Добрич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Добрич
Добрич
Photo verybig 1062420.jpg
България
Red pog.png
Добрич
Област Добрич
Red pog.png
Добрич
Общи данни
Население 97 203 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 88 807 (НСИ)
Землище 109,018 km²
Надм. височина 225 m
Пощ. код 9300
Тел. код 058
МПС код ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ 72624
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Добрич
Детелина Николова
(ГЕРБ)
Адрес община
ул.България 12 п.к. 20, 9300 Добрич
тел.:058 600 001

До̀брич е град в Североизточна България, административен и стопански център на област Добрич и община Добрич. Той е разположен насред южната част на географския район Добруджа, на около 30 километра от северното Българско Черноморие. Населението на града към 31.12.2013 г е 88 807 жители[1], което го прави деветото по големина населено място в страната.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Изглед от парка

Град Добрич е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Суха река) на 220 м. надм. в. Отстои на 50 км северозападно от Варна, на 92 км югоизточно от Силистра и на 34 км югозападно от Балчик. Градът е предпочитан от много хора, заради доброто му разположение (на около 30км от черноморието). Известен е и с градския парк "Свети Георги", който е един от най-големите градски паркове в България и на места той разполага с напълно девствена природа.

Административно деление[редактиране | edit source]

Квартали на Добрич: жк.Балик , жк.Дружба 1 , жк.Дружба 2 , жк.Дружба 3 , жк.Дружба 4 , жк.Югоизток , жк.Изгрев , жк.Христо Ботев , жк.Иглика , жк.Строител ,жк.Добротица, Рилци, Йовково, Пинета,кв.Авиограда

Климат[редактиране | edit source]

По своите климатични фактори атмосферна циркулация, радиационни и физико-географски условия, районът принадлежи към Източния климатичен район на дунавската хълмиста равнина от Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област и климатичния район на Северното Черноморие от Черноморската климатична подобласт на континентално-средиземноморската климатична област. Климатичните условия тук се доближават до условията на източно-европейския климат, чийто най-съществени черти са малките валежи за относително студената за съответната географска ширина зима / средната зимна температура е с 2-30 С по-ниска от отговарящата на географската ширина/ и горещо лято, през което падат максималните за годината валежи. Съобразно с това и средната годишна амплитуда на температурата е между 220 С и 240 С, като на места достига и 250 С , което подчертава континенталния характер на климата. Подобно е и съотношението на валежите като лятната им сума надвишава зимната с около 100-150% . Пролетта и есента имат преходен характер като есента е малко по-топла и по-суха от пролетта. Пролетта в този регион е доста хладна, което се дължи главно на по-честите през този сезон североизточни нахлувания на по-хладен въздух годишната сума на валежите е средно между 500-550 мм и това очертава района като един от най-сухите за нашата страна. Тук главно през лятото и есента има чести и доста продължителни безвалежни периоди, някои от които са с продължителност 16-30 денонощия. Тенденциите към засушаване на климата все повече се засилват и проявяват в последните няколко години. Най важната климатична особеност на Черноморската климатична подобласт е сравнително меката и влажна зима и горещото, но сравнително сухо и слънчево лято. Зимните температурни условия се дължат преди всичко на термичното влияние на големия воден басейн и се простират в успоредна на брега ивица с ширина 15-20 км. районът е открит за северните и североизточни ветрове, чиято скорост през зимата достига скорост 15-20 м/сек. [2]

Почви и води[редактиране | edit source]

Най-разпространени са черноземните почви – отличаващи се с голямо естествено плодородие с тяхната разновидност – излужени и само на петна – деградирали черноземи – лесивирани и глинести черноземи временно повърхностно преовлажняващи се.

История[редактиране | edit source]

Античност и средновековие[редактиране | edit source]

Паметник на Кан Аспарух в Добрич

Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (IV-III в. пр. Хр. — II-IV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VII-XI в. сл. Хр.).

Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на 11 век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.

Под османска власт[редактиране | edit source]

През 16 век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу, чието име градът носи до 1882 г (Хаджиоглу Пазарджик). Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.

През 17 - 19 век. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал.

До началото на 19 век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.

През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук — Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.

След Освобождението до балканските войни[редактиране | edit source]

Хаджиоглу Пазарджик е освободен от турско владичество на 27 януари 1878 г. от части на Долнодунавския руски отряд (командир, генерал-лейтенант Аполон Цимерман). През 1882 г. по настояване на своите граждани той е преименуван на името на българския владетел Добротица, който през ХІV в. управлява Добруджанското деспотство (княжески указ от 19 февруари 882 г.).

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Добрич са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Румънска окупация[редактиране | edit source]

На развитието на града през първите десетилетия на 20 век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. По време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., тук се водят тридневните кръвопролитни сражения за отбраната на града, останали в българската история като Добричката епопея. Руската казашка дивизия, командвана от генерал-лейтенат Леонтович, е разбита от кавалерията на ген. Иван Колев, комуто се приписват известните думи: "На чувството на уважение към русите трябва да противопоставим обичта към България!" След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.

Втора световна война и комунизъм[редактиране | edit source]

От 1949 година няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име — Добрич.

"...А кой знае, може би защото Добрич е бил четири пъти "освобождаван", жителите му естествено са стигнали до пълнолетна свобода, която естествено подканя колективното им историческо подсъзнание свободно да почита почитта... Добричката почит съчетава признанието с милосърдието и затова до заслужено прославените нарежда незаслужено забравените. Поради тази си отлика този малък град до сам ръба на Европа е град европейски..."

—Петър Увалиев, 1996 г.

Добрич през посткомунизма[редактиране | edit source]

Градът днес[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1872 година до 2011 година:[1][4][5][6]

Добрич
година 1872 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1989 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2013
население 14 000 10 717 17 146 няма данни 30 522 42 661 55 150 86 446 109 066 130 149 117 494 100 379 93 802 93 300 92 672 91 030 89 627
Източници: Национален статистически институт[1], „Pop-stat.mashke.org“[4] и Географски институт при БАН[5]

Религии и ентнически състав[редактиране | edit source]

В града близо 86% от общността изповядва източноправославието, като останалите християни принадлежат главно към протестантската общност. Около 10% са изповядващите исляма, като тази група е съставена от български турци и част от ромското население.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Детелина Николова (трети мандат, ГЕРБ)

Общински съвет[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Добрич е побратимен град или има международно сътрудничество с:[7][8][9]

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Характеристика[редактиране | edit source]

Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от десетте най-големи градове на България — важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на страната. Икономическият профил на Добрич се определя от хранително-вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини.

Изключително благоприятното съчетание на природо-климатичните условия в региона са реална предпоставка за високата степен на развитие на селското стопанство. То винаги е било и сега също е един от приоритетните отрасли в икономиката на областта.Освен център на голям селскостопански регион, Община град Добрич разполага с добре оформен промишлен комплекс. В града са развити отраслите на хранително-вкусовата промишленост /производство на млечни произведения, колбаси, макаронени изделия, вина и спиртни напитки, безалкохолни напитки; продукти от птиче месо, брашно, хляб и сладкарски изделия/, леката промишленост /производство на мъжко и дамско облекло, облекла от кожи, мебели и обувки/, машиностроене /производство на акумулатори, полуремаркета и контейнери, селскостопански машини, радиатори и филтри за леки и тежкотоварни автомобили, пластмасови изделия/, строителство /строителство на сгради и съоръжения, проектиране, гражданско и промишлено строителство/. Друга форма на развитие на търговията е организирането на ежегодни панаири и изложения от национален и международен мащаб, като “Селското стопанство и всичко за него”, “Национална борса за семена и посадъчен материал”, “Пчеломания”, “Торго, вина и деликатеси”, “Произведено в България”, като съществена е ролята на “Добрички панаир” АД за тяхното успешно провеждане.

В град Добрич има няколко хипермаркета — Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, Technopolis, Техномаркет, CarpetMAX, BILLA /2/, Metro Compact , Пени маркет, TEMAX, CBA /5/, козметичен магазин от веригата DM, мебелен магазин Нов Дом Симеонов, мебели Арон, както и един действащ мол- "Сентрал Мол Добрич". В подготвителен етап е и строежът на "Добрич Сити Център", където ще се помещава и хипермаркет на Carrefour.

Туризъм[редактиране | edit source]

Община град Добрич има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са богатото културно-историческо наследство, туристически обекти като “Стария Добрич”, Художествена галерия, Център за защита на природата и животните, международни фестивали, панаир, близостта до морските курорти. Реализацията на трансграничните инфраструктурни проекти и на проектите за трансгранично сътрудничество ще разкрият нови възможности за интензивно развитие на международния туризъм в общината. Добрич разполага с добре развита спортна база, която създава условия за активното организиране на национални и международни състезания, за привличането на тренировъчни лагери на чуждестранни отбори.

Транспорт[редактиране | edit source]

Въздушен[редактиране | edit source]

Летище Варна се намира само на 45 км. от обособения регионален център — гр. Добрич. Близостта му до област Добрич е с благоприятно въздействие върху развитието на международния туризъм. Чрез чартърния трафик през летния период летището свързва Варненска област и област Добрич със страните на изходящия ваканционен туризъм. Целогодишно оперират редовни линии до определени европейски градове. Територията на област Добрич се пресича от шосейни пътища — към Черноморското крайбрежие‚ международния транзитен път по транспортния паралел “Север-Юг” – Румъния, Молдова, Полша, Украйна и Русия. Пътната мрежа на Добрич гарантира достъп до морски и речни пристанища, Ро-Ро терминали и гражданско летище Варна.

Автомобилен[редактиране | edit source]

Пътища: Първокласен път Е-87; Бургас — Варна — Балчик — Шабла; второкласен път ІІ-21; Силистра — Добрич — Оброчище — Албена; второкласен път ІІ-27; Добрич — Балчик — Каварна; второкласен път ІІ-29; Варна — Добрич — Генерал Тошево. Около града има изграден цялостен околовръстен пръстен, който поема непрекъснатия товарен транзит с направление Варна, Албена, Балчик, Генерал Тошево,Кардам Силистра, Шумен, Русе. Главната улична мрежа в Добрич поема непрекъснатия транзитен поток. Железопътен възел свързва Добрич със столицата‚ крайбрежието, Румъния и европейски страни.

Обществен[редактиране | edit source]

В гр. Добрич има три вида градски транспорт — автобусен, тролейбусен и маршрутки. Към 23.10.2011 г., в града работят 22 линии с номера: тролейбуси: 103, 104, 111, 123, 124, 131, 170, 176, 177, автобуси: 201, 202, 203, 204, 208, 213, 215, 221, 233, 238, 248, 301, 304а и 304,306

Здравеопазване[редактиране | edit source]

  • МБАЛ Добрич — гр. Добрич
  • ДКЦ I
  • ДКЦ II
  • МЦ "ДОБРИЧ"ЕООД-в сградата на МБАЛ ДОБРИЧ

Медии[редактиране | edit source]

  • в-к "Нова добруджанска трибуна"
  • в-к "Добруджанска трибуна"
  • Радио Добруджа

Образование и наука[редактиране | edit source]

В Добрич има 30 училища и гимназии, 19 детски градини и 3 детски ясли, след като доста бяха закрити.

  • Добруджански технологичен колеж към ТУ, Варна http://www.tu-varna.bg/tu-varnakd/
  • Педагогически колеж към ШУ „Еп. Константин Преславски“
  • Висше Училище Международен Колеж http://vumk.eu/

Култура и свободно време[редактиране | edit source]

Паметник на Йордан Йовков

Добрич е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Открития музей Етногарафски комплекс "Стария Добрич", Дом паметник "Йордан Йовков", ул. "Ген. Гурко" 4, 08:00-12.00 и 13:00-17.00 ч. почивни дни — събота и неделя, Има печат.

Театър и музика[редактиране | edit source]

  • Професионален фолклорен ансамбъл "Добруджа"
  • Детски танцов ансамбъл "Добротица"
  • Театрално продуцентски център „Йордан Йовков
  • Държавен куклен театър „Дора Габе
  • Концертна зала
  • Детски хор Маестро Захари Медникаров
  • Дамска формация Мистика
  • хор Добруджански звуци
  • хор " Добрич "

Библиотека и читалище[редактиране | edit source]

На територията на Общината функционират три читалища.

Музеи и галерии[редактиране | edit source]

  • Исторически музей
  • Етнографска къща
  • Етнографски музей „Стария Добрич“
  • Къща-музей „Йордан Йовков“
  • Къща-музей „Адриана Будевска
  • Литературен музей „Йордан Йовков“
  • Мемориален комплекс „Военно гробище“
  • Художествена галерия

Кина[редактиране | edit source]

  • Кино клуб "Икар" - до литературен музей "Йордан Йовков".[10]

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Изяви на Добрички панаир
  • Международен детски фестивал в Крушари — през май
  • „Пролетни песни и танци от слънчева Добруджа” в Дебрене — през Юни
  • Летен фестивал в Дъбовик — през Юли
  • Фестивал „Добруджански фолклор” в Тервел — през Септември

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | edit source]

  • ФК Добруджа
  • СК Простор
  • конна база
  • спортен комплекс "ИЗИДА": четири открити тенис корта, волейболна и баскетболна зала, футболно игрище с изкуствена трева, закрит плувен басейн, в който се провеждат и занятия по акваспининг, СПА център, фитнес зала, както и зала, оборудвана с байкспинери;
  • зимна база "ИЗИДА": два закрити, отопляеми тенис корта с изкуствена трева тип WIMBLEDON SPECIAL;
  • спортен комплекс "РУСАЛКА": закрит плувен басейн, открити площадки за футбол и фитнес, волейболна и баскетболна зала
  • спортна зала "ДОБРОТИЦА": Волейболната зала е подходяща за провеждане на тренировки и

състезания. Разполага с 1500 седящи места и е оборудвана с настилка TARAFLEX; Залата разполага с кръгова лекоатлетическа писта за обща физическа подготовка. Оборудвана е с 2000 седящи места.

Личности свързани с Добрич[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. By Marian.Vasilev
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  4. а б Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  5. а б Население - градове в България (1887-1946) - „БАН“
  6. БГ Наука: Хаджиоглу Пазарджик
  7. Международно сътрудничество
  8. [http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  9. 12 турски общини късат с "побратимени" наши градове заради арменския геноцид
  10. On-Air From "Dobrich-Cinema"

Външни препратки[редактиране | edit source]


Знаме на България Квартали на Добрич
Балик | Гази Баба | Добротица | Дружба (I, II, III, IV) | Иглика | Йовково | Изгрев | Петър Сарийски | Промишлена зона - Запад | Рилци | Строител | Христо Ботев | Червената пръст | Югоизток Герб на Добрич