Нагорни Карабах
Нагорни Карабах (на азербайджански: Dağlıq Qarabağ; на арменски: Լեռնային Ղարաբաղ) е регион в Азербайджан, историческо му наименование е Арцах (на арменски: Արցախ). Регионът е продължение на Република Нагорни Карабах или Република Арцах (на арменски Արցախ). Главно населена с арменци (80%), тя е обявила независимостта си на 2-ри септември 1991, тя не е призната от международната общност, с изключение на Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Площта му е около 11 500 кв. км и население от около 145 000 население. Неговата столица е Степнакерт.
По време на съветския период, тази исторически арменска земя е интегрирана в Съветска социалистическа република на Азербайджан като автономна област Нагорни Карабах. След края на Съветския съюз, Нагорни Карабах се бори за независимост и съюз с Армения. Разполагат с правителство и искат да бъдат признати официално за република.
Съдържание |
Наименование[редактиране]
Думата Карабах, от турски и персийски произход, буквално означава черна градина (Кара = черно на турски и Бах = градина в персийски). Името се появява за първи път през XIII и XIV век в Грузия и в Персия. В рамките на съветския режим, автономната република се нарича Нагорни Карабах (Нагорный Карабах), нагорни в смисъла на високо или планина. Армения, нито Азербайджан, не използват това име днес.
В момента, на местния език, името на републиката в превод означава Балкански (или висок) Карабах или Планинската черна градина:
- на арменски : Լեռնային Ղարաբաղ (Lernaïn Gharabagh)
- на руски : Нагорный Карабах (Нагорни Карабах)
- на азeрбайджански : Dağlıq (планина) ou Yuxarı (високо) Qarabağ
Арменците наричат региона под името Арцах (Արցախ) във връзка с десетата област на Кралство Армения, интегрирана по време на Агбани.
История[редактиране]
Протоистория[редактиране]
В ранната бронзова епоха, регионът на текущата Нагорни Карабах е в сферата на влияние на културата куро-аракс.
Античност[редактиране]
Първоначалното му население се състои от коренното население и племенни номади, като се примесват с арменци и региона е интегриран към Кралство Армения, четвърти век пр.н.е. (пр.Хр.).
През 387г., Римската империя и Сасадинската империя сключват мирен договор и си поделят Армения. В този контекст Арцах и Утик са интегрирани към Агбани, по това време част от Сасадинската империя. През 451 г., Арцах се превръща в център на съпротивата срещу Персия.
Средновековието[редактиране]
От VII-ми до IX-ти век, Кавказ е доминирана от Халифата. През VII век първенците на Арцах са под влиянието на суверенна Сиуни. След IX век областта става регион на Руската империя.
Персийската епоха[редактиране]
Преди 1722 г., автономни части са присъединети към Персия. След разпадането на Персийската династия и идването на османската интервенция в Кавказ, има кратък период на независимост между 1722 и 1730 г. След 1730 г., регионът попада под влиянието на Иран. През 1796 г,. при руска експедиция регионът е окупиран от Руската империя.
Руската епоха[редактиране]
През 1805 г., Руската империя присъединява региона, по време на руско-персийската война от 1804-1813 г., присъединяването е потвърдено, чрез договора от Голестан.
След Руска революция, Нагорни Карабах е разделен между Демократична република Армения и Демократична Република Азербайджан. След Първата световна война, Британия контролират региона.
Съветската епоха[редактиране]
През 1920 г., Азербайджан, част от който е Нагорни Карабах, е присъединен към СССР. През същата година, болшевиките на власт в Армения създават Арменска съветска социалистическа република. През тази епоха, територията на Нагорни Карабах е 94 % процента населена с арменци. През 1923 г., Нагорни Карабах става автономна област разделена от Армения. На 20 февруари 1988 г., Нагорни Карабах декларира отцепване от перестройката.
Война и актуална ситуация[редактиране]
Разпадането на СССР през 1991 г., довежда до независимостта на Азербайджан и на Армения. В следствие на това, на 2 септември 1991 г., след референдум, Нагорни Карабах обявява своята независимост. Азербайджан е недоволен от създалата се ситуация. За да възстанови контрола си над Нагорни Карабах, властите на Баку изпращат войски в Нагорни Карабах. В периода 1990-1992 г., в следствие на блокадата на Азербайджан, в Нагорни Карабах настава хуманитарна катастрофа.
Тази ситуация в региона, създала се от окупацията на азербайджански терористи и войски на Нагорни Карабах, довежда до острата реакция на Съвета за сигурност на ООН, издал четири резолюции по проблема през 1993 г. През май 1994 г., групата на Минск, с представителство на Франция, Русия и САЩ, разрешава военния конфликт, чрез преговори и резолюция.
География[редактиране]
Нагорни Карабах се намира в Североизточен регион на ръба на арменското плато (плато Карабах) и в юго-източната част на Малък Кавказ, и граничи на изток с равнините на Кура и Аракс . Средната надморска височина е 1100 m, а най-високата точка е Гомхасар (3724 m.). Основните реки са Арас, Воротан, Акера, Тартар и Катчен.
Регионът има континентален климат, леко смекчен. Обикновено се намира на 800 м. надморска височина, лятото е горещо, зимите са по-студени, отколкото в Армения.
Райони и население на територията на Нагорни Карабах[редактиране]
Освен столицата Степанакерт, Нагорен Карабах е съставен от седем региона:
| Région | Население (2010)[1] | Площ (km²)[1] | Гъстота |
|---|---|---|---|
| Stepanakert | 52 300 | 25,7 | 2 035,02 |
| Askeran | 17 700 | 1 196,3 | 14,8 |
| Hadrout | 12 400 | 1 876,8 | 6,61 |
| Martakert | 19 600 | 1 795,1 | 10,92 |
| Martouni | 23 500 | 951,1 | 24,71 |
| Chahoumian | 3000 | 1 829,8 | 1,64 |
| Chouchi | 5100 | 381,3 | 13,38 |
| Kashatagh | 7800 | 3 376,6 | 2,31 |
Политика и международни отношения[редактиране]
Политическият режим е президентски. Настоящ президент е Бако Саакян, встъпил в длъжност на 7 септември 2007 г. Изпълнителната власт се осъществява от президента, който назначава и освобождава премиер-министъра. Законодателната власт се упражнява от Народното събрание на Република Нагорни-Карабах.
Председател на Народно събрание на Нагорни Карабах е Ашот Гулиан. В качеството на премиер-министър е Арайк Харутиниан.
Имат Констируция състояща се от XI глави, направена в духа на свободата, човешките права, и развитието на държавата и народа й. Последната редакция на конституцията е от 01 януари 2008 г. Друг важен документ за политиката на Нагорни Карабах е декларацията им за независимост от 2 семпември 1991 г.
Основна религия е християнството - основно католици и православни.
Не са много стратегически разположени, разположението им в Малък Кавказ не представлява голям интерес за Великите сили, с изключение на Русия, която иска този регион под влиянието си.
Войната от 1991-1994 г., между Армения и Азербайджан за това кой да доминира в региона, довежда до нестабилност в Нагорни Карабах.
Независимостта на Нагорни Карабах, обявена на 02 септември 1991 г., не е призната от международната общност, с изключение на Абхазия, Осетия и Транснистрия (Приднестровие). Международната общност няма интерес да признае Нагорни Карабах за автономен, това би довело до проблеми с Армения и Азербайджан, без ползи.
Нямат ясно дефинирани външнополитически цели и приоритети, или поне те не са описани в стратегия, което дава неяснота за тях самите и за международната общност за насоките които следват.
Източници[редактиране]
- Critique à l’encontre du Groupe de Minsk [архив на фр.ез.], от списание Новини в Армения, 24 май 2012 г. Консултиран на 16 май 2013 г.
- Encyclopédie soviétique arménienne, издание VII, Арменска академия на науките, Ереван, 1981 г., стр. 26. (фр. ез.)
- Robert H. Hewsen, Ethno-History and the Armenian Influence upon the Caucasian Albanians, от Thomas J. Samuelian, Класическа арменска култура. Influences and Creativity, Scholars Pr, Chicago, 1982, p. 27-40.(англ.ез.)
- Résolutions du Conseil de sécurité des Nations unies 822, 853, 874, и 884 (1993 г. - архив). Консултиран на 16 май 2013 г.
Вижте още[редактиране]
Външни препратки[редактиране]
- Резолюзия 882 на ООН, [1] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
- Резолюция 853 на ООН, [2] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
- Резолюция 874 на ООН, [3] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
- Резолюция 884 на ООН, [4] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
- Министерство на външните работи на Нагорен Карабах, [5] (на английски). Консултиран на 16 май 2013 г.
- Представител на конференцията от Минск, [6] (на английски). Консултиран на 16 май 2013 г.
- ↑ а б Шаблон:Hy+en National Statistical Service of Nagorno-Karabakh Republic, Шаблон:Lien web.
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||