Канджи

Канджи (яп.:  漢字) — китайски йероглифи, които се използват в модерната японска писмена система, заедно с хирагана, катакана, арабските цифри и латинската азбука (позната като романизация на японския или ромаджи). Японският термин канджи буквално означава „знаци Хан“ или „китайски знаци“ и е същия термин използван и в китайския език.

История

Китайски йероглифи за думата канджи.

Японският термин канджи (漢字) буквално означава "букви на династия Хан". Неизвестно е по какъв начин китайските йероглифи попадат в Япония, макар че в днешни дни за общоприета се счита версията за това, че първите китайски текстове са внесени в страната от будистки монаси от корейското царство Пекче през 5 век. Тези текстове били написани на китайски език и за да могат японците да ги четат, с помощта на диакритически знаци, била създадена системата канбун (漢文). Тези йероглифи, използвани в Япония, съкръщават писането на текста и помагат донякъде той да бъде разбран от китаец, тъй като най-общо значенията им в двата езика са сходни, но фонетичната им стойност е различна. В училище децата трябва да научат йероглифен минимум ("джойо канджи") от 1945 символа, като 1006 се учат в началното училище (от 1 до 6 клас), а в прогимназията и гимназията общо 939 йероглифа.