Северна Осетия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алания.

Республика Северная Осетия — Алания
Республикæ Цæгат Ирыстон — Алани
Republikæ Țægat Irâston - Alani
Знаме на Северна Осетия - Алания

(информация)
Герб на Северна Осетия - Алания

(информация)
Северна Осетия на картата на Русия
Официален език руски и осетински
Столица Владикавказ
Президент Таймураз Мамсуров
Министър-председател Алан Борадзов
Федерален окръг Севернокавказки федерален окръг
Площ
8 000 км2
Население
710 275 души
Гъстота
88,8/км2
Валута рубла
Часова зона UTC +3
Автомобилен код 15
Alania 10 12.png
North ossetia alania map.png

Северна Осетия (официално название: Република Северна Осетия — Алания, РСО-А), e република в състава на Руската Федерация, разположена е в Северен Кавказ. Влиза в Севернокавказки федерален окръг и Севернокавказки икономически район. Официалното название на осетински е: Республикæ Цæгат Ирыстон — Алани.

Столица на Северна Осетия е град Владикавказ (разстояние от столицата до Москва — 1923 км).

История[редактиране | edit source]

Осетинските територии са едни от първите в Северен Кавказ, които са присъединени към Руската империя (през 1774 г.). Владикавказ става първата руска крепост в региона (основан е през 1784 г.).

През януари 1921 г. е образуван Владикавказки (Осетински) окръг в състава на Планинската автономна съветска социалистическа република. На 7 юли 1924 г. окръгът е преобразуван в автономна област в състава на РСФСР, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Северно-Осетинска Автономна Съветска Социалистическа Република (СОАССР). От декември 1990 г. е Северо-Осетинска ССР, а от декември 1993 г. – Република Северна Осетия.

В състава на Грузинската ССР през 1922 г. е създадена Южно-Осетинска Автономна Област, в която влизат територии, частично населени с осетинци. След разпадането на СССР Южна Осетия провъзгласява независимост, която е призната от Русия, Никарагуа, Венесуела, Науру и Тувалу.

По време на Втората световна война на територията на Северна Осетия се водят ожесточени боеве, голяма част (Северна и Западна) Северна Осетия е окупирана. Немските части са спрени до подстъпите към Владикавказ през 1942 г.

До 1944 г. източната част Пригородний район на Северна Осетия е в състава на Ингушетия — при което Владикавказ, поради отсъствие в Ингушетия на голям административен център, е едновременно център и на двете републики. След сталинските депортации на ингушите и други народи в Средна Азия територията на този район е включена на Северна Осетия и е заселена с осетинци от други райони на Осетия. Днес за Пригородний район има териториален спор между Северна Осетия и Ингушетия.

Географски данни[редактиране | edit source]

Републиката е разположена в предпланинската част на северните склонове на Голям Кавказ. Граничи със Ставрополски край, Кабардино-Балкария, Чечня, Ингушетия, Южна Осетия и Грузия. Заема територия от 8 000 км2 (0,05% от Руската Федерация, на 85-то място).

Намира се в умерения климатичен пояс и има високопланински климат. Средната температура за януари е -2оС, а през юли +23,5оС.

Има находища на полиметали, строителни материали и минерални извори.

Население[редактиране | edit source]

По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението наброява 710 275 души (0,49% от Руската Федерация, 68-мо място в Русия) с гъстота 88,8/км2 и урбанизация 65,45%. Националният състав е следният:

Икономика[редактиране | edit source]

Развито е машиностроенето (прибори, електротехника), цветна металургия и лека промишленост. В селското стопанство републиката се е специализирала в градинарство, зеленчукопроизводство, лозарство, животновъдство за месо и мляко, яйца и мед.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]