Южен морски слон
| Южен морски слон | ||||||||||||||||||||||||||||
Mirounga leonina ♂ |
||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) |
||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
Южният или антарктически морски слон (Mirounga leonina) е един от двата вида морски слонове, които са най-едрите представители на перконогите бозайници.
Съдържание |
[редактиране] Размери
Южният морски слон е най-големият представител на тюлените. При него се наблюдава ясно изразен полов диморфизъм по отношение на теглото и размерите. Докато женските тежат около 680 кг. и са дълги до 3 метра, теглото на мъжките е около 3600 кг., а дължината им често надхвърля 6 метра.
[редактиране] Разпространение
Южният морски слон се среща предмно по крайбрежието на субантарктическите острови. Най-голяма е популацията му на остров Южна Джорджия, следвана от тази на остров Макуори, полуостров Валдес, остров Хърд и архипелага Кергелен. На север южните морски слонове достигат до остров Тасмания и рядко до южните брегове на Нова Зеландия и Южна Африка. В тези ширини те се срещат по време антарктическата зима, когато мигрират в по-топли води.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Основна храна на южния морски слон са главоногите мекотели, по-рядко риби. Както повечето тюлени, той поглъща храната си цяла, тъй като зъбите му не са пригодени за дъвчене[2].
Морският слон е полигамно животно. Мъжките често се впускат в ожесточени битки за територии и женски тюлени. Заплашителните звуци, които издават с муцуните си, могат да бъдат чути от километри.
[редактиране] Бележки
- ↑ C. Campagna (IUCN SSC Pinniped Specialist Group) (2008). Mirounga leonina. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 22 March 2009.
- ↑ Божков, Димо. Великани на животинския свят, София 1986, с. 34