Нагорни Карабах

Нагорни Карабах (на азербайджански: Dağlıq Qarabağ; на арменски: Լեռնային Ղարաբաղ) е регион в Азербайджан, историческо му наименование е Арцах (на арменски: Արցախ). Регионът е продължение на Република Нагорни Карабах или Република Арцах (на арменски Արցախ). Главно населена с арменци (80%), тя е обявила независимостта си на 2-ри септември 1991, тя не е призната от международната общност, с изключение на Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Площта му е около 11 500 кв. км и население от около 145 000 население. Неговата столица е Степнакерт.

По време на съветския период, тази исторически арменска земя е интегрирана в Съветска социалистическа република на Азербайджан като автономна област Нагорни Карабах. След края на Съветския съюз, Нагорни Карабах се бори за независимост и съюз с Армения. Разполагат с правителство и искат да бъдат признати официално за република.

Нагорни Карабах на глобалната карта

Наименование

Пейзаж на Нагорни Карабах 01

Думата Карабах, от турски и персийски произход, буквално означава черна градина (Кара = черно на турски и Бах = градина в персийски). Името се появява за първи път през XIII и XIV век в Грузия и в Персия. В рамките на съветския режим, автономната република се нарича Нагорни Карабах (Нагорный Карабах), нагорни в смисъла на високо или планина. Армения, нито Азербайджан, не използват това име днес.

В момента, на местния език, името на републиката в превод означава Балкански (или висок) Карабах или Планинската черна градина:

• на арменски : Լեռնային Ղարաբաղ (Lernaïn Gharabagh)
• на руски : Нагорный Карабах (Нагорни Карабах)
• на азeрбайджански : Dağlıq (планина) ou Yuxarı (високо) Qarabağ

Арменците наричат региона под името Арцах (Արցախ) във връзка с десетата област на Кралство Армения, интегрирана по време на Агбани.

История

Протоистория

Пейзаж на Нагорни Карабах 02

В ранната бронзова епоха, регионът на текущата Нагорни Карабах е в сферата на влияние на културата куро-аракс.

Античност

Първоначалното му население се състои от коренното население и племенни номади, като се примесват с арменци и региона е интегриран към Кралство Армения, четвърти век пр.н.е. (пр.Хр.).

През 387г., Римската империя и Сасадинската империя сключват мирен договор и си поделят Армения. В този контекст Арцах и Утик са интегрирани към Агбани, по това време част от Сасадинската империя. През 451 г., Арцах се превръща в център на съпротивата срещу Персия.

Средновековието

От VII-ми до IX-ти век, Кавказ е доминирана от Халифата. През VII век първенците на Арцах са под влиянието на суверенна Сиуни. След IX век областта става регион на Руската империя.

Персийската епоха

Преди 1722 г., автономни части са присъединети към Персия. След разпадането на Персийската династия и идването на османската интервенция в Кавказ, има кратък период на независимост между 1722 и 1730 г. След 1730 г., регионът попада под влиянието на Иран. През 1796 г,. при руска експедиция регионът е окупиран от Руската империя.

Руската епоха

Монета

През 1805 г., Руската империя присъединява региона, по време на руско-персийската война от 1804-1813 г., присъединяването е потвърдено, чрез договора от Голестан.

След Руска революция, Нагорни Карабах е разделен между Демократична република Армения и Демократична Република Азербайджан. След Първата световна война, Британия контролират региона.

Съветската епоха

През 1920 г., Азербайджан, част от който е Нагорни Карабах, е присъединен към СССР. През същата година, болшевиките на власт в Армения създават Арменска съветска социалистическа република. През тази епоха, територията на Нагорни Карабах е 94 % процента населена с арменци. През 1923 г., Нагорни Карабах става автономна област разделена от Армения. На 20 февруари 1988 г., Нагорни Карабах декларира отцепване от перестройката.

Война и актуална ситуация

Танк използван през окупацията

Разпадането на СССР през 1991 г., довежда до независимостта на Азербайджан и на Армения. В следствие на това, на 2 септември 1991 г., след референдум, Нагорни Карабах обявява своята независимост. Азербайджан е недоволен от създалата се ситуация. За да възстанови контрола си над Нагорни Карабах, властите на Баку изпращат войски в Нагорни Карабах. В периода 1990-1992 г., в следствие на блокадата на Азербайджан, в Нагорни Карабах настава хуманитарна катастрофа.

Тази ситуация в региона, създала се от окупацията на азербайджански терористи и войски на Нагорни Карабах, довежда до острата реакция на Съвета за сигурност на ООН, издал четири резолюции по проблема през 1993 г. През май 1994 г., групата на Минск, с представителство на Франция, Русия и САЩ, разрешава военния конфликт, чрез преговори и резолюция.

География

Топографска карта на Нагорни Карабах

Нагорни Карабах се намира в Североизточен регион на ръба на арменското плато (плато Карабах) и в юго-източната част на Малък Кавказ, и граничи на изток с равнините на Кура и Аракс . Средната надморска височина е 1100 m, а най-високата точка е Гомхасар (3724 m.). Основните реки са Арас, Воротан, Акера, Тартар и Катчен.

Регионът има континентален климат, леко смекчен. Обикновено се намира на 800 м. надморска височина, лятото е горещо, зимите са по-студени, отколкото в Армения.

Райони и население на територията на Нагорни Карабах

Освен столицата Степанакерт, Нагорен Карабах е съставен от седем региона:

Région	Население (2010)	Площ (km²)	Гъстота
Stepanakert	52 300	25,7	2 035,02
Askeran	17 700	1 196,3	14,8
Hadrout	12 400	1 876,8	6,61
Martakert	19 600	1 795,1	10,92
Martouni	23 500	951,1	24,71
Chahoumian	3000	1 829,8	1,64
Chouchi	5100	381,3	13,38
Kashatagh	7800	3 376,6	2,31

Политика и международни отношения

Политическият режим е президентски. Настоящ президент е Бако Саакян, встъпил в длъжност на 7 септември 2007 г. Изпълнителната власт се осъществява от президента, който назначава и освобождава премиер-министъра. Законодателната власт се упражнява от Народното събрание на Република Нагорни-Карабах.

Председател на Народно събрание на Нагорни Карабах е Ашот Гулиан. В качеството на премиер-министър е Арайк Харутиниан.

Имат Констируция състояща се от XI глави, направена в духа на свободата, човешките права, и развитието на държавата и народа й. Последната редакция на конституцията е от 01 януари 2008 г. Друг важен документ за политиката на Нагорни Карабах е декларацията им за независимост от 2 семпември 1991 г.

Основна религия е християнството - основно католици и православни.

Не са много стратегически разположени, разположението им в Малък Кавказ не представлява голям интерес за Великите сили, с изключение на Русия, която иска този регион под влиянието си.

Войната от 1991-1994 г., между Армения и Азербайджан за това кой да доминира в региона, довежда до нестабилност в Нагорни Карабах.

Независимостта на Нагорни Карабах, обявена на 02 септември 1991 г., не е призната от международната общност, с изключение на Абхазия, Осетия и Транснистрия (Приднестровие). Международната общност няма интерес да признае Нагорни Карабах за автономен, това би довело до проблеми с Армения и Азербайджан, без ползи.

Нямат ясно дефинирани външнополитически цели и приоритети, или поне те не са описани в стратегия, което дава неяснота за тях самите и за международната общност за насоките които следват.

Източници

• Critique à l’encontre du Groupe de Minsk [архив на фр.ез.], от списание Новини в Армения, 24 май 2012 г. Консултиран на 16 май 2013 г.
• Encyclopédie soviétique arménienne, издание VII, Арменска академия на науките, Ереван, 1981 г., стр. 26. (фр. ез.)
• Robert H. Hewsen, Ethno-History and the Armenian Influence upon the Caucasian Albanians, от Thomas J. Samuelian, Класическа арменска култура. Influences and Creativity, Scholars Pr, Chicago, 1982, p. 27-40.(англ.ез.)
• Résolutions du Conseil de sécurité des Nations unies 822, 853, 874, и 884 (1993 г. - архив). Консултиран на 16 май 2013 г.

Вижте още

• Кавказ
• Армения
• Азербайджан

Външни препратки

• Резолюзия 882 на ООН, [1] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
• Резолюция 853 на ООН, [2] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
• Резолюция 874 на ООН, [3] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
• Резолюция 884 на ООН, [4] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
• Министерство на външните работи на Нагорен Карабах, [5] (на английски). Консултиран на 16 май 2013 г.
• Представител на конференцията от Минск, [6] (на английски). Консултиран на 16 май 2013 г.