Оксалова киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Оксаловата (1,2-етандиова) киселина е органично химично съединение с формула Н2С2О4.

Кристализира от водни разтвори под формата на големи безцветни призматични кристали, които съдържат две молекули вода. Разтваря се във вода и етанол, слабо в етер. Т.т. 101 °C (хидрат), 189 °C (безводна), сублимира при 157 °C. При загряване с глицерин образува мравчена киселина. Среща се в свободно състояние в листата на цвекло, лапад и карамбола и като калиев хидрогеноксалат в киселец и ревен. Калиевият и амониевият оксалат са разтворими във вода, а калциевият е силно неразтворим. Промишлено се получава при загряване на безводна натриева основа и въглероден оксид в автоклав при 160 – 200 °C и 0,8 – 1 MPa. Образува се натриев оксалат. Оксаловата киселина се освобождава лесно след това при реакция със сярна киселина. Използва се за почистване на метали и като междинен продукт при химични синтези. Поради избелващото си действие се използва в текстилната и кожухарската промишленост. В бита намира приложение за почистване на петна от ръжда или кръв върху бели тъкани (за предпочитане памучни). Оксаловата киселина се използва за борба с вароатозата по пчелите. Името ѝ произлиза от дървесния род Oxalis, откъдето първоначално е добивана.[1]

Оксаловата киселина не е полезна за организма, защото намалява калция в него, като образува калциеви съединения, неразтворими във вода. Това води до появата на камъни в бъбреците.

Летална доза при хора (орален прием): 600 mg/kg.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Herman Boerhaave, Elementa Chemiae (Basil, Switzerland: Johann Rudolph Im-hoff, 1745), volume 2, с. 35 – 38. „Processus VII. Sal nativum plantarum paratus de succo illarum recens presso. Hic Acetosae.“