Кръщение Господне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кръщение Господне (също Богоявление, Водици, Йордановден или Попова коледа[1]) е християнски празник, отбелязващ кръщението на Иисус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар.

Кръщение Господне - стенопис от Кремиковски манастир

Възникване и развитие[редактиране | edit source]

Кръщение Господне

Свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник съществуват още от II век. Корените на празника водят в Египет. Климент Александрийски съобщава за гностическа общност, която е отбелязала с нощно бдение кръщението на Иисус Христос. Според гностическото схващане по време на Кръщението Логосът се е въплътил в човека Иисус и така се е явил на Земята. Това води до твърдението, че църковният празник Богоявление се е появил като контрареакция на честването на гностическата общност от това време.

Още два мотива се крият зад определянето на датата за този празник. В нощта на 5 срещу 6 януари в Египет се е празнувало раждането на бога на Слънцето Аион от девицата Кора. На 6 януари е бил обелязван и култа към Нил, при който е играла роля представата, че през вечерта от някои извори е извирала кръв вместо вода. Епифаний от Саламин съобщава, че 375 година на този ден египетската църква празнува Рождението на Иисус, както и първото чудо в Кана.

С разпространението на празника се наслагват и допълнителни елементи в неговото съдържание, като се стига дотам, че на 6 януари освен Рожедението във Витлеем и чудото с виното в Кана се отбелязват и преклонението на тримата влъхви и кръщението в река Йордан. Този процес на натрупване престава с преместването на Рождество Христово на 25 декември и така на изток главен празник остава кръщението на Иисус в Йордан, докато на запад продължава да се честват и чудото с виното и преклонението на мъдреците.

Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си във водите на река Йордан Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов Син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица.

История[редактиране | edit source]

Твърде малко са подробностите за земния живот на Иисус Христос преди Неговото кръщение. Спасителят, който наистина се постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на своя Предтеча.

Наскоро преди това св. Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед във Витавара отвъд Йордан. Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа. Неговият зов: „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: „Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?“, а Йоан им отговорил: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, когото вие не познавате. Той е идещият след мене, който ме изпревари, и комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата му“. Когато Иисус се приближил до Йоан, за да се кръсти от него Кръстителят го възпрял с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от тебе, а ти ли идваш при мене?“. Иисус му отговорил: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.“ Тогава Дух Свети слязъл върху него във вид на гълъб, а от небето се чул глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение.“

Православната традиция e запазила празника Кръщение Господне инкорпориран с празника Богоявление, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът - Христос, Свети дух - във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син [2]

Обратно, Западната Християнска традиция посвещава празника Богоявление на събитията, свързани с раждането на Исус Христос: Рождество Христово и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите.

Символика[редактиране | edit source]

Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Бог Отец се явил на човешкия слух, Господ Свети Дух се явил на човешкото зрение, а Бог Син - на осезанието в многогодишното Си общуване с човеците.

Чрез свидетелството на Йоан: „Ето Агнецът Божи, който взема върху себе си греха на света“ (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус се показва Христовата мисия на света и се посочва пътят на спасение. С потопяването в Йорданските води Господ взима върху себе си греховете на човешкия род и умира под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване и възкресение. Чрез тайнството Свето Кръщение, което се извършва в църквата, в човека умира старият греховен и прокълнат човек, за да излезе от свещения купел като наново обновен и възроден.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие показва Бога в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки човек чрез Светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак: „Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.“

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух овехтяла от греха човешка природа.

Обичаи[редактиране | edit source]

Велик Водосвет в центъра на Габрово, 6 януари 2009

На Богоявление се практикува обичаят да се скача в река, за да се извади хвърленият от свещеника кръст. Противно на общоприетото мнение, Православната Църква не забранява изрично жени да участват в ритуала.[3]

С този празник завършват т.нар. Мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат царевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.

Според народното вярване през нощта срещу Йордановден "небето се отваря". Който види това, всичко, което си пожелае се сбъдва. Затова някога хората не са спели през тази нощ. На този ден се извършва освещаване на водата. След водосвета свещеникът хвърля кръста във водата, а мъжете го изваждат. Този, който пръв стигне до кръста и го извади ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако кръста замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Там където е хвърлен кръста болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Също така и всички останали се измиват лицето и ръцете си "за здраве". Рано сутринта момите измиват домашната икона и палешника от каденето на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди.

Името на празника - Мъжки Водици - идва от обичая да се къпят само младоженците и момченцата до едногодишна възраст. На места извършват и т.нар. хаскане, при който 5- 6 мъже обикалят къщите и къпят пеленачетата, млаоженците и годениците . Ако този, който ще къпят е мъж, подхвърлят го три пъти и викат: "Х-а-а-а-са!" - от тук и името на обичая. Подобно къпане се извършва и на Ивановден. На този ден в някои райони обикалят и моми - водичарки. Те ходят по къщите и пеят песни за всеки член от семейството. Тези песни са подобни на коледните и лазарските. Обичая тайани.

Църковен празник: на този ден православната църква отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р.Йордан. По време на кръщенето небето "се отваря" и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас: "Това е Моят възлюбен Син , в Когото е Моето благоволение". Христос се потапя трикратно във водите на р.Йордан и излиза от тях. Това символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението": умира земният човек, умира грехът му и се ражда, възкръсва одухотвореният човек.

Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.

Имен ден[редактиране | edit source]

Богоявление е третият най-празнуван имен ден в България след Гергьовден и Ивановден, отбелязван от около 150 хиляди души.[4]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кабакова Г. И. Коляда // Славянские древности: Этнолингвистический словарь / Под ред. Н. И. Толстого; Институт славяноведения РАН. — Москва: Международные отношения, 1999. — Т. 2. — С. 568. — ISBN 5-7133-0982-7.
  2. http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/01.06_Bogojavlenie/index.htm
  3. Могат ли жени да ловят Св. Кръст на Богоявление?
  4. На Ивановден празнуват повече от 300 хиляди българи (PDF). // НСИ, 2010. Посетен на 6 януари 2010.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Виж също[редактиране | edit source]

Богоявление