Зографско четвероевангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Страница от Зографското четвероевангелие

Зографското четвероевангелие (Codex Zographensis) или Зографско глаголическо евангелие е средновековен български ръкопис на четирите евангелия. То е една от най-ранните запазени книги на старобългарски език: според учените датира от втората половина на Х или от XI в. Произхожда вероятно от Южна България.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Πрез 1843 г. архимандрит Порфирий Успенски открива ръкописа в Зографския манастир, където на следващата година го изследва Виктор Григорович. През 1860 г. зографските монаси подаряват евангелието на руския император Александър II. Днес то се пази в Руската национална библиотека под сигнатура Глаг. 1.[2]

Писмо и украса[редактиране | редактиране на кода]

Четвероевангелието е писано с обла глаголица и съдържа 304 пергаментови листа (вкл. по-късна кирилска притурка на л. 289-304). Украсено е с цветни плетенични заставки и заглавни букви. Може да е съдържало и сега изчезнали изображения на четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан.[3] На някои празни места в по-късно време са добавени несръчни рисунки на човешки фигури и животни.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Началото на текста е изгубено, така че в днешния си вид ръкописът започва с глава 3 на Матеевото Евангелие. Отделни празнини има и другаде. Краят също не е запазен. През XII в. са вмъкнати допълнителни глаголически листове (л. 41-57) от преизползван пергамент (палимпсест): долният, изличен текст на тях е от друго, по-старо глаголическо евангелие от X-XI в. През 13 - 14 век е добавен писан на кирилица синаксар (списък на църковните празници). По този начин до нас в една обща подвързия са дошли четири отделни писмени паметника: три глаголически и един кирилски. 

Страница от Зографското евангелие с текст от евангелието на Лука, 10 - 11 в.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Moszyński, L. Język Kodeksu Zografskiego. T.1-2. Wrocław, 1975-1990

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Славова, Т. Към локализацията на Зографското евангелие, старобългарски паметник от Х–ХІ в. – Старобългаристика, 13, 1989, № 1, 33–38.
  2. Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 1.
  3. Загребин, В. М., Левшина, Ж. Л. О предполагаемых миниатюрах Зографского Евангелия. – Хризограф, 3, 2009, 478-491.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Старобългарски ръкописи
Глаголически Асеманиево евангелие | Боянски палимпсест | Зографско евангелие | Киевски листове | Клоцов сборник | Мариинско евангелие | Охридско евангелие | Псалтир на Димитър | Рилски глаголически листове | Синайски молитвеник | Синайски псалтир
Кирилски Аргиров триод | Банишко евангелие | Битолски триод | Бдински сборник | Болонски псалтир | Борилов синодик | Ватикански палимпсест | Видинско евангелие | Висарионов патерик | Врачанско евангелие | Габровски псалтир | Германов сборник | Григоровичев паримейник | Драганов миней | Добромирово евангелие | Добрейшово евангелие | Евтимиев служебник | Енински апостол | Загребски триод | Зографски листове | Карпински апостол | Карпинско евангелие | Киприанова Лествица | Кичевски октоих | Кюстендилски триод | Кюстендилско евангелие | Лаврентиев сборник | Лесновски паренесис | Листове на Ундолски | Ловчански сборник | Лондонско евагелие | Манасиева летопис | Новгородски листове | Норовски псалтир | Оливеров миней | Орбелски триод | Охридска Лествица | Охридски апостол | Пирдопски апостол | Погодински псалтир | Радомирово евангелие | Радомиров псалтир | Раждавички сборник | Савина книга | Скопски миней | Слепченски апостол | Солунски октоих | Софийски октоих | Софийски песнивец | Станиславов пролог | Струмишки апостол | Супрасълски сборник | Теодосиева Лествица | Тертерово евангелие | Томичов псалтир | Търновско евангелие | Търновски Пандекти | Хилендарски листове | Хлудов паримейник | Хлудов триод | Четвероевангелие на цар Иван Александър | Шафариков триод | Ягичев златоуст
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.