сухите за нашата страна. Тук главно през лятото и есента има чести и доста продължителни безвалежни периоди, някои от които са с продължителност 16-30 денонощия. Тенденциите към засушаване на климата все повече се засилват и проявяват в последните няколко години. Най важната климатична особеност на Черноморската климатична подобласт е сравнително меката и влажна зима и горещото, но сравнително сухо и слънчево лято. Зимните температурни условия се дължат преди всичко на термичното влияние на големия воден басейн и се простират в успоредна на брега ивица с ширина 15-20 км. районът е открит за северните и североизточни ветрове, чиято скорост през зимата достига скорост 15-20 м/сек.

Почви и води[редактиране | edit source]

  • Най-разпространени са черноземните почви – отличаващи се с голямо естествено плодородие с тяхната разновидност – излужени и само на петна – деградирали черноземи – лесивирани и глинести черноземи временно повърхностно преовлажняващи се.
Суха река край Добрич
  • Води - Територията на общината е бедна на водни ресурси, които заемат едва 0,19 % от общата площ, при средно за страната 2 %. и това се дължи на геолого-географските фактори. Водните ресурси на територията на община Добричка включват основните видове водоизточници: главно подпочвени води и по-малко реки. Подземните води са важно звено във водния баланс на района. Хидрогеографската обстановка се определя от язовир "Одринци" с 3мил.куб.м.вода и 10бр.малки микроязовира с 1,1мил.куб.м.вода и Батовска река. През територията на общината с посока юг-север ,преминава долината на р.Суха.В по-голямата си част има широко речно легло,запълнено с наносни материали и стръмни склонове.По главните притоци са:Батовско,Лясковско и Богдановско сухи дерета.Водният им режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Река суха е и приемник на битовите отпадни води на град Добрич,след пречистването им в ГПСОВ с.Врачаници. Подземните води са разположени в два хоризонта,които се използват за водоснабдяване на населените места от общината:

История[редактиране | edit source]

Най-старите археологически останки на територията на град Добрич датират от епохата на античността. През ранното средновековие тук съществува за кратко време неукрепено старобългарско селище. Сегашният град възниква през ХVІ век под името Хаджиоглу пазарджик. Легендата разказва, че Добрич е основан от богатия търговец Хаджиоглу. Според историческите извори градът е създаден от огузки род със същото име. В тях той е споменат като малко село с 14 домакинства. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие и като център на обширна каза. Разположен на важен стратегически път, свързващ центъра на Османската империя с отвъддунавските земи, Добрич бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. А през ХІХ в. се прочува и със своя ежегоден панаир, който привлича търговци от всички краища на империята. На 27 януари 1878 г. Хаджиоглу пазарджик е освободен от османско владичество. През 1882 г. по настояване на своите граждани той е преименуван на името на българския владетел Добротица, който през ХІV в. управлява Добруджанското деспотство. През епохата на Новото време градът запазва значението си на административен, стопански и културен център на Южна Добруджа. По време на румънското владичество (1913-1916 и 1919-1940 г.) той е един от центровете на национално-освободителните борби на добруджанци. Неслучайно, по време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., тук се водят тридневните кръвопролитни сражения за отбраната на града, останали в българската история като Добричката епопея. С подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се възвръща към България. На 25 септември българските войски влизат в града и затова този ден е обявен за официален празник на Добрич.

Античност и средновековие[редактиране | edit source]

Паметник на Хан Аспарух в Добрич

Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (IV-III в. пр. Хр. — II-IV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VII-XI в. сл. Хр.).

Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на 11 век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.

Под османска власт[редактиране | edit source]

През 16 век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу, чието име градът носи до 1882 г (Хаджиоглу Пазарджик). Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.

През 17 - 19 век. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал.

До началото на 19 век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.

През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук — Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.

След Освобождението до балканските войни[редактиране | edit source]

Добрич в миналото

Хаджиоглу Пазарджик е освободен от турско владичество на 27 януари 1878 г. от части на Долнодунавския руски отряд (командир, генерал-лейтенант Аполон Цимерман). През 1882 г. по настояване на своите граждани той е преименуван на името на българския владетел Добротица, който през ХІV в. управлява Добруджанското деспотство (княжески указ от 19 февруари 882 г.).

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Добрич са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Румънска окупация[редактиране | edit source]

На развитието на града през първите десетилетия на 20 век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. По време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., тук се водят тридневните кръвопролитни сражения за отбраната на града, останали в българската история като Добричката епопея. Руската казашка дивизия, командвана от генерал-лейтенат Леонтович, е разбита от кавалерията на ген. Иван Колев, комуто се приписват известните думи: "На чувството на уважение към русите трябва да противопоставим обичта към България!" След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.

Втора световна война и комунизъм[редактиране | edit source]

От 1949 година няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име — Добрич.

"...А кой знае, може би защото Добрич е бил четири пъти "освобождаван", жителите му естествено са стигнали до пълнолетна свобода, която естествено подканя колективното им историческо подсъзнание свободно да почита почитта... Добричката почит съчетава признанието с милосърдието и затова до заслужено прославените нарежда незаслужено забравените. Поради тази си отлика този малък град до сам ръба на Европа е град европейски..."

—Петър Увалиев, 1996 г.

Добрич през посткомунизма[редактиране | edit source]

Градът днес[редактиране | edit source]

Central Mall Dobrich
Обновеният градски парк "Св. Георги"
  • „Сентрал Мол Добрич” е новия мол в град Добрич. Сградата, е реконструирана, за да отговаря на всички европейски изисквания и стандарти.Строителните работи по „Сентрал Мол Добрич” завършиха на 04.09.2010 година заедно с пълното реконструиране, обновяване и озеленяване на сградата и прилежащите й площи. Официалното отваряне на „Сентрал Мол Добрич” се състоя на 06.09.2010 година.
  • Градски парк "Св. Георги" - Поетапно през годините градският парк се доизгражда и обогатява със съоръжения от различен характер и сега той се разполага на площ от 430 дка. В периода 2008 - 2012 г. са изградени фитнес площадка за възрастни. Със средства на Община град Добрич са ремонтирани алеи на площ от 2 декара. По проект „Добрич - жива шевица от таланти" е реконструиран розариум, в който ще бъдат засадени около 39 сорта рози. Успоредно с това е преместена и реконструирана детската площадка „Дървен град".

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1872 година до 2011 година:[1][4][5][6]

Добрич
година 1872 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1989 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2013
население 14 000 10 717 17 146 няма данни 30 522 42 661 55 150 86 446 109 066 130 149 117 494 100 379 93 802 93 300 92 672 91 030 89 627
Източници: Национален статистически институт[1], „Pop-stat.mashke.org“[4] и Географски институт при БАН[5]

Религии и ентнически състав[редактиране | edit source]

В града близо 86% от общността изповядва източноправославието, като останалите християни принадлежат главно към протестантската общност. Около 10% са изповядващите исляма, като тази група е съставена от български турци и част от ромското население.

Църква "Свети Георги"[редактиране | edit source]

Църква "Свети Георги"

Църквата "Свети Георги" е най-старият православен храм, който може да се види в Добрич. През 19 век той е издигнат благодарение с даренията на родолюбиви българи. Сред хората, дали средства за издигането на олтара е и Иван Хадживълков. Окончателно църквата е завършена през 1843 година, но по време на Кримската война от 1853-1856 година е опожарена. По разкази на запознати реставрацията на Свети Георги е завършена до 1864 година. Височината на храма Свети Георги е едва 12 метра, но тя не може да е по-голяма, имайки предвид периода, през който е строен. Изискванията на турската администрация повелявали православните храмове да са по-ниски от останалите религиозни постройки (джамиите) в Добрич. Има само хипотези защо храмът носи името именно на Свети Георги Победоносец. Смята се, че предверието на храма е издигнато допълнително в по-късен период. Църквата е изографисана в 1889 година при митрополит Симеон, след което е и осветена от него. Няма исторически данни кога точно е изградена камбанарията. Църквата Свети Георги в Добрич е претърпяла няколко частични реставрации през годините, като последното е през 2000 година, когато са възстановени четири икони.

Храм "Света Троица"[редактиране | edit source]

Храм "Света Троица"

През лятото на 1902г. е избран комитет за построяването на сегашната църква “Св. Троица” на мястото на съградения през 1856г. храм със същото име. В брой 12 от 9.11.1902г. на местния вестник “Добруджанец” е поместено съобщението, че на мястото на старата църква ще се строи нова със същото име, за 30 000 златни лева. Инициативният комитет се е състоял от 20 енориаши, имената на които са запазени и до наши дни. Строежът започнал и завършил през периода, когато кмет на града е бил Желез Абаджиев, околийски началник – Божилов, и градски инженер – Демоскало Роделия. На 29 юни 1905г. е поставен основният камък на строежа. Проектът на църквата е изработен от арх. Петко Момчилов от София, а самия градеж на храма е станал възможен благодарение и на дарението от 5 000 златни лева, направено от добричкия дарител и благодетел Райко Цончев. През двете румънски окупации на Южна Добруджа /1913-1916г. и 1919-1940г./ в българския храм “Св. Троица” е служил възторженият българолюбец свещеник Александър Тонков. Имало е години, когато заедно с него богослужението се е извършвало и с участието и на румънски свещеник, но винаги на църковно-славянски език.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Детелина Николова (трети мандат, ГЕРБ)

Общински съвет[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Добрич е побратимен град или има международно сътрудничество с:[7]

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Отраслова структура и икономика – Златна Добруджа[редактиране | edit source]

Добрич от птичи поглед
Жътва в Добруджа

Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от десетте най-големи градове на България — важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на страната. Икономическият профил на Добрич се определя от хранително-вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини.

Специфичните дадености на региона са предпоставка за развитие на селското стопанство като един от приоритетните отрасли в икономиката на областта. В Добрич се произвежда висококачествена продукция, която се преработва на място и е конкурентноспособна както на вътрешния, така и на външния пазар. Обработваемата земеделска земя в землището на общината е 7700 ха. Основни селскостопански култури са пшеница, царевица, слънчоглед. Структуроопределящ отрасъл в общината е хранително–вкусовата промишленост. Солиден е делът в национален мащаб в производството на млечни произведения, хляб и сладкарски изделия, олио и маргарин, вина и спиртни напитки. Градът е домакин на най-голямото селскостопанско изложение в страната "Селското стопанство и всичко за него". Значителен дял от икономиката на града заема леката промишленост с производство на мъжка и дамска конфекция, мебели, платове, кожи, жакардови изделия. Добрич е сред първите в страната в производство на акумулатори; машини и съоръжения за млекопреработване, полуремаркета и контейнери; селскостопански машини; радиатори и филтри за леки и тежкотоварни автомобили; пластмасови изделия.

Изключително благоприятното съчетание на природо-климатичните условия в региона са реална предпоставка за високата степен на развитие на селското стопанство. То винаги е било и сега също е един от приоритетните отрасли в икономиката на областта.Освен център на голям селскостопански регион, Община град Добрич разполага с добре оформен промишлен комплекс. В града са развити отраслите на хранително-вкусовата промишленост /производство на млечни произведения, колбаси, макаронени изделия, вина и спиртни напитки, безалкохолни напитки; продукти от птиче месо, брашно, хляб и сладкарски изделия/, леката промишленост /производство на мъжко и дамско облекло, облекла от кожи, мебели и обувки/, машиностроене /производство на акумулатори, полуремаркета и контейнери, селскостопански машини, радиатори и филтри за леки и тежкотоварни автомобили, пластмасови изделия/, строителство /строителство на сгради и съоръжения, проектиране, гражданско и промишлено строителство/. Друга форма на развитие на търговията е организирането на ежегодни панаири и изложения от национален и международен мащаб, като “Селското стопанство и всичко за него”, “Национална борса за семена и посадъчен материал”, “Пчеломания”, “Торго, вина и деликатеси”, “Произведено в България”, като съществена е ролята на “Добрички панаир” АД за тяхното успешно провеждане.

В град Добрич има няколко хипермаркета — Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, Technopolis, Техномаркет, CarpetMAX, BILLA /2/, Metro Compact , Пени маркет, TEMAX, CBA /5/, козметичен магазин от веригата DM, мебелен магазин Нов Дом Симеонов, мебели Арон, както и един действащ мол- "Сентрал Мол Добрич". В подготвителен етап е и строежът на "Добрич Сити Център", където ще се помещава и хипермаркет на Carrefour.

Туризъм[редактиране | edit source]

Часовниковата кула в "Стария Добрич" е един от символите на града

Община град Добрич има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са богатото културно-историческо наследство, туристически обекти като “Стария Добрич”, Художествена галерия, Център за защита на природата и животните, международни фестивали, панаир, близостта до морските курорти. Реализацията на трансграничните инфраструктурни проекти и на проектите за трансгранично сътрудничество ще разкрият нови възможности за интензивно развитие на международния туризъм в общината. Добрич разполага с добре развита спортна база, която създава условия за активното организиране на национални и международни състезания, за привличането на тренировъчни лагери на чуждестранни отбори.

Транспорт[редактиране | edit source]

Въздушен[редактиране | edit source]

Летище Варна се намира само на 45 км. от обособения регионален център — гр. Добрич. Близостта му до област Добрич е с благоприятно въздействие върху развитието на международния туризъм. Чрез чартърния трафик през летния период летището свързва Варненска област и област Добрич със страните на изходящия ваканционен туризъм. Целогодишно оперират редовни линии до определени европейски градове. Територията на област Добрич се пресича от шосейни пътища — към Черноморското крайбрежие‚ международния транзитен път по транспортния паралел “Север-Юг” – Румъния, Молдова, Полша, Украйна и Русия. Пътната мрежа на Добрич гарантира достъп до морски и речни пристанища, Ро-Ро терминали и гражданско летище Варна.

Автомобилен[редактиране | edit source]

Пътища: Първокласен път Е-87; Бургас — Варна — Балчик — Шабла; второкласен път ІІ-21; Силистра — Добрич — Оброчище — Албена; второкласен път ІІ-27; Добрич — Балчик — Каварна; второкласен път ІІ-29; Варна — Добрич — Генерал Тошево. Около града има изграден цялостен околовръстен пръстен, който поема непрекъснатия товарен транзит с направление Варна, Албена, Балчик, Генерал Тошево,Кардам Силистра, Шумен, Русе. Главната улична мрежа в Добрич поема непрекъснатия транзитен поток. Железопътен възел свързва Добрич със столицата‚ крайбрежието, Румъния и европейски страни.

Градски транспорт в Добрич

Обществен[редактиране | edit source]

В гр. Добрич има три вида градски транспорт — автобусен, тролейбусен и маршрутки. Към 23.10.2011 г., в града работят 22 линии с номера: тролейбуси: 103, 104, 111, 123, 124, 131, 170, 176, 177, автобуси: 201, 202, 203, 204, 208, 213, 215, 221, 233, 238, 248, 301, 304а и 304,306

Здравеопазване[редактиране | edit source]

В дворът на МБАЛ Добрич
  • МБАЛ Добрич — гр. Добрич

Болницата в гр. Добрич е основана през 1866 г. в тежките години на робството. През 1911 г. е построена сега съществуващата сграда, в която до не отдавна се е помещавало Инфекциозното отделение. През същата година с доброволни вноски, събрани от населението започнал строежа на нова болница. През 1961 г. е построен стария терапевтичен корпус, в който в момента се помещават управлението, инфекциозно отделение, спешно-приемно отделение, отделение по образна диагностика, клинична лаборатория и медицинския център. През 1986г. е завършен хирургическия корпус, в който в момента се помещават останалите стационарни отделения. Общият брой на леглата за активно болнично лечение е 352, които са разпределени в 26 отделения. Средногодишният брой на пациентите, които се лекуват в болницата е 19 000. За здравето на пациентите се грижат 144 лекари, 177 специалисти по здравни грижи, 142 санитари и 78 помощен персонал.

  • ДКЦ I

ДКЦ-І Добрич” ООД е разположен в самия център на града в масивна четириетажна сграда със застроена площ от 3454 кв.м. и разгъната площ от 6256 кв.м. В непосредствена близост се намира удобен паркинг, което заедно с доброто местоположение, допълнително създава удобства и улеснява достъпа на пациенти до ДКЦ. Лечебното заведение разполага с добра материална база.

  • ДКЦ II
  • МЦ "ДОБРИЧ"ЕООД-в сградата на МБАЛ ДОБРИЧ

Медии[редактиране | edit source]

Теливизионната кула в Добрич е една от най-високите в страната със своите 146 метра

Образование и наука[редактиране | edit source]

В Добрич има 30 училища и гимназии, 19 детски градини и 3 детски ясли, след като доста бяха закрити.

  • Добруджански технологичен колеж към ТУ, Варна http://www.tu-varna.bg/tu-varnakd/
  • Педагогически колеж към ШУ „Еп. Константин Преславски“
  • Висше Училище Международен Колеж http://vumk.eu/

Култура и свободно време[редактиране | edit source]

Добрич е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Открития музей Етногарафски комплекс "Стария Добрич", Дом паметник "Йордан Йовков", ул. "Ген. Гурко" 4, 08:00-12.00 и 13:00-17.00 ч. почивни дни — събота и неделя, Има печат.

Театър и музика[редактиране | edit source]

Драматичен театър "Йордан Йовков"[редактиране | edit source]

Драматичен театър "Йордан Йовков"

Театърът е наследник на първата театрална полупрофесионална трупа „Студия“, основана от добричкия интелектуалец Атанас Попов (1894-1980) през 1928 г. По това време Добрич и цяла Южна Добруджа са под румънска власт. През 1938 г. театралната студия е закрита, но веднага след връщането на Южна Добруджа на България през 1940 г., театралната дейност в града е възобновена, като е формиран Общински народен театър. Това отново става под ръководството на Атанас Попов, който е негов художествен и административен ръководител до преместването си в София през 1958 г. За своето над 75-годишно съществуване театърът в Добрич прави над 350 постановки. През неговата сцена са преминали над 300 актьори, 50 режисьори и десетки други театрални дейци.

Професионален фолклорен ансамбъл "Добруджа"[редактиране | edit source]

Ансамбълът е създаден през 1954 година. Негова основна задача е да издирва, съхранява и популяризира фолклорното наследство на добруджанския край. В неговите програми са показани богатството от мелодии, песни, танци и фолклорни костюми, обединени от една осъзната автентичност. През повече от половинвековното си съществуване ансамбълът е изнесъл над 8100 концерта.Ансамбъл "Добруджа" участва активно в концертния живот на страната. С голям успех е гостувал във Франция, Белгия, Русия, Великобритания, Австрия, Швейцария, Холандия, Германия и много други. Едно от последните успешни участия на ПФА "Добруджа" е във фестивала "Европалия".

  • Детски танцов ансамбъл "Добротица"
  • Театрално продуцентски център „Йордан Йовков
  • Държавен куклен театър „Дора Габе
  • Концертна зала
  • Детски хор Маестро Захари Медникаров
  • Дамска формация Мистика
  • хор Добруджански звуци
  • хор " Добрич "

Център за защита на природата и животните[редактиране | edit source]

Файл:Dobrich-zoo.jpg
Център за защита на природата и животните през зимата

Центърът за защита на природата и животните е уникален както за България, така и за Източна Европа. Създаден по българо-швейцарски проект, зоопаркът е с обща площ 160 декара, с богата 40-годишна дървесна и храстова растителност, с удобни транспортни и пешеходни връзки. Центърът за защита на природата и животните в град Добрич е първата лицензирана зоологическа градина в България. Лицензът е издаден от министъра на околната среда и водите след доклад от междуведомствена комисия, с който се установява дали центърът отговаря на предвидените в закона изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини. През 2007 г. българо-швейцарското партньорство, създало Центъра за защита на природата и животните в Добрич, чества десетгодишен юбилей. Днес в уникалния не само за България, но и за Източна Европа център, живеят над 100 животни от 30 вида.

Библиотека и читалище[редактиране | edit source]

Регионална библиотека "Дора Габе"

Народно читалище "Йордан Йовков"[редактиране | edit source]

Народно читалище „Йордан Йовков” по своята същност е един голям културно-образователен център. То е едно от най-големите читалища в страната със 140 годишна история и годишно обслужва над 10 000 граждани във всичките многообразни дейности и прояви. В днешно време читалището развива и обогатява културния живот в града, разширява знанията на гражданите в социалната и образователната сфера и ги приобщава към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата. Със своите дейности то е средище за комуникация между хората, предлагащо обмен на информация, взаимодействие, възприемане и разбиране. За рождена дата на читалището в гр. Добрич се смята 11 май 1870 г. Инициативата принадлежи на двама въодушевени млади родолюбци, по-късно известни политически и просветни дейци – Кръстьо Ив. Мирски и Калчо С. Бобчевски. От запазените бележки на Кръстьо Мирски могат да се опишат обстоятелствата, при които е създадено читалището в Хаджиоглу Пазарджик. То е станало по “времето на панаира” през 1870 г., който се е откривал ежегодно през месец май чрез една интересна томбола..Нарекли го “Просвещение”. През 1940 г., след възстановяването му, то получава името на големия български писател Йордан Йовков, участвал в културно-просветната дейност на града. Йордан Йовков със своя интелигентен нюх към доброто и истинското ни дава стимул и вяра в живота!

Регионална библиотека „Дора Габе“[редактиране | edit source]

Библиотека "Дора Габе" е наследник и продължител на силна традиция на библиотечното дело в град Добрич, идваща от създадената през 1884 година Градска общинска библиотека. Културен институт, който осъществява функции на основна библиотека в Област Добрич, като събира, съхранява, организира и предоставя за ползване библиотечно-библиографска информация, най-голямото книгохранилище на територията на Добричка област с фонд над 368 хил. библиотечни единици, архив на краеведския печат и литература, център на библиографията по краезнание. Библиотеката извършва библиотечно-информационно обслужване, междубиблиотечно заемане, предоставя дистанционни услуги на своите читатели, общественополезна информация за всички граждани, свободен достъп до Интернет, безжичен Интернет достъп чрез оформени WiFi зони, възможност за работа с компютър. Дора Габе е родом от Добруджа, и с със своя език и стил пленява сърцата на млади и стари! Характерно за нейния стил е ясният и яркият почерк на обичта към родния край и децата!


На територията на Общината функционират три читалища.

Музеи и галерии[редактиране | edit source]

Име Описание Снимка
Етнографска къщa Намира се в центъра на града, в непосредствена близост до църквата „Св. Вмч. Георги“. Експозицията в нея представя дома на добруджанеца и използваните от него селскостопански сечива и инвентар, оръдия на труда, инструментариум, свързан с домашните занаяти, оригинални съдове за приготвяне и съхраняване на храна, типични за различни етнографски групи облекла и тъкани. Dobrich-museum
Архитектурно-етнографският музей „Стария Добрич” Архитектурно-етнографският музей „Стария Добрич” е музей на открито, където се съхраняват, представят и развиват традиционните добруджански занаяти от края на ХІХ и първата половина на ХХ в. Намира се в центъра на съвременния град Добрич, на мястото на някогашната Одун чаршия. Във възстановената стара градска чаршия потомствени майстори продължават многовековната традиция на своите занаяти. По стари ръчни технологии и с оригинални инструменти в повече от 30 работилници се изработват традиционни изделия на грънчарството, ковачеството, везбарството, тъкачеството, бъчварството, абаджийството (производство на груб вълнен плат), златарството и други. В центъра на комплекса е възстановена старата часовникова кула, строена през ХVІІІ век, която е достъпна за туристите Dobrich-old.JPG
Къща музей „Йордан Йовков“ Къщата-музей „Йордан Йовков“ се намира в централната част на гр. Добрич. През 1976 г. тя е обявена за паметник на културата. Във връзка със 117-годишнината от рождението на писателя е извършена цялостна реставрация и консервация, а в „Голямата стая“ на Абаджикольовия дом е възстановена обстановката от времето, когато младото семейство Йовкови е живяло в него. В останалите две помещения е уредена музейна експозиция, посветена на Деспина Йовкова. Snimki obekti 010.JPG
Дом-паметник „Йордан Йовков“ Дом-паметникът „Йордан Йовков“ е музей в град Добрич, открит през 1980 г. във връзка със стогодишнината от рождението на класика на българската литература Йордан Йовков — един от най-известните ни писатели-хуманисти и майстор на разказа, чиито произведения са включени в много световни антологии и са преведени на над 40 езика.Целта на музея е достоянията и посланията на Йовков да станат известни на повече хора — както на българи, така и на чужденци, поради което е включен в Стоте национални туристически обекта под номер 23. Музеят съхранява общо около 10 000 фондови единици, пазещи частици от живота и творческата работа на белетриста. Photo big 630579.jpg
Мемориален комплекс Военно гробище Създаването му е свързано с боевете за отбраната на града (5 - 7 септември 1916 г.), получили още тогава определението "Добричка епопея". След приключване на боевете, по нареждане на генерал Тодор Кантарджиев и по инициатива на добричките граждани е устроена траурна церемония за погребване на всички загинали. Над 3500 български, румънски, руски, сръбски и хърватски воини са положени в братски или единични гробове с дървени кръстове и надписи с имената и съответните звания.В гробището са погребани също немски и турски войници, съюзници на българската армия тогава. Military cemetery and museum, Dobrich.jpg
Музей по нова и най-нова история Открит през 1953 г., „Нова и най-нова история“ е първият отдел на Исторически музей – Добрич. Той се намира в най-старата музейна сграда, разположена в началото на Градския парк. Във фондовете на отдела се съхраняват 104 630 музейни ценности, групирани в колекции. Особено ценни са колекциите, свързани с Добруджанския национален въпрос (1878 – 1940 г.). 2136 museum of modern and contemporary history.jpg
Регионален исторически музей Регионален исторически Музей – Добрич е основан през 1953 г. Неговото създаване се свързва с имената на ст. н. с. д-р Любка Бобчева, Димо Драгнев и Маргарита Дакова. През 1960 г. в сградата на бившето казино се открива първата експозиция на музея. През следващите години се изгражда класическата музейна структура и върху територията на новосъздадения окръг започва системна събирателска и изследователска дейност. Открит и изследван е най-големият в света праисторически некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. Проучени са античните и средновековните крепости, селища и некрополи при Топола, Камен бряг, Калиакра, Чиракман, Балчик, Одърци, Кладенци, Скала, Шабла и др. Historycal museum Dobrich.jpg
Художествената галерия Художествената галерия е архитектурно-строителен паметник на културата. Строена е през 30-те години на 20 век за Съдебна палата и е една от малкото сгради, запазени в архитектурната памет на Добрич.Обособена е зала за образователни занимания, творческа работа и експерименти „Работилница за въображение”. В нея се прилагат интерактивни средства, провеждат се срещи с художници, лекции, видеопрожекции и мултимедийни презентации. В запазените до днес килии се излагат инсталации, видеоарт, мултимедия и други форми на визуални изкуства. В атмосферата на постоянната експозиция се изнасят концерти, представят се книги, провеждат се конференции и др.Художествената галерия в Добрич е архитектурно-строителен паметник на културата и един от 100-те национални туристически обекта. Hudojestvena galeria4.jpg

Значими паметници[редактиране | edit source]

Кина[редактиране | edit source]

  • Кино клуб "Икар" - до литературен музей "Йордан Йовков".[8]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Изяви на Добрички панаир[редактиране | edit source]

DobrichPanairLogo.jpg

Добрички панаир АД е създаден през 1993 г. с предмет на дейност организиране на панаири, изложби, изложения, симпозиуми, тематични семинари. Вече 22 години събира като във фокус всички, които милеят за земята. Панаирът доказва, че Житницата на България – Добруджа е центърът, където може и трябва да се показват новите технологии, машини и съоръжения за селското стопанство, както и постиженията в земеделието. Добрички панаир АД е спечелил доверието на агробизнеса от България и чужбина, превръщайки се в традиционен форум. С всяка година изложенията регистрират растящ интерес към възможностите за инвестиране в българския аграрен отрасъл, знак за което е броят на фирмите участници в тях. Това се дължи и на усвояването на европейските средства за селско стопанство което вече дава своите положителни резултати и е предпоставка за изграждането на конкурентноспособно земеделие. Много от вас, които са избрали земеделието за свой бизнес инвестират средства в модерни ферми, преработвателни предприятия, трайни насаждения. Благодарение на нашите чудесни природо-климатични условия и традиционни български продукти, имаме възможност да постигаме успехи на международните пазари. Селското стопанство е единствения отрасъл на българската икономика, който формира положително външно-търговско салдо. Причините за тези добри резултати са именно и в усвоените средства от земеделските производители и аграрния бизнес по линия на различните европейски програми.

Пчеломания — пчеларски панаир (февруари)[редактиране | edit source]

Откриване на "Пчеломания" - 20.03.2014

Повишеният интерес към пчеларството и развитието на бранша в България, наложи през 2004 г. да се постави началото на специализираното пчеларско изложение Пчеломания. За да се проведе изложение с такава тематика в Добрич, се дължи на факта, че Добруджа произвежда 35 % от българския мед. В региона има повече от 1000 пчелари, чиито пчелни ферми са официално регистрирани. Първото издание на Пчеломания се характеризира с невероятен интерес от страна на посетителите. То получи популярност, както в България, така и извън нейните предели. Фирми от Германия, Турция и Румъния изявиха желание да се представят на българската Пчеломания. Изложението е съпроводено със съпътстваща програма, на която пчеларите дискутират проблемите свързани с бранша, срещат се с представители на Министерството на земеделието и храните, фондове и организации.

  • Международен детски фестивал в Крушари — през май
  • „Пролетни песни и танци от слънчева Добруджа” в Дебрене — през Юни
  • Летен фестивал в Дъбовик — през Юли
  • Фестивал „Добруджански фолклор” в Тервел — през Септември

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | edit source]

Спортен Комплекс "ИЗИДА"[редактиране | edit source]

Парк Хотел "Изида"

Четири открити тенис корта, волейболна и баскетболна зала, футболно игрище с изкуствена трева, закрит плувен басейн, в който се провеждат и занятия по акваспининг, СПА център, фитнес зала, както и зала, оборудвана с байкспинери,ледена пързалка. Спортен комплекс „ИЗИДА” се намира в централната част на град Добрич. Разположен е сред зеленината на парк „Св. Георги”. На разположение на всички желаещи да се отдадат на спорт и почивка са четири открити тенис корта, волейболна и баскетболна зала, футболно игрище с изкуствена трева, закрит плувен басейн, в който се провеждат и занятия по акваспининг, СПА център, фитнес зала, както и зала, оборудвана с байкспинери. Освен в парк „Св. Георги” ИЗИДА разполага с футболно игрище, също с изкуствена трева и два закрити тенис корта с изкуствена настилка, намиращи се на територията на „Търговия на едро” в Индустриалната зона на града. В края на 1999 г. фирма “ИЗИДА” ООД създаде закрита спортна зала с два тенис корта, с идеята да задоволи нуждите на играещите тенис на корт жители на град Добрич. Тъй като, сред тях има и много млади хора, през 2000 г. беше регистриран Тенис клуб “ИЗИДА”– детско-юношеска школа за изграждане на състезатели от високо професионално ниво. Това от своя страна наложи създаването и на лятна открита база за тренировки.

Спортен Комплекс "РУСАЛКА"[редактиране | edit source]

Басейнът в Спортен Комплекс "Русалка"

25-метровият басейн в спортен комплекс „Русалка” в Добрич отново пълен с вода. Спортната арена скоро се събуди след 20-годишен сън и изцяло е захвърлила старите си дрехи. Днес водното съоръжение е едно от най-модерните в страната след инвестицията, която е направил концесионера Йордан Андреев. Вложените средства за басейна са 2 150 000 лева към момента. Направено е разширение към съществуващата фитнес зала, която е с панорамна гледка към басейна. Има и зала за физическа подготовка за тези, които спортуват във водата и възстановителен СПА център. Развиват се различните дисциплини от плуването като водна топка. Трибуната разполага с 70 места, а около басейна близо 75. Това дава възможност за домакинство на големи състезания.

  • Зимна база "ИЗИДА": два закрити, отопляеми тенис корта с изкуствена трева тип WIMBLEDON SPECIAL;
  • Спортна зала "ДОБРОТИЦА": Волейболната зала е подходяща за провеждане на тренировки и

състезания. Разполага с 1500 седящи места и е оборудвана с настилка TARAFLEX; Залата разполага с кръгова лекоатлетическа писта за обща физическа подготовка. Оборудвана е с 2000 седящи места.

  • ФК Добруджа
  • СК Простор
  • Конна база

Ден на Добрич[редактиране | edit source]

25 септември - Ден на Добрич

Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента на Република България бе възстановено старото име на града - Добрич.

Честването е комплексна проява за преосмисляне на ценностите от историческото минало на града от позициите на днешните реалности.

Основни акценти в честването са:

  • Общоградско поклонение на Военно гробище гр. Добрич
  • Тържествена сесия на Общинския съвет и обявяване на почетни граждани на Добрич
  • Празничен митинг-концерт
  • Традиционен концерт “Здравей, Добрич”

В рамките на тържествата през септември са включени международен младежки музикален фестивал “Надежди, таланти, майстори” - Добрич-Албена и Международния фестивал на мажоретния танц "Златен помпон" Албена - Добрич.

Личности свързани с Добрич[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. [http://en.climate-data.org/location/682/
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  4. а б Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  5. а б Население - градове в България (1887-1946) - „БАН“
  6. БГ Наука: Хаджиоглу Пазарджик
  7. 12 турски общини късат с „побратимени“ наши градове заради арменския геноцид
  8. On-Air From "Dobrich-Cinema"

Външни препратки[редактиране | edit source]


Знаме на България Квартали на Добрич
Балик | Гази Баба | Добротица | Дружба (I, II, III, IV) | Иглика | Йовково | Изгрев | Петър Сарийски | Промишлена зона - Запад | Рилци | Строител | Христо Ботев | Червената пръст | Югоизток Герб на Добрич