Гласен звук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гласни са звуковете, които се произнасят, без да се прегражда пътя на въздушния поток от белите дробове с устни, зъби или език.

Фонемната система на съвременния български език се състои от 45 фонеми: 6 гласни (а, ъ, о, у, е, и) . В старобългарския език гласните са били 11.

Важна особеност на българската вокална система е наличието на гласната ъ под ударение, която в тази си позиция липсва при другите славянски езици. Корелацията, която се създава между гласната А и гласната Ъ в рамките на вокалната система, е типична черта на българския вокализъм.

Гласните в българския език са само устнени (орални). В по-стария си период в българския вокализъм е имало две носовки (носови гласни), които са отпаднали. В българския вокализъм липсват дълги и кратки гласни, тоест дължината на произнасянето им няма смислоразличителна функция. В потока на речта гласната може да бъде удължена, но с експресивна цел.

Гласни
Предни Ненапрегн. предни Средни Ненапрегн. задни Задни
Затворени
Blank vowel trapezoid.svg
i • y
ɨ • ʉ
ɯ • u
ɪ • ʏ
ɪ̈ • ʊ̈
• ʊ
e • ø
ɘ • ɵ
ɤ • o
ɤ̞ •
ɛ • œ
ɜ • ɞ
ʌ • ɔ
a • ɶ
ɑ • ɒ
Ненапрегн.
затворени
Полузатворени
Междинни
Полуотворени
Ненапрегн.
отворени
Отворени
При разположение на символите по двойки, левият
обозначава незакръглена гласна, а десният - закръглена.