Евангелие
Евангелие (от гръцки ευαγγελιον, „блага вест“) е името на четири библейски книги от Новия завет, написани от ученици на Иисус Христос или от техни ученици. В евангелията се съдържат разкази за живота и учението на Иисус Христос – неговото раждане, земен живот, дейност, кръстна смърт, Възкресението и Възнесението му. В по-широк смисъл на думата под Евангелие се разбира и целият Нов Завет.
Времето на съставянето на евангелията се отнася към втората половина на 1 век след Христа. Те са написани от апостолите Матей, Марко, Лука и Йоан, известни и като „четиримата евангелисти“. Четирите евангелия се допълват взаимно и разясняват житието на Исус Христос. Първите три са наречени "синоптични", т.е. епизодите от живота на Спасителя до кръстната му смърт са написани в същата последователност (макар и с някои прескачания), докато евангелието на Йоан е напълно различно произведение в стилово отношение.
Освен четирите канонични евангелия съществуват и около петдесет апокрифни евангелия, които не са включени в църковния канон.
През IX век евангелията са преведени от гръцки на старобългарски език. Най-старите запазени старобългарски преписи са Зографското евангелие и Мариинското евангелие.
От периода на втория разцвет на българската книжнина през XIV в. следва да се споменат богато илюстрованото с цветни миниатюри Четвероевангелие на цар Иван Александър и Видинско евангелие.
В преносен смисъл думата “евангелие” се употребява като съчинение, което съдържа основните положения на някакво учение или като нещо, в което може да се вярва, което се приема за безспорна истина или като основен, най-висши смисъл.
Канонични евангелия[редактиране]
Апокрифни евангелия[редактиране]
- Евангелие от египтяните
- Евангелие от евреите
- Евангелие от евионитите
- Евангелие на Ева
- Евангелие от Варава
- Евангелие от Петър
- Евангелие от Мария
- Евангелие от Никодим [1]
- Евангелие от Филип
- Тайно евангелие от Марко
- Евангелие от Тома [2]
- Протоевангелие на Яков
- Евангелие от Лъжематей
- История на дърводелеца Йосиф
- Евангелие от Юда
