Добрич
| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Добрич | |
Центъра на град Добрич |
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 100 212 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 109,018 km² |
| Надм. височина | 225 m |
| Пощ. код | 9300 |
| Тел. код | 058 |
| МПС код | ТХ (Тх) |
| ЕКАТТЕ | 72624 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община - кмет |
Добрич Детелина Николова (ГЕРБ) |
| Адрес община | |
| ул.България 12 п.к. 20, 9300 Добрич тел.:058 600 001 |
|
До̀брич е град в Североизточна България, административен и стопански център на област Добрич и община Добрич. Той е разположен насред южната част на географския район Добруджа, на около 30 километра от северното Българско Черноморие. Населението на града към февруари 2011 година е 91 030 жители[1], което го прави деветото по големина населено място в страната.
Съдържание |
География[редактиране]
Местоположение[редактиране]
Град Добрич е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Суха река) на 220 м. надм. в. Отстои на 50 км северозападно от Варна, на 92 км югоизточно от Силистра и на 34 км югозападно от Балчик. Градът е предпочитан от много хора, заради доброто му разположение (на около 30км от черноморието). Известен е и с градския парк "Свети Георги", който е един от най-големите градски паркове в България и на места той разполага с напълно девствена природа.
Административно деление[редактиране]
Квартали на Добрич: жк.Балик , жк.Дружба 1 , жк.Дружба 2 , жк.Дружба 3 , жк.Дружба 4 , жк.Югоизток , жк.Изгрев , жк.Христо Ботев , жк.Иглика , жк.Строител ,жк.Добротица, Рилци, Йовково, Пенета,кв.Авиограда
Климат[редактиране]
По своите климатични фактори атмосферна циркулация, радиационни и физико-географски условия, районът принадлежи към Източния климатичен район на дунавската хълмиста равнина от Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област и климатичния район на Северното Черноморие от Черноморската климатична подобласт на континентално-средиземноморската климатична област. Климатичните условия тук се доближават до условията на източно-европейския климат, чийто най-съществени черти са малките валежи за относително студената за съответната географска ширина зима / средната зимна температура е с 2-30 С по-ниска от отговарящата на географската ширина/ и горещо лято, през което падат максималните за годината валежи. Съобразно с това и средната годишна амплитуда на температурата е между 220 С и 240 С, като на места достига и 250 С , което подчертава континенталния характер на климата. Подобно е и съотношението на валежите като лятната им сума надвишава зимната с около 100-150% . Пролетта и есента имат преходен характер като есента е малко по-топла и по-суха от пролетта. Пролетта в този регион е доста хладна, което се дължи главно на по-честите през този сезон североизточни нахлувания на по-хладен въздух годишната сума на валежите е средно между 500-550 мм и това очертава района като един от най-сухите за нашата страна. Тук главно през лятото и есента има чести и доста продължителни безвалежни периоди, някои от които са с продължителност 16-30 денонощия. Тенденциите към засушаване на климата все повече се засилват и проявяват в последните няколко години. Най важната климатична особеност на Черноморската климатична подобласт е сравнително меката и влажна зима и горещото, но сравнително сухо и слънчево лято. Зимните температурни условия се дължат преди всичко на термичното влияние на големия воден басейн и се простират в успоредна на брега ивица с ширина 15-20 км. районът е открит за северните и североизточни ветрове, чиято скорост през зимата достига скорост 15-20 м/сек. [2]
Почви и води[редактиране]
Най-разпространени са черноземните почви – отличаващи се с голямо естествено плодородие с тяхната разновидност – излужени и само на петна – деградирали черноземи – лесивирани и глинести черноземи временно повърхностно преовлажняващи се.
История[редактиране]
Античност и средновековие[редактиране]
Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (IV-III в. пр. Хр. — II-IV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VII-XI в. сл. Хр.).
Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на 11 век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.
Под османска власт[редактиране]
През 16 век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу, чието име градът носи до 1882 г (Хаджиоглу Пазарджик). Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.
През 17 - 19 век. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал.
До началото на 19 век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.
През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук — Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.
След Освобождението до балканските войни[редактиране]
Хаджиоглу Пазарджик е освободен от турско владичество на 27 януари 1878 г. от части на Долнодунавския руски отряд (командир, генерал-лейтенант Аполон Цимерман). През 1882 г. по настояване на своите граждани той е преименуван на името на българския владетел Добротица, който през ХІV в. управлява Добруджанското деспотство (княжески указ от 19 февруари 882 г.).
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Добрич са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Румънска окупация[редактиране]
На развитието на града през първите десетилетия на 20 век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. По време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., тук се водят тридневните кръвопролитни сражения за отбраната на града, останали в българската история като Добричката епопея. Руската казашка дивизия, командвана от генерал-лейтенат Леонтович, е разбита от кавалерията на ген. Иван Колев, комуто се приписват известните думи: "На чувството на уважение към русите трябва да противопоставим обичта към България!" След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.
Втора световна война и комунизъм[редактиране]
Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име — Добрич.
| „ | "...А кой знае, може би защото Добрич е бил четири пъти "освобождаван", жителите му естествено са стигнали до пълнолетна свобода, която естествено подканя колективното им историческо подсъзнание свободно да почита почитта... Добричката почит съчетава признанието с милосърдието и затова до заслужено прославените нарежда незаслужено забравените. Поради тази си отлика този малък град до сам ръба на Европа е град европейски..." | “ |
|
—Петър Увалиев, 1996 г. |
||
Добрич през посткомунизма[редактиране]
Градът днес[редактиране]
Население[редактиране]
Брой на населението[редактиране]
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2011 година:[1][4][5]
| Добрич | |||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1887 | 1910 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1989 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 | 2011 |
| население | 10 717 | 17 146 | няма данни | 30 522 | 42 661 | 55 150 | 86 446 | 109 066 | 130 149 | 117 494 | 100 379 | 93 802 | 93 300 | 92 672 | 91 030 |
| Източници: Национален статистически институт[1], „Pop-stat.mashke.org“[4] и Географски институт при БАН[5] | |||||||||||||||
Религии и ентнически състав[редактиране]
В града близо 86% от общността изповядва източноправославието, като останалите християни принадлежат главно към протестантската общност. Около 10% са изповядващите исляма, като тази група е съставена от български турци и част от ромското население.
Политика[редактиране]
Кмет[редактиране]
Детелина Николова
Общински съвет[редактиране]
Побратимени градове[редактиране]
Добрич е побратимен град или има международно сътрудничество с:[6][7]
Икономика и инфраструктура[редактиране]
Характеристика[редактиране]
Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от десетте най-големи градове на България — важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на страната. Икономическият профил на Добрич се определя от хранително-вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини.
Изключително благоприятното съчетание на природо-климатичните условия в региона са реална предпоставка за високата степен на развитие на селското стопанство. То винаги е било и сега също е един от приоритетните отрасли в икономиката на областта.Освен център на голям селскостопански регион, Община град Добрич разполага с добре оформен промишлен комплекс. В града са развити отраслите на хранително-вкусовата промишленост /производство на млечни произведения, колбаси, макаронени изделия, вина и спиртни напитки, безалкохолни напитки; продукти от птиче месо, брашно, хляб и сладкарски изделия/, леката промишленост /производство на мъжко и дамско облекло, облекла от кожи, мебели и обувки/, машиностроене /производство на акумулатори, полуремаркета и контейнери, селскостопански машини, радиатори и филтри за леки и тежкотоварни автомобили, пластмасови изделия/, строителство /строителство на сгради и съоръжения, проектиране, гражданско и промишлено строителство/. Друга форма на развитие на търговията е организирането на ежегодни панаири и изложения от национален и международен мащаб, като “Селското стопанство и всичко за него”, “Национална борса за семена и посадъчен материал”, “Пчеломания”, “Торго, вина и деликатеси”, “Произведено в България”, като съществена е ролята на “Добрички панаир” АД за тяхното успешно провеждане.
В град Добрич има няколко хипермаркета — Kaufland, Mr. Bricolage, Technopolis, Техномаркет, CarpetMAX, BILLA /2/, Metro Compact , Пени маркет, TEMAX, CBA /5/, козметичен магазин от веригата DM, мебелен магазин Нов Дом Симеонов, мебели Арон, както и един действащ мол- "Сентрал Мол Добрич". В подготвителен етап е и строежът на "Добрич Сити Център", където ще се помещава и хипермаркет на Carrefour. В най-скоро време се очаква да заработи и магазин от веригата Лидл.
Туризъм[редактиране]
Община град Добрич има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са богатото културно-историческо наследство, туристически обекти като “Стария Добрич”, Художествена галерия, Център за защита на природата и животните, международни фестивали, панаир, близостта до морските курорти. Реализацията на трансграничните инфраструктурни проекти и на проектите за трансгранично сътрудничество ще разкрият нови възможности за интензивно развитие на международния туризъм в общината. Добрич разполага с добре развита спортна база, която създава условия за активното организиране на национални и международни състезания, за привличането на тренировъчни лагери на чуждестранни отбори.
Транспорт[редактиране]
Въздушен[редактиране]
Летище Варна се намира само на 45 км. от обособения регионален център — гр. Добрич. Близостта му до област Добрич е с благоприятно въздействие върху развитието на международния туризъм. Чрез чартърния трафик през летния период летището свързва Варненска област и област Добрич със страните на изходящия ваканционен туризъм. Целогодишно оперират редовни линии до определени европейски градове. Територията на област Добрич се пресича от шосейни пътища — към Черноморското крайбрежие‚ международния транзитен път по транспортния паралел “Север-Юг” – Румъния, Молдова, Полша, Украйна и Русия. Пътната мрежа на Добрич гарантира достъп до морски и речни пристанища, Ро-Ро терминали и гражданско летище Варна.
Автомобилен[редактиране]
Пътища: Първокласен път Е-87; Бургас — Варна — Балчик — Шабла; второкласен път ІІ-21; Силистра — Добрич — Оброчище — Албена; второкласен път ІІ-27; Добрич — Балчик — Каварна; второкласен път ІІ-29; Варна — Добрич — Генерал Тошево. Около града има изграден цялостен околовръстен пръстен, който поема непрекъснатия товарен транзит с направление Варна, Албена, Балчик, Генерал Тошево,Кардам Силистра, Шумен, Русе. Главната улична мрежа в Добрич поема непрекъснатия транзитен поток. Железопътен възел свързва Добрич със столицата‚ крайбрежието, Румъния и европейски страни.
Обществен[редактиране]
В гр. Добрич има три вида градски транспорт — автобусен, тролейбусен и маршрутки. Към 23.10.2011 г., в града работят 22 линии с номера: тролейбуси: 103, 104, 111, 123, 124, 131, 170, 176, 177, автобуси: 201, 202, 203, 204, 208, 213, 215, 221, 233, 238, 248, 301, 304а и 304,306
Здравеопазване[редактиране]
- ПГЛП ПМП „Св. Иван Рилски-ООД“
- МБАЛ Добрич — гр. Добрич
- ДКЦ I
- ДКЦ II
- МЦ Вива Феникс
- МЦ "ДОБРИЧ"ЕООД-в сградата на МБАЛ ДОБРИЧ
- КАБИНЕТ ЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА "БОРИСОВ БГ" ЕООД - гр.Добрич
Медии[редактиране]
- в-к "Нова добруджанска трибуна"
- в-к "Добруджанска трибуна"
- Радио Добруджа
Образование и наука[редактиране]
В Добрич има 30 училища и гимназии, 19 детски градини и 3 детски ясли, след като доста бяха закрити.
- Добруджански технологичен колеж към ТУ, Варна http://www.tu-varna.bg/tu-varnakd/
- Педагогически колеж към ШУ „Еп. Константин Преславски“
- Висше Училище Международен Колеж http://vumk.eu/
- Медицински колеж (закрит през 2006 г.)
- Медицински Филиал към МУ - Варна (закрит)
- Международен Университетски център - "МУЦ" (закрит)
- Медицински Колеж (закрит)
- Българо Руски Филиал - "Б.Р.Ф." (унищожен 17 ноември 2003 г.)
Кратко посещение на Б.Р.Ф в Атина, на гости на колеж "Делта"
Култура и свободно време[редактиране]
Добрич е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Открития музей Етногарафски комплекс "Стария Добрич", Дом паметник "Йордан Йовков", ул. "Ген. Гурко" 4, 08:00-12.00 и 13:00-17.00 ч. почивни дни — събота и неделя, Има печат.
Театър и музика[редактиране]
- Професионален фолклорен ансамбъл "Добруджа"
- Детски танцов ансамбъл "Добротица"
- Театрално продуцентски център „Йордан Йовков“
- Държавен куклен театър „Дора Габе“
- Концертна зала
- Детски хор Маестро Захари Медникаров
- Дамска формация Мистика
- хор Добруджански звуци
- хор " Добрич "
Библиотека и читалище[редактиране]
На територията на Общината функционират три читалища.
Музеи и галерии[редактиране]
- Исторически музей
- Етнографска къща
- Етнографски музей „Стария Добрич“
- Къща-музей „Йордан Йовков“
- Къща-музей „Адриана Будевска“
- Литературен музей „Йордан Йовков“
- Мемориален комплекс „Военно гробище“
- Художествена галерия
Кина[редактиране]
- В Добрич има три кина, от които в момента работи единствено Кино клуб "Икар" - до литературен музей "Йордан Йовков", кино "Добрич".[8]
Редовни събития[редактиране]
- Изяви на Добрички панаир
- Международен детски фестивал в Крушари — през май
- „Пролетни песни и танци от слънчева Добруджа” в Дебрене — през Юни
- Летен фестивал в Дъбовик — през Юли
- Фестивал „Добруджански фолклор” в Тервел — през Септември
Спорт и спортни съоръжения[редактиране]
- ФК Добруджа
- СК Простор
- конна база
Личности свързани с Добрич[редактиране]
Бележки[редактиране]
- ↑ а б в Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ By Marian.Vasilev
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
- ↑ а б Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
- ↑ а б Население - градове в България (1887-1946) - „БАН“
- ↑ Международно сътрудничество
- ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
- ↑ On-Air From "Dobrich-Cinema"
Външни препратки[редактиране]
- Официален сайт на община град Добрич
- Етнографски комплекс "Стария Добрич"
- Сайтове за Добрич в проект „Отворена директория“
| Балик | Добротица | Дружба | Изгрев | Рилци | Христо Ботев | Югоизток |
|
|
|||||||||||||||||||||||||