Хангъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Hunmin jeong-eum.jpg

Хангъл (한글) е азбуката, чрез която се изписва корейският език.[1] Представлява отделен скрипт от Ханджа, логографски вариант на китайската писменост, която се използва за изписването на корейския език. Създадена е през 1443 година от четвъртия владетел от династията Чосон Седжон Велики и днес е официална в КНДР, Република Корея и автономната префектура Янбиан в Китай, населена с корейци. В КНДР азбуката се нарича Чосонгъл (조선글). Състои се от 14 съгласни и 10 гласни букви. Хангъл се използва паралелно с ханджа.

Думата хангъл, написана на хангъл

Съвременното наименование хангъл (한글) е създадено от Джу Сигьонг през 1912 г. Хан () на старокорейски означава „велик“, а „гъл“ () е корейската дума за „писмо, писменост“. Han може да се разбира и като синокорейската дума 韓 „корейски“, и така името може да бъде тълкувано като „корейска писменост“ или „велика писменост“.[2]

Наименования[редактиране | edit source]

Официални наименования[редактиране | edit source]

  • Съвременното наименование хангъл (на корейски: 한글) е въведено от Джу Сигьонг през 1912 г.
  • В Северна Корея е разпространено названието чосонгъл (на корейски: 조선글), поради факта, че Корея е наричана Чосон.
  • Според учените първоначално азбуката се е наричала Хунмин Чоным (на корейски: 훈민정음.

Други наименования[редактиране | edit source]

  • Уригъл (на корейски: 우리글), „наша писменост“ – името се ползва едновременно в двете части на Корея.
  • Куксо (на корейски: 국서 / 國書) и кукмун (на корейски: 국문 / 國文), „национална писменост“ – тези наименования са ползвани в началото на 20 век, но днес се смятат за остарели.

До началото на 20 век в литературата хангъл практически не се е употребявал. Смятало се е, че е доста прост и недостоен за употреба. Вместо него се е използвала китайската форма ханджа. Поради това, литературният елит в Корея е наричал хангъл и с надменните имена:

  • Онмун (на корейски: 언문; „народна писменост“).
  • Амгъл (на корейски: 암글; „женска писменост“). 암, вероятно, произхожда от йероглифа 陰, ин, който е поставен пред съществителното, обозначаващо женски род.
  • Ахеткъл (на корейски: 아햇글 или на корейски: 아해글; „Детска писменост“).

Тези названия днес се смятат за остарели. Ханджа днес се използва рядко в Южна Корея и практически е излязла от употреба в Северна.

История[редактиране | edit source]

Хангъл е създаден от група корейски учени през 1443 г. по заповед на четвъртия владетел от династията Чосон Седжон Велики.

Съществува и легенда, според която хангъл е създаден от будисткия монах Сол Чхон. През 15 век будистката литература се е радвала на особена популярност, като от нея значителна част била на тибетски език и санскрит написана на брахми.

Хангъл, подобно на индийските разновидности на писменост се явява фонетична писменост, при която на всеки звук съответства и знак. Някои от знаците в хангъл са сходни на деванагари. Според лингвиста Хари Ледярд един от източниците за създаване на хангъл е монголската квадратна писменост,[3] създадена от Пагба лама.

В основни линии, хангъл бил завършен в края на 1443 или началото на 1444 г. През 1446 г. е публикуван в документ, озаглавен „Хунмин Чонъм“ (Наставления към народа за правилните звуци). Азбуката е наречена на този документ, а денят, в който е издаден (9 октомври) се отбелязва като „Ден на хангъл“ в Южна Корея. В Северна Корея аналогично, датата е 15 януари.

Според всеизвестно корейско предание Седжон Велики е измислил общите линии на знаците след като е сънувал заплетена риболовна мрежа. Чисто фолклорната основа на преданието получила и потвърждение през 1940 г. при откриването на документ от 1446 г. озаглавен „Хунмин Чонъм Хере“. Според него се посочва каква е причината буквите да са с такава форма. Съгласните се определят от позицията на артикулационната фонетика, а гласните от позицията на философията ин и ян и хармонията на гласните. Седжон обяснявал, че създал корейската азбука в отговор на нуждата от това корейският език да се изписва на своя писменост, различна от китайската. Корейският език се отличава от китайския и употребата на китайските йероглифи се оказва невъзможна. По това време грамотни били само мъжете от аристократичните слоеве на обществото. Всички останали били неграмотни.

В същото време хангъл среща и сериозна съпротива от литературния елит на Корея. За единствена писменост, която да пресъздава корейския език те признавали единствено ханджа. По-късно управителите на страната постепенно охладнели към употребата на хангъл. Десетият цар от династия Чосон Йонсангун забранил изучаването на хангъл през 1504 г., както и забранил използването му при изготвянето на царски документи. Така хангъл останал да се използва единствено от жените и малограмотните слоеве от населението.

В края на 19 век след опитите на Япония да разпространи своето влияние на Корейския полуостров в страната се набира подем национално движение. В резултат на това хангъл става национален символ. След реформата Кабо (на корейски: 갑오 개혁) през 1894 г. хангъл за първи път започва да се използва при изготвянето на официални документи. През 1910 г. Япония анексира Корея. В противодействие на окупацията хангъл се преподава в корейските училища. Така корейците успяват да се противопоставят на политиката на културна асимилация от страна на своя окупатор. Хангъл се превръща в стандартен език на 29 септември 1933 година. През 1940 г. е издадена и система за транскрибиране на хангъл на други езици. През този период корейската писменост се изписвала смесено – на хангъл и ханджа. С това наподобявала японската система, като лексикалните корени се изписвали на ханджа, а граматическите на хангъл.

След като през 1945 г. страната получава независимост от Япония хангъл влиза официално в употреба в качеството си на официална писменост. Смесената форма на употреба с ханджа отстъпва място като днес употребата му може да бъде наблюдавана единствено при заглавия във вестниците, лозунги и рекламни пана на заведения за обществено хранене.

Успоредно с опитите за културно влияние на Япония над Корея през 1930-те години са правени опити за романизация на корейския език и употребата на латинската азбука в писмената му форма.[4] В средата на 1950-те години професор Александър Холодович разработва система за транскрипция на хангъл към употребата му на кирилица. Скоро след това системата е доразработена и от Лев Концевич, поради което е наречена Система на Концевич.[5]


Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.wdl.org/ru/item/4166
  2. The Korean Language. SUNY Press, 2000. с. 13.
  3. Ledyard, Gari K. The Korean Language Reform of 1446. Seoul: Shingu munhwasa, 1998.; Ledyard, Gari. «The International Linguistic Background of the Correct Sounds for the Instruction of the People.» In Young-Key Kim-Renaud, ed. The Korean Alphabet: Its History and Structure. Honolulu: University of Hawai’i Press, 1997.
  4. Comparison table of ISO TR/11941, North Korean national system (1992), Revised Romanization, McCune-Reischauer, Yale (PDF file from UN Group of Experts on Geographical Names Working Group on Romanization Systems)
  5. Entry for Lev Kontsevich on the Institute of Oriental Studies.