Геленджик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Геленджи́к
Геленджик
— град —
Знаме    Герб
MarkotkhGelendzhik14Jan2006.jpg
Русия
Red pog.png
Геленджи́к
Краснодарски край
Red pog.png
Геленджи́к
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Краснодарски край
Население (2010) Повишение 54 260 души
Кмет Виктор Хрестин
Основаване 1831
Град от 1915
Телефонен код (+7) 86141
Часова зона UTC+3:00
Официален сайт http://gelendzhik.org
Геленджи́к в Общомедия

Изглед към Геленджик

Геленджи́к (на руски: Геленджик) е черноморски курортен град в Краснодарски край, Русия. Населението му през 2010 година е 54 260 души.

География[редактиране | edit source]

Разположен е край Геленджишкия залив на Черно море, на 93 км северозападно от Туапсе и 31 км югоизточно от Новоросийск.

Едноименната община се простира на 102 км по бреговата линия и покрива площ от 122 754 ха (от които само 1 926 ха попадат в границите на град Геленджик). През 2012 г. по оценка населението на града е 54 260 жители, което е увеличение спрямо 1989 г., когато наброява 37 711 жители.

История[редактиране | edit source]

В Древността Геленджишкият залив е малък гръцки пост, споменаван като Торикос. Неизвестен е за много извори от елинистичния период, появява се в римския под името Пагре (Pagrae) през 64 пр.н.е.[1] Колонията е унищожена от нахлуващите хуни, които скоро след това са победени от Зиги. През Средновековието заливът е с търговско значение за генуезките търговци, които споменават за крайбрежното село Мавролака.

Преди Русия да се настани по онези брегове чрез Одринския мирен договор от 1829 г., там кипи оживена търговия с роби между планинското население и Османската империя. Предмет на обичайна търговия са прочутите с красотата си кавказки жени, търгувани срещу злато и други стоки, преди да бъдат отведени в турските сараи. Това е възможно обяснение за името Геленджик (от турското: „gelin“, булка).

През 1831 г. един от първите фортове на черноморското крайбрежие е издигнат в Геленджик. С избухването на Кримската война фортът е разрушен и изоставен, но отново е заселен от казаци през 1864 г., в края на Руско-кавказката война, а селището става известно като станица Геленджикская. Селището е обявено за град през 1915 г.

Курорт[редактиране | edit source]

През съветския период Геленджик се развива като балнеологичен курорт. Има пясъчни плажове, 3 водни парка, 2 линии за кабинков лифт и 2 православни църкви - от 1909 и 1913 г.

Климатът на Геленджик е със средиземноморски черти - средната януарска температура е 3,5 градуса, а лятото е много топло със средна юлска температура 24 градуса. Въпреки близостта до Новоросийск, студеният вятър бора тук не е така силен, колкото в Новоросийск и е доста по-поносим.

Околностите на Геленджик са забележителни с множеството водопади, долмените, 2 доста стари борова и хвойнева гори и скалата Парус, намираща се на 17 км от сърцето на града.

Крайбрежното село Архипо-Осиповка, администрирано от Геленджик, има пристанище на газопровода „Син поток“. Годишен хидроавиосалон се провежда в Геленджик от 1996 г.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Малкото гръцко селище, разкрито в Геленджик, се идентифицира от някои изследователи с Торикос. Пагри се описва като източната граница на Боспорското царство. Описанието на тези селища е толкова откъслечно, че е невъзможно да се направят заключения. Виж: Онайко Н.А., Архаический Торик. Античный город на северо-востоке Понта. Moscow, 1980.

Външни препратки[редактиране | edit source]