Поти
|
Поти
ფოთი 
 Поти
|
По̀ти (на грузински: ფოთი) е град в Западна Грузия. Разположен е на брега на Черно море, близо до устието на река Риони.
Съдържание |
История [редактиране]
Основан е като гръцка колония през 6-7 век пр.н.е. под името Фазис (на древногръцки Φάσις) от колонисти от град Милет. За първи път е споменат от Хезиод, в неговата поема Теогония, но не като град, а като име на река. Археолози са локализирали една част от древния град под близкото езеро Палиостроми. В древногръцката сага „Аргонавти“ градът е цел на Язон по-време на търсенето на Златното руно.
През 5 век пр.н.е. Поти, разположен на едно от разклоненията на древния Път на коприната, се развива бързо като основна станция за стоки от Индия, Централна Азия, Близкия Изток и Средиземно море. По време на третата митридатова война Фазис е включен в пределите на Римската империя от пълководеца Помпей Велики. След приемането на християнството Фазис става център на диоцез на архиепископ на гръцката ортодоксална църква. Известен е архиепископ Кир (латински Cyrus) от Фазис, който между 630 и 641 година е патриарх на Александрия. По време на персийско-византийските войни (542-562) Фазис е атакуван безуспешно от персийците.
През 8 век името на града е записано в грузински писмени извори като Поти. Градът е споменат като търговско пристанище на Грузинското царство. Сред средновековни европейски търговци той е бил известен с името Фазо[1]. През 14 век в Поти Генуа изгражда своя търговска база.
През 1578 година Поти е превзет от Османската империя, когато градът е преименуван на Фаз (на турски Faş).
Русия превзема Поти през 1828 година. Днешният град се развива от 1880-те, след като през 1872 година е открито днещното пристанище и първата ЖП линия, свърваща черноморския град с Тбилиси. През 1876 година градът е наброявал 3 026 жители.
В началото на 20 век Поти става основно пристанище за износ на манганова руда, което води до допълнително развитие. Грузия товага е била втора в света износител на манганова руда, която се използва основно в тежката промишленост. По времето на Съветския съюз Поти става важна база за съветския флот.
През август 2008 година, по време на Руско-грузинската война, градът е бомбардиран и по-късно превзет от руски военни части на 58 армия, които унищожават част от инфрастуктурата на пристанището и акостирали кораби на грузинската брегова охрана[2][3][4]. След официално обявения от руския генерален щаб край на изтегляне на руските войски градът е окупиран от Русия.
Икомоника [редактиране]
Поти разполага с добра инфраструктура. Градът е не само изгодна гара на железопътна линия, но и на автомагистрала, която свързва Поти през Тбилиси с Баку на Каспийско море.
Пристанището на Поти е не само второ по значение в Грузия - след това в Батуми, но и от голяма важност за целия кавказки регион. Товарооборотът се състои предимно от манган, царевица, дървесина и вино. Стагнацията от 1990-те години днес е превъзмогната, като през 2002 година товарооборотът е бил 4 мил. тона - с 42% покачване спрямо предходната година. През следващите години пристанището се модернизира с фианансовата помощ на Европейския съюз и Нидерландия[5]. За 2007 година товарооборотът достига 7.7 милиона тонна[6].
Чрез нефтеното пристанище се товарят дневно до 100 000 тона азербайджански нефт, предназначен основно за Европа, който пристига тук чрез железопътен транспорт[7]. Портът разполага с няколко терминала за 20 000 тонни танкери. Допълнително развитие трябва да даде завършването на строежа на нефтопровода Баку-Поти, който ще свързва Каспийско с Черно море.
Една голяма част от внос-износа на южната съседка на Грузия - Армения (която не разполага с излаз на море), минава през пристанището на Поти, който достига дотук по ЖП линия[8].
Портът е изходна точка и на няколко фериботни линии, между които и до българските пристанища Варна и Бургас. Наблизо е изграден и морски аквариум.
В Поти е базата на грузинската брегова охрана.
През април 2008 година е подписано споразумение между Грузия и ОАЕ за изграждане на свободно безмитна индустриална зона с арабски средства.
Население [редактиране]
Населението му е около 51 000 души (1991). В града се намира главният щаб на военноморските сили на Грузия. През периода 1998 - 2007 г. в града съществува и консулско представителство на Република България.
Побратимени градове [редактиране]
Актау, Казахстан (2005)
Бургас (България)[9]
Ла Гранг Джорджия, САШ
Ларнака, Кипър
Севастопол, Украйна
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ W.E.D. Allen (Aug., 1929), The March-Lands of Georgia. The Geographical Jounal, Vol. 74, No. 2, p. 135.
- ↑ www.izvestia.ru видяно на 08.08.2008
- ↑ Руската ВВЦ бомбардирва Поти - Жерти и Ранени www.georgien-nachrichten.de която цитира Civil Georgia, видяно на 08.08.2008
- ↑ Взривената гордост на Поти (от немски Der gesprengte Stolz von Poti) франкфуртер алгемайне цайтунг; снимка на взривен кораб на грузинската брегова охрана, акостирал в пристанището, видяни на 24.08.2008
- ↑ Poti Sea Port: History. Poti Sea Port website. 2008.
- ↑ Poti Sea Port: Annual Figures – 2007. Poti Sea Port website. Accessed on April 21 2008.
- ↑ ...Der wichtigste Hafen Georgiens ist zwar Batumi. Aber auch in Poti werden täglich bis zu 100.000 Barrel Ölprodukte verschifft, die per Bahn aus Aserbaidschan ankommen... www.welt.de, 24.08.2008
- ↑ armenialiberty.org: Armenia Faces Trade Blockade As Russia Widens Georgia Assault, abgerufen am 12.8.2008
- ↑ http://www.burgas.bg/bg/info/index/218
