Гласен звук

Гласни са звуковете, които се произнасят, без да се прегражда пътя на въздушния поток от белите дробове с устни, зъби или език. Фонемната система на съвременния български език се състои от 45 фонеми: 6 гласни (а, ъ, о, у, е, и) . В старобългарския език гласните са били 11.

Важна особеност на българската вокална система е наличието на гласната ъ под ударение, която в тази си позиция липсва при другите славянски езици. Корелацията, която се създава между гласната А и гласната Ъ в рамките на вокалната система, е типична черта на българския вокализъм.

Гласните в българския език са само устнени (орални). В по-стария си период в българския вокализъм е имало две носовки (носови гласни), които са отпаднали. В българския вокализъм липсват дълги и кратки гласни, тоест дължината на произнасянето им няма смислоразличителна функция. В потока на речта гласната може да бъде удължена, но с експресивна цел.

Гласни

	Предни	Ненапрегн. предни	Средни	Ненапрегн. задни	Задни
Затворени	i • y ɨ • ʉ ɯ • u ɪ • ʏ ɪ̈ • ʊ̈ • ʊ e • ø ɘ • ɵ ɤ • o ə ɤ̞ • ɛ • œ ɜ • ɞ ʌ • ɔ æ ɐ a • ɶ ɑ • ɒ
Ненапрегн. затворени
Полузатворени
Междинни
Полуотворени
Ненапрегн. отворени
Отворени

При разположение на символите по двойки, левият
обозначава незакръглена гласна, а десният - закръглена.