Каракал
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Каракал | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Caracal caracal
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Каракалът (Caracal caracal) е хищник от семейство Котки подобен на риса, но малко по-дребен от него.
Съдържание |
[редактиране] Физическа характеристика
Каракалът има стройно, високопоставено тяло с дълги крака и къса опашка. Дължина на тялото от 60 до 105 см. (опашка 23-35 см.), височина при холката 43-51 см. Тегло 11-17 (20) кг. Женските са значително по-дребни на ръст. Във връзка с полупустинния му начин на живот лапите му са широки и окосмени отдолу за да го предпазват от горещината на пясъка и потъване. Козината му е къса, оцветена от сиво-жълтеникаво до червеникаво-кафяво, като надолу изсветлява. Има много характерен облик с изумрудено зелени очи и черни уши с дълги пискюлчета накрая (каракал на тюркски означава черноух).
[редактиране] Разпространение
Разпространен е в Северна и Източна Африка и Югозападна Азия (от Средиземно море до Източна Индия и от Узбекистан до Арабския полуостров).
[редактиране] Начин на живот и хранене
Каракалът, наричан още пустинен рис, обитава степни и пустинни местности (савани обрасли с храсти, пясъчни пустини, предпланински степи). Активен е през нощта и рядко ловува денем. Основната му плячка са птици, гризачи, зайци, рядко малки антилопи и др. Каракалът е специалист в издебването и сграбчването с един скок – с лекота улавя излитащи птици скачайки до 3 м. на височина. Освен това е и отличен катерач.
[редактиране] Размножаване
Размножителният период на каракала е в началото на пролетта. След около 2 месеца бременност женската ражда в изоставени дупки или пещери 2-4 малки. Те са тъмни, червеникаво-кафяви на цвят, който постепенно изсветлява и добива цвета на пустинята.
[редактиране] Допълнителни сведения
Каракалът се поддава на опитомяване. В древността е бил използван от перси и индуси, а по-късно и от араби за лов на птици, газели, зайци, лисици. В някои области на Иран до ден днешен се ловува с опитомени каракали.
[редактиране] Природозащитен статус
Каракалът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като незастрашен[1]вид.
