Арабски цифри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арабските цифри

Арабски цифри е традиционното название на десетте знака - 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9, които се използват за записване на числа в позиционна десетична бройна система.

Кратка история[редактиране | редактиране на кода]

Те идват от хиндо-арабската бройна система, разработена от индийски математици, приложена от персийски математици и предадена по-нататък на арабите на Запад. Оттам е пренесена в Европа през Средновековието, около X век.

През XII век е преведено от арабски на латински известното съчинение „За смятането с използване на индийски цифри“ на Мохамед ибн Муса ал-Хорезми. В това си съчинение Ал Хорезми описва позиционния принцип за записване и смятане с числа.[1]

Малко по-късно, през 1202 г. италианският математик Леонардо Фибоначи написва книгата „Liber abaci“, в която подобно на Мохамед ал Хорезми описва позиционния принцип и използва цифрите от 0 до 9. Той изрично отбелязва, че тези цифри произхождат от Индия. Самите араби също твърдят, че произходът им е индийски. Въпреки това обаче европейците започват да ги наричат арабски, с което название са се наложили и утвърдили в Европа и Америка. Цифрите претърпяват редица промени, докато добиват окончателния си вид през XV век. За това значително допринася въвеждането на печатните букви.

Арабските цифри, които използваме, са модификация на първоначалната си форма, която е изградена въз основа на "Ъгловата" теориявж. Първоначална форма на първите четири арабски цифри. Затова нулата няма ъгли.

Въпреки че "Ъгловия" принцип е спазен за всички цифри (0-9), тогава е било прието, че основни са първите четири плюс нулата, тъй като останалите се получават от сборна комбинация измежду тях: 5=4+1;6=4+2;7=4+3;8=4+3+1;9=4+3+2.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на съвременните цифри

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]