Краснодарски край

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Краснодарски край
Краснодарский край
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Краснодарски край на картата на РусияКраснодарски край на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърКраснодар
Площ75 485 km²
Население5 603 420 души (2018)
74,2 души/km²
Адм. центърКраснодар
Федерален окръгЮжен федерален окръг
ГубернаторВениамин Кондратев
Часова зонаUTC +3
МПС код23, 93, 123, 193
Официален сайтadmkrai.krasnodar.ru
Краснодарски край в Общомедия

Краснодарски край (на руски: Краснодарский край) е субект на Руската Федерация, влизащ в състава на Южния федерален окръг[1]. Площ 75 485 km² (41-во място в Руската Федерация, 0,44% от нейната площ). Население към 2018 г. 5 603 420 души (3-то място след Москва и Московска област в Руската Федерация, 3,79% от цялото население). Административен център град Краснодар. Разстояние от Москва до Краснодар 1539 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Краснодарския край е образуван на 13 септември 1937 г., след като е изваден от състава на Азово-Черноморския край. До 3 юли 1991 г. в неговия състав влиза Адигейската автономна област, преобразувана в Република Адигея, субект на Руската Федерация.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Краснодарския край е разположен в южната част на Европейска Русия, в западните части на Голям Кавказ. На югозапад се мие от водите на Черно море, а на северозапад – от водите на Азовско море. Бреговата линия на Черно море е сравнително праволинейна (особено на юг) и само на север се открояват Геленджикския и Цемеския заливи и полуостров Абрау. По-силно разчленена е бреговата линия в Керченския проток, където в Таманския полуостров се вдава едноименния залив, а по крайбрежието на Азовско море са разположени големите лимани Ейски, Бейсугски, Ахтарски и др. На север Краснодарски край граничи с Ростовска област, на изток – със Ставрополски край, на югоизток – с Република Карачаево-Черкезия, на юг – с Грузия, а на запад тесния Керченски проток го отделя от Република Крим. Вътре в пределите на Краснодарски край се намира анклава Република Адигея. В тези си граници Краснодарски край има площ от 75 485 km² (41-во място по големина в Руската Федерация, 0,44% от нейната площ).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Краснодарския край се поделя на две части: планинска (1/3) и равнинна (2/3). Планинската част се отнася към западния край на планината Голям Кавказ, която в тази си част е съставена от участък от високопланинската част на Западен Кавказ, със своите югозападни и североизточни склонове и предпланински части и средновисоките планини на Черноморски Кавказ (крайните северозападни разклонения на Голям Кавказ). Високопланинската част се простира от горното течение на река Мзимта на югоизток до връх Фища (2867 m) на северозапад. Тук Главния Кавказки хребет (връх Цахвоа 3345 m, Агепста 3256 m) има типичен алпийски характер. На североизток и успоредно на него са разположени Скалистия хребет и по-ниския (до 988 m) Страничен (Преден) хребет. Те представляват типични куести с асиметрични склонове – полегати югозападни и страмни североизточни. От връх Фища на северозапад се простира система от средновисоки нагънати хребети, съставляващи Черноморски Кавказ. Във варовиковия масив Фищ-Ощен и платото Лагонаки, във варовиците и гипса на Скалистия хребет и на югоизток във варовиците в басейните на реките Хоста и Мзимта са развити карстови форми. В горното течение на река Хоста се намира най-дълбоката подземна карстова пропаст Назаровская (окол 500 m) в Русия. Равнинната част на Краснодарския край обхваща основната част от Кубанската низина и включва: Кубано-Приазовската низина (височина до 120 m) на северозапад; делтата на река Кубан и Таманския полуостров с ниски (до 164 m) хълмове и кални вулкани на запад; Прикубанската наклонена равнина в центъра на Краснодарски край и западната част на Ставрополското възвишение на изток.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

В равнинните части на Краснодарски край климатът е умереноконтинентален, степен. В планините е по-влажен и прохладен, в северната част на черноморското крайбрежие има субтропичен характер (със сухо и топло лято, влажна и мека зима и характерен вятър бора), преминаващ на югоизток във влажен субтропичен. Средната януарска температура варира от -5 °C в Западното Предкавказие, до 4 °C по северното черноморско крайбрежие и 5 °C – по южното крайбрежие, средна юлска 22 – 24 °C. В планините на височина над 2000 m средната януарска температура е -7, -8 °C, а средната августовска 12 – 13 °C. Годишната сума на валежите варира от 400 – 600 mm в равнинните части до 3242 mm (хребета Ачишхо, метео станция Красная Поляна) и повече във високопланинските райони. Вегетационния период в равнините части продължава около 220 – 240 денонощия.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната система на Краснодарския край е представена от 7751 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 29 125 km и се отнася към два водосборни басейна – Черноморски и Азовски. Към Азовския водосборен басейн се отнасят: река Кубан (отводнява 2/3 от тереторията на края) с левите си притоци Уруп, Лаба, Белая, Пшиш, Псекупс и др.; малки степни реки, вливащи се директно в Азовско море – Ея и Бейсуг и няколко малки реки на североизток принадлещажи към водосборния басейн на река Дон. Към Черноморския водосборен басейн се отнасят малки и къси реки, водещи началото си от Голям Кавказ и вливащи се директно в Черно море – Мзимта, Шахе, Псоу и др. Голяма част от реките в Краснодарски край в горните си течения имат типечен планински характер – ждреловидни и каньоновидни долини, голям наклон и бързо течение. Реките в края имат смесено подхранване, което зависи основно от релефа, по който протичат. За планинските реки е характерно значително разтегнато пролетно-лятно пълноводие, с максимум през април и май и епизодични дъждовни прииждания през лятото. За степните реки – пролетно пълноводие с продължително лятно маловодие, а някои от тях пресъхват.[3]

В Краснодарски край има над 3,7 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 2 хил.km². По своя произход те се делят на: крайречни (по долините на реките в Прикубанската равнина), ледникови, карстови (по североизточните склонове на Голям Кавказ), крайморски и др. Най-големите естествени езера са разположени по крайбрежието на Азовско море – Бейсугски лиман (272 km²), Кизилташки лиман, Ахтанизовски лиман и много други. Най-голям изкуствен водоем е Краснодарското водохранилище на река Кубан (на границата с Република Адигея), Крюковското, Варнавинското и др. По най-високите части на Кавказ има малки ледници.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

На равнините в Западното Предкавказие преобладават карбонатно-предкавказки черноземни почви, в планините – кафяви горски и ливадно-карбонатни почви, а по най-високите части – планинско-ливадни. Степните райони са изцяло заети от обработваеми земи. Планините са обрасли с широколистни (дъбови, букови, а в района на Туапсе и Сочи – смесени колхидски) и тъмни иглолистни (кавказка ела и смърч) гори, а още по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Дървесно-храстовата растителност по северната част на черноморското крайбрежие е сходна с кримската и източносредиземноморската.[2]

За равнините в Западното Предкавказие са характерни лисица, заек, хомяк, различни видове гризачи. В ниско и средно планинските райони обитават кафява мечка, лисица, рис, дива котка, дива свиня, благороден елен, сърна, а по най-високите части – западнокавказки тур, сърна, снежна полевка, кавказки тетерев, сокол и др.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 януари 2017 г. в Краснодарски край живеят 5 570 945 души (3-то място след Москва и Московска област в Руската Федерация, 3,79% от цялото население).

Национален състав

Национален състав на Краснодарски край по преброяването от 2002 г.:

Народ Численост през 2002 г.,
хил. души(* Архив на оригинала от 2011-10-10 в Wayback Machine.)
Численост през 2010 г.,
хил. души
Руснаци 4436,3 (86,6 %) 4522,9 (88,3 %)
в том числе Казаци 17,5 (0,3 %) 5,3 (0,1 %)
Арменци 274,6 (5,4 %) 281,7 (5,5 %)
Украинци 131,8 (2,6 %) 83,7 (1,6 %)
Гърци 26,5 (0,5 %) 22,6 (0,4 %)
Беларуси 26,3 16,9 (0,3 %)
Татари 25,6 24,8 (0,5 %)
Грузинци 20,5 17,8 (0,3 %)
Немци 18,5 12,2 (0,2 %)
Адигейци 15,8 13,8 (0,3 %)
Турци 13,5 8,5 (0,2 %)
Азербайджанци 11,9 10,2 (0,2 %)
Цигани 10,9 12,9 (0,3 %)
Осетини 4,1 6,9 (0,1 %)

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Краснодапски край

В административно-териториално отношение Краснодарски край се дели на 7 краеви градски окръга, 38 муниципални района, 26 града, в т.ч. 15 града с краево подчинение (Анапа, Армавир, Белореченск, Геленджик, Горячий Ключ, Ейск, Кропоткин, Краснодар, Кримск, Лабинск, Новоросийск, Славянск на Кубан, Сочи, Тихорецк и Туапсе) и 11 града с районно подчинение и 12 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Краснодарски край към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Краснодар
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
І. Краснодар 841 972 952 гр. Краснодар 881 476
ІІ. Новоросийск 835 330 504 гр. Новоросийск 27 774 136
ІІІ. Геленджик 1228 115 464 гр. Геленджик 74 887 177
ІV. Горячий Ключ 1756 65 045 гр. Горячий Ключ 36 807 65
V. Сочи 3502 492 601 гр. Сочи 411 524 270 Красная Поляна
VІ. Армавир 280 209 405 гр. Армавир 190 871 202
VІІ. Анапа 982 186 127 гр. Анапа 73 375 160
Муниципални райони
28. Абински 1624 96 854 гр. Абинск 38 830 75 Ахтирски
26. Анапски 982 76 904 гр. Анапа 160
31. Апшеронски 2443 101 303 гр. Апшеронск 41 632 357 гр. Хадиженск, Нефтегорск
30. Белоглински 1494 30 570 с. Белая Глина 16 901 206
5. Белореченски 1326 108 725 гр. Белореченск 52 264 311
10. Брюховецки 1376 50 907 ст-ца Брюховецкая 23 715 93
11. Виселковски 1740 59 239 ст-ца Виселки 19 426 84
24. Гулкевички 1396 99 202 гр. Гулкевичи 34 360 150 Гирей, Красноселски
20. Дински 1362 141 442 ст-ца Динская 34 848 28
1. Ейски 2120 135 483 гр. Ейск 84 259 247
23. Кавказки 1227 123 096 гр. Кропоткин 79 152 136
17. Калинински 1500 51 135 ст-ца Калининская 13 885 113
6. Каневски 2483 103 713 ст-ца Каневская 44 386 130
19. Кореновски 1433 86 480 гр. Кореновск 41 823 64
16. Красноармейски 1899 104 756 ст-ца Полтавская 26 490 142
5. Криловски 1363 35 933 ст-ца Криловская 13 621 195
27. Кримски 1601 133 659 гр. Кримск 57 254 87
32. Курганински 1590 105 464 гр. Курганинск 48 964 248
4. Кущевски 2372 65 836 ст-ца Кущевская 29 241 228
37. Лабински 1843 98 545 гр. Лабинск 60 889 281
7. Ленинградски 1416 63 735 ст-ца Ленинградская 36 940 216
36. Мостовски 3750 70 468 сгт Мостовской 25 131 307 Псебай
33. Новокубански 1823 87 332 гр. Новокубанск 35 437 187
13. Новопокровски 2156 42 901 ст-ца Новопокровская 19 648 185
38. Отрадненски 2452 64 014 ст-ца Отрадная 24 397 318
8. Павловски 1789 66 892 ст-ца Павловская 33 007 180
9. Приморско-Ахтарски 2503 59 425 гр. Приморско-Ахтарск 31 925 151
29. Северски 2122 118 973 ст-ца Северская 24 867 34 Афипски, Илски, Черноморски
15. Славянски 2199 132 468 гр. Славянск на Кубан 66 014 130
3. Старомински 1030 40 877 ст-ца Староминская 29 809 180
22. Тбилиски 992 48 692 ст-ца Тбилиская 25 317 105
32. Темрюкски 1957 124 077 гр. Темрюк 40 108 193
25. Тимашевски 1506 111 544 гр. Тимашьовск 52 527 73
12. Тихорецки 1825 118 302 гр. Тихорецк 58 982 136
35. Туапсински 2366 130 272 гр. Туапсе 62 841 439 Джубга, Новомихайловски
34. Успенски 1130 40 807 с. Успенское 12 409 232
21. Уст Лабински 1511 109 617 гр. Уст Лабинск 41 348 62
2. Шчербиновски 1377 36 109 ст-ца Старошчербиновская 17 427 213

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Отглежда се едър рогат добитък, свине, овце, кози, птици, зърнени култури, технически, фуражни култури, картофи, зеленчуци, грозде и чай. Има пчеларство.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 4306[4] 3902,6[5] 3747,8 3669,5[5] 3531,7[6] 3634,4 3679[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Краснодарски край (Краснода́рский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 15. Република Конго - Кръщение [Конго — Крещение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2010. ISBN 978-5-85270-346-0. с. 767. Посетен на 31 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-31 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Краснодарски край
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Краснодарски край
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Краснодарского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​