Вашингтон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Вашингтон (Окръг Колумбия))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вашингтон.

Вашингтон, окръг Колумбия
— Град —
Знаме    Герб
DCmontage4.jpg
Вашингтон, окръг Колумбия (САЩ)
Red pog.png
Вашингтон, окръг Колумбия
Страна Флаг на САЩ САЩ
Щат [[]]
Площ 177,0 km²
Надм. височина 125 m
Население (1 юли 2009) приблизително 599  657 души
Основаване 16 юли 1790 г.
Пощенски код 20001-20098, 20201-20599
Телефонен код 202
Официален сайт http://www.dc.gov


Вашингтон (на английски: Washington, D.C.) е столицата на Съединените американски щати.

Територията му образува Федерален окръг Колумбия, наричан често и само окръг Колумбия (District of Columbia) - единственият федерален окръг в САЩ. Смята се, че Вашингтон и Федерален окръг Колумбия представляват една и съща административна единица. Градът е разположен на северния бряг на река Потомак и граничи с щатите Вирджиния на югозапад и Мериленд от другите страни. Окръгът има население от 599 657 души. Пътниците от околните предградия повишават неговото население през работната седмица до около милион.

Центровете на трите клона на федералното правителство на Съединените Щати са разположени в окръга, както и много от националните исторически забележителности и музеи. Вашингтон е домакин на 174 чуждестранни посолства, както и седалищата на Световната банка, Международния валутен фонд (IMF), Организацията на американските държави (OAS), Интер-Американската банка за развитие, Панамериканската здравна организация (PAHO). Седалищата на други институции като профсъюзи, лобистки групи и професионални сдружения също са разположени в окръга.

Вашингтон е управляван от кмет и 13 члена на Градския съвет. Въпреки това Конгресът на Съединените щати има върховна власт над града и може да отхвърля местни закони. По тази причина жителите на окръга имат по-малко автономност, отколкото жителите на щатите. Окръгът има делегат на федералното правителство, който не може да гласува закони и същевременно е действащ в конгреса, но не и сенатори. Жителите на окръга нямали право да гласуват в президентските избори до ратифицирането на Двадесет и третата поправка на Конституцията на САЩ през 1961 година.

Вашингтон е наречен на Джордж Вашингтон, първият президент на САЩ. Името на окръг Колумбия идва от старо поетично име за Съединените щати, произлизащо от Христофор Колумб, което е излязло от употреба в началото на 20-ти век. Много музеи и паметници на Вашингтон го правят популярно място за туристи да посетят.

История[редактиране | edit source]

Алгонкински народи, известни като Nacotchtank, населявали областта на днешен Вашингтон около река Анакостия, когато първите европейци пристигнали през 17-ти век. До началото на 18-ти век индианците до голяма степен се били преместили от тази област.

Джеймс Мадисън изтъква необходимостта от федерален окръг на 23 януари 1788 в неговото есе „ Федералист № 43”, твърдейки че столицата на страната трябвало да се различава от щатите, за да осигури собствената си издръжка и безопасност. Атака срещу конгреса във Филаделфия от тълпа разгневени войници, известна като Пенсилванския бунт през 1783, подчертава необходимостта правителството да се погрижи за собствената си сигурност. Следователно правото за създаване на федерална столица е предвидено в член първи, раздел осми от Конституцията на Съединените Щати, което позволява на "окръг (не по-голям от десет квадратни мили) да се превърне в седалището на правителството на Съединените Щати чрез отстъпване на територии на определени щати и одобрението от конгреса." Конституцията обаче не посочва място за новата столица. Мадисън, Александър Хамилтън и Томас Джеферсън се споразумяват, че федералното правителство би приело поемането на военния дълг от щатите при условие, че новата столица ще бъде разположена в южните Съединени Щати, което по-късно става известно като Компромисът от 1790 година.

На 16 юли 1790 година с Резидънс актът се постановява новата столицата да бъде разположена за постоянно край река Потомак, точната площ да бъде избрана от президента Вашингтон. Първоначалната форма на федералният окръг е квадратна с размери 16 км (10 мили) от всяка страна, като общия размер е 260 км2 (100 квадратни мили), както е позволено от Конституцията на САЩ. През 1791-92 Андрю Еликот и няколко сътрудници, включително Бенджамин Banneker, измерват границата на окръга около Мериленд и Вирджиния, поставяйки камъни по границата на всяка миля. Много от камъните все още се намират там. Нов "федерален град" е построен на северния бряг на река Потомак на изток от установеното селище в Джорджтаун. На 9 септември 1791 г. "федералният град" е кръстен в чест на Джордж Вашингтон и окръгът е обявен за територията на Колумбия, използвана като поетично име за Съединените Щати по онова време. Конгресът провежда първото си заседание във Вашингтон на 17 ноември 1800 г.

Актът от 1801 официално обединява градовете на Вашингтон, Джорджтаун и Александрия, като ги прави част от федералната територия на окръг Колумбия, поставяйки я само под контрола на Конгреса. Също така територията в окръгът се разделя на две: Вашингтон каунти - на изток от река Потомак и Александрия каунти - на запад.След този акт, гражданите в окръга вече не са считани за жители на Мериленд или Вирджиния, като по този начин приключва тяхното представителство в Конгреса.

На 24-25 август 1814 г. при нападение, известено като Изгарянето на Вашингтон, след разграбването и изгарянето на Йорк (днешен Торонто), британските сили нахлуват в столицата по време на войната от 1812 г. Капитолият, Министерството на финансите и Белият дом са изгорени и унищожени по време на нападението. Повечето правителствени сгради са възстановени бързо, но Капитолият, който до голяма степен е в процес на изграждане по онова време, не е завършен до 1868 година.

От 1800 г. жителите на окръга протестират заради липсата си на представителство, с което се гласуват закони в Конгреса. За да поправят това, различни предложения са отправени за връщане на земята, която е отстъпена за формирането на окръга, обратно на Мериленд и Вирджиния. Този процес е известен като отстъпване на територия. Обаче тези усилия не успяват да спечелят достатъчно подкрепа до 1830, когато южното каунти на Александрия, което е част от окръга, страда от икономическа спад, който отчасти се дължи на небрежността на Конгреса. Александрия е бил основен пазар в американската търговия с роби и слухове се разпространили, че аболиционисти в Конгреса се опитвали да сложат край на робството в окръга - действие, което би довело до по-нататъшно отслабване на икономиката на Александрия, основана на робството. През 1840 г. жителите започват петиция за остъпване на южната територия на окръга обратно на Вирджиния, тъй като са недоволни от властта на Конгреса над Александрия. Държавната законодателна власт одобрява това през февруари 1846 г., което до известна степен се дължи на връщането на Александрия осигурявайки два допълнителни делегата подкрепящи робството на Общото събрания на Вирджиния. На 9 юли 1846 г. Конгресът се съгласява да върне цялата територия на окръгът на юг от река Потомак на щата Вирджиния.

От 1860 г. приблизително 80% от афро-американските жители на града са свободни чернокожи. Избухването на Американската гражданска война през 1861 г. довежда до забележителен растеж в броя на населението в окръга, което се дължи на разширяването на федерално правителство и големия приток на освободени роби. През 1862 г. президентът Ейбрахам Линкълн подписва акт (свързан с получаване на компенсации при освобождаване на роби), който слага край на робството в окръг Колумбия и освобождава около 3 100 поробени души, девет месеца преди официалното обявяване на освобождаването. До 1870 г. населението на окръга се увеличава с приблизително 132 000 души. Въпреки растежа на града, Вашингтон все още имал черни пътища и му липсвала канализация; положението било толкова лошо, че някои членове на Конгреса, предлагат преместване на столицата на друго място.

С актът от 1871 г. Конгресът създава ново правителство за цялата федерална територия. Този акт ефективно обединява град Вашингтон, Джорджтаун и Вашингтон каунти в една община официално наречена окръг Колумбия. Въпреки че град Вашингтон по закон престава да съществува след 1871 г., името продължава да се употребява и целият град става известен като Вашингтон, окръг на Колумбия. В същият акт Конгреса определя Съвет за благоустройство, отговорен за модернизирането на града. През 1873 г. президент Грант назначава на новия пост за губернатор най-влиятелния член на съвета - Александър Шепърд. Тази година Шепърд изразходва 20 милиона щатски долара за обществени поръчки (357 милиона щатски долара по сравними курсове към 2007 г.), което модернизира града, но и го докарва до фалит. През 1874 г. Конгресът закрива офиса на Шепърд в полза на прякото управление. Допълнителни проекти за обновяване на града не са извършвани чак до Плана Макмилан през 1901 г.

Населението на окръга остава относително непроменено до Голямата депресия през 30-те години, когато Новият курс на президента Франклин Рузвелт разраства бюрокрацията във Вашингтон. Втората световна война допълнително увеличава правителствената дейност. Двадесет и третата поправка от конституцията на Съединените щати е ратифицирана през 1961 г., позволявайки на окръга да има три гласа в Избирателната колегия за избора на президент и вицепрезидент, но все още липсва представителство, с което да гласува закони в Конгреса.

След убийството на лидера на граждански права Мартин Лутър Кинг Младши на 4 април 1968 г., избухват размирици в окръга предимно на U Street, 14th Street, 7th Street и H Street, центрове на жилищни и търговски райони на чернокожи. Размириците бушуват в продължение на три дни, докато над 13 000 федерални и национални войскови охрани успяват да потушат насилието. Много магазини и други сгради са опожарени, като възстановяването им не е завършено до края на 90-те години.

На 11 септември 2001 г. терористи отвличат самолет на Американ Еърлайнс изпълняващ полет 77 и умишлено го разбиват в Пентагона в близост до Арлингтън, щата Вирджиния. Самолетът на Юнайтед Еърлайнс с полет 93 за който се смята, че е предназначен за окръг Вашингтон, се разбива в щата Пенсилвания, когато пътниците се опитват да възвърнат контрола над самолета от похитителите.

География[редактиране | edit source]

Вашингтон е с обща площ от 177 km2 (68,30 кв. мили), ), от които 159 km2 (61.4 кв. мили) са заети от земя и 18 km2 (6.9 кв. мили) от вода. Окръгът е не по-голям от 260 km2 (100 кв. мили), което се дължи на преотстъпването на южната част на окръга обратно на щата Вирджиния през 1846 г. Сегашната площ на Вашингтон се състои само от територия, прехвърлена от щата Мериленд. По тази причина Вашингтон е заобиколен с щатите на Мериленд на югоизток, североизток и северозапад и Вирджиния на югозапад. Окръгът има три големи природни потоци: река Потомак и нейните притоци – река Анакостия и Рок Крийк (Rock Creek).

Противно на легендата, Вашингтон не е бил построен върху рекултивирани мочурливи места. Въпреки че влажните зони обхващали области по протежението на двете реки и други естествени потоци, по-голямата част от територията на окръга се състояла от земеделска земя и хълмове покрити с дървета. Най-високата естествена точка в окръг Колумбия е точката Рино, разположена в парк Форт Рено в квартала Tenleytown на 125 м. (409 фута) над морското равнище. Най-ниската точка е нивото на водата на река Потомак.

Климат[редактиране | edit source]

Вашингтон е разположен във влажната субтропична климатична зона (Köppen: Cfa), проявяваща се в четири сезона. Неговият климат е типичен за средноатлантическите щати, които са отдалечени от големите водни маси. Пролетта и есента са топли, докато зимата е хладна, със среден годищен снеговалеж от 37 см. (около 14.7 инча). Средните зимни температури са 3.3 °C ( около 38 °F) от средата на декември до средата на февруари.[1] Виелиците оказват въздействие на Вашингтон средно веднъж на всеки четири или шест години. Най-силните бури се наричат „ североизточни ветрове”, за които са характерни силни ветрове, проливни дъждове и много снеговалеж. Тези бури често засягат големи участъци от източния крайбрежие на Съединените Щати.

Лятото е горещо и влажно със средна дневна юлска температура от 26.2 °C (около 79.2 °F) и средна дневна относителна влажност от около 66%, която може да е относително поносима.[1] Комбинацията от горещина и влажност през лятото довежда до много чести гръмотевични бури, някои от които понякога причиняват торнада в този район.

Най-високата отчетена температура е била 41 °C (106 °F) на 20 юли 1930 г. и на 6 август 1918 г., докато най-ниската отчетена температура е била −26 °C (−15 °F) на 11 февруари 1899 г. по време на голямата снежна буря през 1899 г.


Климатични данни за Вашингтон, окръг Колумбия
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 5,83 8,06 13,17 19,06 24,11 28,83 31,28 30,17 26,28 20 14,06 8,33 19,11
Средни минимални температури (°C) −2,61 −1,28 2,94 7,72 13,22 18,33 21,17 20,33 16,56 9,78 4,44 0 9,22
Средни месечни валежи (mm) 81,5 66,8 91,4 70,4 97 79,5 93 87,4 96,3 81,8 77 77,5 999,6
Средни снеговалежи (см) 15 13 4.1 0 0 0 0 0 0 0 1.8 3.6 37.3
Източник: The Weather Channel [2], NOAA [1]

Население[редактиране | edit source]

През 2009 са преброени почти 600 000 жители, като населението на града се увеличава със солиден ръст от 2000 година насам. През делничните дни обаче много хора от предградията и околните селища идват да работят в града и той става с население около един милион.

Според изследване, направено през 2007 година, населението на Вашингтон се състои от 56.6% чернокожи или афроамериканци, 36.3% бели американци, 3.1% азиатци и 0.2% индианци.

Уникален сред градовете с голям процент чернокожо население, Вашингтон е бил населен с много чернокожи още от самото си създаване. В резултат на Американската гражданска война чернокожото население скача драстично от 1% на 10% процента през 1810 г. Между 1810 г. и 1940 г. чернокожото население съставлява 30% от предградията, но достига връхната си точка през 1970, когато е цели 70%. От тогава се наблюдава спад заради изселването на част от чернокожите към предградията или други градове заради по-евтините наеми. Въпреки това се наблюдава наплив на много афроамериканци, особено на млади и току-що завършили студенти, заради по-добрите предложения за работа.

През 2000 година 33 000 души се определят като хомосексуалисти и бисексуални - около 8,1% от пълнолетното население в града. Като се има в предвид значителното ЛГБТ население и либералния политически климат, през декември 2009 г. общинският съвет на Колумбия приема закон за еднополовия брак и от март 2010 започват да се издават свидетелства за брак между хомосексуални двойки.

Икономика[редактиране | edit source]

Икономиката на Вашингтон е растяща и диверсифицирана, с нарастващ дял на работните места в сектора на професионалните и бизнес услуги.[3] Брутният продукт на федералния окръг през 2008 година е 97,2 милиарда долара, което го поставя на 35-то място сред американските щати.[4] Към януари 2010 година безработицата в градската агломерация на Вашингтон е 6,9%, втората най-ниска сред 49-те най-големи агломерации в страната.[5] В самия град по същото време безработицата е 12%.[6]

През 2008 година около 27% от заетите във Вашингтон работят за федералното правителство на Съединените щати,[7] което смекчава ефектите от световната икономическа криза, тъй като американското правителство не ограничава дейността си след нейното начало.[8] В същото време към януари 2007 година федералните служители в района на Вашингтон са само 14% от всички заети от федералното правителство.[9] Много организации, като правни кантори, изпълнители на обществени поръчки, неправителствени организации, лобистки фирми, профсъюзи и браншови организации, са разположили своите централи в или в близост до Вашингтон, за да бъдат в близост до федералното правителство.[10]

Във Вашингтон присъства и нарастваща група от сектори, несвързани пряко с правителството, особено в областта на образованието, финансите и науката. Петте най-големи недържавни работодатели в града са Университетът „Джордж Вашингтон“, Джорджтаунският университет, Вашингтонският болничен център, Университетът „Хауърд“ и финансираната от правителството финансова корпорация Фани Мей.[11] Към 2010 година в града са базирани 4 от 500-те най-големи американски корпорации - Фани Мей, приборостроителната компания Данахър, електроразпределителното предприятие Пепко Холдингс и издателството Вашингтон Поуст.[12]

Основното летище, обслужващо града, е разположеното във Вирджиния Летище „Вашингтон-Дълес“.

Медии[редактиране | edit source]

Вашингтон е виден център за националните и международни медии. Вашингтон Поуст, основан през 1877, е най-старият и най-четен местен вестник, излизащ ежедневно във Вашингтон. Вероятно е най-прочут с отразяването на националната и международна политика, както и с разобличаването на скандала Уотъргейт. „Поуст”, както популярно се нарича, продължава да отпечатва само три основни издания, по едно съответно за окръг Колумбия, Мериленд и Вирджиния. Дори без разширени национални издания, вестникът се намира на пето място по тираж от всички ежедневници на 31 март 2010 г.

Компанията Вашингтон Поуст има ежедневен безплатен вестник предназначен за пътуващите наречен Експрес, който обобщава информация за събитията, спорта и развлеченията, както и испанския вестник Ел темпо латино. Местните ежедневници Вашингтон Таймс и Вашингтон Икзаминър, алтернативният Вашингтон Сити пейпър и седмичният Вашингтон бизнес джърнал имат също значителен брой читатели във Вашингтон. Голям брой от местните и специализирани вестници се фокусират върху местните въпроси и културата. Сред тях са: седмичниците Вашингтон Блейд и Метро Уикли, с фокус над въпросите за ЛГБТ; Вашингтон Информър и Вашингтон Афроамерикан, които подчертават теми, свързани с интересите на чернокожите; и квартални вестници, публикувани от компанията Кърънт Нюспейпър. Вестниците Дъ Хил и Рол Кол се фокусират единствено върху теми, свързани с Конгреса и федералното правителство.

Столичният район Вашингтон (Washington Metropolitan Area) е деветия най-голям телевизионен медиен пазар в Съединените Щати с два милиона домакинства (приблизително 2% от населението на щатите).Няколко медийни компании и канали на кабелни телевизии имат седалища в този район включително: C-SPAN, Black Entertainment Television (BET), National Geographic Channel, Smithsonian Networks, XM Satellite Radio, National Public Radio (NPR), Travel Channel (в Чиви Чейс,Мериленд), Discovery Communications ( в Силвър Спринг, Мериленд) и Public Broadcasting Service (PBS) (в Арлингтън, Вирджиния).Седалищата на Voice of America (VOA), националната новинарска услуга на правителството на Съединените Щати, е разположена близо до столицата в югозападен Вашингтон.

Забележителности[редактиране | edit source]

В столицата:

  • Капитолий - седалище на федералната власт.
  • Белият дом - сградата, в която американският президент работи и живее със семейството си.
  • Конгресът - двукамарен висш орган на законодателната власт в САЩ.
  • Библиотека на Конгреса - най-голямата в света библиотека в САЩ
  • Националните архиви - независима агенция на правителството в САЩ отговорна за съхраняването и документирането на исторически и правителствени архиви,чийто публичен достъп до тях нараства.
  • Върховен съд - най-висшият съдебен орган в САЩ.
  • Федерален резерв - централната банка на САЩ
  • Ботаническа градина на САЩ - ботаническа градина намираща с в Капитолийя близо до Гарфийлд съркъл.
  • Смитсоновият институт - научноизследователски и образователен институт в САЩ, към който е създаден голям комплекс от музеи. Някои от тях са: Музея на американската история, Индианския музей, Музея Хиршхорн и скулптурната градина, Националния въздушен и космически музей, Музей по природна история и др.
  • Вашингтон монумент - представлява обелиск и масонски символ построен в памет на първия президент на САЩ генерал Джордж Вашингтон.
  • Джеферсън Мемориал - паметник посветен на Томас Джеферсън, трети президент на САЩ и американски основател (политически лидер, подписал Декларацията за независимост на САЩ през 1776).
  • Линкълн Мемориал - паметник построен в чест на 16-я президен на САЩ Ейбрахам Линкълн.
  • Мемориал на Втората световна война - посветен на американците като военнослужещи и граждани по време на Втората световна война.
  • Музей мемориал на холокоста в САЩ - официалният мемориал на холокоста в САЩ.
  • Мемориал на ветераните от Виетнам - посветен на американските военнослужещи, загинали или изчезнали без вест в хода на войната във Виетнам.
  • Мемориал на ветераните от Корея - в памет на служилите в Корейската война.

В непосредствена близост до града са:

  • Пентагонът - седалището на американското Министерство на отбраната.
  • Централно разузнавателно управление - държавна американска разузнавателна агенция
  • Гробницата на незнайните - посветена на американските военнослужещи, които загиват без техните имена да бъдат идентифицирани.Разположена е в Националното гробище Арлингтън.
  • Гробът на Джон Ф. Кенеди - президентски мемориал намиращ се в Националното гробище Арлингтън. Гробът и вечният пламък, използвани по време на погребението на президента Кенеди на 25 ноември 1963, които първоначално са били временни, са се превърнали в негово постоянно местоположение.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени във Вашингтон
Починали във Вашингтон

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в NOAA -[1]
  2. Weather Channel - [2] Посетен на 24 октомври 2010 г.
  3. ((en)) Whitman, Ray D. и др. District of Columbia Employment Projections by Industry and Occupation, 2002–2012 (PDF). // D.C. Office of Labor Market Research and Information, 2005-06-01. Посетен на 10 юни 2008.
  4. Gross Domestic Product by State. // U.S. Bureau of Economic Analysis lang = en, 2009-06-02. Посетен на 24 юни 2009.
  5. ((en))  Metropolitan Area Employment and Unemployment (Monthly) News Release. // United States Bureau of Labor Statistics, 19 март 2010. Посетен на 22 март 2010.
  6. ((en))  Regional and State Employment and Unemployment (Monthly) News Release. // United States Bureau of Labor Statistics, 2010-03-10. Посетен на 22 март 2010.
  7. ((en))  Wage and Salary Employment by Industry and Place of Work (PDF). // District of Columbia Department of Employment Services, 2008. Посетен на 27 май 2008.
  8. ((en)) Gopal, Prashant. Some Cities Will Be Safer in a Recession. // BusinessWeek. 2008-10-14. Посетен на 16 октомври 2008.
  9. ((en))  Federal Government, Excluding the Postal Service. // Bureau of Labor Statistics, 2008-03-12. Посетен на 11 август 2008.
  10. ((en)) Birnbaum, Jeffrey H.. The Road to Riches Is Called K Street. // The Washington Post, 22 юни 2005. с. A01. Посетен на 17 юни 2008.
  11. ((en))  Top 200 Chief Executive Officers of the Major Employers in the District of Columbia (PDF). // D.C. Office of Labor Market Research and Information, September 2004. Посетен на 3 юни 2008.
  12. ((en))  States: District Of Columbia Companies. // Fortune 500 2010. Fortune, 2010. Посетен на 15 ноември 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]