Бакла
| Бакла | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Vicia faba plants in flower |
||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Карл Линей, 1753 |
||||||||||||||||||||||||||||||||
Бакла (на латински: Vicia faba и Faba vulgaris, също Чер боб) е едногодишно тревисто растение от семейство Бобови. Култивиран е от човека още в праисторическа епоха. Растението е разпространено в Европа, Азия, Африка и Южна Америка. Използва се за храна, фураж, зелено торене и сурогат на кафето. Височината на стеблото достига до 1,5 m. Цветовете са оцветени в бяло-розово с черни петна на дъното. Издържа ниски температури до 4-5 °C. Отглежда се заради семената и зелените чушки, които се употребяват за храна. Зрелите семена са богати на белтъци (22-35 %) и въглехидрати. По-рядко се използва за фураж и зелено торене. В България е пренесена вероятно от древна Гърция. Най-разпространен е сорта Хиоска бакла. Отглежда се на ограничени площи предимно като ран пролетен зеленчук. Задоволява нуждите на пазара до излизането на зеления фасул, на-който отстъпва по хранителни и вкусови качества. Най-много се използва в арабската кухня.
Източници [редактиране]
- "Енциклопедия България", БАН, 1978 г., том 1, стр.172