Старобългарска азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Териториално разпространение на кирилското писмо

Старобългарските азбуки са две: глаголица и кирилица. И двете имат ранни употреби и запазени паметници, които датират още от десети век. Старобългарската азбука, наречена от историка Георги Бакалов Климентовица /по името на Климент Охридски/ е първата кирилица, създадена в края на IX век за нуждите на християнизацията на населението на българската държава и Българската църква, просветното дело и образованието на "народен език" в Първата българска държава.[1] Съчинението на Черноризец Храбър е посветено на глаголицата (виж "За буквите").

Диакриктика[редактиране | edit source]

Старобългарската кирилска азбука е съставена на базата на гръцкото уставно писмо, с добавка на писмени знаци за специфичните звукове от народния говор, които не се намират във византийския език. От момента на създаването си, старобългарската азбука започва да търпи влиянието на различните народни говори, на чиято територия влиза в употреба. Така тя се адаптира за конкретните или моментни държавно-политически нужди, развивайки върху първоначалната си основа, нови вариации, които, заедно с вариациите на езика, са наричани редакции - съобразени с различията между отделните говори (виж сръбска редакция на старобългарския език, хърватска редакция на старобългарския език и руска редакция на старобългарския език)

Диакритически знаци[редактиране | edit source]

Диакритическите знаци на кирилицата са взаимствани в основата си от Средногръцкото писмо.

Развитие и вариации[редактиране | edit source]

След падането на Първата българска държава под византийско владичество, старобългарската азбука официално остава предимно в църковна употреба, служейки за размножаване на стари преписи и четене на църковна литература създадена на старобългарски език, транслиран постепенно в писмения църковнославянски език през средновековието, който е разпространяван от Православната църква из съседните на българското землище средновековни сръбски земи, Хърватско кралство и Киевска Рус.[2]

По време на Първата българска държава почти целите територии на днешните Румъния и Молдова са под пряка българска власт. По време на Втората българска държава, територията на Влашко до царуването на Иван Асен II, е също под пряка българска власт, а насетне - с васален статут, като Влашко и Молдова са повечето време, с изключение на кратки прекъсвания, под български контрол и юрисдикция. Този исторически факт обуславя ползването на развилия се старобългарски в среднобългарски като официален език в княжество Влашко и княжество Молдова до 16 век. Румънската кирилица е в употреба до обединението на Влашко и Молдова, когато под западния натиск на т.нар. Трансилванска школа не е изтласкана постепенно от румънската латиница на изкуствено създаваната нова общорумънска писмена култура (виж и Велика Румъния).

Днес съществуват различни версии на кирилица, базирани върху видоизменената основа на първата кирилска азбука - Климентицата, която е официална писменост първо на Първото българско царство. Понастоящем тези различни версии на кирилица се ползват на територии в Югоизточна и по-голямата част от Източна Европа, както и в Централна и Северна Азия (виж и Евроазийство).

Старобългарска азбука[редактиране | edit source]

Букви Юникод Название

(кирилица)

Произношение

(МФА)

Транслитерация МФА Произход Число
Early-Cyrillic-letter-Azu.svg А а азъ [azŭ] a [a] Гръцко (Α, α) 1
Early Cyrillic letter Buky.svg Б б боукы [buky], [bukŭi] b [b] Гръцко (Β, β)
Early Cyrillic letter Viedi.png В в вѣдѣ [vædæ] v [v] Гръцко (Β, β) 2
Early Cyrillic letter Glagoli.png Г г глаголи [glagoli] g [g] Гръцко (Γ, γ) 3
Early Cyrillic letter Dobro.png Д д добро [dobro] d [d] Гръцко (Δ, δ) 4
Early Cyrillic letter Yesti.png Є є єсть [ɛstĭ] e [ɛ] Гръцко (Ε, ε) 5
Early Cyrillic letter Zhiviete.png Ж ж живѣтє [ʒivætɛ] ž, zh [ʒ] Глаголическо GlagolitsaZhivete.gif, Живете
Early Cyrillic letter Dzelo.png Ѕ ѕ / Ꙃ ꙃ sѣло [ʣælo] dz [dz] 6
Early Cyrillic letter Zemlia.png З з / Ꙁ ꙁ земля [zemlja] z [z] Гръцко (Ζ, ζ) 7
Early Cyrillic letter Izhe.png И и ижє [iʒɛ] i [i] Гръцко (Η, η) 8
Early Cyrillic letter I.png І і / Ї ї и/ижеи [i, iʒɛі] i, I [i] Гръцко (Ι, ι) 10
Early Cyrillic letter Kako.png К к како [kako] k [k] Гръцко (Κ, κ) 20
Early Cyrillic letter Liudiye.png Л л людиѥ [ljudijɛ] l [l] Гръцко (Λ, λ) 30
Early Cyrillic letter Myslite.png М м мыслитє [myslɛtɛ]/[mŭislɛtɛ] m [m] Гръцко (Μ, μ) 40
Early Cyrillic letter Nashi.png Н н нашь [naʃĭ] n [n] Гръцко (Ν, ν) 50
Early Cyrillic letter Onu.png О о онъ [onŭ] o [o] Гръцко (Ο, ο) 70
Early Cyrillic letter Pokoi.png П п покои [pokoj] p [p] Гръцко (Π, π) 80
Early Cyrillic letter Ritsi.png Р р рьци [rĭʦi] r [r] Гръцко (Ρ, ρ) 100
Early Cyrillic letter Slovo.png С с слово [slovo] s [s] Гръцко (Ϲ, ϲ) 200
Early Cyrillic letter Tvrido.png Т т тврьдо [tvr̥do] t [t] Гръцко (Τ, τ) 300
Early Cyrillic letter Uku.png Ѹ оу / Ꙋ ꙋ о​͡укъ [ukŭ] u [u] Гръцко (Ο, ο и Υ, υ)
Early Cyrillic letter Fritu.png Ф ф фрьтъ [fr̤̥tŭ] f [f] Гръцко (Φ, φ) 500
Early Cyrillic letter Khieru.png Х х хѣръ [xærŭ] x [x] Гръцко (Χ, χ) 600
Early Cyrillic letter Otu.png Ѡ ѡ ѡтъ [otŭ] ō, w [oː] Гръцко (Ω, ω) 800
Early Cyrillic letter Tsi.png Ц ц ци [ʦi] c [ʦ] Етиопско ሃ(?), Еврейско צ(?), Коптско ϥ(?)‎ 900
Early Cyrillic letter Chrivi.png Ч ч чрьвь [ʧr̤̥vĭ] č, ch [ʧ] 90
Early Cyrillic letter Sha.png Ш ш ша [ʃa] š, sh [ʃ] Етиопско ሠ(?), Еврейско ש(?), Коптско ϣ(?)
Early Cyrillic letter Shta.png Щ щ ща [ʃta] št, sht [ʃt] Лигатура Ш-Т
Early Cyrillic letter Yeru.png Ъ ъ ѥръ; ѥръ (голям) jɛrŭ ŭ, u: [ŭ]
Early Cyrillic letter Yery.png Ꙑ ꙑ/Ы ы ѥры jɛry y [y], или [ŭi] Лигатура Ъ-І
Early Cyrillic letter Yeri.png Ь ь ѥрь; ѥрь (малък) jɛrĭ ĭ, i: [ĭ]
Early Cyrillic letter Yati.png Ѣ ѣ ять jatĭ ě [æ]
Early Cyrillic letter Yu.png Ю ю ю [ju] ju iu Лигатура I-ОУ
Early Cyrillic letter Ya.png Ꙗ ꙗ/Я я я [ja] ja ia Лигатура I-А
Early Cyrillic letter Ye.png Ѥ ѥ ѥ; [ие]; (йотирано е) [jɛ] je [iɛ] Лигатура І-Є
Early Cyrillic letter Yusu Maliy.png Ѧ ѧ ѧсъ; малък юс; малка носовка [ɛ̃sŭ] ę, ẽ [ɛ̃]
Early Cyrillic letter Yusu Maliy Yotirovaniy.png Ѩ ѩ ѩсъ; йотиран малък юс [jɛ̃sŭ] ję, jẽ [jɛ̃] Лигатура I-Ѧ
Early Cyrillic letter Yusu Bolshiy.png Ѫ ѫ ѫсъ; голям юс; голяма носовка [ɔ̃sŭ] ǫ, õ [ɔ̃]
Early Cyrillic letter Yusu Bolshiy Yotirovaniy.png Ѭ ѭ ѭсъ; йотиран голям юс [jɔ̃sŭ] jǫ, jõ [jɔ̃] Лигатура I-Ѫ
Early Cyrillic letter Ksi.png Ѯ ѯ ѯи; кси [ksi] ks [ks] Гръцко (Ξ, ξ) 60
Early Cyrillic letter Psi.png Ѱ ѱ ѱи; пси [psi] ps [ps] Гръцко (Ψ, ψ) 700
Early Cyrillic letter Fita.png Ѳ ѳ ѳита; тита; фита [fita] θ, th, T, F [t]/[θ]/[f] Гръцко (Θ, θ) 9
Early Cyrillic letter Izhitsa.png Ѵ ѵ ѵжица; ижица [iʒiʦa] ü [ɪ], [y] Гръцко (Υ, υ) 400
Early Cyrillic letter Izhitsa Okoviy.png Ѵ ѵ ижица с кендима [(Ϋ) [ʏ] [Ϋ], [ʏ] 400
Early Cyrillic letter Koppa.png Ҁ ҁ² ко́па Гръцко (Ϙ, ϙ) 90
Early Cyrillic letter Tvrido Otu.png Ѿ ѿ отъ [otʌ] ot [ot] Лигатура Ѡ-Т 800
Early Cyrillic letter O.png 400

Забележки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Колектив, „История на българите том I“, 2003 г.
  2. Колектив, „История на българите том I“, 2003 г.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]