Фонема
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фонемата (от гръцки φώνημα, «звук») е най-малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да изпълнява смислоразличителна функция в морфемите и в думите. При замяната на една фонема с друга се получава друга дума.
Терминът "фонема се използва както в акустиката, така и в лингвистиката.
Фонемата е компонент на морфемата.
Фонемата е предмет на изучаване на фонологията и морфологията. Това понятие играе важна роля в решаването на такива практически задачи, като разработка на азбуки, правописните принципи и т.н.
Понятието "фонема" е въведено в езикознанието от видния полски учен-езиковед Ян Бодуен де Куртене (J. Baudouin de Courtenay). Основоположници на структурната фонология са руските езиковеди-емигранти организатори на Пражкия лингвистичен кръжок Н. С. Трубецкой и Р. О. Якобсон.
[редактиране] Фонетична и фонематична транскрипция
Точният запис на изговора, при който се държи сметка както за основните фонеми, така и за техните позиционни варианти се нарича фонетична транскрипция. Тя намира приложение при записване на диалектоложки материал.
Записване на изговора, при което се отбелязват само фонемите в състава на думите, но не и техните позиционни варианти, се нарича фонематична транскрипция.
[редактиране] Транслитерация
В случаи, когато се налага думи, написани с буквите на една азбука, да се напишат с буквите на друга азбука се нарича транслитерация. Понеже фонетичните системи на различните езици не съвпадат и буквите от азбуките нямат точно съответствие, се налага въвеждане на допълнителни букви.
|
|
|
