Възнесение Господне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден.

Есхатология[редактиране | edit source]

Възнесението на Христос

Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.

Дати на Възнесение Господне[редактиране | edit source]

Поради факта, че Великден е подвижен празник, свързаните с него Възнесение Господне и Петдесетница се падат на различни дати всяка година. През следващите години празникът ще се случи на следните дати:

Възнесение Господне 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012
Православен 1 юни 17 май 5 юни 28 май 13 май 2 юни 24 май
Католически 25 май 1 май 21 май 17 май

Те ти, булка, Спасовден![редактиране | edit source]

"Тѐ ти, булка, Спасовден!" е израз, широко разпространен от българския фолклор.[1]

Спасовден е денят в който Христос се възнесъл на небето и се чества на 40-ия ден след Великден. Обичайно изразът се разбира и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично послание по темата е старобългарска рисунка - графит от Преслав.[2]

Обичайно изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най малко очаква.[3]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Днес е Възнесение Господне
  2. Днес е Спасовден. Те ти, булка… Имало и срамен фолклор
  3. Те ти, булка, Спасовден!