Хангъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Hunmin jeong-eum.jpg

Хангъл (한글) е азбуката, чрез която се изписва корейският език. Представлява отделен скрипт от Ханджа, логографски вариант на китайската писменост, която се използва за изписването на корейския език. Създадена е през 1443 година от четвъртия владетел на Династия Чосон, Седжон Велики, и днес е официална в КНДР, Република Корея и автономната префектура Янбиан в Китай, населена с корейци. В КНДР азбуката се нарича Чосонгъл (조선글). Състои се от 14 съгласни и 10 гласни букви. Хангъл се използва паралелно с ханджа.

думата хангъл, написана на хангъл

Съвременното наименование хангъл (한글) е създадено от Джу Сигьонг през 1912. Хан () на старокорейски означава "велик", а гъл () е корейската дума за "писмо, писменост". Han може да се разбира и като синокорейската дума 韓 "корейски", и така името може да бъде тълкувано като "корейска писменост" или "велика писменост".[1]

Съдържание

[редактиране] Наименования

[редактиране] Официални наименования

  • Съвременното наименование хангъл (на корейски: 한글) е въведено от Джу Сигьонг през 1912 г.
  • В Северна Корея е разпространено названието Чосонгъл (на корейски: 조선글), поради факта, че Корея е наричана Чосон.
  • Според учените първоначално азбуката се е наричала Хунмин Чоным (на корейски: 훈민정음.

[редактиране] Други наименования

  • Уригъл (на корейски: 우리글), „наша писменност“ - името се ползва едновремено в двете части на Корея.
  • Куксо (на корейски: 국서 / 國書) и кукмун (на корейски: 국문 / 國文), „национална писменост“ — тези наименования са ползвани в началото на 20 век, но днес се смятат за остарели.

До началото на 20 век хангъл практически в литературата не се е употребявал. Смятало се, че е доста прост и недостоен за употреба. Вместо него се е използвала китайската форма ханджа. Поради тези факти литературният елит в Корея е наричал хангъл и с надменните имена:

  • Онмун (на корейски: 언문; „народна писменост“).
  • Амгъл (на корейски: 암글; „женска писменост“). 암, вероятно, произхожда от йероглифа 陰, ин, който е поставен пред съществителното, обозначаващо женски род.
  • Ахеткъл (на корейски: 아햇글 или на корейски: 아해글; „Детска писменост“).

Тези названия днес се смятат за остарели. Ханджа днес се използва рядко в Южна Корея и практически е излязла от употреба в Северна.

[редактиране] История

Хангъл е създаден от група корейски учени през 1443 г. по заповед на четвъртия влядетел от династията Чосон Седжон Велики.

Съществува и легенда, според която хангъл е създаден от будисткия монах Сол Чхон. През 15 век будистката литература се е радвала на особена популярност, като от нея значителна част била на тибетски език и санскрит написана на брахми.

Хангъл, подобно на индийските разновидности на писменост се явява фонетична писменост, при която на всеки звук съответства и знак. Някои от знаците в хангъл са сходни на деванагари. Според лингвиста Хари Ледярд един от източниците за създаване на хангъл е монголската квадратна писменост,[2] създадена от Пагба лама.

В основни линии, хангъл бил завършен в края на 1443 или началото на 1444 г. През 1446 г. е публикуван в документ, озаглавен „Хунмин Чонъм“ (Наставления към народа за правилните звуци). Азбуката е наречена на този документ, а денят, в който е издаден (9 октомври) се отбелязва като „Ден на хангъл“ в Южна Корея. В Северна Корея аналогично, датата е 15 януари.

Според всеизвестно корейско предание Седжон Велики е измислил общите линии на знаците след като е сънувал заплетена риболовна мрежа. Чисто фолклорната основа на преданието получила и потвърждение през 1940 г. при откриването на документ от 1446 г. озаглавен „Хунмин Чонъм Хере“. Според него се посочва каква е причината буквите да са с такава форма. Съгласните се определят от позицията на артикулационната фонетика, а гласните от позицията на философията ин и ян и хармонията на гласните. Седжон обяснявал, че създал корейската азбука в отговор на нуждата от това корейският език да се изписва на своя писменост, различна от китайската. Корейският език се отличава от китайския и употребата на китайските йероглифи се оказва невъзможна. По това време грамотни били само мъжете от аристократичните слоеве на обществото. Всички останали били неграмотни.

В същото време хангъл среща и сериозна съпротива от литературния елит на Корея. За единствена писменост, която да пресъздава корейския език те признавали единствено ханджа. По-късно управителите на страната постепенно охладнели към употребата на хангъл. Десетият цар на династия Чосон Йонсангун забранил изучаването на хангъл през 1504 г., както и забранил използването му при изготвянето на царски документи. Така хангъл останал да се използва единствено от жените и малограмотните слоеве от населението.

В края на 19-век след опитите на Япония да разпространи своето влияние на Корейския полуостров в страната се набира подем национално движение. В резултат на това хангъл става национален символ. След реформата Кабо (на корейски: 갑오 개혁) през 1894 г. хангъл за първи път започва да се използва при изготвянето на официални документи. През 1910 г. Япония анексира Корея. В противодействие на окупацията хангъл се преподава в корейските училища. Така корейците успяват да се противопоставят на политиката на културна асимилация от страна на своя окупатор. Хангъл се превръща в стандартен език на 29 септември 1933 година. През 1940 г. е издадена и система за транскрибиране на хангъл на други езици. През този период корейската писменост се изписвала смесено - на хангъл и ханджа. С това наподобявала японската система, като лексикалните корени се изписвали на ханджа, а граматическите на хангъл.

След като през 1945 г. страната получава независимост от Япония хангъл влиза официално в употреба в качеството си на официална писменост. Смесената форма на употреба с ханджа отстъпва място като днес употребата му може да бъде наблюдавана единствено при заглавия във вестниците, лозунги и рекламни пана на заведения за обществено хранене.

Успоредно с опитите за културно влияние на Япония над Корея през 1930-те години са правени опити за романизация на корейския език и употребата на латинската азбука в писмената му форма.[3] В средата на 1950-те години професор Александър Холодович разработва система за транскрипция на хангъл към употребата му на кирилица. Скоро след това системата е доразработена и от Лев Концевич, поради което е наречена Система на Концевич.[4]


[редактиране] Източници

  1. The Korean Language. SUNY Press, 2000. с. 13.
  2. Ledyard, Gari K. The Korean Language Reform of 1446. Seoul: Shingu munhwasa, 1998.; Ledyard, Gari. «The International Linguistic Background of the Correct Sounds for the Instruction of the People.» In Young-Key Kim-Renaud, ed. The Korean Alphabet: Its History and Structure. Honolulu: University of Hawai’i Press, 1997.
  3. Comparison table of ISO TR/11941, North Korean national system (1992), Revised Romanization, McCune-Reischauer, Yale (PDF file from UN Group of Experts on Geographical Names Working Group on Romanization Systems)
  4. Entry for Lev Kontsevich on the Institute of Oriental Studies.

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици