Високосна година

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Високосна година е година с 366 дни (вместо 365), тоест година, съдържаща 29 февруари.

Високосните години са начин да се привърже календарната година към сезоните. Сезоните се повтарят всяка тропическа година (времето, за което Земята, въртейки се около Слънцето, преминава между 2 последователни пролетни равноденствия). Това отнема около 365,2422 дни, така че при фиксиран календар с 365 дни сезоните биха се изместили. Това се избягва чрез вмъкването на един допълнителен ден, което увеличава годината на 366 дни. В юлианския и григорианския календари този допълнителен ден се добавя към февруари, който става 29 дни.

Настоящо правило[редактиране | edit source]

От въвеждането на григорианския календар:

  • годините, кратни на 4 са високосни, останалите не са;
  • изключение 1: годините, кратни на 100 не са високосни;
  • изключение 2: годините, кратни на 400 са високосни.

Така 1984, 2000, 2004 години са високосни, а 2003, 1900, 2100 не са.

Юлианският календар, използван преди григорианския, спазва само първото правило.

Логиката на горните правила е следната:

С добавянето на един ден на всеки четири години, средната година има 365,25 дни. Това обаче още причинява изместване на пролетното равноденствие на тропическата година, затова на всеки 100 години се пропуска една високосна година. Така средно аритметичната година става 365,24 дни. За съжаление това все още не е достатъчно точно, затова се добавя високосна година на всеки четири века, което довежда средната година до 365,2425 дни.

Въпреки направените корекции, григорианският календар е малко по-дълъг от реалното време на обикаляне на Слънцето, 365,2425 вместо 365,2422 дни. Има предложения за допълнително правило, годините, кратни на 4000, да не са високосни, но засега те не се приемат. Реформата на григорианския календар (през 1582 г. ) цели да се привърже календарът към пролетното равноденствие, което е постигнато за предвидимото бъдеще (периодът на завъртане може да се промени).

Ирански календар и Прабългарски календар[редактиране | edit source]

Иранският календар също има един допълнителен ден, вмъкван приблизително на всеки четири години, но по-прецизна и по-сложна система определя кои години са високосни в иранския (или персийски) календар.

Според някои изследователи, историци и археолози, календарът на прабългарите е малко по-точен от григорианския при дълъг период от време. Предполага се, че системата е близка до тази на персийския календар.

Китайски календар и Еврейски календар[редактиране | edit source]

Китайският и еврейският календари са лунно-слънчеви и високосните години имат един допълнителен месец. В китайския календар високосният месец се добавя според сложни правила и например, ако е след втория месец, се нарича просто „допълнителен втори месец“. В еврейския календар допълнителният месец се казва Адар Шени (втори Адар) и се добавя след Адар. Според метоничния цикъл, той се добавя седем пъти на всеки деветнадесет години.

Високосни секунди[редактиране | edit source]

Забележете, че високосната година е съвсем различно нещо от високосните секунди, които се добавят от време на време и се базират на наблюдения върху въртенето на Земята около оста си. Това е начин да се привърже времето (календарният ден) към слънчевия ден.

Вижте също[редактиране | edit source]