Тертерово евангелие

Тертерово евангелие
	Тертерово евангелие
	Изображение на евангелист Йоан в Тертеровото евангелие
Оригинален език	среднобългарски
Вид	ръкопис

Тертеровото евангелие или Тертерово четириевангелие ^[1] е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Хилендарския манастир.^[2]

Лист от него се пази в Руската национална библиотека под сигнатура F.п.I.84.^[3] Безименният му преписвач съобщава в бележка на лист 96а, че книгата била поръчана от цар Георги II Тертер през 1322 г.^[4] Езикът му е относително архаичен.^[5] Съдържа четирите Евангелия. Украсено е с цветни заставки и с изображения на евангелистите.^[6] По-рано върху предната корица на евангелието е имало четири византийски емайлови плочки, които сега се намират в Народния музей, Белград (инв. 200 – 203).^[7]

Руският учен Анатолий Турилов отъждествява преписвача на Тертеровото евангелие с този на листове 104 – 107 в славянски ръкопис № 12 (требник) от библиотеката на Гръцката патриаршия в Йерусалим.^[8]

Изображения в Тертеровото евангелие
Изображение на евангелист Матей
Начална страница на Евангелието от Матей
Изображение на евангелист Марко
Изображение на евангелист Лука

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 509.
↑ Богдановић, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978, № 18.
↑ Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 26.
↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 42.
↑ Славова, Т. Лексиката на Тертеровото евангелие от 1322 г. – Старобългаристика, 12, 1988, кн. 1, 67 – 80.
↑ Парпулов, Г. Художественное оформление Четвероевангелия болгарского царя Георгия II Тертера (Афон, Хиландарь, cod. 18). – Хризограф, 2, 2005, 74 – 93; Καδάς, Σ. Τα εικονογραφημένα χειρόγραφα του Αγίου Όρους: Κατάλογος μικρογραφιών, εικονογραφικό ευρετήριο. Θεσσαλονίκη, 2008, 144, 397.
↑ Нитиħ, А. Хиландарски емаљ из Народног музеja у Београду. – Осам векова Хиландара: историjа, духовни живот, књижевност, уметност и архитектура (уредн. В. Кораħ). Београд, 2000, 681 – 691.
↑ Турилов, А. А. Болгарские книжники раннего XIV века между Тырновом, Святой горой и Святой землей. – Кирило-Методиевски студии, 21, 2012, 241.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Иванов, Й., Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 264 – 266

[1] Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 509.

[2] Богдановић, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978, № 18.

[3] Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 26.

[4] Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 42.

[5] Славова, Т. Лексиката на Тертеровото евангелие от 1322 г. – Старобългаристика, 12, 1988, кн. 1, 67 – 80.

[6] Парпулов, Г. Художественное оформление Четвероевангелия болгарского царя Георгия II Тертера (Афон, Хиландарь, cod. 18). – Хризограф, 2, 2005, 74 – 93; Καδάς, Σ. Τα εικονογραφημένα χειρόγραφα του Αγίου Όρους: Κατάλογος μικρογραφιών, εικονογραφικό ευρετήριο. Θεσσαλονίκη, 2008, 144, 397.

[7] Нитиħ, А. Хиландарски емаљ из Народног музеja у Београду. – Осам векова Хиландара: историjа, духовни живот, књижевност, уметност и архитектура (уредн. В. Кораħ). Београд, 2000, 681 – 691.

[8] Турилов, А. А. Болгарские книжники раннего XIV века между Тырновом, Святой горой и Святой землей. – Кирило-Методиевски студии, 21, 2012, 241.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]