Северна Осетия

Вижте пояснителната страница за други значения на Алания.

---

Республика Северная Осетия — Алания
Республикæ Цæгат Ирыстон — Алани
Republikæ Țægat Irâston - Alani

(информация)	(информация)
Официален език	руски и осетински
Столица	Владикавказ
Президент	Таймураз Мамсуров
Министър-председател	Алан Борадзов
Федерален окръг	Севернокавказки федерален окръг
Площ	8 000 км2
Население	710 275 души
Гъстота	88,8/км2
Валута	рубла
Часова зона	UTC +3
Автомобилен код	15

Северна Осетия (официално название: Република Северна Осетия — Алания, РСО-А), e република в състава на Руската Федерация, разположена е в Северен Кавказ. Влиза в Севернокавказки федерален окръг и Севернокавказки икономически район. Официалното название на осетински е: Республикæ Цæгат Ирыстон — Алани.

Столица на Северна Осетия е град Владикавказ (разстояние от столицата до Москва — 1923 км).

История

Осетинските територии са едни от първите в Северен Кавказ, които са присъединени към Руската империя (през 1774 г.). Владикавказ става първата руска крепост в региона (основан е през 1784 г.).

През януари 1921 г. е образуван Владикавказки (Осетински) окръг в състава на Планинската автономна съветска социалистическа република. На 7 юли 1924 г. окръгът е преобразуван в автономна област в състава на РСФСР, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Северно-Осетинска Автономна Съветска Социалистическа Република (СОАССР). От декември 1990 г. е Северо-Осетинска ССР, а от декември 1993 г. – Република Северна Осетия.

В състава на Грузинската ССР през 1922 г. е създадена Южно-Осетинска Автономна Област, в която влизат територии, частично населени с осетинци. След разпадането на СССР Южна Осетия провъзгласява независимост, която е призната от Русия, Никарагуа, Венесуела, Науру и Тувалу.

По време на Втората световна война на територията на Северна Осетия се водят ожесточени боеве, голяма част (Северна и Западна) Северна Осетия е окупирана. Немските части са спрени до подстъпите към Владикавказ през 1942 г.

До 1944 г. източната част Пригородний район на Северна Осетия е в състава на Ингушетия — при което Владикавказ, поради отсъствие в Ингушетия на голям административен център, е едновременно център и на двете републики. След сталинските депортации на ингушите и други народи в Средна Азия територията на този район е включена на Северна Осетия и е заселена с осетинци от други райони на Осетия. Днес за Пригородний район има териториален спор между Северна Осетия и Ингушетия.

Географски данни

Републиката е разположена в предпланинската част на северните склонове на Голям Кавказ. Граничи със Ставрополски край, Кабардино-Балкария, Чечня, Ингушетия, Южна Осетия и Грузия. Заема територия от 8 000 км² (0,05% от Руската Федерация, на 85-то място).

Намира се в умерения климатичен пояс и има високопланински климат. Средната температура за януари е -2^оС, а през юли +23,5^оС.

Има находища на полиметали, строителни материали и минерални извори.

Население

По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението наброява 710 275 души (0,49% от Руската Федерация, 68-мо място в Русия) с гъстота 88,8/км² и урбанизация 65,45%. Националният състав е следният:

• осетинци - 62,70%;
• руснаци - 23,19%;
• ингуши - 3,02%;
• арменци - 2,41%;
• кумики - 1,78%;
• грузинци - 1,52%;
• украинци - 0,73%.

Икономика

Развито е машиностроенето (прибори, електротехника), цветна металургия и лека промишленост. В селското стопанство републиката се е специализирала в градинарство, зеленчукопроизводство, лозарство, животновъдство за месо и мляко, яйца и мед.

Вижте също

• Осетия
• Южна Осетия

Външни препратки

• Сайт на президента на Осетия.
• Официален сайт на парламента.
• Ossetia — История, култура, политика и новини.
• Снимки от Алания (на есперанто).
• Добре дошли в Северна Осетия (by Toma Kulaeva) (на руски, английски и осетински).
• ((bg)) Д-р Живко Войников, БЪЛГАРО-ОСЕТИНСКИ АНАЛОГИИ ВЪВ ФАМИЛНИТЕ И ЛИЧНИТЕ ИМЕНА.
• ((bg)) Д-р Живко Войников, БЪЛГАРСКИ ИМЕНА С ПРЕДПОЛАГАЕМ ПРАБЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД.
• ((bg)) Д-р Живко Войников, ЕТИМОЛОГИЯ НА ПРАБЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ И РОДОВИ ВЛАДЕТЕЛСКИ ИМЕНА.
• ((bg)) Д-р Живко Войников, ЕТИМОЛОГИЯ НА ИЗВЕСТНИ ЛИЧНИ ПРАБЪЛГАРСКИ И САВИРСКИ (ХОНСКИ) ИМЕНА.