Възнесение Господне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден.

Есхатология[редактиране | edit source]

Възнесението на Христос

Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.

Дати на Възнесение Господне[редактиране | edit source]

Поради факта, че Великден е подвижен празник, свързаните с него Възнесение Господне и Петдесетница се падат на различни дати всяка година. През следващите години празникът ще се случи на следните дати:

Възнесение Господне 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012
Православен 1 юни 17 май 5 юни 28 май 13 май 2 юни 24 май
Католически 25 май 1 май 21 май 17 май

История и исагогика[редактиране | edit source]

Според изследователите, земният път на Исус Христос започва на Коледата в 4 г. пр.н.е. във Витлеем и завършва на „Христовата възраст“ със Страстната седмица по времето, когато Пилат Понтийски е прокуратор в Юдея (26-36 г.). Затова християните слагат събитията от Страстната седмица в годините между 29-36, а обичайно в 30 (31) година.

Четиридесет години след събитията със Син Божий в Юдея и Йерусалим, римските легиони под командването на бъдещия император Тит превземат Йерусалим и разрушават Втория храм. А на следващата година (71) в чест на Тит, баща му император Веспасиан го удостил по Виа Сакра в Рим с най-блестящия в историята триумф. Това отдаване на необичайни почести в историята на Древен Рим е продиктувано не от завладяването на нови територии от Римската империя, нито от разбиването от римската армия на някоя могъща държава, развила собствена цивилизация (която впрочем съвместно с гръкоримската и християнската култура, става основа на Западната цивилизация днес) през античността, а от превземането на Йерусалим, със срутването на Втория храм от римските легиони (Храмът в Йерусалим има особено важно значение както за юдаизма, така и за християнството). Устройването на подобен грандиозен триумф, в памет от който до наши дни е оцеляла Арката на Тит, е достатъчно показателно и красноречиво за сериозността с която са гледали римляните на заплахата, породила еврейското въстание с последвалата го Юдейска война. Това е и причината евреите по традиция до наши дни не минават под Арката на Тит. [1] От своя страна римляните гледали с отвращение и презрение на победените във войната юдеи. Веспасиан и Тит отказват традиционната при устройването на триумф титла Judaicus (Победител на юдеите), а съвременникът на всичките тези събития Тацит, пише знаменитата си мисъл:

Всичко свещено за нас е долно за евреите, всичко позволено на тях е нечисто за нас. [2]

От своя страна Юдаизмът и Християнството се надяват на построяването на Трети храм в Йерусалим.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 125-126. ИК „Витлеем“, ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  2. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, изход, стр. 88. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]