Григориански календар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вечният григориански календар от 15 октомври 1582
Йезуит Христофор Клавий е важен член от реформната комисия
Изчисление по костите на ръцете
60-пфениг пощенска марка на Германската поща (1982) за 400 годишнината на григорианския календар

Григорианският календар (понякога наричан и Грегориански календар, „нов стил“) е съвременният международно признат светски календар,[1][2] на който се основава и международният стандарт ISO 8601.

Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар на всеки четири века се пропускат три високосни години ( 1700, 1800 и 1900 година), което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година - например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.[3]

Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина.

Описание[редактиране | edit source]

Григорианският календар е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната тропическа година е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45.5 секунди. Тя варира слабо, с една до две минути, в зависимост от началната точка. Точната стойност, изчислена на 1 януари 2000 година е 365,242 190 419 дни. Средната година при Григорианския календар е 365,2425 дни; за да може броят на годишните дни да е цяло число, през определени периоди, най-често 4 години, се добавя един допълнителен ден, 29 февруари, а годината се нарича „високосна“.

365,2425=365+0,25-0,01+0,0025=365+\frac{1}{4}-\frac{1}{100}+\frac{1}{400}

От тук следва разпределението на високосните години:

  • Всяка година, кратна на 4 е високосна;
  • Всяка година кратна на 100 не е високосна;
  • Всяка година кратна на 400 е високосна (1600, 2000 и т. н.).

Григорианският календар се дели на 12 месеца по следния начин:

Всеки период от седем дни се казва седмица, а дните се наричат така:

Броенето на годините в календара започва с годината, за която средновековните схоластици погрешно приемат, че е година на раждането на Исус Христос. Според евангелията на Матей и на Лука, Исус се ражда по време на управлението на Ирод Велики, за когото съвременната историческа наука е сигурна, че умира през 4 г. пр.н.е. Епохата, започваща с тази дата се нарича „новата ера“, „нашата ера“ или „християнската ера“. Годините в нея се бележат със „сл.Хр.“ (след Христа) или с „н.е.“ (от новата ера), или са без такова уточнение. Годините преди 1 век н.е. се бележат с „пр.Хр.“ или с „пр.н.е.“ (преди новата ера). В западноевропейската традиция новата ера се бележи със съкращението „AD“ (на латински: Anno Domini - Лето Господне) или също е без уточнение, а годините преди 1 век н.е. с „BC“ (на английски: Before Christ - Преди Христа).

Григорианската промяна[редактиране | edit source]

Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години.

В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари.

Както е отбелязано по-горе, средната тропическа година, тоест периодът на завъртане на Земята около Слънцето, отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма средна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни спрямо истинското време и като резултат датата на Великден, определяна според пролетното равноденствие, се отмествала назад към февруари.

За да се приведе календарът в съответствие с равноденствието, нов вариант е предложен за пръв път от калабрийския доктор Алойзий Лилий. Новият календар е одобрен на 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII.[4]

Новият календар премахва високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия:

  • годината е кратна на 100;
  • годината не е кратна на 400.

Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.

Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 г. ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете.

Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под негова власт. Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други (Франция и други ), съвсем скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция, за да го приеме през 1918 г., като се оказва че Октомврийската революция започнала на 25 октомври 1917 г. според юлианския календар, всъщност е започнала на 7 ноември 1917 г.

В България григорианският календар е въведен в гражданския живот с Указ № 8 на цар Фердинанд I съгласно който 31.III.1916 г. веднага е последван от датата 14.IV.1916 г. (Държ.вест., бр. 65, 21.III.1916 г.). В Сърбия това става на 18.I.1919 г., в Гърция – на 9.III.1924 г. и т.н.

Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на една и съща дата (23 април 1616 г.), но не и в един и същи ден. Допълнителни трудности идват от факта, че календарите се отдалечават и григорианската „поправка“ от 10 дни през 16-ти и 17-ти век, през 18-ти век е 11 дни, през 19-ти век е 12 дни и през 20 век - 13 дни.

Григорианският календар не предвижда година Нула и вековете и хилядолетията започват с годината номер 1. Следователно:

Григорианският календар е малко по-дълъг от реалното време на обикаляне на Земята около Слънцето, т.е. 365,2425 вместо 365,2422 дни, така че, ако периодът се запази през вековете, около 3000-та година ще трябва да се отнеме още един ден.

Хронологична схема[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Introduction to Calendars. // United States Naval Observatory. Посетен на 15 януари 2010.
  2. ((en)) Doggett, L. E. Calendars. // 2010. Посетен на 21 септември 2010.
  3. ((en)) Meeus, J и др. The history of the tropical year. // Journal of the British Astronomical Association 102 (1). 1992. с. 42.
  4. A. Ziggelaar: The Papal Bull of 1582 Promulgating a Reform of the Calendar. In: G.V. Coyne, M.A. Hoskin, O. Pedersen: Gregorian Reform of the Calendar: Proceedings of the Vatican conference to commemorate its 400th anniversary. Specola Vaticana, citta del vaticano 1983 (online); S. 201
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Calendrier grégorien“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.