Геленджик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Геленджи́к
Геленджик
— град —
Знаме    Герб
MarkotkhGelendzhik14Jan2006.jpg
Русия
Red pog.png
Геленджи́к
Краснодарски край
Red pog.png
Геленджи́к
Страна Флаг на Русия Русия
кантон= Краснодарски край
Население (2010) Повишение 54 260 души
Кмет Виктор Хрестин
Основаване 1831
Град от 1915
Телефонен код (+7) 86141
Часова зона UTC+3:00
Официален сайт http://gelendzhik.org
Геленджи́к в Общомедия

Изглед към Геленджик

Геленджи́к (на руски: Геленджик) е черноморски курортен град в Краснодарски край, Русия. Населението му през 2010 година е 54 260 души.

География[редактиране | edit source]

Разположен е край Геленджишкия залив на Черно море, на 93 км северозападно от Туапсе и 31 км югоизточно от Новоросийск.

Едноименната община се простира на 102 км по бреговата линия и покрива площ от 122 754 ха (от които само 1 926 ха попадат в границите на град Геленджик). През 2012 г. по оценка населението на града е 54 260 жители, което е увеличение спрямо 1989 г., когато наброява 37 711 жители.

История[редактиране | edit source]

В Древността Геленджишкият залив е малък гръцки пост, споменаван като Торикос. Неизвестен е за много извори от елинистичния период, появява се в римския под името Пагре (Pagrae) през 64 пр.н.е.[1] Колонията е унищожена от нахлуващите хуни, които скоро след това са победени от Зиги. През Средновековието заливът е с търговско значение за генуезките търговци, които споменават за крайбрежното село Мавролака.

Преди Русия да се настани по онези брегове чрез Одринския мирен договор от 1829 г., там кипи оживена търговия с роби между планинското население и Османската империя. Предмет на обичайна търговия са прочутите с красотата си кавказки жени, търгувани срещу злато и други стоки, преди да бъдат отведени в турските сараи. Това е възможно обяснение за името Геленджик (от турското: „gelin“, булка).

През 1831 г. един от първите фортове на черноморското крайбрежие е издигнат в Геленджик. С избухването на Кримската война фортът е разрушен и изоставен, но отново е заселен от казаци през 1864 г., в края на Руско-кавказката война, а селището става известно като станица Геленджикская. Селището е обявено за град през 1915 г.

Курорт[редактиране | edit source]

През съветския период Геленджик се развива като балнеологичен курорт. Има пясъчни плажове, 3 водни парка, 2 линии за кабинков лифт и 2 православни църкви - от 1909 и 1913 г.

Климатът на Геленджик е със средиземноморски черти - средната януарска температура е 3,5 градуса, а лятото е много топло със средна юлска температура 24 градуса. Въпреки близостта до Новоросийск, студеният вятър бора тук не е така силен, колкото в Новоросийск и е доста по-поносим.

Околностите на Геленджик са забележителни с множеството водопади, долмените, 2 доста стари борова и хвойнева гори и скалата Парус, намираща се на 17 км от сърцето на града.

Крайбрежното село Архипо-Осиповка, администрирано от Геленджик, има пристанище на газопровода „Син поток“. Годишен хидроавиосалон се провежда в Геленджик от 1996 г.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Малкото гръцко селище, разкрито в Геленджик, се идентифицира от някои изследователи с Торикос. Пагри се описва като източната граница на Боспорското царство. Описанието на тези селища е толкова откъслечно, че е невъзможно да се направят заключения. Виж: Онайко Н.А., Архаический Торик. Античный город на северо-востоке Понта. Moscow, 1980.

Външни препратки[редактиране | edit source]