Добрич

	Добрич
	; Монумент Хан Аспарух.
	Добрич
	43° с. ш. 27° и. д. / 43.567° с. ш. 27.833° и. д. (G) Координати: 43° с. ш. 27° и. д. / 43.567° с. ш. 27.833° и. д. (G)
Общи данни
Население	100 212 (ГРАО, 2010-12-15)*; 91 030 (НСИ, 2011-02-01)
Землище	109,018 km²
Надм. височина	225 m
Пощ. код	9300
Тел. код	058
МПС код	ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ	72624
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община; - кмет	Добрич; Детелина Николова; (ГЕРБ)
Адрес община
	ул.България 12 п.к. 20, 9300 Добрич; тел.:058 600 001;

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Тази статия е за града. За други значения вижте [[Добрич,/Dobrich/ (ХаджиУглу Пазарджик,Hacıoğlu Pazarcık, след освобождението приема името Толбухин, в чест на #виж Фьодор Толбухин )]].

До̀брич е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименната област Добрич. В административен смисъл, самият град представлява и самостоятелна община. Той е разположен насред южната част на географския район Добруджа, на около 30 километра от северното Българско Черноморие. Населението на града към февруари 2011 година е 91 030 жители^[1]^[2]^[3], което го прави деветото по големина населено място в страната.

[редактиране] География

Град Добрич е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Суха река) на 220 м. надм. в. Отстои на 50 км северозападно от Варна, на 92 км югоизточно от Силистра и на 34 км югозападно от Балчик. Градът е предпочитан от много хора, заради доброто му разположение (на около 30км от черноморието) и спокойствието, което осигурява.

Квартали на Добрич: жк.Балик , жк.Дружба 1 , жк.Дружба 2 , жк.Дружба 3 , жк.Дружба 4 , жк.Югоизток , жк.Изгрев , жк.Христо Ботев , жк.Иглика , жк.Строител ,

[редактиране] Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2011 година:^[1]^[2]^[3]^[4]

Добрич
година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1989	1992	2001	2005	2007	2009	2011
население	10 717	17 146	няма данни	30 522	42 661	55 150	86 446	109 066	130 149	117 494	100 379	93 802	93 300	92 672	91 030
Източници: Национален статистически институт^[1], „Citypopulation.de“^[2], „Pop-stat.mashke.org“^[3] и Географски институт при БАН^[4]

[редактиране] Религии

В града близо 86% от общността изповядва източноправославието, като останалите християни принадлежат главно към протестантската общност. Около 10% са изповядващите исляма, като тази група е съставена от български турци и част от ромското население.

[редактиране] История

Паметник на Хан Аспарух в Добрич

Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (IV-III в. пр. Хр. — II-IV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VII-XI в. сл. Хр.). Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на 11 век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.

През 16 век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу, чието име градът носи до 1882 г (Хаджиоглу Пазарджик). Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.

През 17 - 19 век. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал.

До началото на 19 век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.

През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук — Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.

Хаджиоглу Пазарджик е освободен от турско владичество на 27 януари 1878 г. от части на Долнодунавския руски отряд (командир, генерал-лейтенант Аполон Цимерман ). През 1882 г. по настояване на своите граждани той е преименуван на името на българския владетел Добротица, който през ХІV в. управлява Добруджанското деспотство (княжески указ от 19 февруари 1882 г. ).

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Добрич са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

На развитието на града през първите десетилетия на 20 век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. По време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., тук се водят тридневните кръвопролитни сражения за отбраната на града, останали в българската история като Добричката епопея. Руската казашка дивизия, командвана от генерал-лейтенат Леонтович, е разбита от кавалерията на ген. Иван Колев, комута се приписват известните думи: "На чувството на уважение към русите трябва да противопоставим обичта към България!" След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.

Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име — Добрич.

"...А кой знае, може би защото Добрич е бил четири пъти "освобождаван", жителите му естествено са стигнали до пълнолетна свобода, която естествено подканя колективното им историческо подсъзнание свободно да почита почитта... Добричката почит съчетава признанието с милосърдието и затова до заслужено прославените нарежда незаслужено забравените. Поради тази си отлика този малък град до сам ръба на Европа е град европейски..." Петър Увалиев, 1996 г.

[редактиране] Туризъм и забележителности

Летище Варна се намира само на 45 км. от обособения регионален център — гр. Добрич. Близостта му до област Добрич е с благоприятно въздействие върху развитието на международния туризъм. Чрез чартърния трафик през летния период летището свързва Варненска област и област Добрич със страните на изходящия ваканционен туризъм. Целогодишно оперират редовни линии до определени европейски градове. Територията на област Добрич се пресича от шосейни пътища — към Черноморското крайбрежие‚ международния транзитен път по транспортния паралел “Север-Юг” – Румъния, Молдова, Полша, Украйна и Русия. Пътната мрежа на Добрич гарантира достъп до морски и речни пристанища, Ро-Ро терминали и гражданско летище Варна.

Пътища: Първокласен път Е-87; Бургас — Варна — Балчик — Шабла; второкласен път ІІ-21; Силистра — Добрич — Оброчище — Албена; второкласен път ІІ-27; Добрич — Балчик — Каварна; второкласен път ІІ-29; Варна — Добрич — Генерал Тошево. Около града има изграден цялостен околовръстен пръстен, който поема непрекъснатия товарен транзит с направление Варна, Албена, Балчик, Генерал Тошево, Силистра, Шумен, Русе. Главната улична мрежа в Добрич поема непрекъснатия транзитен поток. Железопътен възел свързва Добрич със столицата‚ крайбрежието, Румъния и европейски страни.

Община град Добрич има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са богатото културно-историческо наследство, туристически обекти като “Стария Добрич”, Художествена галерия, Център за защита на природата и животните, международни фестивали, панаир, близостта до морските курорти. Реализацията на трансграничните инфраструктурни проекти и на проектите за трансгранично сътрудничество ще разкрият нови възможности за интензивно развитие на международния туризъм в общината. Добрич разполага с добре развита спортна база, която създава условия за активното организиране на национални и международни състезания, за привличането на тренировъчни лагери на чуждестранни отбори.

Добрич има една от най-красивите художествени галерии в страната с богата колекция от икони и творби.Градът разполага и с конна база, разположена в южните покрайнини на Добрич. На територията на Общината функционират три читалища. Организират се и регионалните фолклорни фестивали, като: - Международен детски фестивал в Крушари — през май -„Пролетни песни и танци от слънчева Добруджа” в Дебрене — през Юни - Летен фестивал в Дъбовик — през Юли - Фестивал „Добруджански фолклор” в Тервел — през Септември

За да видите изящните модели на традиционните занаяти и обичаи, трябва да посетите етнографските музеи в Добрич. Разгледайте ръчно изработени дървени предмети и дантели, плетени на една кука, често продавани на улицата от местните жени. Можете да се разходите и сред работилничките в Стария Добрич, където ще откриете невероятни сувенири.

[редактиране] Градски транспорт

В гр. Добрич има три вида градски транспорт — автобусен, тролейбусен и маршрутки. Към 23.10.2011г., в града работят 22 линии с номера: тролейбуси: 103, 104, 111, 123, 124, 131, 170, 176, 177, автобуси: 201, 202, 203, 204, 208, 213, 215, 221, 233, 238, 248, 301, 304а и 304,306

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от десетте най-големи градове на България — важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на страната. Икономическият профил на Добрич се определя от хранително-вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини.

Изключително благоприятното съчетание на природо-климатичните условия в региона са реална предпоставка за високата степен на развитие на селското стопанство. То винаги е било и сега също е един от приоритетните отрасли в икономиката на областта.Освен център на голям селскостопански регион, Община град Добрич разполага с добре оформен промишлен комплекс. В града са развити отраслите на хранително-вкусовата промишленост /производство на млечни произведения, колбаси, макаронени изделия, вина и спиртни напитки, безалкохолни напитки; продукти от птиче месо, брашно, хляб и сладкарски изделия/, леката промишленост /производство на мъжко и дамско облекло, облекла от кожи, мебели и обувки/, машиностроене /производство на акумулатори, полуремаркета и контейнери, селскостопански машини, радиатори и филтри за леки и тежкотоварни автомобили, пластмасови изделия/, строителство /строителство на сгради и съоръжения, проектиране, гражданско и промишлено строителство/. Друга форма на развитие на търговията е организирането на ежегодни панаири и изложения от национален и международен мащаб, като “Селското стопанство и всичко за него”, “Национална борса за семена и посадъчен материал”, “Пчеломания”, “Торго, вина и деликатеси”, “Произведено в България”, като съществена е ролята на “Добрички панаир” АД за тяхното успешно провеждане.

В град Добрич има няколко хипермаркета — Kaufland, Mr. Bricolage, Technopolis, Техномаркет, CarpetMAX, BILLA /2/, Metro Compact , Пени маркет, TEMAX, CBA /5/, козметичен магазин от веригата DM, мебелен магазин Нов Дом Симеонов, мебели Арон, както и един действащ мол- "Сентрал Мол Добрич". В подготвителен етап е и строежът на "Добрич Сити Център", където ще се помещава и хипермаркет на Carrefour. В най-скоро време се очаква да заработи и магазин от веригата Лидл.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Образование

Добруджански технологичен колеж към ТУ, Варна http://www.tu-varna.bg/tu-varnakd/
Педагогически колеж към ШУ „Еп. Константин Преславски“
Висше Училище Международен Колеж http://vumk.eu/
Медицински колеж (закрит през 2006 г.)
Медицински Филиал към МУ - Варна (закрит)
Международен Университетски център - "МУЦ" (закрит)
Медицински Колеж (закрит)
Българо Руски Филиал - "Б.Р.Ф." (унищожен 17 ноември 2003 г.)

Кратко посещение на Б.Р.Ф в Атина, на гости на колеж "Делта"

В Добрич има 30 училища и гимназии, 19 детски градини и 3 детски ясли, след като доста бяха закрити.

[редактиране] Здравеопазване

ПГЛП ПМП „Св. Иван Рилски-ООД“
МБАЛ Добрич — гр. Добрич
ДКЦ I
ДКЦ II
МЦ Вива Феникс
МЦ "ДОБРИЧ"ЕООД-в сградата на МБАЛ ДОБРИЧ
КАБИНЕТ ЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА "БОРИСОВ БГ" ЕООД - гр.Добрич

[редактиране] Културни институции

Паметник на Йордан Йовков

Добрич е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Открития музей Етногарафски комплекс "Стария Добрич", Дом паметник "Йордан Йовков", ул. "Ген. Гурко" 4, 08:00-12.00 и 13:00-17.00 ч. почивни дни — събота и неделя, Има печат.

[редактиране] Изкуство

Професионален фолклорен ансамбъл "Добруджа"
Детски танцов ансамбъл "Добротица"
Драматичен театър „Йордан Йовков“
Държавен куклен театър „Дора Габе“
Концертна зала
Регионална библиотека „Дора Габе“
Художествена галерия
Детски хор Маестро Захари Медникаров
Дамска формация Мистика
хор Добруджански звуци
СОУ "св. Климент Охридски" с паралелка профил музика

[редактиране] Музеи

Исторически музей
Етнографска къща
Етнографски музей „Стария Добрич“
Къща-музей „Йордан Йовков“
Къща-музей „Адриана Будевска“
Литературен музей „Йордан Йовков“
Мемориален комплекс „Военно гробище“

[редактиране] Кина

В Добрич има три кина, от които в момента работи единствено Кино клуб "Икар" - до литературен музей "Йордан Йовков" гр.Добрич (срещу Бакарди),Наблюдавайте Времето в реално време в град Добрич от местоположение кино "Добрич" на адрес On-Air From "Dobrich-Cinema"

[редактиране] Редовни събития

Изяви на Добрички панаир
- Изложение на семена и посадъчен материал (края на януари - началото на февруари)
- Добрички есенен панаир (края на август - началото на септември)
- Пчеломания — пчеларски панаир (февруари)

[редактиране] Личности, свързани с Добрич

Адриана Будевска (1878-1955) - българска актриса
Йордан Йовков (1880-1937) - български писател
Дора Габе (1888-1983) - българска поетеса
Анастас Петров (1899-1978) - основоположник на българския балет
Димитър Списаревски (1916-1943) - виден български летец, известен с прозвището "Летящата торпила"
Георги Петров (1916-1984) - аграрен учен
Алекси Иванов (1922-1997) - политик и държавник, вицепремиер, министър на земеделието и горите
Жендо Петров (1941-2004) - участник в създаването на АЕМО"Стария Добрич",грънчар
Ивайло Петров (1923-2005) - български писател
Захари Медникаров (1924-2007) - композитор, диригент основател на хор "Добруджански звуци"
Вида Димитрова Колева - "ПАРТИЗАНКАТА" - Вида Димитрова, Кмет на гр.Толбухин - /1956-1962/,създателка на Градската Градина,стадион "Дружба" и др.,родена на 24 февруари 1910 г. в с. Карасинан /дн. Росеново/.Най-колоритната и най-обичана общественичка в Толбухин си отива от света на 11 февруари 1981 година
Александър Караиванов (1925-2006) - аграрен учен
Верка Сидерова - българска народна певица, певица в ДАНПТ — София от 1952 г., почетен гражданин на Добрич
Христо Контев - аграрен учен
Коста Гоцов - аграрен учен
Борис Клочков - аграрен учен
Борис Георгиев (1929-?) - първият български олимпийски медалист
Тодор Рачински (1929-1980) - аграрен учен
Мария Петрова - аграрен учен
Стоян Цветков (1930-2007) - аграрен учен
Петко Иванов - аграрен учен
Добра Савова - българска народна певица
Панайот Щерев - аграрен учен
Петър Иванов - аграрен учен
Ибрахим Касимов (1938-2007) - аграрен учен
Калинка Вълчева - солистка в "Мистерията на българските гласове"
Ева Георгиева (1925-2003) - българска народна певица, основател на трио "Българка"
Галина Дурмушлийска - българска народна певица, солист на оркестъра за народна музика на БНР, почетен гражданин на Добрич
Петър Крумов - композитор диригент, основател на Ансамбъл "Добруджа", почетен гражданин на Добрич
Добрин Коев- народен певец, солист на Българското национално радио
Нели Божкова - световноизвестна оперна певица, починала
Бончо Генчев (1964) - футболист, бронзов медалист от мондиал САЩ 1994
Преслава - фолк певица
Димана - фолк певица
Мирослав Костадинов (Миро) от КариZма - поп-певец
Румънеца и Енчев - рап певци
Иван Стоянов - дългогодишен диригент на градски духов оркестър Добрич
Иван Бърнев - актьор
Преслава Пейчева - вокалистка на група "Те"
Мариан Желев - писател - "Свлачище", "Малката действителност", "Сбогом България", "Катастрофа".
Даниел Пеев - волейболист, бронзов медалист на Световното първенство в Япония през 2006 г. Настоящ помощник треньор на ВК 'ЦСКА'
Стоян Иванов — служител на ДС , писател-историк
Дилян Илиев - футболист, юношески и национален вратар на България до 2002 година, достигнал Втора Бундеслига
Силвия Кацарова -естрадна певица, вокалистка на LZ
Ростислав Радилов - рок изпълнител, аранжор, композитор.
Павел Желязков (1881-1906), български революционер от ВМОРО
Сабахаттин Байрамов (1931-....), писател
Георги Енчев (Жоро-Фолка) (1983.....) певец
Светослав Тодоров (1978....) футболист, шампион и голмайстор с "Портсмут" в английския Чемпиъншип през сезон 2002-2003
Климент Колев - Топ мениджър на България в сферата на туризма(2007, 2008, 20010), Участник в редица социални форуми и благотворителни инициативи в Държавите от Близкия изток и Африка. Писател .Автор на пътеписа" До Китай и обратно"
Иван Димов (1913 - 2002) скулптор, лауреат на Димитровска награда, автор на много паметници в Добрич, в Добричка област и в България, роден в с. Телериг Добричко.
Свещеник-иконом Павел (Паскал) Атанасов , заслужил деятел на народното творчесто, автор на "Текнали са девет чешми"
Атанас Попов , художник, театрален критик и деятел
Добри Атанасов, актьор
Добринка Неделчева Димова(1929 - 2011), художник, един от най- нежните автори
Людмил Василев(25.10.1942-2.07.2003), художник, виден представител на съвременната вълна, Добруджански майстори