Сочи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За едноименната река вижте Сочи (река).

Град

Со̀чи
Сочи

Флаг	Герб

Държава	Русия
Край	Краснодарски край
Координати	43°35′47″ с. ш. 39°43′36″ и. д. / 43.596389° с. ш. 39.726667° и. д. ^(G)43.596389, 39.726667
Вътрешно делене	4 района
Основаване	1838
Първо упоменаване	[[до 1839 -- Александрия, до 1864 -- Навагинское, до 1896 -- Даховски]]
Площ	3 502 km²
Официален език	руски език
Население	337 947 души (2009)
Агломерация	410 987 души
Местни жители	со́чинци, со́чинец, со́чинка
Часова зона	UTC+3, през лятото UTC+4
Телефонен код	+7 8622
Пощенски кодове	354000-354999
Автомобилен код	23, 93
Сайт	http://www.sochiadm.ru/
Домейн	.sochi.ru

Со̀чи

Со̀чи в Общомедия

Изглед към Сочи от Черно море

Летният театър в града

Хотел Лазурная, един от най-добрите хотели в Сочи

Со̀чи (на руски Сочи) е град в Краснодарски край на Русия. Население 397 100 жители (2002). Основан е през 1838 г. Получава статут на град през 1896 г. Най-големият черноморски център на Русия.

Съдържание

1 История
2 Административно-териториално деление
3 Икономика
4 Спорт
5 Личности, родени в Сочи
6 Международни отношения
7 Побратимени градове
- 7.1 Чуждестранни консулства
8 Външни препратки
9 Източници

[редактиране] История

Тези земи са населени още от античността от гърци. От VI до XI век земите постепенно са приобщени към Грузинското кралство, което построило дузина църкви в границите на градовете. От XI до XV век те вече окончателно стават част от кралството. Християнските селища по протежението на крайбрежието били унищожени от нападенията на тюрки и хазари и др. номади, чийто контрол върху региона бил слаб.

От XV век на сам земята е известна като Убихия и е част от историческата област Черкезия. Тя била контролирана от местни кланове от северозападен Кавказ, които привидно били по върховната власт на Османската империя, която била техен главен търговски партниор в мюсулманския свят. Бреговата линия била отстъпена на Русия през 1829 г. като резултат от Кавказката война и Руско-турската война 1828-1829 г.

Руснаците нямали подробни сведения за земите, докато барон Фьодор Торнау тайно изследвал крайбрежните маршрути от Геленджик до Гагра и прекосил планини до Кабардино-Балкария, през 1830 г.

През 1838 г. крепостта Александрия, която била преименувана на Навагински една година по късно, била основана при устието на река Сочи. Укрепления защитавали земите от черкезски набези. По времето на избухването на Кримската война гарнизон бил евакуиран от Навагински за да не бъде заловен от турците, които дебаркирали на Алдерски скоро след това.

Последната битка от Кавказката война се провела при реката Годлик на 18 март 1864 г., местните били разбити от руската армия. На 25 март 1864 г. фортът Даковски бил установен на мястото на форта Навагински. Краят на Кавказката война бил обявен на 2 юни 1864 г. от манифеста на руския император Александър II

След края на Кавказката война почти всички убихи и голяма част от шапсугите, които живеели на територията на днешен Сочи се преместили в Османската империя. От 1866 г. крайбрежните райони били презаселени с руснаци, арменци украинци и др. хора от вътрешността на Русия.

През 1874-1891 г. Православната църква започнала да действа в региона и селището Даковски било преименувано Даковски Посад. През 1896 г. Даковски Посад бил преименуван в Сочи Посад и включен в новосформираната Черноморска област, През 1900-1910 г. Сочи става морски курорт

През 1923 г. Сочи се сдобива с една от най-характерните си черти - железопутната линия започваща от Туапсе и стигаща до Абхазия. Въпреки, че това разклонение на Северно-кавказката ЖП линия е доста неподходяща за санаториумите и плажовете, тя все още действа и е жизнено важна за транспортната инфраструктора на региона

[редактиране] Административно-териториално деление

Адлерски район
Лазаревски район
Хостински район
Център

[редактиране] Икономика

Морски курорт с живописно местоположение. Има пристанище, летище и железопътна гара. Хранително-вкусова промишленост. Отглеждане на чай и цитрусови плодове.