Каракал

Каракал
Caracal caracal
Природозащитен статут
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови клас: Mammalia Бозайници разред: Carnivora Хищници семейство: Felidae Котки род: Caracal вид: C. caracal Каракал
Научно наименование
Caracal caracal (Gray, 1843)
Разпространение
Разпространение на каракала (в зелено)

Ловуващ каракал в Серенгети, Танзания

Каракалът (Caracal caracal) е хищник от семейство Котки подобен на риса, но малко по-дребен от него. Въпреки че традиционното име на каракала е персийски рис, египетски рис и африкански рис, каракала вече не се счита като рис, а по-скоро като африканска златна котка и сервал. Каракалът е класифициран като малка котка, но е една от най-тежките и най-бързите котки в групата си.

Физическа характеристика

Каракалът има стройно, високопоставено тяло с дълги крака и къса опашка. Дължина на тялото от 60 до 105 см., а опашка е почти една трета от тялото- от 23 до 35 см. Височината при холката е от 43 до 51 см. Теглото на мъжките е от 13-19 кг., а на женските около 11 кг. Женските са значително по-дребни на ръст. И двата пола изглеждад едни и същи. В сравнение с рисовете, каракалите имат по-дълги крака и са по-слаби. Във връзка с полупустинния му начин на живот лапите му са широки и окосмени отдолу за да го предпазват от горещината на пясъка и потъване. Козината му е къса, оцветена от сиво-жълтеникаво до червеникаво-кафяво, като надолу изсветлява. В природата могат да се намерят и черни каракали. Има много характерен облик с изумрудено зелени очи и черни уши с дълги пискюлчета накрая (каракал на турски, karakulak, означава черноух).

Разпространение

Разпространен е в Северна и Източна Африка и Югозападна Азия (от Средиземно море до Източна Индия и от Узбекистан до Арабския полуостров).

Начин на живот и хранене

Каракалът, наричан още пустинен рис, обитава степни и пустинни местности (савани обрасли с храсти, пясъчни пустини, предпланински степи). Активен е през нощта и рядко ловува денем. Основната му плячка са птици, гризачи, зайци, рядко малки антилопи и др. Каракалът е специалист в издебването и сграбчването с един скок – с лекота улавя излитащи птици скачайки до 3 м. на височина. Освен това е и отличен катерач.

Размножаване

Размножителният период на каракала е в началото на пролетта. След около 2 месеца бременност женската ражда в изоставени дупки или пещери 2-4 малки. Те са тъмни, червеникаво-кафяви на цвят, който постепенно изсветлява и добива цвета на пустинята.

Подвидове

• Caracal caracal caracal - източна, централна и южна Африка.
• Caracal caracal algira - Северна Африка
• Caracal caracal damarensis - Намибия
• Caracal caracal limpopoensis - Ботсвана
• Caracal caracal lucani - Габон
• Caracal caracal michaelis - Туркменистан (подвидът е застрашен)
• Caracal caracal nubica - Етиопия, Судан
• Caracal caracal poecilotis - Западна Африка
• Caracal caracal schmitzi - Израел, Западна Африка, Иран, Арабски полуостров, Пакистан, Индия

Допълнителни сведения

Каракал в Вашингтонският зоопарк

Каракалът се поддава на опитомяване. В древността е бил използван от перси и индуси, а по-късно и от араби за лов на птици, газели, зайци, лисици. В някои области на Иран до ден днешен се ловува с опитомени каракали.

Природозащитен статус

Каракалът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като незастрашенвид.

Каракал в природата

Външни препратки

• Каракалът в ITIS