Зеленчукови култури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разнообразие от зеленчуци изложени за продажба

Зеленчукът представлява ядивната част от растение, която е различна от сладък плод или ядка. Обикновено представлява цял или част от плод, листа, стъбло или корен. Думата няма точно определена научна обосновка и значението и е до голяма степен обосновано на кулинарни и културни традиции. Ето защо прилагането на думата е донякъде произволно и субективно. Например, някои хора смятат, гъбите за зеленчуци, въпреки че те не са растения,[1][2] докато други ги смятат за отделна категория храни.[3]

Някои зеленчуци се консумират сурови, а други задължително трябва да претърпят термична обработка, обикновено варене. Обикновено зеленчуците се влагат в основни ястия и супи, а много рядко и в сладки ястия.

Значение на зеленчуковите култури[редактиране | edit source]

Зеленчуковите култури, известни още като зеленчук, са важна храна за хората поради голямото хранително, диетично и лечебно значение на съдържащите се в тях соли, витамини, органични киселини, фитонциди, алкалоиди и други вещества.

От зеленчуците човешкият организъм се снабдява с хранителни вещества в лесно усвоими форми, като захари, белтъчини, мазнини и др.

Зеленчуците регулират дейността на храносмилателната и нервната система, и на жлезите с вътрешна секреция. Системното им консумиране повишава жизнеността и трудоспособността на човека, а съдържащите се в някои от тях фитонциди, лекуват редица болести с бактерицидните си свойства.

Зеленчуците се консумират в големи количества от човека, освен в прясно, в преработено състояние — като сушени, замразени, консервирани, приготвени на туршии или мариновани, преработени като пюрета или сокове и други.

Класификации[редактиране | edit source]

  • Ботанически класификации. Те са най-точни, тъй като групирането на растенията по този начин е възприето в целия свят. От друга страна те не дават възможност това групиране да бъде пригодено за практически нужди.
    • Класификация в класове и семейства. Тази класификация има широко приложение, тъй като до голяма степен е свързана и с класифицирането на болестите и неприятелите по тези култури.
    • Класификация по цикъл на развитие. Тази класификация дели растенията на едногодишни, двугодишни и многогодишни. Тя не дава достатъчно сведение за биологичните и морфологичните им особености.
  • Стопанска класификация — според продуктивната им част. Тази класификация не може да бъде единствената, която да се ползва от специалисти, тъй като дава информация единствено за насоката на продукцията. Тя е подходяща при съвместно ползване на ботаническата класификация на растенията.

Според продуктивните им органи, зеленчуковите култури се групират като:

  • Луковични зеленчуци — отглеждат се заради луковицата, каквито са:

Вижте също така[редактиране | edit source]

История на зеленчукопроизводството[редактиране | edit source]

Един от основните центрове на зеленчукопроизводството е районът на Месопотамия и Древен Египет. Тук е и центърът на зърнопроизводството в древната човешка история. Богатите влажни почви и възможностите за напояване от водите на Нил, Тигър и Ефрат са позволили лесното отглеждане на няколко реколти от разнообразни зеленчуци. Съществуват сведения, че шумерите са отглеждали лук, репички, боб и маруля.[4] Херодот описва как в Египет се отглеждат разнообразни зеленчукови култури като лук, чесън, репички, кориандър, зеле, бакла. При проучване на пирамидите са открити древни счетоводни документи, които описват количествата зеленчуци, с които са изхранвани строителите на гигантските каменни строежи. Основният консумиран зеленчук е бил лука. Лукът и чесънът са били широко застъпени като ценни дарове за египетските божества. Семена от бакла пък са откривани в гробници на управители от петата египетска династия. В медицината бобът е използван като целебно средство при запек, болен език и проблеми с пикочнополовата система при мъжете. Листата от маруля са давани като дарове на божеството Мин, а консумацията им е служила като афродизиак и средство за повишаване на плодородието. Лещата, нахутът, лупината и грахът са зеленчукови растения, също добре познати на египтяните. Съществуват и сведения, че семената от леща са служили и като платежно средство при търговията с дървен материал.[5]

Поради това, че историята на евреите е тясно свързана с тази на Египет градинарството и производство на различни зеленчукови култури е възприето и от тях. Библията например съобщава, че евреите са познавали краставиците, а по време на пасхалните празници са консумирали хрян. В нея е описано и състоянието на градинарството в предбиблейско и библейско време. В първа книга Мойсеева, в Битие в 25/34 се посочва:

Тогава Яков даде на Исова хляб и гозба от леща и той яде и пи
и по-нататък роптаещите против Мойсей казват[6]: 
помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна.

Публий Вергилий сочи, че чесънът е смятан за свещена храна. Употребявал се при клетва. Краставиците пък били любимото ядене на император Тиберий, а неговите градинари били принуждавани да ги отглеждат като добиват реколта рано напролет. Зелето е служило за храна на франките и номадите и е пренесено от запад на изток. Сред северните славянски племена особено в Русия сред най-известните зеленчуци е ряпата и червеното цвекло.

Голямо развитие градинарството получава след приемането на християнството като официална религия в Римската империя. Причина за това е, че се е налагало да се яде постна храна в продължение на повече от месец, вследствие на което зеленчуците са придобили широко разпространение.[7]

Друг център на култивиране на зеленчукови култури е в района на Централна и Южна Америка. Тук цивилизациите успяват да култивират редица ценни днес за човечеството култури. Наред с култивирането на царевицата, която заема второ място по добив днес сред зърнено-житните култури Мезоамерика е район, в който са отглеждани домати, боб, пипер и един от най-широко използваните днес зеленчуци - картофа. Известни са 4049 сорта картофи, като съвременниците на инките в Перу днес използват за ядене 2301 сорта. Вероятно картофите са култивирани в Района на днешно Перу преди около 8 хил. години. Сладкият картоф (батат) е възникнал преди около 5 хил. години в резултат на кръстосване на няколко сорта картофи.[8][9]

Зеленчукопроизводството в България[редактиране | edit source]

Въз основа на наличните природни, демографски и стопански фактори в България са се формирали няколко големи зеленчукопроизводителни райони:

  • Пазарджишко-Пловдивски. В този район се отглеждат предимно домати и червен пипер. Голяма част произведените зеленчуци се използват като суровина в консервната промишленост.
  • Великотърновско-Плевенски. Специализиран е в отглеждане на домати, лук, зелен пипер, салати, марули, сортови семена.
  • Крайдунавски. В района влизат низините в близост до река Дунав като производството задоволява основно местните нужди. Тук се отглеждат средноранни и късни разнообразни зеленчуци.
  • Софийски. Този район се характеризира с най-силната си изявеност на типичен крайградски зеленчукопроизводителен район. Формирал се е основно благодарение на близостта до столичния град. Отглеждат се основно късни зеленчуци.
  • Санданско-Петрички. В този район се отглеждат ранни и средноранни зеленчуци - основно домати.

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Mushrooms" classified under "Other vegetables". In What foods are in the vegetable group? United States Department of Agriculture. Last modified on 2011-05-31 02:35 PM. Retrieved 2011-06-02.
  2. "Mushrooms" classified under "VEGETABLES". In Suggestions - Vegetables at Cooks.com. Accessed on 2009-06-24].
  3. Alternative Crops and Plants: Vegetables and Mushrooms. United States Department of Agriculture. Last modified on 2009-06-08. Retrieved 2009-06-24.
  4. Farming and agriculture of Egypt and Mesopotamia
  5. An introduction to the history and culture of Pharaonic Egypt, Fruit and vegetables
  6. Четвърта книга Мойсеева, Числа, Глава 11
  7. Дружество на българите в Унгария, По някои въпроси
  8. Inca Food
  9. The Food of the Mayas, Aztecs and Incas, Korean Minjok Leadership Academy, International Program, Chung, Sangyun, Term Paper, AP European History Class, September 2008