Монтана (щат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Монтана.

Щат Монтана
Флаг на щата Монтана Печат на щата Монтана
(Флаг на Монтана) (Печат на Монтана)
Прякор на щата: Щатът на съкровищата
Карта на САЩ, на която площта на Монтана е осветена
Други щати в САЩ
Столица Хелена
Най-голям град Билингс
Губернатор Браян Швайцер
Официални езици английски
Площ 380 846 km² (4-ти)
 - Суша 376 978 km²
 - Вода 3 868 km² (1%)
Население (2000)
 - Население 902 195 (44-ти)
 - Гъстота 2,39 /km² (48-ми)
Прием в Съюза
 - Дата 41-ви
 - Номер 8 ноември, 1889
Часова зона Централно: UTC-7/-6
Географска дължина 44°26'с.ш. до 49°с.ш.
Географска ширина 104°2'з.д. до 116°2'з.д.
Ширина 410 km
Дължина 1 015 km
Надморска височина
 - Най-голяма 3 901 m
 - Средна 1 035 m
 - Най-малка 549 m
Абревиатури
 - Пощенски код MT
 - ISO 3166-2 US-MT
Сайт www.mt.gov

Монтана е щат в САЩ, чийто пощенски код е MT, а столицата се казва Хелена. Монтана е с население от 902 195 души. (2000) Граничи с Канада. На нейна територия е една от най-големите туристически атракции - Национален парк Йелоустоун.

География[редактиране | edit source]

С площ от 380,850 km2 Монтана е 3,5 пъти по-голям от България, леко по-голям от Япония (377,944 km2) и малко по-малък от Парагвай (406,752 km2) . Щатът е четвъртият най-голям по площ в САЩ, задминат само от Аляска, Тексас и Калифорния; и 56-тата най-голяма по площ административна единица в света. На север Монтана има обща граница от 872 km с три канадски провинции: Британска Колумбия, Албърта и Саскачеван. На изток граничи със Северна Дакота и Южна Дакота. На юг има обща граница с Уайоминг, а на запад и югозапад с Айдахо.

Релеф[редактиране | edit source]

Релеф на Монтана

Релефът на Монтана е разнообразен, отчетливо разпределен от Континенталния вододел, който преминава през щата в посока северозапад –център юг, разделяйки го на две независими географски части – изток и запад. Монтана е известен с множеството си планински вериги на запад, голяма част от които спадат към планинската мрежа на Скалистите планини. Веригите Абсарока и Бъртут в южна Монтана спадат към Централните скалисти планини. Около 60% от територията на щата е заета от прерия, част от Великите равнини. Въпреки това дори в най-равнинните части на щата има островчета от малки плаинински вериги, най-отчетливи в централна Монтана.

Планинския масив Битъррут – един от най-дългите непрекъснати масиви в мрежата на Скалистите планини – служат като естествена граница между Айдахо и Монтана на запад, а южната част на масива се спуска към Континенталния вододел. Между Битъррут и Континенталния вододел са разположени планата Кебинет, веригата Анаконда, Мишънс, Гарнет Рейндж, Флинт Крийк Рейндж и Сапфайър.

Мисури Брейкс

Районът, където планините отстъпват на прерията се нарича Фронт на Скалистите планини, като най-отчетливи са поредицата от ниски планини известна като Люис Рейндж. Тук е разположен Националният парк Глейсиър. В Глейсиър е разположен геологически значимия вододел Трипъл-Дивайд-Пийк, който е основна причина реките Уотъртън, Бели и Сейнт Мери да завият на север в посока Албърта, Канада. Там те се вливат в река Саскачеван, която от своя страна се влива в залива Хъдсън.

На изток от Вододела се намират няколко почти успоредни планински вериги: Грейвли Рейндж, Тобако Рутс, Медисън Рейндж, Галатин Рейндж, Биг Белт, Бриджър, Абсарока и Бъртут. Платото Бъртут е най-голямата земна маса със средна височина от 3,000 m разположена в континенталната част на Щатите. Тук е разположен и най-високата точка в Монтана връх Гренит с височина 3,901 m.

Национален парк Глейсиър

Между планинските вериги са разположени множество живописни долини, използвани за земеделски нужди, туризъм и отмора. Сред най-известните са долините Биг Хоул, Битъррут, Галатин, Флатхед и Перадайз.

На изток и север от Фронта на Скалистите плаини са разположени Северните равнини, които са изключително слабо населени. В тази част на щата има множество плата, предствляващи ниски, широки и плоски планински масиви, както и характерни за този релеф земни образования наричани бедлендс. Те са най-ясно видими в близост до щатските граници с Уайоминг и двете Дакоти, както и в близост до Саскачеван и Албърта. На изток от Вододела са разположени няколко планински вериги, сред които Кесъл, Крейзи, Литъл Белт, Сноуи, Суит Грас Хилс, Бул, Прайър и Лонг Пайнс.

В център-север са разположени множество скалисти образования, най-популярно сред които е Мисури Брейкс. В същия район са разположени и трите най-забележими скалисти хълма (бютс) в щата: Скуеър, Шо и Краун, които са формирани от ерозията причинена от вятъра. Подобни скални формации могат да бъдат видяни във всички щати част от Великите равнини, в частност Колорадо. Тук се намират националните паркове Макошика и Медисин Рокс, които са известни с красивите си бедлендс.

В Монтана са открити множество фосили, като най-много находки са намерени в района на масива от скалисти образования Хел Крийк.

Води[редактиране | edit source]

В Монтана има множество реки, чиито води се използват за битови нужди, напояване, хидроенергетика, както и за риболов. Монтана е един от малкото региони в света, където съществуват едновременно три водосборни басейна, което е факт благодарение на Континенталния вододел.

Река Галатин през зимата

Отправната точка на басейните е Трипъл-Дивайд-Пий в Национален парк Глейсиър. Реките в Монтана се оттичат в Тихия океан, Мексиканския залив и залива Хъдсън.

Западно от Вододела тече Кларк Форк, най-голямата по дебит река в Монтана, която извира от Скалистите планини в близост до град Бют. Основните ѝ притоци са Блекфут и Битъррут, които се вливат в нея в района на град Мисула, а в посока Айдахо се влива и река Флатхед. Кларк Форк се оттича в езерото Пенд Орейли в Айдахо, което захранва с вода река Калъмбия а тя се влива в Тихия океан. Флатхед и Котенай са най-големите по дебит реки в западната част на Монтана.

Източно от Вододела извира Мисури, най-дългата река в Северна Америка, която започва пътя си от Скалистите планини, там където реките Джеферсън, Мадисън и Галатин споделят едно и също устие. Мисури пресича централната част на щата и в близост до Мисури брейкс преминава в Северна Дакота. Река Йелоустоун, която извира в Национален парк Йелоустоун (в Уайоминг), преминава северно от Ливингстън, Монтана, завива на изток в близост до Билингс, продължава направо през щата, докато се влее в Мисури близко до границата със Северна Дакота. Река Йелоустоун е най-дългата река в Щатите, на която не е разположен нито един язовир. Други големи притоци на Мисури, разположени на територията на Монтана са Милк, Мариас, Тонг и Мъсълшел. В близост до Грейт Фолс се намира най-късият воден басейн признат за река – Роу. Между 1989 и 2006 реката е вписана в Книга на рекордите на Гинес, но след 2006 тази категория е премахната и реката губи титлата си. Всички реки в Монтана, които се вливат в Мисури се оттичат към Мексиканския залив чрез река Мисисипи, чийто най-голям приток се явява Мисури.

Третият водосборен басейн включва реките Уотъртън, Бели и Сейнт Мери. Те текат в посока Албърта, Канада, където се вливат в река Саскачеван, която от своя страна се влива в залива Хъдсън.

Освен реки в Монтана има и няколко езера, най-голямото от които е Флатхед. То се явява най-голямото сладководно езеро в западната част на Щатите. По течението на Мисури са разположени множество язовири, голяма част от които се използват за напояване на обработваеми площи.

Защитени територии[редактиране | edit source]

В Монтана се намират няколко големи национални парка. Най-големият, разположен изцяло на територията на щата е Глейсиър, наричан Короната на континента. В Монтана са разположени три от общо петте входа към Национален парк Йелоустоун. Други признати на федерално равнище обекти са Национално бойно поле Литъл Бигхорн, каньона Бигхорн, Национално бойно поле Биг Хол, Системата от скални пещери Люис и Кларк, Национален резерват за опазване на бизоните Байзън Рейндж.

Национален природен паметник Помпейс Пилър

В Монтана има десет Национални гори и повече от 20 природни резервата. Щатското правителство администрира общо 150,000km² земя, от които 1,110km² се водят национални паркове и гори.

Федералната система за управление на национални паркове включва:

  • Национално бойно поле Биг Хол
  • Национален каньон Биг Хорн
  • Национален парк Глейсиър
  • Национална историческа забележителност ранчото Грант-Корс
  • Национален исторически маршрут Люис и Кларк
  • Национално бойно поле Литъл Бигхорн
  • Национален исторически парк Нез Перс
  • Национален парк Йелоустоун

Климат[редактиране | edit source]

Поради разнообразието от географски райони в Монтана, щатът има разнообразен климат. Монтана се простира от 45тия паралел, който се намира почти по средата между Северния полюс и Екватора, до 49тия паралел. Щатът е разположен между 610 и 3,901 метра надморска височина. Западната част е предимно планинска, насечена от множество долини, с домиращ планински климат. Източната част се състои от равнини и ниски скалисти хълмове, прекъсвани единствено от изолирани планински вериги, а климатът варира между вътрешноконтинентален и полупустинен. Континенталният вододел се движи в посока север-юг през планинската част на щата. Той не позволява на топлия въздух идващ от Тихия океан да премине на изток, и на студения сух въздух от района на Големите езера да премине на запад. На запад от вододела доминиращият климат е преходно тихоокеански, изразяващ се в меки зими, студени лета, сравнително безветрие и по-дълъг период на озряване на отглежданите култури. През зимата в долините често се формират гъсти мъгли и ниски облаци.

Снегонавяванията в планините
могат да достигнат над 30 метра

Средната дневна температура през януари е (−2°C), а през юли 29.2°C. Температурите в различните части на щата варират драстично. В равнините често се наблюдава горещо и сухо време с температурни рекорди от типа на 47°C. През лятото нощите са хладни, но приятни. Температурите закономерно намаляват с увеличаване на височината и горещото време, типично за равнините е напълно непознато над 1,200m надморска височина. В Монтана сняг може да завали по всяко време на година, но през юли и август дори в планинските райони това е почти изключено да се случи.

Най-ниската температура измерена в Монтана се явява и най-ниската температура измерена в метеорологичната история на САЩ. На 20 януари 1954 близо до Роджърс Пас са измерени −57°C. Дори през такива студени нощи температурите варират осезаемо и в Хелена, разположен само на 64km от Роджърс Пас, в същата нощ са измерени само −38°C.

В района на ледника Гринъл
падат около 1,700mm валежи годишно

Такива периоди от изключително студено време траят около седмица и са породени от студен континентален въздух, навлизащ от Канада. Студеният фронт е добре формиран и почти моментално повлиява на времето. Когато топлият въздух от югозапад се сблъска със студения фронт се формира типичните за Монтана топли ветрове чунукс. Движейки се средно с между 50-75km/h тези ветрове могат да покачат температурите с повече от 20 градуса. Пример за това явление е случаят от 15 януари 1972, когато в района на град Лоума в рамките на 24 часа е отчетена амплитуда от общо 57 градуса (от първоначални −48 °C до 9 °C накрая).

Средната стойност в Монтана за валежи е 380mm, но тя драстично варира в различни райони на щата. Планинските вериги блокират топлия въздух от Тихия океан, които се задържа над долините и е причина за честите мъгли и ситни дъждове, които могат да достигнат до 8810mm средногодишно. За сметка на това долините на изток от планините са далеч по-сухи със средни стойности между 280 – 290mm. В самите планини падат най-обилни валежи, често до 2,500mm на година. Пример за това е ледника Гринъл в Национален парк Глейсиър, където средногодишно падат валежи от 2,700mm. Най-сухата точка в Монтана е район югозападно от град Белфрай, където за последните 16 години са паднали едва 167mm валежи. В Монтана големите снеговалежи често започват в края на септември и могат да продължат чак до началото на май. В планините за една зима е възможно да паднат валежи от 7,600mm, а в населените райони на щата снеговалежите варират между 760 – 1,300mm.

История[редактиране | edit source]

На територията на сегашна Монтана от хиляди години са живели местни народи. Първите заселници от Европа и други части на страната се срещат на юг с племето кроу, на югоизток с шайените; в централаната част на щата и на север с пикани (чернокраки), асинибойни и атсини; на запад с котенай и салиши. Малобройните племена пенд-орейли и калиспели живеели в района на езерото Флатхед и планините на запад.

Семейство от племето асинибойни, ок. 1890

Територията на щата източно от Скалистите планини е част от Покупката на Луизиана от 1803. Последвалата експедиция на Луис и Кларк дава по-ясна представа за географията на щата, който пред 50те години на 19 век става изключително популярен след откриването на солидни залежи от злато и мед. На 26 май 1864 Монтана е обявена за територия на САЩ под името Територия Монтана.

В края на 60те години на 19 век армията създава няколко военни поста, сред които Форт Шоу, Кемп Куук и Форт Смит. Дълги години Монтана е сцена на военни действия между индианците и американската армия, които се борят за контрол върху земята.

След откриването на солидни залежи от злато, сребро, мед, въглища, а по-късно и нефт, през 1862 г. Монтана се превръща в притегателен център за златотърсачи, миньори, търговци и предприемачи от цялата страна. Добивът на злато от 1862 до 1876 достига забележителните за онези години 144 милиона долара; през това време среброто се превръща в още по-ценна находка. Най-голямата мина е била разположена близо до град Бют, известен с огромните си залежи от сребро и мед. На територията на сегашната щатска столица Хелена също са открити значителни залежи от благородни метали. С края на пиковия миньорски период в края на 70те години на 19 век централно място в икономиката на Монтана заема животновъдството.

Шайени, ок. 1890

Железниците достигат Монтана през 1881, като част от железопътния маршрут Юниън Пасифик от Денвър. През 1883 е включен в Северната Тихоокеанска линия от Минеаполис към територията на сегашния щат Вашингтон. С два важни железопътни маршрута преминаващи през територията му и активно развиващ се добив на цветни метали Монтана се превръща в индустриален център. На 8 ноември 1889 Монтана официално се пръсъединява към Съюза на щатите, почти едновременно с Южна Дакота, Северна Дакота и Вашингтон.

Промяната от 1909 на Акта за собстеност оказва съществено влияние върху заселването на щата. Ревизията в акта позволява едно семейство да притежава 1,3 km2, а не както преди само 0,6 km2. Десетки хиляди пристигат в Монтана подлъгани от огромните незаети площи и високите изкупвателни цени на пшеница, но мнозина се оказват неподготвени за типичния особен климат, който се характеризира с особено оскъдни валежи. Сушите в периода 1917-1919 довеждат до изключително бедни реколти, което от своя страна принуждава много хора да напуснат щата. Половината от банките в Монтана фалират, заради огромният брой ипотечни кредити, които никой не може да обслужва вече. Последвалата Голяма депресия допълнително затруднява и без това вече тежкото финансово положение, което докарва голяма част от фермерите и миньорите в щата до банкрут.

Едва в началото на 40те на 20 век икономиката на Монтана стъпва отново на краката си, а след популяризирането на националните паркове Йелоустоун и Глейсиър туризмът става третата най-голяма индустрия в щата. Монтана е един от най-големите производители на пшеница в страната, която е и една от най-качествените и скъпоструващи.

Население[редактиране | edit source]

По население Монтана се нарежда на 44то място в САЩ, изпреварвайки Аляска, Уайоминг, Южна Дакота, Северна Дакота, Върмонт и Делауеър. Към 2009 щатът има население от 974,989 човека, което е увеличение с 71,696 човека от 2000 година. Растежът е осезаем основно в седемте най-големи окръга, в частност Галатън, който отчита 32% растеж сравнение с 2000 година.

Входна табела на Монтана

Мнозинството от населението на Монтана е с европейски корени: немски (29,3%), ирландски (16,4%), английски (13,1%) и норвежки (10%). Около 6% са посочили като произход коренни жители. Подобно на Северна Дакота и Минесота хората от скандинавски произход живеят основно във фермерските райони разположение на север и изток. В Монтана се намират общо седем индиански резервата, които са били създадени за общо дванайсет етнолингвистични групи, а сега са дом на една от най-големите индиански общности в САЩ изобщо. В западната част на щата, известен като миньорски център, живеят предимно американци с европейски произход (ирландци, англичани, финландци, източно-европейци). Първите миньорски градчета са създадени от преселници от Корнуол, Девън и Уелс. Столицата Хелена първоначално също е била миньорски лагер, който бързо се превръща в притегателен център по време на Златната треска. Афроамериканците съставляват едва 0,5% от населението на щата, а хората с азиатски произход представляват около 0,8%, което прави Монтана един от най-хомогенните щати в расово отношение.

По данни от последното преброяване от 2000 година 94,8% от населението над 5 години е посочило английския език като майчин.

Религия[редактиране | edit source]

Религиозната принадлежност в Монтана е както следва:

Населени места[редактиране | edit source]

Изглед от най-големия град в Монтана - Билингс
Изглед от най-големия град в Монтана - Билингс

Градове:

Градчета:

Окръзи[редактиране | edit source]

Монтана се състои от 56 окръга:

Окръзи в Монтана подредени по население (2009)
Място Окръг Население   Място Окръг Население
1 Йелоустоун 144,797 29 Вали 6,771
2 Мисула 108,623 30 Блейн 6,485
3 Галатън 90,343 31 Титон 6,088
4 Флатхед 89,624 32 Пондера 5,814
5 Каскейд 82,178 33 Шуто 5,167
6 Луис и Кларк 61,942 34 Тул 5,151
7 Равали 40,431 35 Броудуотър 4,793
8 Силвър Боу 32,949 36 Мъсълшел 4,600
9 Лейк 28,605 37 Филипс 3,944
10 Линкълн 18,717 38 Минерал 3,833
11 Хил 16,632 39 Суит Грас 3,667
12 Парк 15,941 40 Шеридан 3,243
13 Glacier County 13,550 41 Гранит 2,879
14 Биг Хорн 13,015 42 Фалън 2,725
15 Джеферсън 11,470 43 Джудит Бейсин 2,051
16 Фъргюс 11,208 44 Уийтленд 2,044
17 Къстър 11,189 45 Мигър 1,908
18 Сандърс 11,098 46 Либърти 1,748
19 Рузвелт 10,303 47 Даниълс 1,703
20 Карбън 9,756 48 Паудър Ривър 1,664
21 Ричланд 9,313 49 Маккоун 1,624
22 Роузбъд 9,258 50 Картър 1,202
23 Бивърхед 8,976 51 Гарфийлд 1,173
24 Диър Лодж 8,792 52 Преъри 1,108
25 Стилуотър 8,786 53 Голдън Вали 1,057
26 Доусън 8,558 54 Уибо 897
27 Мадисън 7,457 55 Трежър 612
28 Пауъл 7,089 56 Питролиъм 440

Икономика[редактиране | edit source]

Щатското бюро по икономически анализ изчислява, че през 2003 средният доход за Монтана е $25,406, 47ми в страната, а общите приходи за съшата година на база целият щат са възлизали на 23 милиарда долара. Въпреки това икономиката на Монтана е една от най-динамично развиващите се, като през 2005 средният доход е вече $29,387, което го нарежда на 39 място в национален мащаб.

Икономиката на Монтана е базирана основно на земеделския добив като основни продукти са пшеница, ечемик, захарно цвекло, овес и ръж. Животновъдният отрасъл се характеризира с говедовъдство и овцевъдство. В национален мащаб Монтана се нарежда на трето място по производство на домашна бира.

Природните ресурси на щата позволяват активното развитие на дърводобива, рудодобива, добива на цветни метали; най-популярните ресурси са златото, среброто, въглищата, талкът и вермикулитът. Поради богатството от залежи на територията на щата към този момент в сила са редица закони и обременено таксуване, които да наложат строг контрол върху експлоатацията на залежите.

Туризмът играе изключително важна роля в икономиката на Монтана, благодарение на годишния приток от милиони туристи, които посещават националните паркове Йелоустоун и Глейсиър, езерото Флатхед, изворът на река Мисури в Скалистите планини, както и забележителности с исторически характер.

Транспорт[редактиране | edit source]

Влак движещ се успоредно на Междущатска 94

Железопътният транспорт започва да играе съществена роля в Монтана след навлизането си през 1880те. В исторически план през щата са прокарани три изток-запад континентални линии: Северно-Тихоокеанска, Велика северна и Милуоки роуд. Днес железопътният транспорт се обслужва основно от BNSF Railway, която използва за трансконтиненталния си маршрут някогашната Велика Северна линия. Частният железопътен превозвач Montana RailLink използва бившата Северно-Тихоокеанска линия за нуждите си.

В Монтана летища има в Боузмън, Билингс, Мисула; и по-малки в Грейт Фолс, Калиспел, Хелена и Бют. В още осем населени места има летища, които се използват само за товарни и спешни нужди.

Първата магистрала в Монтана Щатски път 10 (U.S. Route 10) е преминавал в посока изток-запад през щата, свързвайки големите градове с южните райони. Коридорът изток-запад продължава да бъде най-важният и най-широко използван, но сега той се обслужва от магистралите Междущатска 90 (Interstate 90) и Междущатска 94 (Interstate 94), Щатските пътища 2 и 12 (U.S. Route 2; U.S. Route 12) и Монтанска магистрала 200 (Montana Highway 200). Единствената магистрала, която обслужва оста север-юг е Междущатска 15 (Interstate 15). Други важни пътища по същия маршрут са Щатски пътища 87,89,93 и 191 (U.S. Routes 87,89,93 and 191). Междущатска 25 (Interstate 25), която минава през Уайоминг, приключва малко преди границата с Монтана.

Границата между Монтана и Южна Дакота е единствената в САЩ, през която не минава асфалтиран път.

Образование[редактиране | edit source]

Субсидираната от държавата университетска мрежа в Монтана се състои от: С курсив са отбелязани градовете, където са разположени кампусите

  • Държавен колеж Флатхед Вали
  • Държавен колеж Доусън
  • Държавен колеж Майлс
  • Щатски университет Монтана - Боузман
    • Щатски университет Монтана - Билингс
    • Щатски университет Монтана-Север – Хавър
    • Щатски университет Монтана - Колеж по технологии Грейт Фолс
  • Университет Монтана - Мисула
    • Технически университет Монтана - Бют
    • Западен университет Монтана – Дилън
    • Университет Монтана - Колеж по технологии Хелена

Основните колежи в Монтана, субисирани от племенните групи са:

  • Държавен колеж Форт Пек
  • Държавен колеж Литъл Биг Хорн
  • Колеж Салиш Котенай
  • Колеж Стоун Чайлд
  • Държавен колеж Блекфийт - Браунинг

Има три малки частни колежа базирани в Монтана, отделно от филиалите на колежи, разположени в други щати:

  • Каръл Колидж
  • Роки Маунтън Колидж
  • Университет на Грейт Фолс

Щатски символи[редактиране | edit source]

Lewisia rediviva, официалното цвете на Монтана
  • Мото: „Oro y plata“ („Злато и сребро“)
  • Цвете: Lewisia rediviva, от 1895
  • Дърво: Жълт бор (Pinus ponderosa), от 1949
  • Животно: Мечка гризли (Ursus arctos horribilis), от 1862
  • Птица: Западна ливадна чучулига (Sturnella neglecta), от 1931
  • Риба: Oncorhynchus clarkii, от 1977
  • Песен: „Montana“, от 1945
  • Балада: „Montana Melody“, от 1983
  • Скъпоценен камък: Сапфир и ахат
  • Фосил: Maiasaura peeblesorum, от 1985
  • Пеперуда: Nymphalis antiopa, от 2001
  • Трева: Pseudoroegneria spicatа, от 1973