Аджария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
აჭარის ავტონომიური რესპუბლიკა
(Ачарис Автономиури Республика)
Flag of Adjara.svg
(информация)
Аджария (в сиво) в състава на Грузия
Официален език грузински
Столица Батуми
ISO code GE.AJ
Министър-председател Леван Варшаломидзе
Площ
 - Общо
 - % вода

2 900 km²
n/a
Население
 - общо (1989)
 - Гъстота

392 432
135,32/km²
Етнически състав
(1989)
грузинци: 82,8%
руснаци: 7,7%
арменци: 4,0%
гърци: 1,9%
валута Лари
Часова зона UTC +3
Ajaria02.png

Аджария (грузински აჭარა - Ачара) е автономна република в състава на Грузия. Аджария е родина на аджарската етническа подгрупа на грузинците.

Разположена е в югозападния край на Грузия, на границата с Турция, на източния бряг на Черно море. В различни времена страната носи името Аджаристан, а в рамките на Съветския съюз е известна под името Аджарска автономна съветска социалистическа република.

География[редактиране | edit source]

Поради своите географски дадености територията на Аджария може да се раздели на 2 части – приморска и планинска.

Приморската част на Аджария се отличава с характерната за субтропическата зона висока средногодишна температура (+14,5 градуса, температурата в най-хладния месец януари е +6,5 градуса), обилни валежи (около 2500 мм на година) и много слънчеви дни.

В планинската част на Аджария влиянието на черноморските течения е отслабено и тук въздуха се отличава с голяма сухост. Средна височина на планинските масиви е 2000—2500 м.

На територията на областта е създаден Кинтришки национален парк, чиято цел е да запази изключителните растителни и животински видове.

Областта има богати и разнообразни полезни изкопаеми — залежи от мед, а на черноморския шелф се разработват нефтени и газови залежи.

Икономика[редактиране | edit source]

Аджария е подходяща земя за отглеждане на чай, цитрусови плодове и тютюн. Регионът разполага с множество курорти. Индустрията включва опаковане на чай, обработка на тютюн, консервиране на плодове и риба, преработката на нефт, и корабостроенето. Регионалната столица Батуми е врата към превоза на стоки към Грузия, Азербайджан и Армения. Пристанището на Батуми се използва за превоз на нефт от Казахстан и Туркменистан. Столицата е център за корабостроенето и производството. Аджария е основният център на крайбрежната туристическа индустрия на Грузия, измествайки северозападната провинция Абхазия, която се отдели от Грузия през 1993 г.

История[редактиране | edit source]

Археолозите смятат, че територията е обитавана от неолита. През Древността Аджария е гъсто населен, икономически и културно развит регион в Колхида и Кавказка Иберия. По сведения на историци от това време като Херодот, Страбон и Ксенофонт, в Югозападна Грузия са развити на високо равнище металургията, земеделието и животновъдството.Колонизиранa от гърците през 5 в. пр.н.е., региона попада под опеката на Рим през 2 век пр. Хр. През 9 век, районът е разделен между две грузински дъжави, Тао-Кларджети и Кралство Абхазия. Тя става част от грузинското царство Егриси преди да бъдe включенa в единното Грузинско кралство през 9-ти в. През 11 век Аджария става част от единното Грузинско кралство. Регионът е опустошен от селджукските турци през 11 век и от монголите през 13 век. След разпадането на Грузинската монархия и последвалите вътрешни войни, Аджария влиза в множество формации, докато през 1535 г. става в част от Княжество Гурия. Османската империя завладява района през 1614 г. и започва процес на ислямизация на местното грузинско население. По време на Кримската война от 1853-1856 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г., хиляди аджари са назначени в османската армия. През 1878 г., в следствие колониалната експанзия на Руската империя, османците са принудени да се откажат от Аджария, която става част от Русия.

След краткотраен военен конфликт през Март 1921 г., Турското правителство връща територията на Грузия, като грузинската страна се задължава да член IV от Договора за Карс, който предвижда автономия за грузинското мюсюлманско население. Съветския съюз обявява на 16 юли 1921 година г. създаването на Аджарската автономна съветска социалистическа република, която е част от Грузинската ССР, със значителна автономия, но ограничена от желязната ръка на Сталин. През април 1929 г. мюсюлманските селяните от планинската Аджария роза в оръжие срещу задължителното колективизация и религиозно преследване. Съветските войски се позовава и на въстанието бързо се съборят. Хиляди Adjarians са депортирани от Република

След разпадането на СССР през 1991 г. Аджария става част от новата независима, но политически разделена Република Грузия. В страната настъпва хаос и в периода 1991-1993 г. в областта се разгаря гражданска война. Следва авторитарното управление на Аслан Абашидзе, при което има масово погазване на човешките права. Въпреки, че той успешно поддържа реда в Аджария и я превръща в един от най-богатите региони в Грузия, Абашидзе е обвинен в участие в организирана престъпност, мащабна контрабанда за финансиране на правителството му и лично забогатяване.През своя мандат грузинският президент Едуард Шеварднадзе води политика на "затворени очи" спрямо режима на Абашидзе. На конференцията на високо равнище на ОССЕ в Истанбул през 1999 г. е договорено изтеглянето на руските войски от руската военна база в Батуми.

Ситуацията се промени след "Революцията на розите" от 2003 г., когато Шеварднадзе е свален в полза на реформаторският опозиционен лидер Михаил Саакашвили, който обещава да се справи с сепаратизма в Грузия. През 2004 г. проруският авторитарен президент на Аджария - Абашидзе е свален от власт и изпратен на изгнание в Русия. След свалянето на Абашидзе втономната област отново е върната на Грузия На 3 ноември аджарите провеждат избори, на които със 77% одобрение оставят властта в ръцете на Националната партия, формацията на Саакашвили. През 2004 г. Леван Варшаломидзе заменя Абшидзе като председател на правителството, начело на което остава до 2012 г.

В продължение на много години, Русия поддържа 12-та военна база в Батуми. Това е източник на голямо напрежение и Грузия заплашва да блокира достъпа до съоръжението. След преговори между Грузия и Русия през юли 2005 г. руските войски започват изтеглянето си от базата в Батуми, а на 17 ноември 2007 г. Русия връща базата на Грузия, повече от една година предсрочно.

През юли 2007 г. седалището на Грузинския Конституционния съд е преместено от Тбилиси до Батуми. На територията на Аджария има запазени мостове и култови съоръжения, град-крепост от епохата на царица Тамара (12 век)

Управление[редактиране | edit source]

Сградата на правителството се намира в Батуми.

Статутът на Аджарската автономна република се определя от грузинският закон за Аджария и новата конституция на региона, приета след свалянето на Аслан Абашидзе. Местният законодателен орган е Народното събрание. Съветът на министрите в Аджария се предлага от президента на Грузия, който също има правомощията да разпусне народното събрание, да отмени местните власти по въпроси,свързани с наушаването на грузинската конституция.

Политически живот на Аджария се състои от 4 министерства и 18 депутатски места. След промяната на грузинската конституция броят отреден на аджарските избраници, става 18, от които 6 се избират мажоритарно, 12 – пропорционално.

Аршил Кабадзе е настоящият ръководител на Аджарското правителство.

Регионалната политика на централната и местната власт се съсредоточава върху привличането на чуждестранни инвестиции в региона, като за тази цел е лансирана мащабна кампания на приватизация.

Грузинската опозиция и някои европейски наблюдатели критикуват текущия статут на Аджария. Критики са са направени относно нарушения на човешките права, по-специално в средствата за масово осведомяване.

Руското военно присъствие е поредното предизвикателство в региона. Русия обещава да оттегли своята база на среща на върха на ОССЕ в Истанбул през 1999 г., а продължителността на преговорите става източник на голямо напрежение с Грузия, което е окончателно стнето през 2008 г..

Население[редактиране | edit source]

В Аджария живеят 376 400 хил. души предимно аджарци. Те са етнически грузинци, които говорят на местен диалект на грузинския език. Аджарите приемат християнството през IV век, но по време на османската власт през XVII-XIX век населението е ислямизирано. В областта са запазени множество манастири, а и често в народните празници се наблюдава смесване на християнска и мюсюлманска традиция.

Населението на Аджария е познато главно като грузински мюсюлмани до 1926 г., когато след преброяването съветските власти ги обявяват като аджари. По-късно съветската власт ги квалифицира като категория грузинци, без да уточнява тяхната религиозна принадлежност.

След разпадането на Съветския съюз населението на областта с бързи темпове и доброволно приемат християнството, особено младите хора. Интересно е да се отбележи, че към днешна дата на територията на Аджария има 20 джамии (само 1 в столицата Батуми) и 20 християнски църкви.

В областта живеят още арменци, евреи, руснаци и абхазци.

Религия[редактиране | edit source]

Разпадането на Съветския съюз и възстановяването на независимостта на Грузия ускорява повторната рехристианизация, особено сред младите хора. Въпреки това, все още има останали сунитски мюсюлмански общности в Аджария, главно в района на Куло.

Градове[редактиране | edit source]

Аджария е разделена на шест административни единици:

  • Град Батуми
  • Кеда
  • Кобулети
  • Хелвачаури
  • Шуахеви
  • Хуло

Днес аджарската столица Батуми, наред с Поти, е основната морска врата на Грузия. В града са разположени санаторно-лечебни заведения, създадени още в съветско време. В близките планини се намират и планински курорти.