Нагорни Карабах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нагорни Карабах (на азербайджански: Dağlıq Qarabağ; на арменски: Լեռնային Ղարաբաղ) е регион в Южен Кавказ без излаз на море с историческото наименование Арцах (на арменски: Արցախ). Районът е предимно планински и залесен.

По-голямата част от региона се управлява от Републиката Нагорни Карабах, която е независима. Територията е международно призната като част от Азербайджан[1][2], който не е упражнил властта над по-голямата част от региона от 1991 г. насам. От края на войната в Нагорни Карабах през 1994 г., представители на правителствата на Армения и Азербайджан са провели мирни преговори с посредничеството на Минската група на ОССЕ относно спорния статут на региона.

Районът обикновено се отъждествява с административните граници на бившата автономна област Нагорни Карабах с площ от 4400 кв. км ( 1700 кв. мили). Историческата част на региона, обаче, обхваща приблизително 8223 кв. км ( 3175 кв. мили)[3][4].

Държавното формирование в региона се нарича Република Нагорни Карабах или Република Арцах (Արցախ), наследник на бившата Нагорно-карабахска автономна област в състава на Азербайджанската ССР на СССР. Главно населена с арменци (80%), автономната област обявява независимост на 2 септември 1991 г., но не е призната от международната общност, с изключение на подобно непризнатите Абхазия, Южна Осетия и Приднестровие. Площта на региона е около 11 500 кв. км, има население от около 145 000 души. Неговата столица е Степанакерт.

Разположение на Нагорни Карабах

Наименование[редактиране | edit source]

Пейзаж

Думата Нагорни е руско прилагателно, произлизащо от прилагателното Нагорни (нагорный) , което означава "висока земя". Азербайджанското име на района, включва подобни прилагателни "dağlıq" ( планински ) или " yuxarı" (горен) . Такива думи не се използват в арменското име, но се появяват в официалното наименование на региона по време на съветската ера, като автономна област Нагорни Карабах. Други езици прилагат свое собствено наименование за планински, горна, или високопланински; например, официалното наименование, използвано за Република Нагорни Карабах във Франция е Haut-Karabakh , което означава "Горен Карабах".

Името Карабах се състои от две думи "kara" и "bagh" (или "bakh"), които са с произход съответно от тюркски и персийски език, и буквално означава "черна градина"[5][6]. Името първоначално се появява в грузински и персийски източници от 13-ти и 14-ти век[6]. Karabagh е приемлив алтернативен правопис на Karabaкh, а също така и означава вид шарени килими, произведени първо в този район[7].

На всички различни местни езици в региона, преводът е винаги "планински Карабах" , или " планинска черна градина":

Днес на местния език името на републиката в превод означава Планински Карабах или Планинска черна градина:

  • на арменски: Լեռնային Ղարաբաղ (Lernaïn Gharabagh)
  • на руски: Нагорный Карабах (Нагорни Карабах)
  • на азeрбайджански: Dağlıq (планина) или Yuxarı (високо) Qarabağ

Арменците наричат региона с името Арцах (Արցախ) във връзка с десетата област на Кралство Армения, интегрирана по времето на Агбани.

Нагорни Карабах често е наричан от арменците, живеещи в района, Арцах ( арменски : Արցախ ), за определяне на 10-та провинция на древното царство на Армения. Приблизително от девети до към 7ми век пр.Хр., името Urtekhini се използва за региона[8].

Древните гръцки източници, назовават района Orkhistene[9].

История[редактиране | edit source]

Праистория[редактиране | edit source]

Пейзаж

В ранната бронзова епоха регионът на днешния Нагорни Карабах е в сферата на влияние на културата куро-аракс.

Античност[редактиране | edit source]

Първоначалното му население се състои от коренното население и племенни номади, като се смесват с арменци и регионът е интегриран към Кралство Армения през 4 век пр.н.е.

През 387 г. Римската империя и Сасанидската империя сключват мирен договор и си поделят Армения. Тогава Арцах и Утик са интегрирани към Агбани, по онова време част от Сасанидската империя. През 451 г. Арцах се превръща в център на съпротивата срещу Персия.

Средновековие[редактиране | edit source]

От VII до IX век регионът на Кавказ е доминиран от Арабския халифат. През VII век първенците на Арцах са под влиянието на суверена Сиуни. След IX век областта влиза в Руската империя.

Персийска империя[редактиране | edit source]

Преди 1722 г. автономни части са присъединени към Персия. След разпадането на Персийската династия и идването на османците в Кавказ има кратък период на независимост между 1722 и 1730 г. След 1730 г. регионът попада под влиянието на Иран. През 1796 г. при руска експедиция регионът е окупиран от Руската империя.

Руска империя[редактиране | edit source]

Монета

Руската империя присъединява региона по време на Руско-персийската война от 1804-1813 г., като присъединяването е потвърдено чрез договора от Голестан.

След Октомврийската революция Нагорни Карабах е разделен между Демократична република Армения и Демократична република Азербайджан. След Първата световна война регионът се контролира от Великобритания.

Съветски съюз[редактиране | edit source]

През 1920 г. Азербайджан, част от който е Нагорни Карабах, е присъединен към СССР. През същата година болшевиките на власт в Армения създават Арменска съветска социалистическа република. По онова време територията на Нагорни Карабах е 94% населена с арменци. През 1923 г. Нагорни Карабах става автономна област, отделена от Армения. На 20 февруари 1988 г. Нагорни Карабах декларира отцепване от СССР.

След СССР[редактиране | edit source]

Танк, използван през окупацията

Разпадането на СССР през 1991 г. довежда до независимостта на Азербайджан и на Армения. Вследствие на това на 2 септември 1991 г., след референдум, Нагорни Карабах обявява своята независимост. Азербайджан е недоволен от създалата се ситуация. За да възстановят контрола си над Нагорни Карабах, властите на Баку изпращат войски в Нагорни Карабах. В периода 1990-1992 г., вследствие на блокадата на Азербайджан, в Нагорни Карабах настава хуманитарна катастрофа.

Тази ситуация в региона, създала се от окупацията на Нагорни Карабах от азербайджански доброволци и войски, довежда до острата реакция на Съвета за сигурност на ООН, издал 4 резолюции по проблема през 1993 г. През май 1994 г. Групата на Минск, с представителство на Франция, Русия и САЩ, разрешава военния конфликт, чрез преговори и резолюция.

География[редактиране | edit source]

Нагорни Карабах е с обща площ от 4400 кв. км (1699 кв. мили)[10]. Приблизително половината площ от Нагорни Карабах е над 950 м. надморска височина[11]. Територията има високи планински хребети покрай северния си край, на запад и на юг. Целият регион се намира средно на 1100 м, (3600 фута) над морското равнище, а най-високата точка е Гомхасар (3724 m)[11].

Нагорни Карабах се намира на ръба на Арменското плато (плато Карабах) в югоизточната част на Малък Кавказ. Основните реки са Арас, Воротан, Акера, Тартар и Катчен. Територията на днешния Нагорни Карабах образува част от историческия регион на Карабах, който се намира между реките Кура и Аракс.

Средният Нагорни Карабах се характеризира с гъсти гори от дъб, габър и бук на по-долните планински склонове до брези и алпийски ливади по-нагоре. Районът разполага с множество минерални извори и находища на цинк, въглища, олово, злато, мрамор и варовик[12]. Регионът има континентален климат, леко смекчен. Лятото е горещо, зимите са по-студени, отколкото в Армения.

Най- големите градове в региона са Степанакерт, който служи като столица на Република Нагорни Карабах и Шуша, която частично е в руини. Лозя, овощни градини и черничеви насаждения за копринени буби, са разработени в долините[13].

Нагорни Карабах е съставен от 7 региона:

Топографска карта
Région Население (2010)[14] Площ (km²)[14] Гъстота
Stepanakert

(столица)

align="right"| 52 300 25,7 2 035,02
Askeran 17 700 1 196,3 14,8
Hadrout 12 400 1 876,8 6,61
Martakert 19 600 1 795,1 10,92
Martouni 23 500 951,1 24,71
Chahoumian 3000 1 829,8 1,64
Chouchi 5100 381,3 13,38
Kashatagh 7800 3 376,6 2,31


Политика[редактиране | edit source]

Политическият режим е президентски. Настоящ президент е Бако Саакян, встъпил в длъжност на 7 септември 2007 г. Изпълнителната власт се осъществява от президента, който назначава и освобождава министър-председателя. Законодателната власт се упражнява от Народното събрание на Република Нагорни Карабах. Негов председател е Ашот Гулиан. Министър-председател е Арайк Харутиниан.

Има конституция, състояща се от 11 глави, съставена в духа на свободата, човешките права и развитието на държавата и народа. Последната редакция на конституцията е от 1 януари 2008 г. Декларацията за независимост е от 2 септември 1991 г.

Основна религия е християнството - главно католици и православни.

Разположението в Малък Кавказ не представлява голям интерес за Великите сили, с изключение на Русия.

Войната от 1991-1994 г. между Армения и Азербайджан кой да доминира в региона довежда до нестабилност в Нагорни Карабах.

Независимостта на Нагорни Карабах, обявена на 2 септември 1991 г., не е призната от международната общност, с изключение на Абхазия, Осетия и Приднестровието. Международната общност няма интерес да признае Нагорни Карабах за независим регион - това би довело до проблеми с Армения и Азербайджан, без никакви ползи.

Източници[редактиране | edit source]

  1. UN Security Council resolutions on the Nagorno-Karabakh conflict
  2. "Statement of the Co-Chairs of the OSCE Minsk Group". OSCE. Retrieved June 25, 2011
  3. Robert H. Hewsen. "The Meliks of Eastern Armenia: A Preliminary Study".Revue des etudes Arméniennes. NS: IX, 1972, pp. 288
  4. Robert H. Hewsen, Armenia: A Historical Atlas. The University of Chicago Press, 2001, p. 264. ISBN 978-0-226-33228-4
  5. The BBC World News. Regions and territories: Nagorno-KarabakhBBC News Online. Last updated October 3, 2007. Retrieved November 21, 2007
  6. а б (Armenian) Ulubabyan, Bagrat. Karabagh (Ղարաբաղ). The Soviet Armenian Encyclopedia, vol. vii, Yerevan, Armenian SSR, 1981 p. 26
  7. C. G. Ellis, "Oriental Carpets", 1988. p133.
  8. PanArmenian Network. Artsakh: From Ancient Time to 1918. PanArmenian.net. June 9, 2003. Retrieved November 21, 2007.
  9. Strabo (ed. H.C. Hamilton, Esq., W. Falconer, M.A.) . Geography. The Perseus Digital Library. 11.14.4. Retrieved November 21, 2007.
  10. Country Overview
  11. а б Zürcher, Christoph (2007). The post-Soviet wars: rebellion, ethnic conflict, and nationhood in the Caucasus. NYU Press. p. 184. ISBN 0814797091.
  12. DeRouen, Karl R. (ed.) (2007). Civil wars of the world: major conflicts since World War II, Volume 2. ABC-CLIO. p. 150. ISBN 1851099190.
  13. "Nagorno-Karabakh"Britannica. Retrieved 2010-11-30.
  14. а б Шаблон:Hy+en National Statistical Service of Nagorno-Karabakh Republic, Шаблон:Lien web.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ Nagorno-Karabakh“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. Моля, добавете oldid-номера на версията, от която е направен преводът!

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Резолюция 882 на ООН[1] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
  • Резолюция 853 на ООН[2] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
  • Резолюция 874 на ООН[3] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
  • Резолюция 884 на ООН[4] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
  • Министерство на външните работи на Нагорни Карабах, [5] (на английски). Консултиран на 16 май 2013 г.
  • Представител на конференцията от Минск[6] (на английски). Консултиран на 16 май 2013 г.