Селско стопанство
Селското стопанство е отрасъл на икономиката, включващ отглеждането на домашни животни и растения, от които се произвеждат храна, влакна и други продукти.[1] Неговото възникване изиграва ключова роля за появата на човешката цивилизация, създавайки излишъци от хранителни ресурси и давайки възможност за увеличаване на гъстотата на населението и усложняване на обществената организация. Приложнонаучната област, изучаваща селското стопанство, се нарича аграрни науки.
Селското стопанството обхваща широк кръг подобласти и специализирани технологии. Традиционно в основата му са отглеждането на растения върху обработваема земя и на животни в пасища. Съвременните селскостопански технологии, като създаване на нови сортове и породи и използване на пестициди и торове, рязко увеличават добивите, но в същото време някои от тях водят до щети за околната среда и до увреждане на здравето на хората.[2][3]
Основните селскостопански продукти могат да бъдат обединени в няколко големи групи - храни (например, зърнени храни, зеленчуци, плодове, месо), влакна (например, памук, вълна, коноп, коприна), горива и суровини за промишлеността. В наши дни растения се отглеждат за производството на биогорива (метан и етанол от биомаса, биодизел), фармацевтични продукти и биопластмаси.[4][5] Част от продуктите на селското стопанство се използват с декоративна цел - цветя, екзотични риби и птици и други.
Към 2007 година една трета от заетите в света работят в селското стопанство, като секторът на услугите изпреварва селското стопанство като стопанския сектор с най-голям брой заети.[6] Въпреки големия брой на работещите, селскостопанската продукция дава едва 6% от общия брутен вътрешен продукт на страните в света, като в развитите страни този дял е много по-нисък (1,9% в Европейския съюз и 1,2% в Съединените щати).
Съдържание |
[редактиране] История
Основна статия: Селското стопанство играе ключова роля в развитието на човешката цивилизация, като преди Индустриалната революция огромното мнозинство от населението е заето в селското стопанство. Техническият напредък в областта на селското стопанство дълго време е решаващ фактор за обществените промени по света. Според някои оценки, преди появата на земеделието населението на света никога не успява да надхвърли 15 милиона души.[7]
Разделението на труда, характерно за земеделските общества, довежда до специализация, рядко срещана в примитивните култури на ловци-събирачи. По същия начин появата на земеделието обикновено е свързано с възникването на епичната литература и монументалната архитектура, както и на кодифицираните правни системи.
Развитието на селскостопанските технологии непрекъснато увеличава производителността, а периодите на масово разпространение на нови технологии често са наричани селскостопански революции. Технологии като напояването, сеитбообращението, наторяването и пестицидите се появяват отдавна, но едва през 20 век започват да се прилагат масово в глобален мащаб.
[редактиране] Възникване
[редактиране] Античност и Средновековие
[редактиране] Ново време
[редактиране] Съвременно развитие
Значителни технологични промени в селското стопанство настъпва през 20 век. По-специално процесът на Хабер за синтезиране на амониев нитрат намалява значително нуждата от рециклиране на хранителните вещества в почвата чрез сеитбообращение и естествени торове. Синтетичните азотни торове, наред с изкопаемите фосфати, пестицидите и механизацията довеждат до бързо нарастване на добивите в селското стопанство от началото на 20 век. Повишеното предлагане на зърно води и до поевтиняване на добитъка. Ново нарастване на добивите по-късно през 20 век е свързано с разработването на високопродуктивни сортове на ключови култури, като ориз, пшеница и царевица, по време на процеса, известен като Зелена революция. Това развитие на технологиите опровергава известното предвиждане на Томас Малтус (1766-1834), че природните ресурси на Земята в близко бъдеще ще се окажат недостатъчни да изхранят нарастващото население на планетата.[8]
[редактиране] Основни продукти
| Основни групи селскостопански продукти, производство в милиони тонове през 2004 г. |
|
|---|---|
| Зърнено-житни култури | 2 263 |
| Зеленчукови култури | 866 |
| Кореноплодни култури | 715 |
| Мляко | 619 |
| Плодове | 503 |
| Месо | 259 |
| Маслодайни култури | 133 |
| Риба (оценка з а2001) | 130 |
| Яйца | 63 |
| Зърнено-бобови култури | 60 |
| Влакнодайни култури | 30 |
| Източник: Организация за прехрана и земеделие (FAO)[9] |
|
[редактиране] Растениевъдство
[редактиране] Животновъдство
[редактиране] Аграрни науки
[редактиране] Технологии
[редактиране] Икономика
[редактиране] Политика
Много държави субсидират селскостопанското производство по различни съображения от политически или икономически характер. Тези земеделски субсидии често са обвързани с производството на определени продукти, като пшеница, царевица, ориз, соя или мляко. Те често са критикувани като протекционистични, неефективни и вредни за околната среда.[10]
[редактиране] Икономика
[редактиране] Въздействие върху околната среда
[редактиране] Бележки
- ↑ ((en)) Safety and health in agriculture. International Labour Organization, 1999. ISBN 978-92-2-111517-5. с. 77. Посетен на 13 септември 2010.
- ↑ ((en)) Human Health Issues | Pesticides | US EPA. // Epa.gov, 28 юни 2006. Посетен на 26 ноември 2009.
- ↑ ((en)) EU Scientists Confirm Health Risks of Growth Hormones in Meat. // Organicconsumers.org. Посетен на 26 ноември 2009.
- ↑ ((en)) Brickates Kennedy, Val. Plastics that are green in more ways than one. // MarketWatch. The Wall Street Journal, 16 октомври 2007.
- ↑ ((en)) Growing Plants for Pharmaceutical Production vs. for Food and Feed Crops. // Biotechnology Industry Organization. Посетен на 2 октомври 2009.
- ↑ ((en)) Key Indicators of the Labour Market Programme. // International Labour Organization, 7 септември 2009.
- ↑ ((en)) Tellier, Luc-Normand. Urban world history: an economic and geographical perspective. PUQ, 2009. ISBN 2760515885. с. 26.
- ↑ ((en)) Barrionuevo, Alexei и др. Sometimes a Bumper Crop Is Too Much of a Good Thing. // The New York Times, 8 декември 2005.
- ↑ ((en)) Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAOSTAT). // Посетен на 11 октомври 2007.
- ↑ ((en)) Schneider, Keith. Science Academy Recommends Resumption of Natural Farming. // The New York Times, 8 септември 1989.
[редактиране] Вижте още
