Висарионов патерик
| Висарионов патерик | |
 | |
| Оригинален език | среднобългарски |
|---|---|
| Вид | ръкопис |
Висарионовият патерик е среднобългарски хартиен ръкопис, пазен до неотдавна в библиотеката на православния манастир на остров Кърк, Далмация, под № 4 (по-рано № 264/62).[1] От 1991 г. тази сбирка е депозирана в Народната библиотека на Сърбия, Белград.[2]
Ръкописът съдържа славянски превод на Скитския патерик – сборник кратки разкази из живота на ранното монашество.[3] Бележка в края му (лист 224а-б) съобщава, че е бил преписан от монаха Висарион в „лаврата на безплътния архистратиг Михаил“ през 1346 г., „при христолюбивия и благороден цар Иван Александър, владеещ българското и гръцкото царство“.[4] Предполага се, че лаврата „Св. архангел Михаил“ е един от скалните манастири край село Иваново.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mošin, V. Ćirilski rukopisi u Sjevernoj Dalmaciji. – Starine, 48, 1958, 190 – 191; Станковић, Р. Водени знаци рукописних књига манастира Крке. – Археографски прилози, 29/30, 2007 – 2008, 97.
- ↑ Veder, W. R. The Scete Paterikon: Introduction, Maps and Indices. Amsterdam, 2012, 43 – 44 [описание на ръкописа].
- ↑ The Old Church Slavonic translation of the Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος (ed. N. van Wijk). Hague, 1975; Скитский патерик: славянский перевод в принятом тексте и в реконструкции глаголического архетипа (ред. У. Р. Федер). Амстердам, 2012.
- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 51.
- ↑ Мавродинова, Л. Коя е лаврата „Архангел Михаил“, където е писан Висарионовият скитски патерик. – Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 1, 1989, 407 – 419.