Южна Осетия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Южна Осетия
Республикæ Хуссар Ирыстон
Знаме на Южна Осетия Герб на Южна Осетия
(Знаме на Южна Осетия) (Герб на Южна Осетия)
Разположение на Южна Осетия
Държавен език осетински
Официален език руски
Столица Цхинвали
Президент Леонид Тибилов
Министър-председател Вадим Бровцев
Председател на Парламент Станислав Кочиев
Площ
 – Общо
 – % вода

 3 900 km²
 n/a
Население
 – Общо
 – Гъстота
(2008)
 72 000
 18/km²
Независимост
 – обявена
 – призната
от Грузия
28 ноември 1991
 – от Абхазия (2006)
Приднестровие (2006)
Русия (2008)
Никарагуа (2008)[1]Венецуела (2009)[2] Науру (2009)[3]
Валута руска рубла, грузинско лари
Часова зона UTC+3
Южна Осетия преди август 2008 г.
Южна Осетия на съвременната административна карта на Грузия

Южна Осетия (на осетински: Хуссар Ирыстон; на грузински: სამხრეთ ოსეთის; на руски: Южная Осетия) е историко-географска област в Северна Грузия, бивша автономна област, самопровъзгласила се за независима република, но само частично призната.

От 1922 до 1990 г. тя образува Южноосетинската автономна област. Понастоящем върху нейната територия е разположена частично признатата държава Република Южна Осетия. Независимостта на Южна Осетия е призната само от Русия (2008), Никарагуа, Венецуела, Тувалу и Науру (2009)[3], частично признатата Абхазия и непризнатите Нагорни Карабах и Приднестровие.

Грузия отказва да признае независимостта на тази държава и да използва в официалните документи названието "Южна Осетия". Грузинските власти обикновено ползват названието "Самачабло" (по фамилията на княз Мачабели, управлявал тези земи през 1785-1801 г.), въведено в употреба от президента Звиад Гамсахурдия.

География[редактиране | edit source]

Южна Осетия заема територия от около 3900 km² по южните склонове на хребета Голям Кавказ. Билото на планината я отделя от Северна Осетия - също населена с осетинци, която е част от Руската федерация. На юг границите на областта почти достигат до река Кура. Територията на Южна Осетия е предимно планинска, като по-голямата част се намира на надморска височина над 1000 m.

Най-голямото езеро в Южна Осетия е Келистба.

История[редактиране | edit source]

Ранна история[редактиране | edit source]

Южноосетинска автономна област[редактиране | edit source]

Постсъветски период[редактиране | edit source]

На 10 ноември 1989 г. Съветът на народните депутати на Южноосетинската автономна област на Грузинската ССР приема решение за нейното преобразуване в автономна република. Върховният Съвет на Грузинската ССР постановява, че това решение е неконституционно, след което отряди на грузинските националисти обкръжават Цхинвали в кръгова блокада, която продължава 4 месеца, но до въоръжени сблъсъци не се стига.

На 20 септември 1990 г. парламентът на Южна Осетия провъзгласява Република Южна Осетия. На 10 декември 1990 г. Върховният съвет на Грузинската ССР приема решение за прекратяване на осетинската автономия. На следващия ден в Цхинвали в междуетнически сблъсъци загиват 3 души, след което грузинското правителство въвежда извънредно положение в Цхинвали и Джавския район на Южна Осетия. През нощта на 5 срещу 6 януари 1991 г. в Цхинвали са въведени подразделения на милицията и националната гвардия на Грузия. Сблъскали се със съпротивлението на осетинските отряди за самоотбрана и местната милиция, след 3 седмици те са принудени да напуснат града.

През цялата 1991 г. продължават периодични въоръжени сблъсъци. Започва поток от бежанци към Северна Осетия на руска територия. В Цхинвали започват да се бият доброволци от Северна Осетия и казаци. Грузинските сили контролират стратегическите височини около Цхинвали и осъществяват обстрел на града, причинявайки множество разрушения и жертви. Това така и не помага на грузинците да установят контрол над административния център на Южна Осетия. Осетинците, които изпитват остър недостиг на оръжия и боеприпаси, действат в малки диверсионни групи. След разпада на СССР Грузия получава в свое разпореждане военна техника и въоръжение от Закавказския военен окръг, което ѝ дава военно преимущество над осетинските бунтовници.

Бойните действия са прекратени след подписаните Дагомиски съглашения между Русия и Грузия и на 14 юли 1992 г. в зоната на конфликта са въведени миротворчески сили, състоящи се от 3 батальона (руски, грузински и осетински). Дагомиските съглашения предвиждат прекратяване на огъня и създаване на орган за урегулиране на конфликта — Смесена контролна комисия (СКК), в която влизат грузинската и южноосетинската страна, Русия и Северна Осетия. Общо за периода от декември 1990 до юли 1992 г. в резултат на конфликта в Южна Осетия са убити от 2 до 4 хил. души.

Референдум за независимост от 2006 година[редактиране | edit source]

На 12 ноември 2006 г. в Южна Осетия се провежда референдум за независимост от Грузия, паралелно с изборите за президент. На референдума за независимост гласуват 99% от 55-те хиляди избиратели, а за президента Едуард Кокойти – 95%. На 13 ноември Тери Дейвис, генерален секретар на Съвета на Европа, определя референдума като "излишен, безполезен и неправилен", защото "на етническите грузинци не е било дадено правото да гласуват". [4]. В същото време етнически грузинци не само имали право да гласуват, но и кандидат е етничеси грузинец — депутат на парламента на непризнатата република Олег Георгиев Габодзе (сега той е заместник-председател на парламента на Република Южна Осетия).

Алтернативен референдум[редактиране | edit source]

Като реакция на референдума, в контролираната от Грузия част на Южна Осетия се провежда алтернативен референдум и избори за президент. Референдумът трябва да отговори на въпроса дали Южна Осетия може да бъде обединена в конфедерация с Грузия[5]. На референдума за конфедерация с Грузия гласуват по данни на централната избирателна комисия 42 000 южно осетинци[6], като над 94% гласуват с "да" . Също повече от 94% избират бившия южноосетински премиер Димитри Санакоев за президент[7][8]. По други данни на централната избирателна комисия на Грузия, публикувани във връзка с президентски избори в Грузия през 2004 година, в тази местност живеят само 14 хил. 404 избиратели.

След публикуването на резултатите от алтернативния референдум в сектора контролиран от Грузия се създава Временно Правителство на Южна Осетия, което първоначално не е имало официален статут. На 13 април 2007 грузинският парламент решава да създаде Временна Администрация на Южна Осетия със седалище селище Курта[9]. На 10 май същата година Димитри Санакоев е избран за ръководител на Временната Администрация на Южна Осетия[10]. След войната "08.08.08" трима от петте члена на Временна Администрация на Южна Осетия - Владимир Санакоев ("министър на информацията"), Урузмаг Каркусов ("министър на икономиката"), Джемал Каркусов ("министър на вътрешните работи") и Ян Каркусов ("министър на сигурността") и Мая Цабошвили- Чигоева ("министър на външните работи") избягали от Грузия и всички се намират в Северна Осетия (Русия), освен Мая Цабошвили-Чигоева, която се намира в Канада. Забележително е, че и четиримата мъже дадоха интервю в руските медии и заявиха, че са работили във Временната Администрация на Южна Осетия по заповед на руските разузнавателни служби. [11]

Ескалация на конфликта през 2008[редактиране | edit source]

В началото на август 2008 година конфликтът ескалира. На 3 август Русия предупреждава за опасност от конфликт с „големи размери“[12]. След продължилите месеци наред взаимни провокации, в нощта на 7 август грузински войски навлизат в Южна Осетия и в главния град на областта Цхинвали, за да възстановят контрола над областта. Според версията на грузинската мисия в НАТО, на 8 август, докато боевете продължават, грузинските власти обявяват едностранно примирие за периода от 15 до 18 часа̀, за да бъде дадена възможност на цивилното население да се изтегли от града.[13]

Въпреки началото на Олимпийските игри, когато е прието да не се воюва, тренираните от американски военни грузински сили бомбардират няколко часа град Цхинвали. Южноосетинските власти твърдят, че жертвите сред населението са хиляди. Според други източници като „Хюман Райтс Уоч" броя е твърде завишен.

В ранния следобед над 150 танка и бронирани машини от 58-ма руска армия преминават руско-осетинската граница при тунела Роки, и се насочват към Цхинвали[14], по-късно се включват и 76-а Псковска военно-десантна дивизия, 98-военно-десантна дивизия от Ивановно, както и специални части на руската армия - „спецназ“ на 45-и полк, дислоциран край Москва.[15]. Руските части са допълнително усилени с бронетехника и артилерия. В Северна Осетия е прехвърлена и полева болница. Грузинските сили започват изтегляне от Южна Осетия.

В същото време грузинският президент обявява изтеглянето на грузинските контингенти от Афганистан и Ирак (1000 души), съставени предимно от елитни военни части. Той се обръща със зов за помощ към международната общност[16]. Обявена е мобилизация на близките с Осетия грузински райони[17].

През нощта на 8 срещу 9 август се водят ожесточени боеве между грузинските войски, от една страна, и руските мироопазващи сили[18], от друга, за контрол над Цхинвали. Руските и южноосетинските части са подкрепени от самолети, които, според руски медии, нанасят големи загуби на грузинските войски[19]. Същата вечер грузински медии съобщават, че руската авиация бомбардира черноморското грузинско пристанище Поти, военната база Сенаки, както и стратегически обекти в Кодорското дефиле. [20]

На 9 август, според главнокомандващия руските сухопътни войски генерал Владимир Болдирев, специални части на руската армия са превзели столицата на Южна Осетия и продължават настъплението в други райони[21] и потвърждава свалянето на два руски самолета (по един Су-25 и Ту-22). Руският президент Медведев заяви, че „руските миротворни части провеждат операция за налагането на мир на Грузия“[22].

Според грузински източници, руските ВВС са нанесли удари и по съоръжения за преработка и пренос на петрол[23]. На 9 август е обявено 15-дневно военно положение в Грузия[24].

Точно противоположно действат руските миротворци на границата с Абхазия. След като в петък, 8 август, абхазката армия струпва голяма войскова част, руски самолети бомбардират грузински постове в Кодорското дефиле. В ранния следобяд на 9 август абхазски сухопътни и въздушни сили преминават контролираната от руските миротворци граница с Грузия и започват настъпление, подпомогнати от руски бомбардировки в района на Кодорското дефиле.[25]

На 12 август Русия приема план на Франция за примирие и обявява едностранно прекратяване на огъня. Въпреки обявеното примирие, руски военни самолети продължават бомбардировките над градовете Гори, Сенаки техните околни села, вследстие на което има нови жертви. Руски сухопътни части навлизат на няколко пъти и в тези градове, след което се оттеглят. Според грузинския президент Михаил Саакашвили и няколко немски журналисти, на 13 август колона от руски танкове и осетински войници превзема и плячкосва грузинския град Гори, а друга танкова колона се отправя към Тбилиси.[26] Щабът на руските въоръжени сили отхвърля обвинението, че в Гори има руски танкове.[27]. По-късно руските власти обявиха, че руските войски унищожават грузинска военна база и евакуират от околностите на града техника и боеприпаси[28] на грузинската армия. Допълнително руски военни части оперират на грузинска територия и в района на градовете Зугдиди, Сенаки и Поти, където унищожават грузинска техника и боеприпаси.

Независимост[редактиране | edit source]

Вследствие на ескалацията на конфликта с Грузия и последвалата намеса на Русия, Южна Осетия, заедно с Абхазия е частично призната за независима държава. До началото на 2009 г. Южна Осетия е призната за независима държава, само от Русия, Никарагуа, Венецуела и Науру. България и страните от ЕС не признават Южна Осетия и нямат дипломатически отношения с нея. Също така, Южна Осетия няма широко международно признание и не е интегрирана в международни организации и структури. В Южна Осетия функционира Дружеството за югоосетинско-българско приятелство.

Райони[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

72 000 (2008)

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Никарагуа признава Южна Осетия и Абхазия
  2. Venezuela recognises Georgia rebel regions — reports. // Reuters, 2009-09-10. Посетен на 2009-09-10.
  3. а б Науру признала независимость Южной Осетии. //
  4. Южна Осетия си гласува независимост от Грузия с 99% "да". // Нетинфо. Посетен на 2006-11-14.
  5. Civil Georgia: Simultaneous Polls in S. Ossetia
  6. Civil Georgia: S. Ossetia Quiet After Rival Polls
  7. Rustavi 2: Eredvi CEC final data
  8. Rustavi 2: Sanakoev wins polls
  9. Online Magazine - Civil Georgia
  10. Online Magazine - Civil Georgia
  11. [1] и четирима мъже дадоха интервью на руските медии и заявява, че работиха в Временна Администрация на Южна Осетия по заповед на руските разузнавателни служби (видео)
  12. Южна Осетия, от провкаии към война www.focus.de, видяно на 9 август 2008
  13. 14.15 Georgian government announces a ceasefire from 15.00 till 18.00 to let civilian population leave Tskhinvali. Separatists are also offered amnesty and humanitarian aid if they surrender zeit.de 18 август 2008
  14. Повече от хиляда загинаха в Южна Осетия, боевете продължават www.dariknews.bg, видяно на 8 август 2008; Руски танкове навлязоха в Южна Осетия www.mediapool.bg, видяно на 8 август 2008
  15. В Цхинвали переброшены подразделения псковских десантников, www.topnews.ru, видяно на 9 август 2008
  16. Саакашвили се обърна за помощ към САЩ, за защита на общите ценностти, www.regnum.ru видяно на 9 август 2008
  17. www.spiegel.de; www.dw-world.de: 1000 Elitesoldaten — die Hälfte des gesamten Kontingents — aus dem Irak ; в близките часове ще бъде обявено военно положение в Грузия, www.regnum.ru видяно на 9 август 2008
  18. Война в Южной Осетии. Ночь вторая:российские миротворцы в настоящее время ведут ожесточенный бой с регулярными частями грузинской армии на южной окраине Цхинвали., www.interfax.ru, видяно на 8 август 2008; Российские миротворцы ведут ожесточенный бой на окраине Цхинвали, Риа Новости видяно на 09.08.2008
  19. Грузинская армия несет серьезные потери в боях под Цхинвали www.izvestia.ru видяно на 09.08.2008.
  20. Руски Бомбардировачи бомбардират пристанището в Поти и грузинска военна база www.izvestia.ru видяно на 09.08.2008; Руските военновъздушни сили бомбардирват Поти - убити и ранени www.georgien-nachrichten.de видяно на 09.08.2008, новината базира на информация от Civil Georgia
  21. Руските войски в Южна Осетия освободиха Цхинвали www.dariknews.bg, видяно на 9 август 2008; Руски ВВС нападат Грузия, Financial Times, видяно на 09.08.2008
  22. "Our peacekeepers, along with reinforcement units, are currently conducting an operation to force the Georgian side to accept peace," Medvedev said at the Kremlin www.cnn.com, видяно на 09.08.2008
  23. Война в Южна Осетия www.stern.de , видяно на 09.08.2008
  24. [2], Риа Новости видяно на 09.08.2008
  25. провежда операция по изтласкване на грузинските сили в Кодорското дефиле www.dariknews.bg, 09.08.2008; Абхазия отваря нов фронт в Кодорското дефиле Риа Новости, 09.08.2008; Военната авиация на Абхазия наняса удари по позиции на грузинските войски www.regnum.ru, 09.08.2008
  26. Руски танкове в настъпление към Тбилисиwww.tagesschau.de, 13.08.2008; Financial Times Deutschland 13.08.2008
  27. Ройтерс - сблъсъци между Грузия и Русия след подписано споразумение
  28. Насилието в Грузия не спира въпреки обявеното примирие www.mediapool.bg, 13.08.2008

Външни препратки[редактиране | edit source]