Грузия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Република Грузия)
Направо към: навигация, търсене
საქართველო
Знаме на Грузия
Герб на Грузия
(знаме) (герб)
Девиз:
ძალა ერთობაშია
Силата е в единството
Местоположение на Грузия
География и население
Площ 69 700 km²
(на 118-то място)
Столица Тбилиси
Най-голям град Тбилиси
Официален език грузински
Население (пребр., 2005) 4 677 401
(на 114-то място)
Гъстота на нас. 66 д./km²
Управление
президент Гиорги Маргвелашвили
министър-председател Иракли Гарибашвили
История
Независимост
 -призната
от Съветския съюз
9 април, 1991
Икономика
БВП (ППС, 2005) $ 14 268 млн
(на 124-то място)
БВП на човек (ППС) $ ?
ИЧР Повишение 0,755 (висок)
(на 95-о място)
Валута Лари (GEL)
Други данни
Часова зона UTC+4
Интернет домейн ge
Телефонен код 995

Грузия (на грузински: საქართველო, Сакартвело) е държава, намираща се в централната и западната част на Азия Закавказието. Граничи с Русия на север, Азербайджан на изток, Армения и Турция на юг и Черно море на запад. Грузия е член на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, както и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и се стреми към членство в НАТО и ЕС.

География[редактиране | edit source]

Грузия лежи на юг от границата на континентите Европа и Азия, де факто в Азия, но населението се самоопределя като европейци. Площта ѝ е 69.700 км², от които над 87% са планини и полупланински райони. Като естествена северна граница се издигат южните склонове на Големия Кавказ, през които е прекаран тунелът Роки, който свързва Грузия с Русия. На юг са разположени Малкия Кавказ и Арменското плато.

Между двете големи планини е разположена Колхидската равнина. Тя е отделена на запад от областите Долна Картли и Вътрешна Картли чрез разположените от север на юг планини Лихи. Най-високият връх в Грузия е Шхара, висок 5.068 м. Най-дългата река е 1.364 км дългата река Кура. Най-голямото езеро е Паравани, което заема площ от 37,5 км². Най-дълбоката пещера Вороня със своите 2.190 м е същевременно и най-дълбоката в света.

На северозапад е разположена автономната република Абхазия, на югозапад автономната република Аджария, на север областта Южна Осетия. Абхазия и Южна Осетия в момента не са под контрола на Грузия и се стремят към независимост, която е предмет на продължаващ териториален спор между грузинското правителство и предимно негрузинското население там.

Големите градове в Грузия с население над 100.000 жители са Тбилиси (1.258.085 жители), Кутаиси (178.350 жители), Батуми (118.297) и Рустави (112.624 жители).

Климат[редактиране | edit source]

Кавквазките планини предпазват Грузия на север от проникването на студени, а на юг от проникването на горещи и сухи въздушни течения. Това позволява на Черно море да въздейства на климата. Климатичните пояси които заема Грузия са от влажни-субтропични в западна част до умерени континентални в източната част на страната. Средната температура на страната е 15°C в западна и между 11 и 13°C в източна Грузия. Средните валежи в западната част са 3.000 mm, а в източната 400 mm. Пролетта в Грузия е къса и съпроводена от спонтанна промяна на времето, лятото е горещо. Есента е слънчева и топла, а зимата е бедна на снеговалеж.

Флора и Фауна[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Територията на Грузия е населявана още от древността. Така например между 6 век пр.н.е. и 2 век пр.н.е. в западна Грузия съществувало известното на древните гърци Колхидско царство. Друго известно антично грузинско царство било царството Иверия.

Обявяване на назависимостта от грузинския парламент през 1918 г.

На 26 май 1918 година, след октоврийската революция Грузия се обявява за независима държава. На 16 февруари 1921 година червената армия окупира Грузинската Демократическа Република, която от своя страна е включена в границите на Съветския съюз.

До 1991 г. страната е част от Грузинска ССР — република в състава на СССР. Малко по-късно в областите Абхазия, Аджария и Южна Осетия възникват сепаратистки движения, подкрепяни от Русия. След ожесточени боеве през 1992-1993 година Грузия губи фактическия контрол върху голяма част от територията на областите, в които са разположени и руски войски.

Звиад Гамсахурдия е първият демократично избран президент, след обявяването на независимостта. През 1992 година той е свален чрез държавен преврат, а скоро след това за президент е избран бившия председател на КП и външен министър на СССР Едуард Шеварднадзе. По негово ръководство е Грузия се извършват демократични реформи. Икономическата проблеми, свързани с широко разспостранена корупция и изборни манипулации водят до недоволство сред грузинския народ.

Грузинската Революция на Розите

През ноевмри 2003 година народното недоволство кулминира в масови протести, предвождани от млади реформистки политици. Процеса на промяна, в които Шеварднадзе се принуждава да напусне поста си в полза на Михаил Саакашвили, е наречен Революция на розите. За министър-председател е избран Зураб Живаниа. Главните цели на младите реформатори са борбата с корупцията и ускоряването на макроикономическите реформи. Важни ресорни министерства се заемат от доказали се в чужбина грузинци. С бързи темпове се пристъпва към приватизацията на дърважните предприятия, както и привличане на чуждестранни инвестиции. Реформите не отминават и армията, която също се модернизира. През 2004 година държавният дълг за първи път започва да намалява. През същата година масови протести водят до свалянето на проруския авторитарен президент Аслан Абашидзе, а Аджария се присъединява отново към Грузия като получава широка автономия.

На 3 февруари 2005 година умира премиерът Живаниа, след което постът се поема от бившия финансов министър Зураб Ногаидели. След масови протести срещу правителството на 2 и 7 ноември, и здравословни проблеми на Ногаидели, той подава оставка. За премиер е избран банкерът Ладо Гургенидзе. В продължилите масови протести президентът Саакашвили подава оставка[1], за да даде възможността за провеждането на президенски избори, а като постта се заема временно от Нино Бурджанадзе. На 5 януари преждевременните президентски избори са спечелени от Саакашвили с 53.47% от изброените гласове[2].

В началото на август 2008 година конфликтът с Абхазия и Южна Осетия отново се изостря поради внезапното навлизане на грузински войски на територията на двете автономни области. В интензивните сражения на страната на сепаратистите се намесва и руската армия, в резултат на което грузинците са отблъснати обратно. Създалата се ситуация води до сериозна икономическа и хуманитарна криза в Грузия. Руската намеса в конфликта е мотивирана от факта, че много от жителите на двете области още в началото на 90-те години са получили руско гражданство. В отговор на това Грузия обявява своето решение да излезе от ОНД, процедурата за което приключва едва на 18.08.2009 г. Така Грузия става първата държава напуснала ОНД. Използвайки момента, още в края на август 2008 г. Абхазия и Южна Осетия обявяват официално своята независимост от Тбилиси, като до момента суверенитетът им е признат само от Руската федерация, Никарагуа и Венецуела. Понастоящем, въпреки протестите на Грузия, Руската федерация продължава да оказва икономическа помощ на двете новообявени републики и е разположила ограничен военен контингент на тяхна територия, за да гарантира независимостта им.[3]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Грузия е президентска република. Президентът се избира за 5 години. Законодателният орган е парламентът.

Административно деление[редактиране | edit source]

Администрацията на Грузия е силно централизирана. Тя се разделя на 9 региона (на грузински მხარეები, мхарееби), две автономни републики (на грузински ავტონომიური რესპუბლიკა, автономиури республика) и самостоятелен столичен регион (Тбилиси). Регионите от своя страна се разделят на 67 общини (на грузински რაიონი) и 6 независими градове ( на грузински დამოუკიდებელი ქალაქი; Тбилиси, Кутаиси, Рустави, Поти, Батуми, Сухуми)

Икономика[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

Грузия има население от 4.646.003 души. Населението на Грузия е мултиетническо, т.е етническо нехомогенно.

През годините Грузинци Абхазци Осетинци Руснаци Азербайджанци Арменци
1926 72,9% 2,6% 5,3% 1,2% 6,4% 7,6%
1939 61,4% 1,6% 4,2% 8,7% 5,3% 11,7%
1959 64,3% 1,6% 3,5% 10,1% 3,8% 11,0%
1970 66,8% 1,7% 3,2% 8,5% 4,6% 9,7%
1979 68,8% 1,7% 3,2% 7,4% 5,1% 9,0%
1989 70,1% 1,8% 3,0% 6,3% 5,7% 8,1%
2002 (без Абхазия и Южна Осетия) 83,3% няма данни 0,8% 1,5% 6,5% 5,7%

Култура[редактиране | edit source]

Ръкопис на „Витязът в тигрова кожа“ (16 век)

Културата на Грузия се развива около литературната традиция на грузинския език и писменост в продължение на дългата история на страната. Тя става основа на силното чувство за национална идентичност, което помага на грузинците да запазят самосъзнанието си през продължителни периоди на чужда окупация и опити за асимилация.

Съвременните грузинци произлизат от кавказките народи, които се споменават за пръв път в хрониките на Асирия в началото на 1 хилядолетие пр.н.е. От тази епоха е запазен фолклорният епос „Амиранияни“. Грузинската азбука се появява през 5 век пр.н.е. и е реформирана от цар Парнаваз I през 284 пр.н.е..

Средновековната култура на Грузия е силно повлияна от християнството, възприето около 330. Многобройните грузински църкви и манастири са пръснати не само на днешната територия на страната, но и в съседните области, както и в по-отдалечени райони, като Сирия, Палестина, Атон. Бачковският манастир, един от най-големите в България, е построен и в продължение на почти три века е обитаван от грузинци.

Грузинските икони са сред най-добрите образци на средновековната православна иконопис. Сред известните произведения на средновековната грузинска литература са „Житие на Света Нино“ (4 век), Мъченичество на светата царица Шушаник от Якоб Цуртавели (5 век), Витязът в тигрова кожа, епическа поема от Шота Руставели (12 век) и други.

Първата печатница на грузински е основана през 1620-те в Италия, а първата в самата Грузия — през 1709 в Тбилиси. През 1791 Георги Авалишвили, писател, драматург и дипломат, основава в Тбилиси Грузинския национален театър. През 1845 е създаден Държавният музей на Грузия, а през 1851 - Тбилиският държавен театър за опера и балет.

През 20 век Грузия е най-известна със своето кино. Първият документален филм („Пътуване на Акаки Церетели в Рача-Лечхуми“) е сниман през 1912 от Васил Амашукели, а първият игрален („Кристин“) - през 1916 от Александър Цуцунава.

Въоръжени сили на Грузия[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. [Ногаидели подава оставка]
  2. Civil Georgia: Saakashvili Re-Elected as CEC Approves Final Vote Tally, 13 януари 2008
  3. http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2377271

Външни препратки[редактиране | edit source]