Анселм Кентърбърийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анселм Кентърбърийски
бургундски философ

Роден
1033 г.
Починал
21 април 1109 г. (76 г.)
Философия
Епоха Средновековна философия
Анселм Кентърбърийски в Общомедия

Анселм Кентърбърийски (ок. 103321 април 1109) е средновековен философ, теолог, бенедиктински монах и архиепископ на Кентърбъри от 1093 до 1109 г. Наричан е основател на схоластиката и е известен като създател на онтологическото доказателство за съществуването на Бога. През 1720 г. Анселм е признат за доктор на църквата от папа Климент XI. Той е един от най-изтъкнатите богослови на западното християнство през Средновековието.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Анселм е роден в Аоста в Кралство Арл около 1033 г.[1] Семейството му у родственик на Савойската династия[2]. Родителите му са от благородническо потекло. Баща му Гъндълф е ломбардец по рождение, а майка му Ерменберга е свързана с Ото I Савойски.

Когато е на 23 години Анселм напуска дома си, пресича Алпите и странства из Бургундия и Франция[3]. Тогава, привлечен от славата, на Ланфранк (приор на Абатството в Бек), Анселм пристига в Нормандия през 1059 г. На следващата година влиза в абатството[4]. През 1494 г. е канонизиран, а през 1720 г. папа Климент XI го обявява за един от учителите на църквата. Съчиненията му излизат за първи път препечатани през 1491-1494 г. в Нюрнеберг. През 1675 и 1721 излизат в Париж, а през 1746 г. във Венеция[5].

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Творил във столетието на пълна победа на Католическата църква над обществените дела, на него се е паднала задачата да придаде на това господство метафизическо обяснение. Анселм разработва онтологичното доказателство за съществуване на Бога. То гласяло, че Бог съществува като реален продукт на нашата мисъл. Методът му може да се опише като „вяра, търсеща разбиране“ (fides quaerens intellectum)[6]. Анселм приемал, че щом нещата и думите съществуват реално, то на върха на всички съществуващи неща стои Бог като висше съвършенство. Онтологическото доказателство дало тласък на философската схоластика в току що сформиралите се университети в западна Европа. Анселм отхвърля апофатическото богословие, а вместо това постулира, че познанието за Бога е възможно само по позитивен път (катафатическо богословие). Той приема, че източника на всяко добро е Бог само по себе си и от тук следва, че той е безпределно добър. Неговата линия на аргументация за съществуването на Бога минава и през следното: ако Бог е същество, което по-голямо не може да бъде мислено, то със сигурност съществува в човешкото съзнание, но ако то съществува само в човешкото съзнание, значи има нещо по-голямо, което съществува и в действителност. Този обект е всичко, „което би било най-добре да бъде, при равни други условия. Следователно той е жив, мъдър, могъщ, истинен, справедлив, нематериален, неизменен и вечен сам по себе си“[7]. В своето произведение „За падението на дявола“ той разглежда въпроса за доброто и злото. Според него „Върховното същество“ и „Върховното добро същество“ са идентични и от тук следва, че „всяко същество е добро и всяко добро — същество“[7]. От тук вече Анселм приема, че злото е липса на добро в нещо, което би трябвало то да съществува (доброто)[7].

Схоластиката се утвърдила като водещ богословски метод от 11 век, следвайки кредото на Анселм „Вярвам, за да мога да разбера“. Архиепископът на Кентърбъри не противопоставял вярата на разума, защото след като доказал, че Бог реално съществува, то Всевишният бил господар на нашият разум и единственият начин да Го познаем е само чрез вярата. Известно негово произведение е и „Защо Бог стана човек“, посветен на папа Урбан II. Книгата е една от най-добрите християнски апологии на вярата. В нея Анселм блестящо защитава ортодоксалната християнска Троица от нападките на ислямските богослови. Книгата обяснява смисъла на Боговъплъщението и защо след човешкото падение пред Бога не остава друга възможност за помирение с човека, освен приемането на човешки образ — роденият от Дева Мария, Исус Христос. В своя труд „Дискурс за съществуването на Бога“ той прави онтологична аргументация за съществуването на Бог.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • Радев, Ради (съст.). Антология на Средновековната философия. София, Наука и изкуство, 1986.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Walsh, Michael, ed. Butler's Lives of the Saints. (HarperCollins Publishers: New York, 1991)p. 117
  2. Southern, R. St. Anselm: Portrait in a Landscape. (Cambridge University Press: 1992), p. 8
  3. Charlesworth, Maxwell J., St. Anselm's Proslogion. With a Reply on Behalf of the Fool by Gaunilo and The Author's Reply to Gaunilo, Translated with an Introduction and Philosophical Commentary, Notre Dame: University of Notre Dame Press, 2003.
  4. Радев 1986, с. 126.
  5. Радев 1986, с. 127.
  6. Ауди 2009, с. 33.
  7. а б в Ауди 2009, с. 34.