Котка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за домашните котки. За семейството животни вижте Котки. За града във Финландия вижте Котка (град).

Котка
Cat sweety.jpg
Природозащитен статут
Опитомен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Felidae Котки
подсемейство: Felinae Мъркащи котки
род: Felis Същински котки
вид: Felis silvestris Дива котка
подвид: Felis silvestris
catus
Домашна
котка
Научно наименование
Уикивидове Felis silvestris catus
Schreber 1775
Глава котка

Котката (Felis silvestris catus) е сборно название за по-дребните представители на семейство Котки (Felidae), но обикновено се разбира Домашната котка (Felis silvestris catus), като подвид произлязъл от Дивата котка. Самото семейство се състои от: котки, тигри, лъвове, леопарди, гепарди, ягуари, рисове, пантери, пуми и оцелоти. Всички са хищници.

Котките живеят близо до хората от преди поне 3500 години (въпреки че не са изцяло опитомени както кучетата), когато в древен Египет котки са били използвани, за да пазят складираното зърно от мишки и други гризачи. В днешни дни котките са едни от най-разпространените домашни любимци. Малък процент от тях (около 1%) са чистокръвни, с регистрирано родословие, останалите 99% са кръстоски между различни породи, и се отнасят предимно към домашните късокосмести или домашните дългокосмести...

Характеристики[редактиране | edit source]

Имайки предвид размера, домашните котки са едни от най-добрите хищници. Домашната котка е в състояние да убие или да изяде представители на няколко хиляди други животински видове — повечето от големите котки се хранят с не повече от 100 други вида. Въпреки това, поради малкия си размер, домашната котка е почти безобидна за хората; единствените рискове са от възможни инфекции при ухапване, или в редки случаи — бяс. Исторически погледнато, котките са голяма заплаха за екосистеми, които не са им родни и които нямат време да се адаптират към нахлуването. В някои случаи котките са причина, или поне са допринесли, за изчезването на някои животински видове. Те издебват жертвите си и бързо се справят с тях, използвайки тактика, сходна с тази на тигрите и леопардите — нахвърлят се изотзад и захапват жертвата за врата, като по този начин дългите им кучешки зъби нанасят поражения върху гръбначния стълб, или предизвикват задушаване чрез прекъсване на трахеята.

Котките се смятат за „перфектните месоядни“, потвърждение на което са специализираните кучешки зъби и храносмилателната им система. Двойките кътници от двете страни на устата са идеално устроени за разкъсване на месо, почти като чифт ножици. За разлика от повечето месоядни, котките почти никога не ядат растителна материя. Докато кучетата и мечките обикновено разнообразяват диетата си с плодове, корени и мед (когато успяват да си го набавят), котките се хранят изключително с месо, обикновено прясно. В домашни условия котките не могат да бъдат адаптирани към вегетарианска диета, защото не могат да синтезират необходимите си аминокиселини само от растителен материал; това контрастира с домашните кучета, които обикновено се хранят със смесица от месо и растителни продукти, а в някои случаи могат да бъдат адаптирани напълно към вегетарианска диета.

Въпреки репутацията си на единаци, домашните котки са достатъчно социални, за да формират колонии, но не ловуват в групи, както лъвовете. Всяка котка си има собствена територия, като сексуално активните мъжкари имат най-обширни територии, а кастрираните — най-малките; съществуват и „неутрални“ територии, в които котките общуват една с друга, без да съществуват териториални конфликти или агресия. В собствените си територии притежателите им яростно ги отбраняват, като гонят натрапниците, първо чрез вторачване, съскане и ръмжене; ако така не успеят — чрез кратки, но шумни и яростни атаки. Биещите се котки могат да изглеждат по-големи, заради настръхналата козина и извития като дъга гръбнак. Атаките обикновено се състоят от силни удари с лапи по лицето и тялото, както и захапвания, но сериозни поражения са рядкост; обикновено губещият се отървава с няколко драскотини по лицето. Сексуално активен мъжкар може да бъде въвлечен в много битки през живота си, като това обикновено е „изписано“ по лицето му — често срещани са и видими белези по носа и ушите. В битки участват не само мъжкарите, женските котки също се бият, за да защитават територията или малките си; дори и кастрираните котки защитават яростно малката си територия.

Прародителят на домашната котка – дивата котка, се предполага че е еволюирал в пустинен климат, доказателство за което е поведението на днешните представители както на дивата, така и на домашната разновидност на вида. Котките обожават топлината и слънчевата светлина, често спят през деня на най-топли места. Лицата им обикновено са сухи, като котките обичат да ги заравят в пясъчници. Могат да остават неподвижни за дълги периоди от време, най-вече когато дебнат плячката си и се приготвят за скок. В Северна Африка все още съществуват малки диви котки, които вероятно са далечни родственици на днешните домашни породи. Като родственици на пустинни животни, котките могат да издържат на студен или горещ климат, но не и за дълъг период от време. Те имат ниска устойчивост срещу мъгла, дъжд и сняг, въпреки че някои породи са развили по-голяма устойчивост от други; мнозинството породи не понасят допир с вода, защото влагата ги затруднява да поддържат телесната си температура от 39°C.

Домашната котка има тегло от 2,5 до 8 кг и рядко надхвърля 10 кг. Има случаи, в които котка е достигала тегло 23 кг, когато е прехранена. Това е изключително нездравословно за котката и трябва да се избягва. В домашни условия котките живеят около 13–20 години, въпреки че най-възрастната котка, живяла някога, е достигнала преклонната възраст от 38 - 39 години[1]. Домашните котки живеят по-дълго, когато се кастрират, или не им се предоставя достъп към външния свят (чрез което се избягват битки и инциденти). Уличните котки, живеещи в градски условия, живеят около 2 години или по-малко.

На котката, живееща в домашни условия, трябва да се осигури сандъче с пясък или друг подобен материал. Това служи на котката като тоалетна. Подобно сандъче се препоръчва и за котки, които не живеят през цялото време в затворени помещения. Котките имат репутация на придирчиви гастрономи, заради специфичен сетивен орган на върха на устата. Когато този орган стане чувствителен към определен тип храна, котката няма да приеме тази храна, докато тя не съвпада с очаквания тип миризма. Когато котката сбръчква муцуната си, отпуска долната си челюст или провесва език, означава, че отваря достъпа до този специален орган. Това е специфично и за други животни, като при конете и кучетата.

Котките са изключително чисти животни; поддържат чистота като ближат козината си. Слюнката им съдържа силен почистващ агент, който може да доведе до алергични реакции у някои хора. Също така котките от време на време повръщат топки козина, която неизбежно се събира в стомаха им по време на чистенето.

Котките пестят енергия като спят по-продължително време от повечето животни. Дневните периоди за сън варират в границите 12–16 часа, с обичайна продължителност 13–14 часа, но някои котки могат да спят дори по 20 часа в денонощието. Терминът „котешка дрямка“ се отнася до способността им да заспиват за кратък период от време, като в английския език се използва и при хора, неусетно задрямали за няколко секунди.

Анатомични особености[редактиране | edit source]

Череп на котка
Котешки мозък

Котката като малък хищен бозайник, одомашнен от човека, представлява дребно на ръст животно с дължина на тялото 60 cm и дължина на опашката 25 - 35 cm. Като типичен полов диморфизъм женските са по-дребни на ръст от котараците. Когато котето е на 6 месеца може да се забележи скъсяване на мустаците до дебелата им част. Рекордът за най-голямата котка, вписана в книгата на рекордите на Гинес, е на животно с дължина 121,9 cm[2][3].

Средното тегло на възрастните индивиди е в рамките на 2,5 - 6,5 kg, но се срещат и по-едри екземпляри с тегло 6 - 9 kg. Котараците от породите сибирска котка и Мейн кун могат да достигнат тегло 11,5 - 13 kg[4]. Регистрирани са рекорди на котки с тегло до 20 kg, а най-тежкият котарак е бил с тегло от 21,3 kg.[5][6]. Тези рекордни стойности обаче се дължат на кастрация и последващо затлъстяване на домашния любимец.

Скелетът на котките е съставен от около 240 броя кости и подобно на всички гръбначни е съставен от осева и периферна част.[7].

Котешко око с видим трети клепач

Черепът и гръбначният стълб образуват обща кухина, която носи и защитава органите от Централната нервна система от увреждания. Гръбначният стълб е представен от 7 шийни, 13 гръдни, 7 поясни, 3 сраснали кръстови и 20-26 опашни прешлена. От гръдните прешлени излизат и 13 чифта ребра. Първите 9 са свързани с гръдната кост, а последните 4 чифта са плаващи.

Черепът на домашната котка се отличава със сравнително големи очни орбити и силни челюсти.[8] За разлика от много бозайници лицевата част и мозъчната кутия са сравнително еднакви по размери. Черепната кутия е изградена от 11 броя кости, а лицевата от 13.[9]. Котешкият мозък е с дължина около 5 cm и тегло от 30 грама.

Зъбите на котката наброяват 30 (16 на горната и 14 на долната)[10], от тях 12 резеца, 4 кучешки, 10 предкътника и 4 кътника. Зъбната формула на домашната котка е:

\frac{3(3).1(1).3(3).1}{3(3).1(1).2(2).1}= 30 (26)

Котешките зъби са приспособени за убийство и разкъсване на месо. Захапвайки жертвата, котката пречупва гръбначния стълб, като прерязва гръбначния ѝ мозък. Така предизвиква парализа и последваща смърт.[11].

Отличителен белег е наличието на мигателна ципа (трети клепач). Намира се в медиалния очен ъгъл и служи за защита на окото. Третият клепач почиства механично роговицата и я овлажнява. Този клепач може да покрие окото в случаи, когато котката спи или е уморена. Изпадането на третия клепач често може да бъде признак и на заболяване.

Козината на домашната котка има свойството да се наелектризира[12]. Някои растения, като валериана и Népeta catária, отделят вещества, които оказват наркотично въздействие на котката.

Зрение[редактиране | edit source]

Котешко око

Котките имат отлично зрение както през деня, така и през нощта. При ярка светлина зеницата (наподобяваща вертикална цепка) се свива рязко, намалявайки количеството светлина, попадаща в ретината, но за сметка на това свива и полезрението на животното. Специален орган (tapetum lucidum) способства за силното им зрение при оскъдна светлина, като също така е отговорен и за цветните отблясъци в очите на котките при фотографии със светкавица. Както при повечето хищници, тяхното зрение е насочено напред и осигурява много ясно възприятие на средата, за сметка на зрителното поле. Котките са слаби трихроматици (възприемат света в трите му основни цвята).

Слух[редактиране | edit source]

На практика всички котки имат прави, стърчащи нагоре уши. За разлика от кучетата, при котките породите с клепнали уши са голяма рядкост. Когато е уплашена или ядосана, котката свива ушите си назад, под акомпанимента на съскане или ръмжене. Когато се ослушва за нещо, котката насочва ушите си в съответната посока; ушите могат да бъдат насочени назад, напред или встрани, в зависимост от случая.

Осезание[редактиране | edit source]

Когато липсва достатъчно светлина, за да виждат, те използват мустаците си за навигация и възприемане на средата, в която се намират. Мустаците им могат да доловят много леки струи въздух и разместване на въздушните пластове, което им позволява да възприемат близките препятствия, без всъщност да ги виждат.

Обоняние[редактиране | edit source]

Нос на котка

Котките имат добре развито обоняние, дължащо се на добре развитите обонятелни луковици и голямото количество сензорни клетки в обонятелния епител в дъното на носната кухина.

Размножаване[редактиране | edit source]

Половата зрялост при домашната котка настъпва на 6 - 9 месечна възраст. При скитащите котки началото на пубертета може да се повлияе от времето, през което е родена котката. При нормални климатични условия котките са сезонно полиеструсни. При отглеждането им в домовете обаче те често циклират редовно през цялата година. Последователността на събитията е проеструс, еструс и метеструс. Следва период на полова пасивност наречен диеструс. Тази поредица от събития продължава до края на размножителния сезон. Последният метеструс е последван от по-дълъг период на полова пасивност. Нарича се анеструс и представлява неразмножителния период на котката. В стадия на проеструс котката мяука жално, търка се в предмети и хора. Често при доближаване от котарак тя го пропъжда. В следващия стадий котката започва активно да търси мъжки и е готова да се чифтосва.

Чифтосване

Овулацията е спонтанна. Индуцира се от покриването и стимулацията на цервикса от пениса на котарака. Почти винаги овулират няколко яйцеклетки. В случай, че котката се покрива от няколко мъжки е напълно възможно малките от едно котило да бъдат от различни бащи.[13].

Бременността продължава 61 - 63 дни, обикновено 63. Котетата се раждат глухи и слепи. Започват да виждат на 5 - 10 ден след раждане, а слухът се развива нормално 9 - 11 дневна възраст. Малките се кърмят от майката 8 - 10 седмици, след което постепенно преминават на твърда храна. Проеструсът при майката може да последва скоро след раждането или да бъде последван от период на анеструс. Обикновено котките се разгонват около 8 седмици след раждането като този период зависи от времето на отбиване.

Новородени котета

Котките са идеални майки и имат добре развит майчин инстинкт. Много често, когато майката напусне гнездото в търсене на плячка малките биват убити от мъжки котарак. Това поведение е присъщо за бездомни и дворно живеещи котки. Ако бащата на малките от котилото е един то тогава поведението на мъжкия е съвсем различно. Той пази своето поколение и участва в отглеждането на малките. Чести са случаите, когато вследствие на смърт на майката друга котка да поеме грижите за потомството.[14].

Породи домашни котки[редактиране | edit source]

Списъкът с породи домашни котки е доста обширен. Всяка порода се отличава с различни характеристики и наследство. Породите котки най-общо се делят на: късокосмести, полудългокосмести и дългокосмести.

Тигрова котка[редактиране | edit source]

Шарени, с разнообразие от разцветки. Класическата "петниста" котка (или "мраморна") е най-често срещана. Шарките ѝ са несиметрични. "Скумриената" или "шарена" котка е покрита с поредица от вертикални ивици по продължение на страните (наподобяващи на шарките на рибата скумрия). Този вид, но на отделни петна се нарича "петниста" котка. И накрая, тъмните ивици на шарките могат да изглеждат като "отметки". Тези котки са близко свързани с абисинските котки.

Полудива pисова котка[редактиране | edit source]

Окpаската ѝ е подобна на тигpовата котка, отличава се с малко по-големи pазмеpи, по-големи лапи и снопчета косми на въpха на ушите, от където идва и названието ѝ. В Бългаpия се сpеща пpедимно в pайона на Стpанджа планина. Сpавнително лесно се поддава на опитомяване, но не е така гальовна като обикновената домашна котка.

„Улична превъзходна“[редактиране | edit source]

Жаргонното название порода "улична превъзходна" е придобило гражданственост в българския език [15] [16] [17] и особено сред градското население. Представлява събирателно понятие за всички видове улични котки (също и кучета), чиито породи не могат да бъдат установени поради многобройни смесвания между различните породи. В уличните котки могат да се открият остатъци от най-разнообразни породи, но най-често те са късокосмести. Окраската им варира от бяло до черно с много петънца и шарки. Уличната котка се размножава, но и умира най-бързо, тъй като никой не се грижи за нея.

„Късокосмести“[редактиране | edit source]

Отначало всички домашни котки са били късокосмети. Само онези, които живеели в студените райони на Земята, имали по-гъста козина. Сиамската котка произхожда от Азия. Котетата се раждат със светла козина, но докато растат, лапичките и главата потъмняват. Сиамските са много интелигентни и впечатляват с бързината си. Руската синя котка идва от северните краища на Русия. Тя се чувства щастлива в апартамент. Котките от породата египетска мау са добри по характер и могат да живеят с други животни.

„Дългокосмести“[редактиране | edit source]

Дългокосместите котки са се появили в Европа през XVI век. Козината им се е удължала след многогодишно кръстосване на различни породи. От котките с дълга козина най-известната е персийската. Тя е царствена и обича спокойствието. Красивото й кожухче изисква всекидневни грижи. Регдол е мекичка като плюшена играчка. По характер е кротка и предпочита да живее в апартамент. Мейн Кун е едра и силна котка, която не обича затворените пространства. Тя може да спи навсякъде.

Опитомяване[редактиране | edit source]

Както всички опитомени животни, и котките живеят с хората във взаимозависимост. Те са били изключително полезни, при това в значително по-късен период от развитието на човека; въпреки това цялостното им опитомяване е все още под въпрос. Да се допуснат котките да живеят в сравнително сигурните човешки поселения е било ниска цена в сравнение с ползата от това съжителство – опазването на зърнените култури от гризачи, поради което връзката между котките и хората укрепнала. Предците на домашната котка не са ловували заради самия социален акт, и не са се радвали на защита в стадо като повечето по-късно опитомени животни. От гледна точка на еволюцията, това може би е причината котките да не могат да „разбират“ настроенията на стопаните си, както кучетата например: преди да дойдат хората котките са имали малко социални контакти, от които да извличат полза. Това идва като допълнение към вярванията на собствениците на котки – че те са по-самостоятелни и независими, отколкото останалите домашни животни. Въпреки това котките могат да бъдат силно привързани към стопаните си, особено ако са заедно с тях от ранна възраст и са третирани с нужното внимание.

Всички котки са изключително добри ловци

Хората често отглеждат котки за компания или за прогонване на мишки и плъхове. Във фермите понякога има до дузина котки, които не живеят в дома, а в помещенията за другите животни или в хамбарите. Ловувайки в хамбарите и на полето те убиват и изяждат дребни гризачи, които иначе биха унищожили голяма част от зърнената реколта. Много от котките преследват и убиват мишки, зайцевидни, птици, влечуги, жаби, риби и по инстинкт дори големи насекоми, но не винаги изяждат плячката си. Случва се дори и да поднесат плячката си (зашеметена или мъртва) на стопанина си, очаквайки награда.

Неопитомените котки могат да живеят сами, но повечето се събират в големи групи, наречени колонии. Много изгубени или изоставени домашни котки се присъединяват към тези колонии, когато са отчаяни. Животът на тези неопитомени животни е много по-къс от този на една домашна котка, която живее средно 16 години. Градските условия не са родни на котките; много от прародителите на домашните котки са били пустинни животни, разпространени по света от хората, но някои диви колонии са открити в големи древни градове, като например около Колизеума в Рим. Въпреки че котките лесно се адаптират, те са неспособни да издържат на много ниски или много високи температури, а при специфичното изискване на организма им към високопротеинова храна, малко от тях успяват да намерят препитание сами. Освен това те са още по-незащитени, поради неспособността си да разберат поведението на хищници като кучета, вълци и дори автомобили.

Някои натуралисти твърдят, че опитомяването на котките е вредно за околната среда, защото повишеното размножаване води до повишен улов на малки животни и птици, като по този начин се нарушава баланса в хранителната верига и се пречи на нормалното размножаване на местните животни.

История и митология[редактиране | edit source]

Началото на съжителството между човека и котките не е установено с точност. Най-ранните писмени записки за опитите да се опитомят котки датират от древен Египет около 4000 г. пр.н.е, когато са били използвани за опазване на хамбарите от мишки и плъхове.

Бронзова маска на котка. Произход: Древен Египет

Освен това наскоро открити гробници в Shillourokambos, Кипър, съдържат скелети на хора и котки, датиращи от 7500 г. пр.н.е. Тъй като котките не са представители на местната фауна, се предполага че са били частично опитомени преди този период. Скелетите, открити в тези гробници, са по-близки до прародителите на дивите котки, отколкото до днешната домашна котка.

Древните египтяни са почитали котките, защото са ги смятали за въплъщения на богинята Бастет. Наказанието за убийство на котка било смърт, а често при смърт на котка тялото било мумифицирано по същия начин както при хората.

През Средните векове котките са били смятани за сподвижници на вещиците и понякога по време на празници били изгаряни живи или хвърляни от високи сгради. Някои историци предполагат, че широко разпространените враждебни суеверия към котките довели до бум на чумните заболявания (Черната смърт, с което зловещо название била позната бубонната чума). Поради скоростта, с която се разпространявала Черната смърт, се появили вярвания, според които тя е предизвикана от самия Дявол. Тези вярвания накарали папата официално да обяви, че котките имат съюз с Дявола. Вследствие на този акт много котки в Европа били убити. Големият спад в котешката популация довел до огромен скок в разпространението на плъховете, съответно с това се увеличил и броят на насекомите, разнасящи чумата. Като следствие от всичко това се увеличил броят на заразените от чума хора – нещо, което анатемата срещу котките е трябвало да ограничи.

Днес някои хора продължават да смятат, че черните котки носят нещастие, или че е лош късмет, ако черна котка ти мине път. Други пък са на противоположното мнение – смятат, че черните котки носят късмет.

Котките и до днешни дни се свързват с вещерството. Черните котки в частност са свързани с празниците около Хелоуин. Практикуващите неопаганизъм вярват, че котките са животни с добра природа, свързани са със света на духовете и могат да усещат злите сили.

Според някои митове и легенди котката живее едновременно в няколко паралелни свята, притежава девет живота и може да влияе на здравето на хората, като им помага да се борят с болестите. Смята се също, че котката дружи с къщата, в която живее, и тези домове са до известна степен защитени от беди и нещастия.

В Азия котката е едно от животните в 12-годишния цикъл на Виетнамския зодиак. Тя обаче не присъства в Китайския зодиак. Легендите разказват, че плъхът, който канел животните в Нефритения императорски дворец, за да бъдат избрани за зодиака, забравил да покани котката, и затова тя го обявила за свой смъртен враг.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Daily Mail Reporter. Can Lucy, 39, really be the oldest cat in the world? (Or is it just a shaggy dog story?). // 2011-01-05. Посетен на 2011-01-09.
  2. ((ru))  Гиннесс представляет: самая длинная кошка в мире. // Посетен на 2010-05-24.
  3. ((en))  2006 Guinness World Record Holder for Longest Cat. // Maine Coon Cats by Verismo. Посетен на 2010-05-24.
  4. И создал Бог кошку... (часть 3). // Zooprice. Посетен на 2010-06-13.
  5. ((en))  Cat World Records: Heaviest Cat. // Cat World. Посетен на 2010-05-24.
  6. ((en)) Moore, Glenda. Those Amazing Cats. // CatStuff. Посетен на 2010-05-24.
  7. Анатомия кошки. // my-dog-cat.ru, 2008. Посетен на 2010-06-01.
  8. Case 2003.
  9. Ветеринарный справочник для владельцев кошек. Вече, 2006. ISBN 5-9533-1644-5.
  10. Анатомия пищеварительной системы кошки(ротовая полость). // Посетен на 2010-05-24.
  11. Smith, Patricia и др. Structure, function and evolution of teeth. Freund Publishing House Ltd., 1992. ISBN 9652222704, 9789652222701. с. 217.
  12. Keeping Up with Your Cat's Hygiene. // Family Education. Посетен на 2010-06-25.
  13. Brenda Griffin. Prolific Cats: The Estrous Cycle (pdf). // VetLearn.com. Посетен на 2010-05-26.
  14. Sarah Hartwell. Cats that Kill Kittens. // Messybeast.com Cat Resource Archive, 2002. Посетен на 2010-05-26.
  15. Николета Попкостадинова. Кучетата се броят напролет. // в. „Капитал“, 2007-04-13. Посетен на 2009-08-20. Вървим ли към решение на проблема "Улична превъзходна"
  16. Милена Минчева. Улична превъзходна пази дома на Мургина. // в. „Стандарт“, 2009-07-09. Посетен на 2009-08-20.
  17. Обяви Улична превъзходна. // topobiavi.com. Посетен на 2009-08-20.

Вижте също[редактиране | edit source]