Сочи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За едноименната река вижте Сочи (река).

Со̀чи
Сочи
— Град —
Знаме    Герб
View on Sotsji from black sea.jpg
Русия
Red pog.png
Со̀чи
Краснодарски край
Red pog.png
Со̀чи
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Краснодарски край
Площ 3 502 km²
Население (2010) 343 334 души
98 души/km²
Основаване 1838 до 1839 - Александрия
до 1864 - Навагинское
до 1896 - Даховски
Пощенски код 354000-354999
Телефонен код +7 8622
МПС код 23, 93
Часова зона UTC+3:00
Официален сайт http://www.sochiru.ru/, http://sochiadm.ru/
Со̀чи в Общомедия

Летният театър в града
Хотел Лазурная, един от най-добрите хотели в Сочи

Со̀чи (на руски Сочи Сочи) е град в Краснодарски край на Русия. Населението му през 2010 година е 343 334 души. Основан е през 1838 г. Получава статут на град през 1896 г. Най-големият черноморски център на Русия.

История[редактиране | edit source]

Тези земи са населени още от античността от гърци. От VI до XI век земите постепенно са приобщени към Грузинското кралство, което построило дузина църкви в границите на градовете. От XI до XV век те вече окончателно стават част от кралството. Християнските селища по протежението на крайбрежието били унищожени от нападенията на тюрки и хазари и др. номади, чийто контрол върху региона бил слаб.

От XV век насам земята е известна като Убихия и е част от историческата област Черкезия. Тя била контролирана от местни кланове от северозападен Кавказ, които привидно били под върховната власт на Османската империя, която била техен главен търговски партньор в мюсюлманския свят. Бреговата линия била отстъпена на Русия през 1829 г. като резултат от Кавказката война и Руско-турската война 1828-1829 г.

Руснаците нямали подробни сведения за земите, докато барон Фьодор Торнау тайно изследвал крайбрежните маршрути от Геленджик до Гагра и прекосил планините до Кабардино-Балкария, през 1830 г.

През 1838 г. крепостта Александрия, която била преименувана на Навагински една година по-късно, била основана при устието на река Сочи. Укрепления защитавали земите от черкезки набези. По времето на избухването на Кримската война гарнизон бил евакуиран от Навагински, за да не бъде заловен от турците, които дебаркирали на Алдерски скоро след това.

Последната битка от Кавказката война се провела при реката Годлик на 18 март 1864 г., местните били разбити от руската армия. На 25 март 1864 г. фортът Даковски бил установен на мястото на форта Навагински. Краят на Кавказката война бил обявен на 2 юни 1864 г. от манифеста на руския император Александър II.

След края на Кавказката война почти всички убихи и голяма част от шапсугите, които живеели на територията на днешен Сочи, се преместили в Османската империя. От 1866 г. крайбрежните райони били презаселени с руснаци, арменци, украинци и др. хора от вътрешността на Русия.

През 1874-1891 г. Православната църква започнала да действа в региона и селището Даковски било преименувано на Даковски Посад. През 1896 г. Даковски Посад бил преименуван в Сочи Посад и включен в новосформираната Черноморска област, През 1900-1910 г. Сочи става морски курорт.

През 1923 г. Сочи се сдобива с една от най-характерните си черти - железопътната линия, започваща от Туапсе и стигаща до Абхазия. Въпреки че това разклонение на Северно-Кавказката жп линия е доста неподходяща за санаториумите и плажовете, тя все още действа и е жизненоважна за транспортната инфраструктура на региона.

Административно-териториално деление[редактиране | edit source]

  • Адлерски район
  • Лазаревски район
  • Хостински район
  • Център

Икономика[редактиране | edit source]

Морски курорт с живописно местоположение. Има пристанище, летище и железопътна гара. Хранително-вкусова промишленост. Отглеждане на чай и цитрусови плодове.

Спорт[редактиране | edit source]

Сочи ще бъде домакин на зимната олимпиада през 2014.

Личности[редактиране | edit source]

Родени

Международни отношения[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]


Чуждестранни консулства[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Консулства на Армения в Русия