Зографско четвероевангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Страница от Зографското четвероевангелие

Зографското четвероевангелие (Codex Zographensis) или Зографско глаголическо евангелие е средновековен български ръкопис с четирите евангелия. Той е един от най-ранните ръкописи, написани на старобългарски език. Датира се от втората половина на Х в. и е открит през 1843 г. в Зографския манастир от Виктор Григорович. До 1860 г. се е съхранявал там, а после дарен от монасите на руския император Александър II. Днес се съхранява в Руската национална библиотека под сигнатура Глаг. 1.[1]

Четвероевангелието е писано с обла глаголица и съдържа 304 пергаментови листа (288 л. и по-късна кирилска притурка). Украсено е с цветни заставки и инициали, като се срещат най-ранни елементи на тератологията. Произхожда вероятно от Южна България.[2] Съдържа разказите на Матей, Марко, Лука и Йоан, но началото е изгубено и ръкописът започва от глава III. Отделни листове липсват и на други места. Краят също не е запазен. Още през XI в. са изпаднали 4 листа, а по-късно са вмъкнати още пергаментни листове, които са палимпсестни (основа е по-старо глаголическо евангелие от X в.).

Ръкописът е написан върху по-стар, също глаголически, текст от 10 век. През 13 - 14 век към ръкописа е бил прибавен синаксар, писан на кирилица. До нас са дошли четири паметника, запазени като един кодекс – три старобългарски глаголически ръкописа и един среднобългарски кирилски текст. 

Страница от Зографското евангелие с текст от евангелието на Лука, 10 - 11 в.

Издания[редактиране | edit source]

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Moszyński, L. Język Kodeksu Zografskiego. T.1-2. Wrocław, 1975-1990

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 1.
  2. Славова, Т. Към локализацията на Зографското евангелие, старобългарски паметник от Х–ХІ в. – Старобългаристика, 13, 1989, № 1, 33–38.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Старобългарски ръкописи
Глаголически Асеманиево евангелие | Боянски палимпсест | Зографско евангелие | Киевски листове | Клоцов сборник | Мариинско евангелие | Охридско евангелие | Псалтир на Димитър | Рилски глаголически листове | Синайски молитвеник | Синайски псалтир
Кирилски Аргиров триод | Банишко евангелие | Битолски триод | Бдински сборник | Болонски псалтир | Борилов синодик | Ватикански палимпсест | Видинско евангелие | Висарионов патерик | Врачанско евангелие | Габровски псалтир | Германов сборник | Драганов миней | Добромирово евангелие | Добрейшово евангелие | Евтимиев служебник | Енински апостол | Загребски триод | Зографски листове | Карпински апостол | Карпинско евангелие | Киприанова Лествица | Кичевски октоих | Кюстендилски евангелски къс | Кюстендилски триод | Лаврентиев сборник | Лесновски паренесис | Листове на Ундолски | Ловчански сборник | Лондонско евагелие | Манасиева летопис | Новгородски листове | Норовски псалтир | Оливеров миней | Орбелски триод | Охридска Лествица | Охридски апостол | Пирдопски апостол | Погодински псалтир | Радомирово евангелие | Радомиров псалтир | Раждавички сборник | Савина книга | Скопски миней | Слепченски апостол | Солунски октоих | Софийски октоих | Софийски песнивец | Станиславов пролог | Струмишки апостол | Супрасълски сборник | Теодосиева Лествица | Тертерово евангелие | Томичов псалтир | Търновско евангелие | Търновски Пандекти | Хилендарски листове | Хлудов триод | Четвероевангелие на цар Иван Александър | Шафариков триод | Ягичев златоуст
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.