Ери
Вижте пояснителната страница за други значения на Ери.
| Ери | |
 |
|
 |
|
| Местоположение | САЩ (щати Мичиган, Охайо, Пенсилвания и Ню Йорк) и Канада (провинция Онтарио) |
|---|---|
| Координати | |
| Притоци | Детройт, Гранд, Рейзин, Хюрън, Моми, Куяхога, Съндаский |
| Отток | Ниагара |
| Дължина | 388 km |
| Ширина | 92 km |
| Площ | 25 744 km2 |
| Воден обем | 484 km3 |
| Надм. височина | 173.8 m |
| Басейн | 78 000 km2 |
| Населени места | Бъфало, Толидо, Ери, Монро, Кливланд, Съндаский (САЩ); Порт Стенли (Канада) |
Езерото Ери (на английски Erie) е 4-то по големина езеро от групата на Големите езера в Северна Америка и се намира на границата между САЩ (щати Мичиган, Охайо, Пенсилвания и Ню Йорк) и Канада (провинция Онтарио). Площта му, заедно с островите в него е 25 744 км2[1], която му отрежда 13-то място сред езера в света. Площта само на канадската територия на езерото е 12 800 км2[1], като по този начин то е 6-то по големина езеро на Канада и 3-то в провинция Онтарио. Надморската височина на водата е 173,8 м[1].
Съдържание |
География [редактиране]
Географско положение [редактиране]
Езерото се намира на границата между САЩ и Канада, като почти половината от площта му (12 800 км2) са на канадска територия (провинция Онтарио), а останалите 12 944 км2 – на американска. Ери се явява второто по ред езеро отдолу нагоре след Онтарио от групата на Големите езера в Северна Америка. По нагоре е разположено езерото Хюрън, с което се свързва чрез реките Детройт и Сейнт Клеър и малкото езеро Сейнт Клеър.
Батиметрия [редактиране]
От югозапад на североизток дължината на езерото е 388 км, а максималната му ширина е 92 км. Обемът на водата е 484 км3. Максималната му дълбочина е 64 м в централната част на езерото. Водното ниво на езерото се намира на 173,8 м н.в., което през годината се колебае в граници от +0,61 м до -0,46 м, като обикновено най-високо е нивото през месеците октомври и ноември, а най-ниско – през януари и февруари.
Температурата на водата през лятото достига до 24°С, а през зимата е от 0° до 2°С, когато в близост до бреговете езерото замръзва в периода от декември до март-април. В отделни студени зими езерото е замръзвало цялостно.
Брегове, острови, водосборен басейн, пристанища [редактиране]
Бреговата линия е слабо разчленена с обща дължина от 1 370 км. По бреговете на езерото има само два по-големи залива – Лонг Пойнт, на канадското и Съндаский, на американското крайбрежие. В езерото има общо 31 острова, като 13 от тях са канадски – Пели (най-големия остров в езерото) и др. и 18 американски – Кели (най-големия американски), Саут Бас, Норт Бас, Мидъл Бас и др.
Общата площ на водосборния басейн на езерото е 78 000 км2, като в него се вливат множество реки – Детройт, Гранд, Рейзин, Хюрън, Моми, Куяхога, Съндаский и други, а изтича само една – Ниагара.
По бреговете на езерото са разположени множество населени места, някои от които с големи престанища – Бъфало, Толидо, Ери, Монро, Кливланд, Съндаский (САЩ); Порт Стенли (Канада).
История [редактиране]
Названието на езерото произлиза от името на индианското племе ериелхонан, населявало в миналото района на езерото, което в превод означава "дълга опашка".
Според официално приетата версия[2] езерото Ери е открито от френския католически мисионер Жан дьо Бребьоф през 1640 г.
Екология [редактиране]
Подобно и на останалите Големи езера, Ери произвежда т.н. снегови ефект, когато над топлите води на езерото започват да циркулират студени зимни ветрове, причиняващи обилни снеговалежи. Влиянието на водната маса се увеличава или намалява в зависимост от това каква част от него замръзва през зимата.
Край езерото през лятото се създава характерен микроклемат, важен за селското стопанство. Покрай северния му бряг се намира една от най-богатите зони в Канада за отглеждане на плодове и зеленчуци, а покрай югоизточните му, американски брегове – благоприятни условия за лозарство и винопроизводство.
В периода от 1960 до 1970 г. водите на езоро претърпяват качествени изменения, свързани с повишаването на нивото на фосфоритите във водата и в дънните наслаги. Това довежда до съществени промени в цъфтежа и скоростта на размножаването на водораслите. Бързото разлагане на водораслите довежда до разширяване на т.н. мъртви зони в езерото, процес който продължава и след 1970 г. Огромната маса от разлагащи се водорасли и замърсяването на бреговата линия способства за разпространение на мнението за Ери, като за мъртво езеро. През 1972 г. между Канада и САЩ се подписва съглашение за прекратяване на понататъшното замърсяване на езерото и недопускане отлагането на фосфорити в него. В момента почти на 100% (с изключение само на отделни крайбрежни райони) в езерото вече няма мъртви зони и постепенно екоравновесието в Ери се възстановява.
Източници [редактиране]
- ↑ а б в Atlas of Canada. List of Lakess
- ↑ Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 169. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эри (озеро)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
