Грузинска писменост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Грузинска азбука)
Направо към: навигация, търсене
Oldest Georgian inscription, 430 AD

Грузинска писменост (груз. ქართული დამწერლობა) е уникален писмеността на грузинския и някои сродни езици. Грузинската азбука е същинска азбука, подобно на кирилицата и латиницата, обозначаваща както съгласните, така и гласните звукове.

История[редактиране | edit source]

Надпис върху манастир, използващ разновидността асомтаврули

Възникване[редактиране | edit source]

[1] От далечни предания разбираме, че създател на първата грузинска писменост, наречена Асомтаврули е цар Парнаваз Първи цар на Иверия (Кавказка Иберия) през 3 век пр.н.е. Точна дата за създаването и обаче не се знае и до днес. Грузинският историк Леонти Мровели, живял през 11 век, счита, че азбуката е създадена от цар Парнавас Първи. Подобна е и хипотезата на професор Барамидзе, сочейки историческото произведение "Картлис цховреба" - сборник с документи, обобщени от историк, който е бил съвременник на царя. Според някои учени първите запазени документи и текстове, които използват древната грузинска писменост са от 4-5 век. Категорични останки от документи, доказващи по- ранно създаване на писменост в Грузия не са намирани. Най-древната известна ни грузинска творба, достигнала до нас е „Мъченичеството на царица Шушаник“ от Яков Цуртавели, написана през пети век. Тя красноречиво доказва, че много преди написването на този текст е имало изключително силно развита писмена култура в региона. Професорът Ревас Барамидзе през 1990 година доказва, че в „Битие Грузинско“ има описание на „Житие Парнавас“ - това само по себе си се явява доказателство, че по това време е имало писменост, макар и този факт да не доказва напълно съществуването и. През 1940 г., при археологични разкопки в град Мцхета-Армази са намерени няколко антични писменни творби. Надписите са изписани на гръцки, както и още един древнописмен графически стил. Няколко от знаците били изписани на трудно разпознаваем правопис, които според предположение на професор Павле Ингороква са най-древните примери за използването на Асомтаврули. Първите открития сочат, че грузинската азбука е създадена около трети-четвърти век, но не е било категорично доказано. Наскоро открит надпис на Асомтаврули от 4 век гласи „Даватската Стела“, също така е открит и подобен надпис в град Булнизи, където е построен Сионският манастир, там надписите датират от 492-493 г. През 1990-2000 година, под ръководството на Академик Леван Чилашвили се провеждат изследвания и са намерени документи, които дават възможност да се предполага, че грузинската азбука е създадена по- рано от трети век пр. Хр.

Грузинската писменост се състои три вида системи, като Асомтаврули е в основата им. Църковната религиозна писменост се образува от събирането на Асомтаврули с „духовното лице“ (хуци) , от което се получила Хуцури-Асомтаврули, от която също произлизат Мргвловани, известна като обла или кръгова писменост, както и Мтаврули. Следващата е Нусхури (тя обединява Хуцури, Нусха-Хуцури, Котховани) и третата е Мхедрули. Всяка от трите писмени системи има свой характерен графически стил, но графичните знаци на писменост Нусхури са производни от развитието на Асомтаврули, а Мхедрули произхожда от Нусхури. Тези промени от своя страна произхождат от стремежа на езиковедите към опростяване на правописа.

Като най-първична и най-древна Асомтаврули е сред известните грузински писмености. Съществуват ръкописи на грузински език съхраненина стените на църквата във Витлеем от 430г.пр.Хр. и „Болниси Сиони“ – храм от четвърти, пети век пр.Хр. Друг древен надпис съществува на „Давадската Стела“ от 367г., както и надписите в град Бакури, известни са и строителният надпис от град Болниси върху Сионският манастир през 493-494 година както и надписа в Гри-Ормизиди. През пети и шести век са открити ръкописи, както и надписи в Джварският манастир в град Мцхета. До единадесети век срещаме ръкописи, които изцяло използват Асомтаврулска писменост, като след това Асомтаврули е използвана най-вече за надгробни надписи, също така в кратки ръкописи, за заглавия, както и за ръкописи, съставени само от главни букви. Затова е и наричена Асомтаврули, което в превод означава главни букви. Независимо от това, че наричат символите също и мргвловани (кръгли, заоблени). Смята се, че отначало Асомтаврули се е доразвила под влиянието на гръцката църква и поради липсата на писменост за преписа на библейските завети. Средновековната култура на Грузия е силно повлияна от християнството, възприето около 330година. Грузинската православна църква популяризира и често финансира създаването на произведения с религиозна тематика. Като типаж и близки прилики Асомтаврули се доближава към писмености, които са създадени в ранният период на разпространение на християнството - такива писмености са арменска, коптурска и др.

Графичната система на Асомтаврули се състои от елементарни геометрични елементи – кръгове и прави линии, често преплитащи се. Всички букви са на една височина и тяхното написване е сложно изпълнимо от няколко движения на ръката с много повдигания от повърхноста за писане, което прави процеса на писане неудобен и бавен. Свързването на съставните елементи се осъществява чрез наклонена черта под ъгъл. Единственото изключение е кръстосаната буква „ДЖ“ която проф. Елена Мачавариани смята за монограм на Исус Христос и че налагането и е възникнало след разпространяването на християнството. Според професор Елена Мачивалиани буквата „ДЖ“ е създадена от кръстосването на инициалите на Исус Христос.

Писателят Реваз Патаридзе изразява друго мнение, според което кръстосаната буква „ДЖ“ показва краят на азбуката. Давайки ни за пример други писмености (семитски, и гръцки), където отново за край на азбуката се използва кръстосан знак (ГРЪЦКАТА „Х“, ФИНИКИИСКАТА „+“ И ЛАТИНСКА „Х“). Единната система за буквестроенето (изписване) се потвърждава само в Асомтаврули. Въз основа на геометрични елементи ни потвърждава, че първо е създавано изписването (изрисуването) на буквите, а след това се подреждат по азбучен ред, както и се именуват.

Писменост Нусхури произхожда от вече развитата писменост на Асомтаврули. През 8 век приключва преминаването от кръгли форми към полу-кръгли. Доказателства за последващата писменост Нусхури датират от девети век. До около единадесети век Нусхури се е ползвала заедно с Асомтаврули при писане. Постепенно в някои букви е нарушена двулинейната система. От дванадесети век съществуват ръкописи, изписани изцяло на Нусхури. Тази писменост е широко използвана до 18 век включително. Смята се, че Нусхури се доразвива от изключително силното влияние на гръцката художествена литература по това време. Асомтаврули и Нусхури обединени са наричени Хуцури, което идва от Хуци, значещо духовно лице. Тази допълнителна писменост възниква вследствие нуждите на църковното братство и е употребявана само за църковни нужди. В завършеното Нусхури буквите са разположени в две линии и в различни височини. Нусхури е ъглова, бърза, надясно наклонена писменост като буквите се изписват свързани една с друга. В Носхури за пръв път се създава тенденцията за създаване на единен контур, което окончателно се формира в писмеността Мхедрули. Пример за това е буквата „У“, която в Асомтаврули се пише от 2 знака в Нусхури се обединява в 1 знак.

Първото засвидетелствано използване на грузинската азбука е надпис в християнска църква в Палестина около 430 година от н.е. Тогавашният вариант на грузинската азбука носи наименованията асомтаврули (означаващо главни букви) или мргловани (означаващо кръгъл), тъй като е бил със заоблени форми и всички букви са били с една и съща височина [2][3]. През 9 век вариантът асомтаврули постепенно е бил изместен от по-ъгловата разновидност, наричана нусха-хуцури или кутховани (означаващо ъгловат) [3].

Според грузинската легенда, азбуката е била създадена от цар Фарнаваз през 3 век от н.е.; арменската легенда твърди, че грузинската писменост е била измислена от арменски християнски мисионер [2].

Съвременен вариант[редактиране | edit source]

Букви

Съвременният вариант на грузинската азбука се развива от разновидността нусха-хуцури през периода 11-13 век. Наименованието му мхедрули идва от думата мхедари, означаваща "войник" и наблягайки на светското използване на разновидността [3]. Разновидностите асомтаврули и нусха-хуцури не са се изгубили, а продължават да бъдат използвани и до днес от Грузинската православна църква за религиозни текстове под общото наименование хуцури [3].

[4]Първият печатен текст, използващ грузинската азбука, е бил публикуван през 1669 г. [5]. През 18 век са били добавени няколко нови букви, а през 19 е извършена реформа в правописа, изхвърляща пет други букви [5]. Мхедрули се нарича съвременната грузинска азбука. Примери за това съществуват от единадесети век и се смята, че се е развила от Хуцури под силното влияние на арабската писменост стил и калиграфия. Писмените форми на Мхедрули са улеснени за изписване. Писането отново е хоризонтално, но контурите са заоблени и създават единно очертана форма. В Мхедрули е запазен вида и форма на само няколко букви от Асомтаврули (това са С, ДЗ, М), а останалите претърпяват сложни графични промени. Четири линейната система на Мхедрули е в различни височини. През 1728г. Николоз Тбилели създава главните букви на Мхедрули.

В древните грузински писмености се е наложило образуването на самобитният тип за съкращаване на изречения и думи наречен Карагми, причината за необходимите съкращения са били скъпоструващите писменни консумативи (тогава се е писало на агнешка или телешка кожа), а за написването на една книга са трябвали кожи от повече от сто агнета или телета. Грузинците за пръв път започват да пишат на хартия през единадесети век, след което бавно и постепенно започва да заема мястото на Етрат (кожа) като до осемнадесети век все още се срещат книги, написани на кожа. При писането на Карагми се съкращавали единични букви, а и дори цели срички, като понякога са писали само първата буква или първата и последната буква от думата. Когато се е ползвал Карагми, задължително се е обозначавало със знак Карагми (~), за да знае читателя, че е използвана тази писмена система и има направени съкращения.

В грузинската азбука последователността на буквите точно следва последователността на гръцката азбука като първите 25 букви съвпадат с тези в гръцката. Втората част на грузинската азбука събира характерни за грузинският език букви. Патриархът на грузинската литература Илия Чавчавадзе и негови съмишленици извършват много голями реформи по време на създаването на съвременната грузинска литература. От азбуката изваждат 5 букви, които в съвременният език не са ползвани или както те ги нарекли мъртви букви. По този начин в съвременната азбука сега има 33 знака, представящи 28 съгласни и 5 гласни като не се прави разлика между изговор и правопис. Грузинската писменост е самобитна система от азбучен тип и е една от малкото съществуващи днес азбуки без аналог. Интересно е, че въпреки това и до днес те се използват от малки етнически групи в Грузия като Хевсури и Пшави.

ჱ — ჰე, ჲ — იოტა, ჳ — ვიე, ჴ — ხარი, ჵ — ჰოე

Буквите, извадени от съвременната азбука

За да се популяризира съвременната грузинска писменост, Илия Чавчавадзе и негови съмишленици създават през 1879 година общество за разпространяване на култура и писменост, с цел ограмотяване на населението поради ниската образованост през този период.

Разпространение[редактиране | edit source]

Грузинската азбука се използва за изписване както на грузинския език, така и сродните му мегрелски, лазки и свански езици, всички от които са говорени на територията на Република Грузия. Абхазският, който не е сроден, също е използвал грузинската азбука, но днес се изписва на кирилица [5]. [6]Едни от най известни грузински поети и творби са: Николоз Бараташвили, Галактион Табидзе, Акаки Церетели, Александър Орбелиани, Григор Орбелиани, Александър Казбеги, Рапиел Еристави, Мамия Гуриели, Яков Гогебашвили, Симон Гугунава, Шота Руставели, който около 12-13 век е ковчежник на царица Тамара, тогава той написва най-известната грузинска поема известна като „Витязът в тигровата кожа“. „Мъченичеството на царица Шушаник“ е грузински агиографски роман от Яков Цуртавели, който е бил съвременник и участник в събитията. Други известни средновековни произведения на грузинската литература са: „Житие на Света Нино“ (4 век), „Житие на цар Мириан“ от Абятар (4 век), „Corpus Areopagiticum“, философски и теологически труд, приписван на Петър Ибериеца (5 век), „Мъченичество на Або Тбилели“ от Йоан Сабанидзе (8 век), „Житие на Григол Кхандзтели“ от Георги Мерчуле (10 век), „История на династията Багратиони“ от Сумбат Давитидзе (11 век), „Тамариани“ от Йоан Чакрукхадзе (12 век).

Особености[редактиране | edit source]

В съвременния вариант на грузинската азбука няма разлика между малки и големи букви, те се изписват еднакво без значение дали са в началото на думата или изречението, или на собствено име. Посоката на писане е като в българската азбука — отляво надясно, с редовете отгоре надолу. Интересно е, че редът на буквите в грузинската азбука следва този на гръцката, като звуковете, отсъстващи от последната, са добавени накрая [5].

Компютърна поддръжка[редактиране | edit source]

В Уникод е запазен интервалът U+10А0 до U+10FF за буквите и пунктуацията на съвременната грузинска азбука и използваните в редки случаи за главни букви символи от разновидността асомтаврули [7]. Интервалът от U+2D00 до U+2D2F е добавен за малките букви от религиозната разновидност хуцури [8].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Превел от грузински - Леван Грузинобългарски
  2. а б (английски) Omniglot, Georgian alphabets (Asomtavruli and Nuskha-khucuri) [1]
  3. а б в г (английски) Ancient Scripts, Georgian [2]
  4. Превел от грузински Леван Грузинобългарски
  5. а б в г (английски) Omniglot, Georgian alphabet (Mkhedruli) [3]
  6. Превел от грузински Леван Грузинобългарски
  7. (английски) Уникод (2009), Georgian [4]
  8. (английски) Уникод (2009), Georgian Supplement [5]