Големите езера

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Големите езера от космоса.

Големите езера (на англ. Great Lakes) са група от пет големи езера в Северна Америка в близост или на Границата между САЩ и Канада. Те са най-голямата група от сладководни езера на Земята с обща площ на повърхността от 244 100 км² (94 250 мили²). В петте езера има 35 000 острова. Водите на езерата са свързани помежду си и са част от отточната система на голямата северноамериканска река Сейнт Лорънс.

[редактиране] Езера

Горно езеро	Мичиган	Хюрън	Ери
Онтарио

Езерата са:

Американските щати граничещи с Големите езера

Горно езеро - най-голямото по обем и най-дълбокото, по-голямо от Шотландия или Южна Каролина.
Мичигън - второто по обем и третото по площ, единственото изцяло в САЩ.
Хюрън - третото по обем, второто по площ.
Ери - най-малкото по обем и най-плиткото
Онтарио - четвъртото по обем, с много по-ниска надморска височина от останалите.

Големи северноамерикански езера, които се намират на границата между Канада и САЩ са сладководни езера, свързани помежду си с реки и протоци, се оттичат чрез река Сейнт Лорънс в Атлантически океан. Тяхната обща водна площ е 245 000 кв. км, или са повече от два пъти по-големи от нашата страна. Това е най-големият сладководен басейн на земното кълбо, който се равнява по големина на половин Черно море.

В групата на Големите северноамерикански езера са включени: Горно езеро, Мичигън, Хюрън, Ери и Онтарио. Между езерата Хюрън и Ери се намира по-малкото езеро Сейнт Клер. То заема площ колкото цялото Софийско поле.
Езерните котловини са разположени на границата между Канадския щит и Мисисипската плоча. Те са образувани първоначално чрез пропадане на части от земната кора, изградени от най-старите скали. За такъв произход свидетелства голямата дълбочина на езерата. С изключение на езерата Ери и Сейнт Клер, дъната на всички останали езера се намират по-ниско от съвременното морско равнище. В последствие по време на ледниковата епоха грамадни континентални ледници са се спускали от север на юг и са достигнали долините на реките Мисури, Мисисипи и Охайо. Те са предълбали и разширили заварените езерни котловини. При напредването и отдръпването си ледниците са отложили огромни количества моренен материал във вид на моренни валове, които образуват естествена преграда на езерните води.

[редактиране] Произход

Езерата са с постглациален произход. Те са резултат от оттеглянето на континенталния ледник през последното заледяване от кватернера. Водите им се намират на тектонско стабилната платоформа на Канадския щит, който се явява един от съвременните кратони.