Ери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ери.

Ери
Lake-Erie.svg
Ери (Канада)
Blue 000080 pog.svg
Местоположение САЩ (щати Мичиган, Охайо, Пенсилвания и Ню Йорк) и Канада (провинция Онтарио)
Координати 42°10′ с. ш. 81°16′ з. д. / 42.166667° с. ш. 81.266667° з. д.
Притоци Детройт, Гранд, Рейзин, Хюрън, Моми, Куяхога, Съндаский
Отток Ниагара
Дължина 388 km
Ширина 92 km
Площ 25 744 km2
Воден обем 484 km3
Надм. височина 173.8 m
Басейн 78 000 km2
Населени места Бъфало, Толидо, Ери, Монро, Кливланд, Съндаский (САЩ); Порт Стенли (Канада)
Ери в Общомедия


Езерото Ери (на английски: Erie) е 4-то по големина езеро от групата на Големите езера в Северна Америка и се намира на границата между САЩ (щати Мичиган, Охайо, Пенсилвания и Ню Йорк) и Канада (провинция Онтарио). Площта му, заедно с островите в него е 25 744 км2[1], която му отрежда 13-то място сред езера в света. Площта само на канадската територия на езерото е 12 800 км2[1], като по този начин то е 6-то по големина езеро на Канада и 3-то в провинция Онтарио. Надморската височина на водата е 173,8 м[1].

География[редактиране | edit source]

Географско положение[редактиране | edit source]

Езерото се намира на границата между САЩ и Канада, като почти половината от площта му (12 800 км2) са на канадска територия (провинция Онтарио), а останалите 12 944 км2 – на американска. Ери се явява второто по ред езеро отдолу нагоре след Онтарио от групата на Големите езера в Северна Америка. По нагоре е разположено езерото Хюрън, с което се свързва чрез реките Детройт и Сейнт Клеър и малкото езеро Сейнт Клеър.

Езерото Ери погледнато от брега на провинция Онтарио

Батиметрия[редактиране | edit source]

От югозапад на североизток дължината на езерото е 388 км, а максималната му ширина е 92 км. Обемът на водата е 484 км3. Максималната му дълбочина е 64 м в централната част на езерото. Водното ниво на езерото се намира на 173,8 м н.в., което през годината се колебае в граници от +0,61 м до -0,46 м, като обикновено най-високо е нивото през месеците октомври и ноември, а най-ниско – през януари и февруари.

Температурата на водата през лятото достига до 24°С, а през зимата е от 0° до 2°С, когато в близост до бреговете езерото замръзва в периода от декември до март-април. В отделни студени зими езерото е замръзвало цялостно.

Езерото Ери замръзнало. Снимка от Кливланд, Охайо

Брегове, острови, водосборен басейн, пристанища[редактиране | edit source]

Бреговата линия е слабо разчленена с обща дължина от 1 370 км. По бреговете на езерото има само два по-големи залива – Лонг Пойнт, на канадското и Съндаский, на американското крайбрежие. В езерото има общо 31 острова, като 13 от тях са канадски – Пели (най-големия остров в езерото) и др. и 18 американски – Кели (най-големия американски), Саут Бас, Норт Бас, Мидъл Бас и др.

Общата площ на водосборния басейн на езерото е 78 000 км2, като в него се вливат множество реки – Детройт, Гранд, Рейзин, Хюрън, Моми, Куяхога, Съндаский и други, а изтича само една – Ниагара.

По бреговете на езерото са разположени множество населени места, някои от които с големи престанища – Бъфало, Толидо, Ери, Монро, Кливланд, Съндаский (САЩ); Порт Стенли (Канада).

История[редактиране | edit source]

Названието на езерото произлиза от името на индианското племе ериелхонан, населявало в миналото района на езерото, което в превод означава "дълга опашка".

Според официално приетата версия[2] езерото Ери е открито от френския католически мисионер Жан дьо Бребьоф през 1640 г.

Екология[редактиране | edit source]

Подобно и на останалите Големи езера, Ери произвежда т.н. снегови ефект, когато над топлите води на езерото започват да циркулират студени зимни ветрове, причиняващи обилни снеговалежи. Влиянието на водната маса се увеличава или намалява в зависимост от това каква част от него замръзва през зимата.

Край езерото през лятото се създава характерен микроклимат, важен за селското стопанство. Покрай северния му бряг се намира една от най-богатите зони в Канада за отглеждане на плодове и зеленчуци, а покрай югоизточните му, американски брегове – благоприятни условия за лозарство и винопроизводство.

В периода от 1960 до 1970 г. водите на езеро претърпяват качествени изменения, свързани с повишаването на нивото на фосфоритите във водата и в дънните отложения. Това довежда до съществени промени в цъфтежа и скоростта на размножаването на водораслите. Бързото разлагане на водораслите довежда до разширяване на т.н. мъртви зони в езерото, процес който продължава и след 1970 г. Огромната маса от разлагащи се водорасли и замърсяването на бреговата линия способства за разпространение на мнението за Ери, като за мъртво езеро. През 1972 г. между Канада и САЩ се подписва съглашение за прекратяване на по нататъшното замърсяване на езерото и недопускане отлагането на фосфорити в него. В момента почти на 100% (с изключение само на отделни крайбрежни райони) в езерото вече няма мъртви зони и постепенно екоравновесието в Ери се възстановява.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Atlas of Canada. List of Lakess
  2. Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 169. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эри (озеро)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.