Каракал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Каракал
Caracal001.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Felidae Котки
подсемейство: Felinae Мъркащи котки
род: Caracal Каракали
вид: C. caracal Каракал
Научно наименование
Уикивидове Caracal
(Gray, 1843)
Уикивидове Caracal caracal
(Schreber, 1776)
Разпространение
Caracal area.png
Разпространение на каракала (в зелено)

Каракалът (Caracal caracal) е хищник от семейство Котки подобен на риса, но малко по-дребен от него. Въпреки че традиционното име на каракала е персийски рис, египетски рис и африкански рис, той вече не се счита за рис, а по-скоро като близък до африканската златна котка и сервала. Каракалът е класифициран като малка котка, но е една от най-тежките и най-бързите в групата си.

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Каракалът има стройно, високопоставено тяло с дълги крака и къса опашка. Дължината на тялото е от 60 до 105 сантиметра, а опашката е почти една трета от тялото — от 23 до 35 см. Височината при холката е от 43 до 51 см. Теглото на мъжките е 13-20 килограма, а на женските около 11 килограма. Женските са значително по-дребни на ръст. И двата пола изглеждат едни и същи. В сравнение с рисовете, каракалите имат по-дълги крака и са по-слаби. Във връзка с полупустинния начин на живот лапите му са широки и окосмени отдолу, за да го предпазват от горещината на пясъка и от потъване в него. Козината е къса, оцветена от сиво-жълтеникаво до червеникаво-кафяво, като надолу изсветлява. В природата могат да се намерят и черни каракали. Има много характерен облик с изумрудено зелени очи и черни уши с дълги пискюлчета на края (каракал на турски, karakulak, означава черноух).

Разпространение[редактиране | edit source]

Разпространен е в Северна и Източна Африка и Югозападна Азия (от Средиземно море до Източна Индия и от Узбекистан до Арабския полуостров).

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Каракалът, наричан още пустинен рис, обитава степни и пустинни местности (савани, обрасли с храсти, пясъчни пустини, предпланински степи). Активен е през нощта и рядко ловува денем. Основната му плячка са птици, гризачи, зайци, рядко малки антилопи и други. Каракалът е специалист в издебването и сграбчването с един скок – с лекота улавя излитащи птици, скачайки до 3 метра на височина. Освен това е и отличен катерач.

Размножаване[редактиране | edit source]

Размножителният период на каракала е в началото на пролетта. След около 2 месеца бременност женската ражда в изоставени дупки или пещери 2-4 малки. Те са тъмни, червеникаво-кафяви на цвят, който постепенно изсветлява и добива цвета на пустинята.

Подвидове[редактиране | edit source]

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Каракалът се поддава на опитомяване. В древността е бил използван от перси и индуси, а по-късно и от араби за лов на птици, газели, зайци, лисици. В някои области на Иран до ден днешен се ловува с опитомени каракали.

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

Каракалът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като незастрашен вид.[2]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Breitenmoser, C., Henschel, P. & Sogbohossou, E.. Caracal caracal. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Database entry includes justification for why this species is of least concern
  2. Caracal caracal (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.