Бурятия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Республика Бурятия
Буряад Республика
Знаме на Бурятия

(знаме)
Герб на Бурятия

(герб)
Бурятия на картата на Русия
Субект на Руската федерация
Официален език руски и бурятски
Столица Улан Уде
Президент Вячеслав Наговицин
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Площ

- Обща площ
- % водна площ

на 15-то място в РФ

351 300 km²
6,0

Население

- Общ брой
- гъстота

на 57-мо място в РФ

960 700 (2009)
2,73 души/km²

Часова зона UTC +8
Автомобилен код 03
Официален сайт www.buryatia.ru
Buryatia02.png

Република Бурятия е един от субектите в състава на Руската федерация. Влиза в състава на Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район. Граничи с Иркутска и Читинска област, Тува и Монголия.

Има излаз на езерото Байкал. Разположена е в южната част на Източен Сибир, в Забайкалието.

История[редактиране | edit source]

През 1703 г. Бурятия съгласно договор, подписан с Петър I, доброволно влиза в състава на Московското царство. На 30 май 1923 г. е създадена Бурят-Монголска АССР в състава на РСФСР. През 1937 г. от състава на Бурятия са извадени Уст-Ординският бурятски автономен окръг и Агинският бурятски автономен окръг. През 1958 г. е преобразувана в Бурятска АССР. От 1992 г. Бурятия е република в състава на Руската федерация.

География[редактиране | edit source]

Релеф[редактиране | edit source]

Релефът е предимно планински (около 80% от територията на републиката). Най-висока точка е в планината Мунку-Сардик (3491 м), влизаща в планинската система на Източен Саян. На територията на Буратия е разположена и част от Байкалската планинска система, включваща хребетите Хамар-Дабан, Улан-Бургаси, Баргузински, Байкалски и др., както и Селингимското плато и Витимското плато.

Хидрография[редактиране | edit source]

Най-големите реки в републиката са Витим (приток на Лена), Селенга, Баргузин, Горна Ангара.

На територията на Бурятия се намира по-голямата част (60% от бреговата линия) на езерото Байкал.

Климат[редактиране | edit source]

Страната се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Средната температура през януари е -25,5оС, а през юли е +17,6оС.

Полезни изкопаеми[редактиране | edit source]

Най-известните находища са Джидинско (волфрам и молибден); Озерно и Холодинско (полиметали); Гусиноозерско, Тунгуско и Ахаликско (въглища); Ошурковско (апатити); Молодежно (азбест).

Административно деление[редактиране | edit source]

В Бурятия има 6 града, 21 административни района, 29 населени места от градски тип и 614 села.

Градове[редактиране | edit source]

Райони[редактиране | edit source]

  • Баргузински район
  • Баунтовски район
  • Бичурски район
  • Джидински район
  • Еравнински район
  • Заиграевски район
  • Закаменски район
  • Иволгински район
  • Кабански район
  • Кижингински район
  • Курумкански район
  • Кяхтински район
  • Муйски район
  • Мухоршибирски район
  • Окински район
  • Прибайкалски район
  • Северобайкалски район
  • Селенгински район
  • Тарбагатайски район
  • Тункински район
  • Хорински район

Население[редактиране | edit source]

Населението наброява 981 238 души (2002 г.), което представлява 2,83% от населението на Русия и нарежда републиката по този показател на 7-мо място. Урбанизацията на населението е 59,62%.

Националният състав на населението е следният: - руснаци - 67,82%; - буряти - 27,81%; - украинци - 0,98%; - татари - 0,83%; - евенки - 0,24%.

Икономика[редактиране | edit source]

Промишленост[редактиране | edit source]

Развити са машиностроенето, електроенергетиката, топливната, дърводобивната и дървообработващата промишленост, производството на строителни материали, леката и хранително-вкусовата промишленост.

Селско стопанство[редактиране | edit source]

Републиката е специализирана в отглеждането на зърнени култури, картофи, зеленчуци. Развито е отглеждането на овце, кози, свине, птици и коне.

Външни препратки[редактиране | edit source]