Добрич

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За други значения вижте Добрич (пояснение).

Добрич
Герб на Добрич
Добрич (България)
Добрич
Добрич
Данни *
Население: 103 004 [1]
Надм. височина: 225 m
Пощ. код: 9300
Тел. код: 058
МПС код: ТХ (Тх)
Администрация
Държава: България
Област: Добрич
Община:
   - кмет
Добрич
Детелина Николова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул.България 12 п.к. 20, 9300 Добрич
тел.:058 600 001
промяна на тази таблица

До̀брич е икономически и културен център на Добруджа.Осми по население в страната. Той е областен център на Област Добрич, както и център и единствено населено място в Община Добрич. Намира се на 51 км северно от Варна и на 480 от София.

Съдържание

[редактиране] География

Град Добрич е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Канлъдере) на 220 м. надм. в. Отстои на 50 км северозападно от Варна, на 92 км югоизточно от Силистра и на 34 км югозападно от Балчик.Градът е предпочитан от много хора, заради доброто му разположение (на около 30км от черноморието) и спокойствието, което осигурява.

[редактиране] Население

  • 1880 г. - 9 567 жители
  • 1910 г. - 17 146 жители
  • 1946 г. - 30 522 жители
  • 1985 г. - 118 494 жители
  • 2007 г. - 123 912 жители
  • (2008)г.-134 931 жители

[редактиране] Религии

В града близо 86% от общността изповядва източноправославието, като останалите християни принадлежат към методистката църква. Около 10% са изповядващите исляма, като тази група е съставена от български турци и част от ромското население.

[редактиране] История

Паметник на Хан Аспарух в Добрич

Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (IV-III в. пр. Хр. — II-IV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VII-XI в. сл. Хр.). Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на 11 век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.

През 16 век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик, чието име градът носи до 1882 г. Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 16461650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.

През 17 - 19 век. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал.

До началото на 19 век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.

През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук — Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.

Градът е освободен от турско владичество на 27 януари 1878 г. С княжески указ от 19 февруари 1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица.

На развитието на града през първите десетилетия на 20 век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.

Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име — Добрич.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от деветте най-големи градове на България — важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на нашата страна. Икономическият профил на Добрич се определя от хранително-вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини. В Добрич функционира добре развит тролейбусен и автобусен транспорт,като броя на тролейбусните линии е 8(103,111,123,124,131,170,176,177,а на автобусните 12(201,203,204,205,208,213,215,221,230,233,238,248).От 7/8 години се движат и маршрутки(301,304,305,306)По този начин се осигурява връзката на всички квартали с центъра на града и индустриалните зони.В последно време се развива повече индустриална зона "Север". Квартали на Добрич: жк.Балик , жк.Добротица , жк.Дружба 1 , жк.Дружба 2 , жк.Дружба 3 , жк.Дружба 4 , жк.Югоизток , жк.Изгрев , жк.Христо Ботев , жк.Иглика , жк.Строител , жк.Рилци.

През 2007 г. започна строежът на няколко хипермаркета - Kaufland, Mr. Bricolage, Technopolis, Техномаркет Европа, CarpetMAX, BILLA, както и е проектирано в близкото бъдеще да се построят няколко МОЛ-а. Това е свързано с увеличената покупателна способност на населението и ниската безработица в региона, движеща се през зимните месеци около 6%, а през лятото около 4%. Принос имат и големият брой инвеститори в недвижими имоти в областта. Много голям брой граждани на ЕС и особено на Великобритания се заселиха за постоянно в селата и градовете около Добрич.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Образование

  • Добруджански технологичен колеж към ТУ, Варна http://www.tu-varna.bg/tu-varnakd/
  • Педагогически колеж към ШУ „Еп. Константин Преславски“
  • Международен колеж по туризъм
  • Медицински колеж (закрит през 2006 г.)

В Добрич има 30 училища и гимназии и 19 детски градини и 3 детски ясли,след като доста бяха закрити...

[редактиране] Здравеопазване

  • ПГЛП ПМП „Св. Иван Рилски-ООД“

МБАЛ Добрич

частна болница "Авицена"

[редактиране] Културни институции

Паметник на Йордан Йовков

Добрич е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз:Открития музей Етногарафски комплекс "Стария Добрич" , Дом паметник "Йордан Йовков" , ул. "Ген. Гурко" 4, 08:00-12.00 и 13:00-17.00 ч. почивни дни - събота и неделя, Има печат.

[редактиране] Изкуство

  • Ансамбъл за народни песни и танци
  • Драматичен театър „Йордан Йовков
  • Държавен куклен театър „Дора Габе
  • Концертна зала
  • Регионална библиотека „Дора Габе“
  • Художествена галерия

[редактиране] Музеи

  • Исторически музей
  • Етнографска къща
  • Етнографски музей „Стария Добрич“
  • Къща-музей „Йордан Йовков“
  • Къща-музей „Адриана Будевска
  • Литературен музей „Йордан Йовков“
  • Мемориален комплекс „Военно гробище“

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности, свързани с Добрич

[редактиране] Побратимени градове

Добрич е побратимен град или има международно сътрудничество с:[1][2]

[редактиране] Бележки

  1. Международно сътрудничество
  2. http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls

[редактиране] Външни препратки


Знаме на България Квартали на Добрич
Балик | Добротица | Дружба | Изгрев | Рилци | Христо Ботев | Югоизток Герб на Добрич


Лични инструменти