Големите езера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Големите езера от космоса.

Големите езера (на английски: Great Lakes) са група от пет големи езера в Северна Америка в близост или на границата между САЩ и Канада. Те са най-голямата група от сладководни езера на Земята с обща площ на повърхността от 244 106 km2 (94 250 мили2), която се равнява по големина на половин Черно море. Общият им обем е 5 439 мили3 (22 671 km3).[1][2] В петте езера има 35 000 острова. Водите на езерата са свързани помежду си с реки и протоци и са част от отточната система на голямата северноамериканска река Сейнт Лорънс в Атлантическия океан. Най-голямото от тях е Горно езеро, а най-малкото Ери.[3][4]

География[редактиране | edit source]

Големите езера влизат в числото на най-големите естествени резервоари за прясна вода на Земята. На тях могат да съперничат само Байкал и ледниците на Гренландия и Антарктида. Те са свързани помежду си с реки и канали, и затова водата свободно протича от едно в друго. Горното езеро е най-голямото по площ сладководно езеро на планетата, а само езерото Онтарио например е по-голямо от най-голямото в Европа, Ладожкото езеро. Средната им дълбочина не е особено голяма, но все пак превъзхожда например тази на Балтийско или Северно море.

Дължината на бреговата линия (с островите) е около 18 000 km. Общата площ е 244 106 km², площта на бассейна е 768 000 km² (включително площта на самите езера), общият им обем е 22 671 km³. Четири от езерата превишават 200 m на дълбочина и само Ери е с дълбочина от 64 m (а междинното езеро Сент Клeър е дълбоко едва 8 m). Най-голямото и най-дълбокото от Големите езера е Горното, а най-малкото — Сент Клeър.

В Големите езера се вливат няколкостотин малки реки, а оттичането им става чрез река Свети Лаврентий, изтичаща от езерото Онтарио и вливаща се в Атлантическия океан, като средният разход на вода в началото ѝ е 6637 m³/s.

Горно езеро[редактиране | edit source]

Горното езеро (на английски: Lake Superior, на оджибве Gichigami — „голяма вода“) е най-голямото по обем и най-дълбокото, по-голямо от Шотландия или Южна Каролина. На север граничи с канадската провинция Онтарио и с американския щат Минесота, а на юг – с американските щати Уисконсин и Мичиган. Това е най-голямото сладководно езеро в света по площ (82,7 хил. km²[5]), ако се приеме че езерата Хюрън и Мичиган се два отделни водни басейна.[6] Горното езеро е третото най-голямо сладководно езеро в света по обем.[7] То е най-северно разположеното езеро от Големите езера и с най-голяма надморска височина — то е разположено на височина от 183 m в котловина, образувана от ледниците на Канадския щит. Максималната му дълбочина е 406 m, обемът му е 11,6 хил. km³. Площта на басейна заедно с площта на самото езеро е 207,2 хил. km². Езерото няма големи притоци. Бреговата линия е нарязана, като има големи заливи — Кивино, Уайтфиш. Най-големите острови са Айл Роял, Сент Игнас, Мишипикотен и Апостолските острови. На север брегът е висок (до 400 m) и скалист, а на юг — основно равнинен и пясъчен. Оттокът по река Сейнт Мерис с дължина 112 km се извършва в езерото Хюрън. Водата в Горното езеро е хладна и прозрачна. Температурата в централната част на езерото дори и през лятото не надвишава 4 °C, а през зимата не замръзва поради силните щормови ветрове. Крайбрежната зона се покрива с лед в средата или началото на декември до края на април. Езерото е богато на риба: пъстърва, есетра и други видове, а също така се използва за стопански дейности и за навигация и производство на хидроелектроенергия. Горното езеро е важно звено по водния път, преминаващ по езерата и продължен от хората по канала при град Су Сент Мари, в обход на праговете на река Сейнт Мерис. Главните пристанища са Дулут, Сюпириър, Ашланд (САЩ) и Тъндър Бей (Канада).

Мичиган[редактиране | edit source]

Езерото Мичиган (на английски: Lake Michigan) е второто по обем и третото по площ, единственото изцяло разположено в САЩ. Намира се на 176 метра надморска височина, а площта му е 57 800 km2. Максималната дълбочина е 281 m. Дължината му е 494 km, широчината - 190 km, а бреговата линия е 2646 km. Граничи с няколко щата: Индиана, Илиноис, Уисконсин и Мичиган. Езерото е четвъртото по големина сладководно езеро в света. Корабоплавателни канали го свързват със системата на река Мисисипи. Разположено е южно от Горното езеро и се свързва с езерото Хюрън чрез пролива Макино, със системата на Мисисипи — чрез канала Чикаго-Локпорт. Височината му над морското равнище е 177 m (колкото и на Хюрън). Покрива се с ледове за около четири месеца в годината. По-големите острови в езерото са Бийвър, Северен Маниту и Южен Маниту. Големите населени места на езерото са Чикаго, Еванстън и Хайланд Парк (Илинойс), Милуоки и Грийн Бей (Уисконсин), Гери и Хамънд (Индиана).

Понякога езерата Мичиган и Хюрън се разглеждат като едно цяло (заедно с река Сейнт Мерис). Защитниците на тази гледна точка посочват това, че езерата Мичиган и Хюрън сами по себе си са едно хидрологично цяло: техните надморски равнища са еднакви, съединени са с пролив с дълбочина 40 m и ширина 8 km в най-тясното място. При подобна гредна точка, площта на езерото Мичиган-Хюрън превишава 117 хил. km², което го прави най-големият по площ сладководен водоем на планетата.

Хюрън[редактиране | edit source]

Езерото Хюрън (на английски: Lake Huron) е третото по обем и второто по площ от Големите езера. То граничи с американския щат Мичиган на юг и с канадската провинция Онтарио на север. Хюрън се намира на 176 метра надморска височина, а площта му е 59 600 km2.[8] Максималната му дълбочина е 229 метра. Името на езерото, навлязло от френските колонисти по тези земи, произлиза от името на индианското племе хурони. Краткият пролив Макино (с ширина около 3 km) го съединява с езерота Сейнт Клеър, а река Детройт (дължина 51 km) — с езерото Ери. Разположено е източно от езерото Мичиган. От позицията на официалната хидрография Мичиган и Хюрън образуват единна система, но географски е прието да се смятат за отделни езера. Бреговата линия на езерото е разделена между щата Мичиган, САЩ и канадската провинция Онтарио. Основните пристанища на Хюрън са Сагино, Бей Сити, Алпина (САЩ) и Сарния (Канада). В езерото се намира Манитулин — най-големият остров в света, сред разположените в сладководни езера.

Ери[редактиране | edit source]

Ери

Ери (на английски: Erie [ˈɪri], на френски: Érié) е най-малкото по обем и най-плиткото от Големите езера. Граничи на север с Онтарио, на юг с щатите Охайо, Пенсилвания и Ню Йорк, на запад с щата Мичиган и канадската провинция Онтарио. Площта на Ери е 25 700 km2 (9 910 мили2) с дължина от 388 километра (241 мили) и ширина 92 километра (57 мили) при най-широките си точки. Ери е десетото по големина сладководно езеро в света. По площ, Ери заема 13-то място сред езерата в света (включвайки Каспийско и Аралско море). Езерото е разположено в посока от запад-югозапад на изток-североизток. Средната дълбочина е 19 m, максималната — 64 m. Абсолютната височина над морското равнище е 173,8 m. Езерото има многобройни острови в югозападната си част. Температурата на водата се изменя от 0—2 °C през зимата до 24 °C през лятото. Крайбрежната част замръзва от декември до март—април. От езерото изтича река Ниагара и се вливат реките Детройт, Гранд, Рейзин, Хюрън, Моми, Сандаски, Куяхога. Чрез река Ниагара (дължина 56 km) и канала Уъланд Ери се съединява с езерото Онтарио, а чрез корабоплаватален канал — с река Хъдзън. На брега на езерото се намират градовете Бъфало, Ери, Толидо, Порт Стенли, Монро, Кливланд. Топонима Ери проилиза от името на племето ериелхонан (букв. „дълга опашка“, местно название на пумите).

Онтарио[редактиране | edit source]

Онтарио (на английски: Ontario) е четвъртото по обем от Големите езера, с много по-ниска надморска височина от останалите. Намира се на 75 метра надморска височина, а площта му е 18 960 km2. Максималната дълбочина достига 244 метра. Главният приток на езерото е река Ниагара, стичаща се от Ери. Други притоци са Трент Ривър и Селмън Ривър. Онтарио се отводнява от река Свети Лаврентий в Атлантическия океан. То е най-ниското и най-малкото (без да се смята Сейнт Клеър) по големина езеро. Заема 14-то място в света. Плавателни канали свързват Онтарио с езерото Ери и река Хъдзън. Към акваторията на езерото влизат известните езера Пръстите, които са типични тунелни долини. На Онтарио е развито корабоплаването. Най-големите пристанища по бреговете на езерото са Торонто, Хамилтън, Кингстън (Канада) и Рочестър (САЩ).

Названието на езерото произлиза от езика на индианците хурони и означава „езеро на сияещите води“.


Ери Хюрън Мичигън Онтарио Горно езеро
Площ 9910 мили2(25 700 km2) 23000 мили2(60 000 km2) 22300 мили2 (58 000 km2) 7340 мили2 (19 000 km2) 31700 мили2 (82 000 km2)
Обем вода 116 мили3 (480 km3) 850 мили3 (3 500 km3) 1180 мили3 (4 900 km3) 393 мили3 (1 640 km3) 2900 мили3 (12 000 km3)
Надморска височина 571 ft (174 m) 577 ft (176 m) 577 ft (176 m) 246 ft (75 m) 600 ft (180 m)
Средна дълбочина 62 ft (19 m) 195 ft (59 m) 279 ft (85 m) 283 ft (86 m) 483 ft (147 m)
Максимална дълбочина 210 ft (64 m) 770 ft (230 m) 923 ft (281 m) 808 ft (246 m) 1332 ft (406 m)
Населени места Бъфало, Кливланд,
Ери, Толидо
Сарния, Порт Хюрън,
Бей Сити
Чикаго, Гери, Грийн Бей, Милуоки, Хамилтън, Кингстън, Ошава,
Рочестър, Торонто, Мисисога
Дулут, Су Сен Мари, Тъндър Бей, Маркет

В Големите езера има около 35 000 острова[9] Най-големите сред тях са Манитулин в езерото Хюрън (най-големият остров в света, разположен в езеро — площта му е по-голяма от тази на държавата Люксембург, а самият той има собствено езеро — Маниту, в което пък на свой ред отново има няколко островчета[10]) и Айл Роял в Горното езеро.

Образуване[редактиране | edit source]

Диаграма на формирането на езерата.

Езерните котловини са разположени на границата между Канадския щит и Мисисипската плоча. Те са образувани първоначално чрез пропадане на части от земната кора, изградени от най-старите скали. За такъв произход свидетелства голямата дълбочина на езерата. С изключение на езерата Ери и Сейнт Клер дъната на всички останали езера се намират по-ниско от съвременното морско равнище. Впоследствие по време на ледниковата епоха грамадни континентални ледници са се спускали от север на юг и са достигнали долините на реките Мисури, Мисисипи и Охайо. Те са продълбали и разширили заварените езерни котловини. При напредването и отдръпването си ледниците са отложили огромни количества моренен материал във вид на моренни валове, които образуват естествена преграда на езерните води.

Счита се, че фундаменталните геологични условия, които са довели до оформянето на езерата в горната им част в днешния им вид са от 1,1 до 1,2 милиарда години назад, [11][12] Когато две по-рано съединени тектонични плочи се разделят, създават средноконтиненталния разлом, който преминава през тектоничната зона на Големите езера. В резултат се формира долина, която осигурява басейни, които в крайна сметка стават съвременното Горно езеро. Когато се образува втора разломна линия, разломът Сейнт Лорънс, преди около 570 милиона години,[11] тя става основа за езерата Онтарио и Ери заедно с това, което ще се превърне по-късно в река Свети Лаврентий.

Големите езера са образувани в края на последния ледников период (преди около 10 000 години). Отстъплението на ледената покривка остявя след себе си голямо количество разтопена вода (виж езеро Агасис), която изпълва басейните, издълбани от ледниците, като по този начин създава Големите езера, както ние ги познаваме днес.[13] Поради неравномерния характер на ледниковата ерозия, някои високи хълмове остават като острови в тях.

Езерата са с постглациален произход. Те са резултат от оттеглянето на континентален ледник през последното заледяване от кватернера. Водите им се намират на тектонско стабилната платформа на Канадския щит, който се явява един от съвременните кратони.

Други езера[редактиране | edit source]

В речния басейн на петте големи езера съществуват и по-малки езера, които не се включват в петте Големи езера. Между езерата Хюрън и Ери се намира по-малкото езеро Сейнт Клер. То заема площ колкото цялото Софийско поле.

История[редактиране | edit source]

Гравюра на „Грифон“

Бригантината Грифон, поръчана от Рене Робер дьо Ла Сал и построена в Каюга Крийк, в близост до южния край на река Ниагара, на 7 август 1679 г. е първият ветроход, който плава по горната част на Големите езера.

По време на заселването им от европейците, Големите езера и реките им са единственото реално средство за придвижване на хора и товари. С отварянето на канала Ери през 1825 г., баржите от средна Северна Америка са в състояние да достигнат до Атлантическия океан от Големите езера. През 1848 г., с откриването на канала Илинойс-Мичиган край Чикаго, става възможен и директния достъп до река Мисисипи от езерата. С тези два канали се осигурява изцяло вътрешен воден път между Ню Йорк и Ню Орлиънс.

Основната дейност на много от пътническите линии през 19 век е превозването на имигранти. Много от по-големите съвременни градове дължат съществуването си на местоположението си край езерата като товарни дестинации, както и като места за заселване на имигранти. С развитието на жп транспорта и автомобилните пътища, товарните и пътническите превози по езерата намаляват и, с изключение на фериботите и няколко чуждестранни круизни корабни линии, постепенно изчезват.

Имиграционните пътища в миналото все още оказват влияние и днес. Имигрантите често формират техни собствени общности, а някои райони имат ясно изразена етническа принадлежност, като холандска, немска, полска, финландска и много други. Тъй като много имигранти се заселват за известно време в Нова Англия преди да се преместят на запад, днес много райони край Големите езера, предимно от страната на САЩ, пресъздават стиловете на Нова Англия.

Климат[редактиране | edit source]

Торонто и езеро Онтарио

Ефектът на Големите езера върху времето в региона се нарича „езерен ефект“. През зимата, езерата често нямат лед по средата. Преобладаващите ветрове от запад взимат малко по-топлия въздух и влага от повърхността на езерото. След като този топъл, влажен въздух мине през по-студената земна повърхност, влагата често води до обилни снеговалежи. Това е подобно на ефекта на топлия въздух който като преминава през планински вериги, води до падането на сняг. По време на замразяването на реките, тази „снежна ивица“ редовно получава снеговалеж, особено по протежение на източния бряг. В снежната ивица са Мичиган, Охайо, Пенсилвания, Онтарио и Ню Йорк.

Езерата регулират средните сезонни температури до известна степен, чрез абсорбиране на топлина и охлаждане на въздуха през лятото, след това бавно излъчват топлината през есента. Предпазват от замръзване по време на преходния период, но също така поддържат летните температури по-ниски, затова тук е по-хладно, отколкото във вътрешността на страната. Тази температурна особеност произвежда области, където могат да бъдат отглеждани плодове и зеленчци, които обикновено виреят много по на юг. Западен Мичиган така например има ябълкови и черешови овощни градини и лозя в непосредствена близост до брега на езерото. Разположени на източния бряг на езерото Мичиган и южния бряг на езерото Ери са много винарни в резултат на това, както и между езерото Ери и езерото Онтарио. Подобно явление се среща в района на Ню Йорк, както и Принц Едуард, Онтарио на брега на езерото Онтарио, на североизток. Свързана с „ефекта на езерото“ е появата на мъгла над средните райони, особено по протежение на бреговата линия на езерата. Тя е най-забележима по бреговете на езерото Горното езеро предвид морския климат.

Големите езера са известни със създаването и засилването на бури, като урагана Хейзъл през 1954 г. и няколко торнада през 2007 година в Мичиган и Онтарио, който използват топлината на езерата като гориво. Също така е наблюдаван през 1996 г. редкия субтропичен циклон над езерото Хюрън.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Great Lakes: Basic Information: Physical Facts. // U.S. Government, May 25, 2011. Посетен на 19:05, Wednesday November 9, 2011 (UTC).
  2. Great Lakes – U.S. EPA. // Epa.gov, 2006-06-28. Посетен на 2011-02-19.
  3. LUHNA Chapter 6: Historical Landcover Changes in the Great Lakes Region. // Biology.usgs.gov, 2003-11-20. Посетен на 2011-02-19.
  4. Ghassemi, Fereidoun. Inter-basin water transfer. Cambridge, Cambridge University Press, 2007. ISBN 0-52-186969-2.
  5. Шаблон:Геословарь
  6. "Michigan and Huron: One Lake or Two?" Pearson Education, Inc: Information Please® Database, 2007.
  7. Superior Pursuit: Facts About the Greatest Great Lake - Minnesota Sea Grant University of Minnesota. Посетен на 9 август 2007 г.
  8. Great Lakes: Basic Information: Physical Facts. May 25, 2011. U.S. Government
  9. Bennett, Tom. State of the Great Lakes: 1997 Annual Report. DIANE Publishing. 1999 г. isbn = 978-0-7881-4358-8
  10. Dunn, Gary A. Insects of the Great Lakes Region. University of Michigan Press. 1996 г. isbn = 978-0-472-06515-8
  11. а б Grady, Wayne. The Great Lakes. Vancouver, Greystone Books and David Suzuki Foundation, 2007. ISBN 9781553651970.
  12. Van Schmus, W. R. и др. The Midcontinent Rift System. // Annual Review of Earth and Planetary Sciences 13 (1). May 1985. DOI:10.1146/annurev.ea.13.050185.002021. с. 345–83.
  13. Larson, Grahame и др. Origin and evolution of the Great Lakes. // Journal of Great Lakes Research 27 (4). Internat. Assoc. Great Lakes Res., 2001. DOI:10.1016/S0380-1330(01)70665-X. с. 518–546.