Арменска азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Произход[редактиране | edit source]

През 404 – 406 г. от н. е. служител, бивш духовник, от арменския царски двор - Месроб Машдоц (361 г. – 440 г.) преоткрива и приспособява, при нови условия, старата арменска азбука, която била престанала да се ползва след приемането на християнската религия в Армения (301 г.). Хипотезата за моделирането на арменската азбука по подобие на чужда азбука отпадна в светлината на откритията, направени от арменския академик Парис Херуни, който доказва, че арменският писмен език има своя история много преди 5 век от н.е.

Особености[редактиране | edit source]

Посока на писане: от ляво на дясно в хоризонтални редове. Някои букви се произнасят различно в зависимост от позицията им в думата. Има различия при произнасянето на буквите в западния литературен вариант и източния литературен вариант на езика. Буквата "Хи" (21) в безсрична позиция (вж. Арменски тълковен речник), се произнася "ѝ" (и кратко). Графемата на буквата "У" в арменския език се образува от графемата на буквата "Во" (24) и графемата на буквата "Хюн" (34). Графемата на буквата "Ю" в арменския се образува от графемата на буквата "Ини" (11) и графемата на буквата "Хюн" (34). Повечето от буквите имат числово значение.

Приложение[редактиране | edit source]

Арменският се ползва в Армения, Грузия, Русия, Иран, Турция, Ливан, Сирия, Франция, САЩ, Канада и много други страни от около 6 – 8 милиона души. Ползва се и от езиковеди, историци, религиозни дейци, преводачи, специалисти в туризма, информатори, библиотекари и др. специалисти, които не са етнически арменци.

Арм2.jpg Арм3.jpg Арм4.jpg Арм5.jpg Арм7.jpg Арм6.jpg

Източници[редактиране | edit source]

  • Пилигян, А. Произход и развитие на арменския език. Изд. “Хайер” - Бургас, София, 1992 г.
  • Селян, Е. С. Учебник по арменски език. Изд. СУ “Кл.Охридски”, София, 1981 г.
  • Пилигян, А. Арменско-български разговорник. Изд. “Хайер” – Бургас, София,1997 г.
  • Селян, Е. С. Арменско-български българо-арменски учебен речник. Изд. СУ “Кл.Охридски”, София, 1980 г.
  • Herouni, P. M. Armenians and Old Armenia. Archaeoastronomy. Linguistics. Oldest History. Yerevan, 2004.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • [1]. Публикация на Александър Гаркавец за кипчакското писмено наследство.
  • [2]. Произнасяне на източноарменския литературен вариант на азбуката.
  • [3]. Безплатни арменски шрифтове.
  • [4]. Художествено-музикално представяне на арменската азбука.
  • [5]. Арменски тълковен речник.