Глаголица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Глаголицата

Глаго̀лицата е първата славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 855  г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. Названието ѝ е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ.

Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки — hlaholika, на полски — glagolica, на руски — глаголица, на хърватски — glagoljica.

С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.

На глаголица са били написани и първите славянски оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от Киевските листове, в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на западните славяни.

История[редактиране | edit source]

Башчанската плоча (11 век) — един от най-старите запазени глаголически текстове

През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Кирил създал една нова азбука — глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Кирил и Методий.

През септември 885 година папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз Светополк защитава интересите на Франкската империя и така през 886 г. и учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в България. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на IX век) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.

Някои от учениците са посетили Хърватско и Далмация, където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в Бохемия, където използването ѝ е частично възстановено през X век и XI век.

В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до XIV век.

С глаголица са писали и в Русия, но доста рядко. В Хърватско глаголицата в т. н. ъглест или илирийски вариант се запазва най-дълго - до средата на XVII в., но дори в края на XIX в. там излиза от печат богослужебна книга на нея.

От IX век нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо — устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия минускул (бързопис).

Усъвършенства се и начина на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през XIIIXIV век в славянските книги се налагат три стила:

  • заставки — украсени композиции преди началото на блок;
  • инициали — украсена начална буква;
  • концовки — завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста.

Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси — като Томичовия псалтир около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата летопис от 1344-45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на XIV век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.

През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.

По адриатическото крайбрежие на Хърватия глаголицата се запазва чак до миналия век, предимно като вид тайнопис в някои манастири. В сегашни дни тя се използва само в църковнославянския, а също и като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия.


Глаголица и кирилица[редактиране | edit source]

Доказателствата, че глаголицата е първото славянско писмо, могат да се обобщят по следния начин:

  1. Следите от глаголическа писмена дейност в Моравия и Панония. В ранни глаголически ръкописи и в текстове, преписи на старинни произведения, се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на св. Кирил и Методий в западнославянските говорни области.
  2. Глаголицата е оригинална азбука. Нейният създател е бил добре подготвен „граматик“, който е познавал отлично византийската писменост, но същевременно е имал познания за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация.
  3. „Сказание за буквите“ на Черноризец Храбър свидетелства, че първата славянска азбука е била създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в това произведение, който може да се възстанови по архаични по текст преписи, съвпада в състава си с най-ранните абецедари (списъци на букви) – Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecenarium Bulgaricum, както и със запазените старобългарски творби с азбучен акростих.
  4. В глаголицата могат да се проследят звукови особености, някои от които се срещат в т. нар. рупски български говори.
  5. Практиката при палимпсестите е била да се използват глаголически оригинали, върху които се е писало на кирилица, а не обратното.

Състав и структура[редактиране | edit source]

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековния гръцки минускул. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от северносемитското писмофонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.

Според петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38-40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само взаимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на 19 век и нейни основоположници са Е. М. Гастер (1887 г., Лондон) и Р. Абихт (1895 г., Лайпциг).

Глаголицата е съставена само от един вид букви — няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).

Характеристика[редактиране | edit source]

Глаголицата има два варианта: объл и ъглест. В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци. Вижте изображение на двата варианта.

Българската обла глаголица е по-старият вариант. С течение на времето колелцата загубват кръглия си характер и стават ъгловати и начупени. Основните писмени паметници с използвана глаголица са от Х век. Най-известните сред тях са: Зографско четвероевангелие, Асеманиево евангелие, Мариинско евангелие, Рилски глаголически листове, Охридско евангелие, Мюнхенски абецедар, Синайски псалтир. Историческите източници са свързани главно с места, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и техните последователи в Моравия, Панония и Охрид.

Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо.

Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: аз, буки, веди, глагол, добро, есть и т. н. Буквите имат и числена стойност — първите десет за единиците, вторите — за десетиците, третите — за стотиците. Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.

Зографското четвероевангелие - глаголически паметник от X в.
Асеманиевото евангелие - глаголически паметник от X-XI в.
Синайският псалтир - глаголически паметник от X-XI в.
Мариинското евангелие - глаголически паметник от XI в.

Следната таблица представя всички букви в глаголицата:

  • самата буква (объл вариант);
  • името ѝ;
  • нейният звуков еквивалент;
  • съответната гръцка буква, за която тази буква е използвана;
  • и съответната ѝ съвременна кирилска буква (ако съществува).
Буква Unicode Име Звук Числена стойност Връзка с гръцкия Връзка с кирилицата
Аз Аз а 1 Alpha (Α) А
Буки Буки б 2   Б
Веди Веди в 3 Beta (Β) В
Глагол Глагол г 4 Gamma (Γ) Г
Добро Добро д 5 Delta (Δ) Д
Есть Есть е 6 Epsilon (Ε) Е
Живете Живете ж 7   Ж
Дзело Дзело дз 8   S („дз“)
Земля Земля з 9 Zeta (Ζ) З
И, Иже  Ⰹ, Ⰺ (йота) и 10 Iota (Ι) И, Й
И Иже и 20 Eta (Η) И, Й
Джерв Герв г' 30   Г' („гь“), сръбско Ђ („джь“))
Како Како к 40 Kappa (Κ) К
Люди Люди л 50 Lambda (Λ) Л
Мислете Мислете м 60 Mu (Μ) М
Наш Наш н 70 Nu (Ν) Н
Он Он о 80 Omicron (Ο) О
Покой Покой п 90 Pi (Π) П
Рци Рци р 100 Rho (Ρ) Р
Слово Слово с 200 Sigma (Σ) С
Твердо Твердо т 300 Tau (Τ) Т
Ук Ук у 400 Upsilon (Υ) У
Ферт Ферт ф 500 Phi (Φ) Ф
Хер Ха х 600 Chi (Χ) Х
От От о 700 Omega (Ω) използвана само за
възпроизвеждане на гръцки
Ци Ци ц 900   Ц
Черв Черв ч 1000   Ч
Ша Ша ш     Ш
Ща Ща щ 800   Щ
Ер Ер голям ъ     Ъ
Еры ⰟⰊ Еры ы     Ы
Ерь Ер малък ь     Ь
Ят Ят (е-двойно) ѣ 800?   ѣ (произнася се „е“ или „я“), премахната през 1945
Йот Йот йо     не се употребява
Ю Ю ю     Ю
Юс малък Юс малък ен     ѧ, не се употребява
Юс малък йотиран Юс малък йотиран йен     ѩ, не се употребява
Юс голям Юс голям (носовка) он     ѫ (чете се „ъ“, „он“), премахната от българския през 1945
Юс голям йотиран Юс голям йотиран йон     ѭ, не се употребява
Фита Фита ф 800 Theta ѳ, използвана само за
възпроизвеждане на гръцки
Ижица Ижица и   Upsilon ѵ, премахната от руския през 1917

Уникод[редактиране | edit source]

Глаголицата е добавена в уникод от версия 4.1. Областта на знаците е U+2C00 — U+2C5E.

Вижте:

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Селищев, А. М. Старославянский язык. Т.1. Москва, 1951, 35-67
  • Fučić, B. Glagoljski natpisi. – Djela Jugoslavenske Akademije Znanosti i Umjetnosti (Zagreb), 57, 1982. 420 p.
  • Fullerton, Sharon Golke: Paleographic Methods Used in Dating Cyrillic and Glagolitic Slavic Manuscripts. (In: Slavic Papers No. 1.) Ohio, 1975. 93 p.
  • Jagić, V. Glagolitica: Würdigung neuentdeckter Fragmente. Wien, 1890.
  • Miklas, H. (Hrsg.) Glagolitica: zum Ursprung der slavischen Schriftkultur. Wien, 2000.
  • Steller, Lea-Katharina: A glagolita írás. – In: B. Virághalmy, L. Paleográfiai kalandozások. Szentendre, 1995. ISBN 9634509223
  • Vais, J. Abecedarivm Palaeoslovenicvm in usum glagolitarum. Veglae, [Krk], 1917. XXXVI, 74 p.
  • Vajs, J. Rukovet hlaholske paleografie: Uvedení do knizního písma hlaholskeho. Praha, 1932. 178 p, LIV. tab.

Източници[редактиране | edit source]

  • Емил Георгиев, "Нашето Аз Буки Веди" - София, 1981 г.

Бележки[редактиране | edit source]