Жълта мангуста
| Жълта мангуста | |||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен[1] |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
(Ogilby, 1833) |
|||||||||||||||||||||||
(Cuvier, 1829) |
|||||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||||
Жълтата мангуста (Cynictis penicillata) е вид дребен африкански бозайник единствен представител на монотипен род Cynictis от семейство Мангусти. Представителите му са широко разпространени в южните части на Африка като обитават полупустинни райони. Често живеят в съобщества с представители на други видове със сходен начинна живот. Типичната рижава окраска и формата на тялото напомнят на лисица, поради което често от местното население е наричана и „лисича мангуста“.
Съдържание |
Разпространение и местообитание [редактиране]
Жълтите мангусти се срещат в големи ареали от Намибия, Ботсвана и ЮАР, както и в гранични райони на Ангола, Зимбабве, Лесото и Свазиленд с тези три страни. Обитава савани или полупустинни райони.
Класификация [редактиране]
Жълтата мангуста е единствен представител на род Cynictis, но видът е представен с около 12 подвида. В общи линии козината на мангустата е по-бледа в областта на корема и брадичката, опашката е пухкава. Няма ясно изразен полов диморфизъм. Южните подвидове на вида са по-големи, имат жълта или червеникава козина, която е и по-дълга, опашката също е по-дълга с характерен бял връх. Северните подвидове са с по-дребно тяло сивкав отенък на козината със сив или по-тъмно сив връх на опашката. Козината е по-къса и пригодена за условия с по-топъл климат.
Морфологични особености [редактиране]
Тялото е с дължина от 27 до 38 cm, а опашката от 18 до 28 cm. Теглото при възрастните се движи от 440 до 800 грама, а в редки случаи достига и до 1 kg.
Начин на живот [редактиране]
Жълтите мангусти са хищни животни, които се хранят основно с членестоноги. В менюто им влизат и дребни бозайници, гущери, змии и яйца на всякакви видове животни. Представителите на вида са дневни, а през нощта прекарват в дупки под земята. Жълтите мангусти са добри копачи, но могат да ползват изоставени дупки от други видове животни или живеят съвместно с капски земни катерици, сурикати или други видове бозайници със сходен начин на живот. Живеят в колонии до 20 индивида. Социалната структура на жълтата мангуста е йерархична като централно място заема една главна двойка, която ражда потомство. В структурата на групата влизат и други взрасти, подрастващи и малки, които са роднини на главната двойка. Бременността продължава около 60 дни, раждат два пъти в година едно до три малки. Кърменето продължава около осем седмици, а в грижите на потомството участват всички членове на групата. На около година настъпва полова зрялост, а продължителността на живота им е до 15 години. В естествената среда стават плячка на хищни птици, змии и чакали.
Разпространители на Бяс [редактиране]
Жълтата мангуста е един от основните вектори на вируса на беса в ареала, който обитава[2]. Съществуват дори и известни подозрения, че тя е носител на вируса с години без да боледува, но при ухапване предава смъртоносния причинител на беса[3].
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Taylor, P.J. & Hoffmann, M.. Cynictis penicillata. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 9 March 2012. Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern
- ↑ G.C. Bishop, D.N. Durrheim, P.E. Kloeck, J.D. Godlonton, J. Bingham, R. Speare and the Rabies Advisory Group. Rabies Guide For The Medical, Veterinary And Allied Professions. Претория, Second print 2003. ISBN 1-86871-119-6.
- ↑ Taylor PJ. A systematic and population genetic approach to the rabies problem in the yellow mongoose (Cynictis penicillata). // Onderstepoort J. Vet. Res. 60 (4). December 1993. с. 379–87.
| Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |