Пейзаж
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пейзажът е жанр в изобразителното изкуство. Той е предмет най-вече на живописта и графиката. Представлявя изображение на заобикалящата ни среда и в това отношение може да се раздели на природен и архитектурен. От своя страна природният пейзаж би могъл да бъде полски, планински, горски, морски. Архитектурният е градски, селски, промишлен. Според изобразяваният сезон пейзажът се дели на пролетен, летен, есенен и зимен.
Като елемент в художествените изображения е използван от дълбока древност в Месопотамия, Египет, Гърция, Рим. В ранносредновековен Китай се появява пейзажния жанра шан-шуй (планини и води).
В средновековното изкуство от 15 и 16 век той заема все по-голямо място но като самостоятелен жанр в западноевропейското изкуство се отделя през 17 век. Най-голяма заслуга за това имат холандските художници Херкулес Сегерс, Ян Ван дер Велде, Ян ван Гоен и Якоб ван Рьоиздал. Световно известни пейзажисти са Клод Лорен, Джон Констабъл, Уилям Търнър, Исак Левитан. Всепризнат виртуоз на марския пейзаж е Иван Айвазовски. Художниците предпочитащи да изобразяват морски пейзажи се наричат маринисти.
Пейзажът заема важно място в изкуството на импресионистите. Като забележителни майстори на импесинистичният пейзаж се сочат Клод Моне и Камил Писаро. Алфред Сисле предпочита природните пейзажи. Едгар Дега избира градските мотиви.
В модерното изкуство пейзажът е предмет на експерименти от страна на поантилизма, кубизма, абстракционизма.
Майстор на акварелния пейзаж в България е Константин Щъркелов.
