Каракал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Каракал
Caracal caracal
Caracal caracal
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Felidae Котки
род: Caracal
вид: C. caracal Каракал
Научно наименование
Уикивидове Caracal caracal
(Gray, 1843)
Разпространение
Разпространение на каракала (в зелено)
Разпространение на каракала (в зелено)
Ловуващ каракал в Серенгети, Танзания

Каракалът (Caracal caracal) е хищник от семейство Котки подобен на риса, но малко по-дребен от него. Въпреки че традиционното име на каракала е персийски рис, египетски рис и африкански рис, каракала вече не се счита като рис, а по-скоро като африканска златна котка и сервал. Каракалът е класифициран като малка котка, но е една от най-тежките и най-бързите котки в групата си.

Съдържание

[редактиране] Физическа характеристика

Каракалът има стройно, високопоставено тяло с дълги крака и къса опашка. Дължина на тялото от 60 до 105 см., а опашка е почти една трета от тялото- от 23 до 35 см. Височината при холката е от 43 до 51 см. Теглото на мъжките е от 13-19 кг., а на женските около 11 кг. Женските са значително по-дребни на ръст. И двата пола изглеждад едни и същи. В сравнение с рисовете, каракалите имат по-дълги крака и са по-слаби. Във връзка с полупустинния му начин на живот лапите му са широки и окосмени отдолу за да го предпазват от горещината на пясъка и потъване. Козината му е къса, оцветена от сиво-жълтеникаво до червеникаво-кафяво, като надолу изсветлява. В природата могат да се намерят и черни каракали. Има много характерен облик с изумрудено зелени очи и черни уши с дълги пискюлчета накрая (каракал на турски, karakulak, означава черноух).

[редактиране] Разпространение

Разпространен е в Северна и Източна Африка и Югозападна Азия (от Средиземно море до Източна Индия и от Узбекистан до Арабския полуостров).

[редактиране] Начин на живот и хранене

Каракалът, наричан още пустинен рис, обитава степни и пустинни местности (савани обрасли с храсти, пясъчни пустини, предпланински степи). Активен е през нощта и рядко ловува денем. Основната му плячка са птици, гризачи, зайци, рядко малки антилопи и др. Каракалът е специалист в издебването и сграбчването с един скок – с лекота улавя излитащи птици скачайки до 3 м. на височина. Освен това е и отличен катерач.

[редактиране] Размножаване

Размножителният период на каракала е в началото на пролетта. След около 2 месеца бременност женската ражда в изоставени дупки или пещери 2-4 малки. Те са тъмни, червеникаво-кафяви на цвят, който постепенно изсветлява и добива цвета на пустинята.

[редактиране] Подвидове

[редактиране] Допълнителни сведения

Каракал в Вашингтонският зоопарк

Каракалът се поддава на опитомяване. В древността е бил използван от перси и индуси, а по-късно и от араби за лов на птици, газели, зайци, лисици. В някои области на Иран до ден днешен се ловува с опитомени каракали.

[редактиране] Природозащитен статус

Каракалът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като незастрашен[2]вид.

Каракал в природата


[редактиране] Бележки

  1. Breitenmoser, C., Henschel, P. & Sogbohossou, E. (2008). Caracal caracal. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на . Database entry includes justification for why this species is of least concern
  2. Caracal caracal (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)

[редактиране] Външни препратки

Lightmatter caracal.jpg
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици