Римски цифри
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Римските цифри са цифри, използвани от древните римляни в тяхната непозиционна бройна система. Тя намира приложение и до днес в някои области.
Естествените числа се записват чрез повтаряне на римските цифри, които са се появили около 500 г.пр.н.е. у етруските.
Римските цифри са следните:
- I или i за едно,
- V или v за пет,
- X или x за десет,
- L или l за петдесет,
- C или c за сто (лат. centum),
- D или d за петстотин (произлиза от половината на гръцката буква Φ използвана за 1 000)
- M или m за хиляда (лат. mille), или се е използвала гръцката буква Φ.
Системата, използвана в античността, е претърпяла малки промени през Средновековието и се различава от тази, която се използва днес. Изписването на римските цифри е било нормализирано и се базира на няколко основни принципа:
- Всеки символ, намиращ се отдясно на друг символ с по-голяма стойност, се прибавя към тази стойност.
- Всеки символ, намиращ се отляво на друг символ с по-голяма стойност, се изважда от тази стойност.
- Символите са групирани в низходящ ред по стойност освен тези, за които се прилага предишното правило. На практика това правило гласи, че при римските цифри първо се изписват хилядните, после стотиците, след това десетиците и накрая единиците.
- Символ, представляващ стойност 10x, не може да се поставя пред символ, по-голям от 10x+1. Така например M може да бъде предшестван единствено от C, но не от I, V или X.
Съдържание |
[редактиране] Цифри
При използване на посочените по-горе символи и правила системата на римските цифри позволява да се изписват всички числа от 1 до 3999. При стойности, по-големи от тези, се използвали различни техники, като прибавяне на хоризонтални черти над буквите или комбинации от специални символи.
Следващите таблици показват всички числа от 1 до 100, написани с римски цифри, както и основните стойности от 1 до 3000.
|
|
Въпреки че съществувало понятие, близко до значението на 0, за числото 0 не съществувала римска цифра. Липсата на такова число не позволила развитието на позиционна числова система с римските цифри, което довело до постепенното им заместване с арабски цифри.
За да се определи стойността на едно число, написано с римски цифри, то трябва да се чете от ляво на дясно. Ако една цифра е по-голяма или равна на следващата, то тя се прибавя към общата стойност. В обратния случай се изважда. При стойности, по-големи от 4000, това правило се променя.
- XVI = 10 + 5 + 1 = 16
- XIV = 10 - 1 + 5 = 14 (тъй като I е по-малко от V)
- DIX = 500 - 1 + 10 = 509 (тъй като I е по-малко от X)
- DCLXVI = 500 + 100 + 50 + 10 + 5 + 1 = 666 (използвайки всеки базов символ по веднъж, това дава числото на звяра)
- DCCCLXXXVIII = 888
- MDXV = 1515
- MCMLXXV = 1000 + 1000- 100 + 50 + 10 + 10 + 5 = 1975
- MCMXCIX = 1000 - 100 + 1000 - 10 + 100 - 1 + 10 = 1999 (кратки изписвания като MIM или IMM не отговарят на правилата)
- MMII = 2002
- MMMCMXCIX = 1000 + 1000 + 1000 - 100 + 1000 - 10 + 100 - 1 + 10 = 3999
[редактиране] Употреба
В наши времена римските цифри се използват за отбелязване на вековете (например XVII век), при имена на владетели (например Симеон II, Луи XIV), при циферблатите на някои часовници, при номериране на спортни състезания (например XXVIII летни олимпийски игри) и др.
