Каракал

Каракал
Природозащитен статут
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови клас: Mammalia Бозайници разред: Carnivora Хищници семейство: Felidae Котки подсемейство: Felinae Мъркащи котки род: Caracal Каракали вид: C. caracal Каракал
Научно наименование
Caracal (Gray, 1843)
Caracal caracal (Schreber, 1776)
Разпространение
Разпространение на каракала (в зелено)

Каракалът (Caracal caracal) е хищник от семейство Котки подобен на риса, но малко по-дребен от него. Въпреки че традиционното име на каракала е персийски рис, египетски рис и африкански рис, той вече не се счита за рис, а по-скоро като близък до африканската златна котка и сервала. Каракалът е класифициран като малка котка, но е една от най-тежките и най-бързите в групата си.

Физическа характеристика

Каракалът има стройно, високопоставено тяло с дълги крака и къса опашка. Дължината на тялото е от 60 до 105 сантиметра, а опашката е почти една трета от тялото — от 23 до 35 см. Височината при холката е от 43 до 51 см. Теглото на мъжките е 13-20 килограма, а на женските около 11 килограма. Женските са значително по-дребни на ръст. И двата пола изглеждат едни и същи. В сравнение с рисовете, каракалите имат по-дълги крака и са по-слаби. Във връзка с полупустинния начин на живот лапите му са широки и окосмени отдолу, за да го предпазват от горещината на пясъка и от потъване в него. Козината е къса, оцветена от сиво-жълтеникаво до червеникаво-кафяво, като надолу изсветлява. В природата могат да се намерят и черни каракали. Има много характерен облик с изумрудено зелени очи и черни уши с дълги пискюлчета на края (каракал на турски, karakulak, означава черноух).

Разпространение

Разпространен е в Северна и Източна Африка и Югозападна Азия (от Средиземно море до Източна Индия и от Узбекистан до Арабския полуостров).

Начин на живот и хранене

Каракалът, наричан още пустинен рис, обитава степни и пустинни местности (савани, обрасли с храсти, пясъчни пустини, предпланински степи). Активен е през нощта и рядко ловува денем. Основната му плячка са птици, гризачи, зайци, рядко малки антилопи и други. Каракалът е специалист в издебването и сграбчването с един скок – с лекота улавя излитащи птици, скачайки до 3 метра на височина. Освен това е и отличен катерач.

Размножаване

Размножителният период на каракала е в началото на пролетта. След около 2 месеца бременност женската ражда в изоставени дупки или пещери 2-4 малки. Те са тъмни, червеникаво-кафяви на цвят, който постепенно изсветлява и добива цвета на пустинята.

Подвидове

• Caracal caracal caracal - източна, централна и южна Африка.
• Caracal caracal algira - Северна Африка
• Caracal caracal damarensis - Намибия
• Caracal caracal limpopoensis - Ботсвана
• Caracal caracal lucani - Габон
• Caracal caracal michaelis - Узбекистан, Туркменистан (подвидът е застрашен)
• Caracal caracal nubica - Етиопия, Судан
• Caracal caracal poecilotis - Западна Африка
• Caracal caracal schmitzi - Израел, Западна Африка, Иран, Арабски полуостров, Пакистан, Индия

Допълнителни сведения

Каракалът се поддава на опитомяване. В древността е бил използван от перси и индуси, а по-късно и от араби за лов на птици, газели, зайци, лисици. В някои области на Иран до ден днешен се ловува с опитомени каракали.

Природозащитен статус

Каракалът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като незастрашен вид.

Галерия

• 

  Каракал в Вашингтонският зоопарк

• 

  Каракал в природата

• 

  Каракал

• 

  Ловуващ каракал в Серенгети, Танзания

Външни препратки

• Каракалът в ITIS

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.