Зографско четвероевангелие
Зографското четвероевангелие (Codex Zographensis) е средновековен български ръкопис с четирите евангелия. Той е един от най-ранните ръкописи, написани на старобългарски език. Датира се от втората половина на Х в. и е открит през 1843 г. в Зографския манастир от А. Михович. До 1860 г. се е съхранявал там, а после подарен от монасите на руския император Александър II. Днес се намира в Руската национална библиотека под сигнатура Глаг. 1.[1]
Четвероевангелието е писано с обла глаголица и съдържа 304 пергаментови листа (288 л. и по-късна кирилска притурка). Украсено е с цветни заставки и инициали, като се срещат най-ранни елементи на тератологията. Произхожда вероятно от Южна България.[2] Съдържа разказите на Матей, Марко, Лука и Йоан, но началото е изгубено и ръкописът започва от глава III. Отделни листове липсват и на други места. Още през XI в. са изпаднали 4 листа, а по-късно са вмъкнати още пергаментни листове, които са палимпсестни (основа е по-старо глаголическо евангелие от X в.). Така в днешното си състояние книгата съдържа в себе си три старобългарски глаголически ръкописа.
Съдържание |
Издания [редактиране]
- Jagić, V. Quattuor evangeliorum codex glagoliticus, olim Zographensis, nunc Petropolitanus. Berolini, 1879.
Изследвания [редактиране]
- Moszyński, L. Język Kodeksu Zografskiego. T.1-2. Wrocław, 1975-1990
Бележки [редактиране]
- ↑ Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 1.
- ↑ Славова, Т. Към локализацията на Зографското евангелие, старобългарски паметник от Х–ХІ в. – Старобългаристика, 13, 1989, № 1, 33–38.
Външни препратки [редактиране]
- Зографско четвероевангелие в Уикиизточник
- Информация за Зографското четвероевангелие (немски)
- кратко описание на ръкописа на страницата на Руската национална библиотека (руски)
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
