Сива лисица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Сива лисица | |||||||||||||||||||||||
 Urocyon cinereoargenteus |
|||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
 Urocyon cinereoargenteus(Schreber, 1775) |
|||||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||||
 Ареал на сивата лисица |
|||||||||||||||||||||||
Сивата лисица (Urocyon cinereoargenteus) е бозайник от разред Хищници.
Съдържание |
[редактиране] Физическа характеристика
Сивите лисици достигат дължина около 80 - 112 cm. Опашките им са с дължина 275 - 443 mm. Тежат 3,6 - 6,8 kg. Мъжките са малко по-едри от женските. [2]
[редактиране] Разпространение
Разпространена е в централната част на Северна Америка, Централна Америка и северната част на Южна Америка. Сивата лисица е сред най-често срещаните видове лисици в Северна Америка.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Ловуват самостоятелно и са всеядни. Освен зайци, полски мишки, птици и други дребни животни, ядат също и плодове. Умеят да се катерят по дърветата.[2]
[редактиране] Размножаване
Сивите лисици са моногамни. Раждат се от 1 до 7 малки, които започват да ловуват с родителите си на 3-месечна възраст.
[редактиране] Източници
- ↑ Cypher, B.L., Fuller, T.K. & List, R. (2008). Urocyon cinereoargenteus. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 27 март 2009.
- ↑ а б Urocyon cinereoargenteus. // Animal Diversity Web. Посетен на 2008-01-16.
