Кон

Вижте пояснителната страница за други значения на Кон.

---

Кон
Източнобългарски конe в Кабиюк
Класификация
царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови клас: Mammalia Бозайници разред: Perissodactyla Нечифтокопитни семейство: Equidae Коне род: Equus Коне вид: E. ferus Кон подвид: E. f. caballus Кон
Научно наименование
Equus ferus caballus (Linnaeus, 1758)

Конят (Equus ferus caballus) е вид едро нечифтокопитно домашно животно. Съществуват около 250 породи с маса от 30 до 1200 kg. Продължителността на живота е 20-25 години, а бременността продължава 11 месеца, като се ражда по 1 конче.

Зъбната формула на коня е $\frac{3(3).1(0).4(3).3}{3(3).1(0).3(3).3}= 42(24)$

Физически характеристики

Конят има дълги и тънки крака, приспособени за бързо бягане. Развит е само третият (средният) пръст, който е облечен с копито, а вторият и четвъртият са рудиментарни. Тялото е покрито с гъста космена покривка, състояща се от твърди и меки косми, като дългите и груби косми на врата образуват грива, а на опашката – дълъг космен кичур.

На горната и долната си челюст конете имат по три резеца, кучешките са много малки, а първият пред кътник е почти изчезнал. Зъбната формула е (13/3, с О-1/0-1, р 3-4/3-4, m 3/3).2 = 36–44. Кътните зъби имат рудиментарни корени и високи коронки със сложни емайлови гънки на дъвкателната повърхност (лафодонтни). Формата и устройството на зъбите им се намират във връзка със стриването на твърдата степна растителна храна. Във връзка с храната устните им са силно подвижни, хранопроводът, червата и сляпото черво са много дълги. По зъбите може да се определи, както възрастта на коня, така и пола му. Нормално конете имат по 40 зъба, а кобилата 36. В редки случаи има животни, които в двете челюсти, преди първия кътник имат т.нар. "вълчи зъб". Тогава при коня зъбите са 44, а при кобилите-40. Възрастта се определя основно с оглед и преценка състоянието на резците.

Кон от порода Холщайн.

Одомашняване

Опитомяването на коня най-вероятно е започнало в периода около 3500 г. пр.н.е.. Основните източници подкрепящи това твърдение и възможното място където е започнал процеса са два. Първият източник се основава на археологични находки, а вторият се позовава на сравнение на ДНК, взета от съвременни коне и на тази от кости и зъби на открити древни коне.

Най-ранните археологически доказателства за опитомяването на коня идват от обекти в Украйна и Казахстан. Те са датирани приблизително от 3500 - 4000 г. пр.н.е.. До 3000 г. пр.н.е., конят е бил вече напълно опитомен, а от 2000 г. пр.н.е. се наблюдава рязко увеличение на броя на конските кости открити при разкопки в населени места на Северозападна Европа. Това показва, че одомашнените коне са вече разпространени в цяла Европа.

Проучването на генетичния материал на откритите находки на ранни одомашнени коне показва че много малко диви жребци са допринесли за развъждането на одомашнения кон. В същото време обаче използваните кобили са били сравнително голям брой. Това твърдение се подкрепя от ниските нива на вариабилност на Y-хромозомата. Друга характеристика на опитомяването е повишаване нивото на промяна цвета на козината. При конете това ниво рязко се увеличава в периода между 5000 и 3000 г. пр.н.е..

Ход на коня

Като всяко транспортно средство, конят също има степени в хода си или скорости. При обикновените коне те са 10, а при някои има и допълнителна скорост ("раванлия" кон). Условно ходовете се делят на три. Ходене ("алюр"), бягане ("галоп") и препускане ("кариер"). От своя страна "алюр" /от фр-ход,ходене/ има четири степени, в които има градация на скоростта. След последната степен на "алюра", конят преминава в " галоп", който също има четири степени, но се различава от предходния, че вече има поне два крака във въздуха. Най-бързите скорости на коня са в " кариер" и са две. Те се различават от предходните с това, че има моменти, в които конят е изцяло във въздуха, тоест лети. Съществува и още една степен на хода на "алюр", наречена "раван" и много малко коне притежават това качество. То се изгражда след упорито възпитание и тренировки. Такива коне сме виждали в цирковете. При ходене /или бягане/ те могат едновременно да повдигат двата си леви крака и после двата си десни, като съумяват да балансират и да запазят центъра на тежестта.

Конят е животно с твърдо установени навици. Когато започва да върви или бяга, винаги тръгва с един и същи преден крак.Тази е причината стопаните да казват,че имат кон с ляв ход,лява крачка или за ляв впряг.. Малко по-различно,но доста по-практично обяснение за "алюрите" на коня ни предлага проф. Георги Синивирски: "Обикновен ход"-бавен и ускорен. "Тръс"- бавен, умерен, ускорен и бърз. "Раван". И "Галоп"- бавен,среден, ускорен и бърз/кариер/. Предимствата при тази диференциация са в това, че всеки (дори и непрофесионалист) може да определи какъв е хода на коня без да го вижда. Ако е в "обикновен ход" се чуват равномерно редуващи се четири такта. Ако конят е в "тръс"-два. Ако галопира-се чуват характерните три такта.

Качества на коня

Конят има отлична пространствена ориентация. Веднъж преминал през даден маршрут, колкото и труден да е, той в тъмна и непрогледна нощ може да се завърне по него обратно, стига ездачът да не придърпва безпричинно юздата (повода). Същото качество притежават неговите сродници магаре, катър и муле. Въпреки че не вижда нощем, конят добре помни местата, които представляват препятствия за него. Той е еднакво привързан към стопанина си (подобно на кучето) и същевременно към дома си (като котките). Целодневно пуснат на свобода из пасищата, вечер преди залез сам се прибира в дома си. В книгата на народния будител Никола Странджански "Сага за малкият българин и голямото българско безвремие" има описан трогателен случай, при който мобилизиран за Втората световна война кон от Елховско, който месеци наред е теглил в обоза, след края на войната е върнат отново в Елхово. Пуснат заедно с табуна да пасе в околностите в очакване на демобилизация, конят видял се в позната обстановка препуснал към селото си, на около 20 км и запъхтян се прибрал в дома си, без да дочака заповедта за освобождаването му.

Размножаване и хибридизация

Бременността продължава около 335 – 340 дена и обикновено раждат само по едно малко. Близнаците са голяма рядкост. Малките много бързо се изправят на крака и са способни след няколко часа да ходят заедно с майката.

Конете, особено жребчетата навършили 18 месечна възраст, са вече полово активни и способни да се размножават. Практически обаче представителите и от двата пола се включват за разплод на третата или четвъртата година от тяхната възраст, особено кобилите. Въпреки това обаче костите и мускулатурата се развиват напълно до към шестата година. Известно е в природата и междувидово съешване. При съчетание на магаре с кобила се ражда " муле" и обратно при съчетание на кон с магарица се ражда " катър" . Тези поколения са дълголетни и по- работоспособни, но с висок процент на стерилност, заради различния брой хромозоми в двата подвида от едно и също семейство. Това не винаги е валидно при женските потомства- според практиката. В редки случаи ( около 10% ) при женските мулета се получават поколения. В миналото според доц. Кадийски се е отделяло особено внимание за производството на мулета. В годините на зараждащия се социализъм 1950-1960г, когато черните пътища са били масови артерии, макадамовите- лукс, а асфалтовите - мечта, в Ботевград и Самоков е имало изградени развъдни станции за магарешки жребци. Те в подходящо време са били изпращани в труднопроходимите планински райони по време на случния период на кобилите. Катърите, според него не са представлявали стопански интерес, поради факта, че почти с нищо не се отличават силово от магаретата, освен с особения си пресипнал рев (глас). В противовес на това, мулетата са превъзхождали с 20 до 35% по издържливост и товароносимост своите родители, както и с по-малката си консумация и взискателност към храната.

Породи

Съществуват множество породи коне - бегови коне, подходящи за състезания, коне за пренасяне на товари, теглене на файтони и т.н. Особено интересни са представителите на дребната шотландска порода, наречени пони. Изкуствено е създадена и породата Фалабела — миниатюрен кон с височина около 70 см, отглеждан като домашен любимец.

Български породи

• Дунавски кон
• Плевенски кон
• Източнобългарски кон
• Каракачански кон
• Делиормански кон
• Български планински кон

Български планински кон

Други породи

• Английска чистокръвна — това са най-честите състезателни коне.
• Арабска чистокръвна — известна е като най-древната порода. Представителите ѝ се славят с изключителна издръжливост.
• Шагия — изкуствено получена порода от Арабската чистокръвна с Английската.
• Першерон — вид тежковоз с арабска кръв. Поради изящната си походка е известен като „грациозният тежковоз“.
• Хафлингер — планинска порода от Италия и Австрия

Цвят на космената покривка

Различават се няколко вида цветове характерни за конете:

• Черен - черният пигмент е общ за всички покриващи и предпазващи (подкосъм) тялото косми. Допускат се бели петна.
• Кестеняв - покривните косми са смес от черен, тъмночервен или кафяв пигмент, а гривата и опашката са черни.
• Светлокестеняв - светлокафяви косми, покриващи тялото. Черно пигментирани предпазни косми на гривата и опашката.
• Тъмнокестеняв - тъмнокафяви покривни косми по тялото, черни покривни косми по крайниците. Черно пигментирани грива и опашка.
• Алест - предпазните и покривните косми имат еднакъв цвят с различна степен на интензивност. Варира от златисто до тъмночервено.
• Сив - представлява смесени бели и черни покривни и предпазни косми. През първите месеци от живота на конете се срещат и златисточервени косми. При тези случаи цветът се прецизира след две и повече години, тъй като е трудно предсказуем. С напредване на възрастта тъмните косми изсветляват.
• Чилест - равномерно разпределени бели, червени или кафяви покривни и предпазни косми.
• Изабела - цветът на покривните косми е кремав, жълт или пясъчен. Гривата и опашката са черни.
• Паломино – цветът на покривните косми е кремав, жълт или пясъчен. Гривата и опашката са бели.
• Кремав – цветът на покривните косми е кремав, а кожата е непигментирана. Ирисът също не е пигментиран и често придава розов или син цвят на окото.
• Шарен - по тялото на коне с кестеняв или алест цвят са разположени неравни бели петна. Краката могат да бъдат частично или напълно бели.
• Апалуза – цветът на покривните косми е сив с мозаично разположени черни или кафяви петна.
• Чисто бял цвят е изключение — липсва какъвто и да е пигмент. Често, „бели“ погрешно се наричат конете със сив цвят.

Конят в религиите, традициите и фолклора

• Конят е символ на небето, обожествявано като Тангра.
• Конят е символ на свобода и неукротима воля.
• Символ е на безстрашие, военна доблест и слава.
• Символ е на скорост и издръжливост, а така също радостта от живота, оптимизъм и добра слава.
• Славяни - конят е соларен символ, изобразяван често върху шевични украси. С негова помощ бог Свентовит успява да проникне в царството на мрака и да се пребори със силите на злото и смъртта.
• България - символ на небесното начало и слънцето. Посредник между горния и долния свят.
• Прабългари - конят е бил свещено и вероятно тотемизирано животно, а конската опашка - бойно знаме.
• Тюркски племена — конят е символ на смъртта.
• Конят е символ на мъжественост, страстност, импулсивност.
• Белият кон бил символ на чистотата.
• Англия - белият кон се свързва с убийство. Има предположение, че саксонското знаме било украсено с бял кон и след кървавата война, в която саксонците завладели тези земи, знамето с белия кон вече се веело навсякъде. Когато местните хора видели саксонски бял кон, те плюели през лявото си рамо, за да прогонят нечистите сили, привлечени от саксонското присъствие. Много хора продължават да плюят през лявото си рамо щом видят бял кон.

Външни препратки

• Национална асоциация по коневъдство