Добрич

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За други значения вижте Добрич (пояснение).

До̀брич е икономически и културен център на Добруджа. Девети по население в страната. Той е областен център на Област Добрич, както и център и единствено населено място в Община Добрич. Намира се на 50 км северно от Варна и на 480 от София.

Добрич
Герб на Добрич Карта на България, мястото на Добрич е отбелязано
43° 34' N, 27° 50' E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 103 531 [1]
Надм. височина: 225 m
Пощ. код: 9300
Тел. код: 058
МПС код: ТХ (Тх)
Администрация
Област: Добрич
Община:
   - кмет		 Добрич
Детелина Николова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
промяна на тази таблица

Съдържание

[редактиране] География

Град Добрич е разположен в Дунавската хълмиста равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Канлъдере) на 220 м. надм. в. Отстои на 50 км северозападно от Варна, на 92 км югоизточно от Силистра и на 34 км югозападно от Балчик.

[редактиране] Население

  • 1880 г. - 9 567 жители
  • 1910 г. - 17 146 жители
  • 1946 г. - 30 522 жители
  • 1985 г. - 109 494 жители
  • 2007 г. - 103 912 жители

[редактиране] Религии

[редактиране] История

Паметник на Кан Аспарух в Добрич
Паметник на Кан Аспарух в Добрич

Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (ІV-ІІІ в. пр. Хр. — ІІ-ІV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VІІ-ХІ в. сл. Хр.). Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на 11 век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.

През 16 век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик, чието име градът носи до 1882 г. Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.

През 17 - 19 век. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал.

До началото на 19 век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.

През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук — Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.

Градът е освободен от турско владичество на 27 януари 1878 г. С княжески указ от 19 февруари 1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица.

На развитието на града през първите десетилетия на 20 век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.

Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име — Добрич.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от осемте най-големи градове на България — важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на нашата страна.Икономическият профил на Добрич се определя от хранително- вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини.Най- голямо значение имат: млекозаводът "Сердика-90", собственост на "ФАМА" АД, Птицекланицата, Заводът за трапезни вина "Алвина", хлебозаводът "Добруджански хляб", хлебозаводът и мелницата "Савимекс", заводът за газобетонни блокчета „Итонг“ на "Ксела-България", заводът за домакински електроуреди "ГЕБЕ", фабриката за обувки "Рива шуз", заводът за полуремаркета и контейнери „Полуремаркета и контейнери АД“ /бивш "ПРК"/, както и много други предприятия от леката и хранително-вкусовата промишленост.

През 2007 г. започна строежът на няколко хипермаркета - Kaufland, Mr. Bricolage, Technopolis, Техномаркет Европа. Това е свързано с увеличената покупателна способност на населението и ниската безработица в региона, движеща се през зимните месеци около 6%, а през лятото около 4%. Принос имат и големият брой инвеститори в недвижими имоти в областта. Много голям брой граждани на ЕС и особено на Великобритания се заселиха за постоянно в селата и градовете около Добрич.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Образование

  • Добруджански технологичен колеж [2] към ТУ, Варна
  • Педагогически колеж [3] към ШУ „Еп. Константин Преславски“
  • Международен колеж по туризъм
  • Медицински колеж (закрит през 2006 г.)

[редактиране] Здравеопазване

  • ПГЛП ПМП „Св. Иван Рилски-ООД“

ул. Д. Петков № 3 тел.604 872 ;601 474

[редактиране] Културни институции

Паметник на Йордан Йовков
Паметник на Йордан Йовков

Добрич е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Дом паметник "Йордан Йовков" , ул. "Ген. Гурко" 4, 08:00-12.00 и 13:00-17.00 ч. почивни дни - събота и неделя, Има печат.

[редактиране] Изкуство

  • Ансамбъл за народни песни и танци, бул. „25 септември“ 62, тел. 220 80
  • Драматичен театър „Йордан Йовков“, ул. „България“ 5, тел. 244 54 централа; 605573 каса; 605313 директор
  • Държавен куклен театър „Дора Габе“, бул. „25 септември“ 41, тел. 602483; 603448; dkt_dobrich@abv.bg ; http://puppet-dobrich.hit.bg/
  • Концертна зала, ул. Независимост, тел. 253 17
  • Универсална научна библиотека „Дора Габе“, ул. Независимост 7, тел. 30057, 22524
  • Художествена галерия, ул. „България“ № 14, 9300 Добрич; тел.: 058602, 215058, 602091; gallerydobrich@hotmail.com ; http://gallery.dobrich.com/

[редактиране] Музеи

  • Исторически музей – ул. „Д-р Константин Стоилов“ 18, п.к. 131; в „Стария Добрич“; 28256; 22642; museum@dobrich.Net ; dobrichmuseum@mail.Bg
  • Етнографска къща, ул. Колю Фичето 2, Тел. 24717
  • Етнографски музей „Стария Добрич“, ул. „Д-р Константин Стоилов“ 18, тел. 28342
  • Исторически музей, Отдел „Нова история“; бул. Трети март 1, тел. 28256 директор, 29381
  • Исторически музей, Отдел „Природа“; ул. „Кап. Д. Списаревки“ 43, тел. 24463
  • Исторически музей, Отдел „Възраждане“; бул. „България“ 14, тел. 22602
  • Къща-музей „Йордан Йовков“, ул. „Майор Векилски“ 18, тел. 28159
  • Къща-музей „Адриана Будевска“, ул. Васил Левски 56
  • Литературен музей „Йордан Йовков“, ул. Ген. Гурко 4, тел. 28254, 28213
  • Мемориален комплекс „Военно гробище“, бул. „25 септември“ 53, тел. 29307

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности, свързани с Добрич

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Външни препратки

Емблема на Общомедия


Знаме на България Квартали на Добрич
Балик | Добротица | Дружба | Изгрев | Рилци | Христо Ботев | Югоизток Герб на Добрич


п • б • р
Знаме на България   Градове в България с над 20 000 жители
Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Гоце Делчев • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Карнобат • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Панагюрище • Перник • Петрич • Пещера • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Харманли • Хасково • Шумен • Ямбол
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87“.
Лични инструменти