Ирански календар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Иранският календар или Слънчева хиджра (на персийски: تقویم هجری شمسی؛ سالنمای هجری خورشیدی) е астрономически слънчев календар, използван официално в Иран и Афганистан.

Летоизчислението се води от преселването (хиджра) на пророка Мохамед от Мека в Медина. Началото на годината е денят на пролетното равноденствие. През вековете календарът се уточнява няколко пъти, за да отговаря на административните, религиозните и климатическите изисквания. В неговата разработка взима участие големият персийски поет Омар Хайям.

История[редактиране | edit source]

Древни календари[редактиране | edit source]

Най-ранните свидетелства за календарната традиция в Иран са от 2 хилядолетие преди новата ера. Първият напълно запазен календар е от времето на Ахеменидите.

Древноперсийски календар[редактиране | edit source]

Предполага се, че древните иранци са използвали календар, който се е състоял от 6 сезона, като всеки от тях е бил с приблизителна продължителност от 2 лунни месеца. Годината започвала около пролетното равноденствие, имала 12 лунни месеца (всеки по 29 или 30 дни), наброявайки по този начин 354 дни. За да се компенсира разликата с тропическата година веднъж на 6 години се добавял 13-ти месец. [1] Месеците са имали названия, свързани с разни чествания или със сезонните дейности. Календарът е модифицирана версия на лунния вавилонски календар и е отразявал влиянието на културата на Месопотамия.

В таблицата е даден списъкът на древноперсийските месеци.[2]

No Староперсийски език
Латиница
Еламитски език
Латиница
Значение
Приблизителен превод
Съответни вавилонски месеци
Латиница
Съответни юлиански месеци
1 Ādukanaiša Hadukannaš неясно Nīsannu март–април
2 Θūravāhara Turmar Вероятно "Месец на силна пролет" Ayyāru април–май
3 Θāigraciš Sākurriziš "Месец за събиране на чесен" Sīmannu май–юни
4 Garmapada Karmabataš "Гореща спирка" Du'ūzu юни–юли
5 Turnabaziš Ābu юли–август
6 Karbašiyaš Ulūlū август–септември
7 Bāgayādiš Bakeyatiš "Месец на поклонение на бог (възможно Митра)" Tašrītu септември–октомври
8 *Vrkazana Markašanaš "Месец на убиване на вълци" Arahsamna октомври–ноември
9 Āçiyādiya Hašiyatiš "Месец на поклонение на огъня" Kisilīmu ноември–декември
10 Anāmaka Hanamakaš "Месец на неизвестен бог (?)" Tebētu декември–януари
11 *Θwayauvā Samiyamaš "Страшният месец" Šabāţu януари–февруари
12 Viyax(a)na Miyakannaš "Месец на копаене" Addāru февруари–март

Зороастрийски календар[редактиране | edit source]

През V в. пр.н.е. администрацията на Ахеменидите (648330 пр.н.е.) въвежда нов тип календар по подобие на древноегипетския — слънчев, с 12 месеца по 30 дни, наричани с имената на почитаните зороастрийски язати. [1] Всеки месец се дели на четири интервала, подобни на седмици. Дните на месеца също носят имената на зороастрийските божества. През дните, чието име съвпада с това на месеца, провеждат се чествания на божеството.

No Авестийско име на язата (в род.пад.) Значение Средноперсийско название Современно персийско название
Латиница Приблизителен превод Латиница На персийски Латиница
1 Frawašinąm Духовни пазачи Frawardīn فروردین Farvardīn
2 Ašahe Vahištahe Справедливост и истина Ardwahišt اردیبهشت Ordībehešt
3 Haurvatātō Цялост Xordād خرداد Xordād
4 Tištryehe Сириус Tīr تیر Tīr
5 Amərətatātō Безсмъртие Amurdād مرداد Mordād
6 Xšaθrahe Wairyehe Желана власт Šahrewar شهریور Šahrīvar
7 Miθrahe Договор Mihr مهر Mehr
8 Apąm Вода Ābān آبان Ābān
9 Āθrō Огън Ādur آذر Āzar
10 Daθušō Творецът Day دی Dey
11 Waŋhə̄uš Manaŋhō Блага мисъл Wahman بهمن Bahman
12 Spəntayā̊ Ārmatōiš Свято благочестие Spandarmad اسفند Esfand

Календарът има голямо значение за спазване на религиозните обреди. Той определя пантеона на основните божества и осигурява честото споменаване на техните имена.

След завоюването на Персия от Александър Македонски и неговата смърт започва царуването на династията на Селевкидите (330150 пр.н.е.). Те въвеждат гръцката традиция летоизчислението да се води на ери, с които се отбелязва началото на царските династии. Така започва ерата на Александър, която по-късно става известна като ерата на Селевкидите. Зороастрийските жреци губят своето влияние, тъй като новите владетели изповядват друга религия. Затова, макар да приемат летоизчислението на ери, жреците въвеждат своето начало — ерата на Зороастър. Предполага се, че това е първият опит да се определят датите, свързани с живота на Зороастър. Без да разполагат с исторически източници, жреците се обръщат към вавилонските архиви, известни из целия древен свят. От там те научават, че 228 години преди ерата на Алексанъдр в Персия се е случило велико събитие. В действителност това събитие е завоюването на Вавилон от Кир Велики през 539 пр.н.е., но жреците го интерпретират като годината на откровението на техния пророк. От друга страна според светата книга Авеста Зороастър получава божието откровение, когато е на 30 години. Оттук жреците определят годината на неговото раждане — 568 пр.н.е.. Тя навлиза в летописите като началото на ерата на Зороастър, макар да е всъщност на Персийската империя. Тази дата и досега погрешно се споменава в някои енциклопедии като година на раждането на Зороастър.

Календари на Аршакидите и Сасанидите[редактиране | edit source]

Партската династия (Аршакидите) (248 пр.н.е.224 н. е.) въвежда малки промени в календарната система на Селевкидите. При тях новата ера започва от 248 пр.н.е. — годината, през която Аршакидите сменят Селевкидите. При тях наименованията на месеците и дните са партски еквиваленти на авестийските названия. Тези наименования малко се различават от използваните по-късно от Сасанидите (224650) средноперсийски имена. Така например съвременният ирански месец „дей“ се нарича „дадвах“ (творец) при Ахеменидите, при Аршакидите той е „датуш“, а при Сасанидите е „дадв/дай“.

През 224 г. Ардашир I, основателят на Сасанидската династия, добавя 5 дни към края на годината и ги нарича „гата“ в чест на древни зороастрийски химни със същото название. С този акт на практика се приема 365-дневен календар, в основата на който е египетският слънчев календар. Египетската система бе известна на иранците от няколко столетия, макар да не бе използвана от тях. Новата система предизвиква объркване и среща съпротива. За да не се пропуснат светите дати обредите се извършват в продължение на няколко дни. И в наше дни някои зороастрийски празненства имат две дати.

За да се синхронизира с тропическата година, чиято продължителност е 365,2422 дни, веднъж на 120 години (според други данни всеки 116 години) се добавя 30-дневен месец. Този календар става първоизточник на современния ирански календар и в него са запазени зороастрийските наименования на месеците. Последният персийски цар от династията на Сасанидите Яздегерд III завършва реформата на календара, като избира 643 г. за началото на новата ера. Този календар получава името „Яздегерди“.

Средновековни календари[редактиране | edit source]

След победата на арабите над Сасанидската династия мюсюлманските владетели въвеждат ислямския календар, при който летоизчислението започва от хиджрата на пророка Мохамед, а годината се състои от 12 лунни месеца. Календарът е официален в целия ислямски свят и досега запазва своето религиозно значение в Иран. Той е лунен и при него се губи съответствието между месеците на годината и природните сезони. Това води до разминаването на календара със селскостопанските дейности, при което събирането на данъците почва да изпреварва събирането на реколтата. Административните трудности стават причина за паралелното използване на друг календар, подобен на сасанидския.

Календар на Джалали[редактиране | edit source]

През 1079 г. селджукският султан Джалал ад-Дин Малик Шах официално въвежда слънчев календар, разработен в обсерваторията на неговата столица Исфахан от Омар Хайям и други астрономи. Основната цел на календара е по-прецизното свързване на началото на годината с пролетното равноденствие. За пролетно равноденствие се приема моментът на навлизането на слънцето в съзвездие Овен. Според него 1 фарвардин на 468 г. по Слънчевата хиджра, когато се приема календарът, съответства на 9 рамадан 417 г. по лунната хиджра и на 19 фарвардин 448 г. по Яздегерди (15 март 1079). Новият календар получава названието Джалали в чест на Малик Шах. Продължителността на всеки месец се изчислява според навлизането на слънцето в съответното зодиакално съзвездие и е между 29 и 32 дни. Продължителността на даден месец може да се различава с по 1 ден през различните години. Названията на месеците съответстват на арабските наименования на зодиите. В този си вид календарът следва сезоните, броят на дните на всеки месец се определя от астрономически наблюдения с голяма прецизност и се избягва необходимостта от периодичното включване на допълнителна година. Поддържането на календара обаче е много трудоемко и след смъртта на Малик Шах през 1092 г. те практически спират. [3]. При разработването на този календар Хайям изчислява с голяма прецизност продължителността на 1079 г. равна на 365,24219858156 дни [3] (в действителност е 365.2422464 дни).[4] Освен това астрономите, отговорни за календара, установяват правилото за последователността на обикновени и високосна година. Според него по време на всеки 33-годишемн цикъл се добавят 8 дни. Схемата е следната: 7 пъти на всеки 4 години се добавя по 1 ден (т.е. на всеки 4 години има 1 високосна година), а последният 8-ми ден на цикъла се добавя след 5 години. [2]

12-годишен животински цикъл[редактиране | edit source]

Нахлуването на монголските завоевателите на иранските територии през XIII в. е съпроводено със засилено влияние на китайско-уйгурската култура. По отношение на календарната систем иранците никога не възприемат изцяло техния 12-годишен цикъл с години, наречени на животни. Той постепенно се адаптира към съществуващите лунни и слънчеви календарни системи, използвани дотогава, като в определени случаи някои години изцяло изпадат от 12-годишния цикъл. [2]

Реформи през XX в.[редактиране | edit source]

Иран[редактиране | edit source]

През 1911 г. при управлението на Каджарите (конституционна монархия) парламентът официално въвежда държавен календар, основан на Джалали, с 12-годишен цикъл с имена на животни и с названия на месеци според зодиакалните знаци. Този календар се използва до 1925 г., когато на власт идва Реза Пахлави, основателят на последната шахска династия в Иран. На 31 март 1925 г. иранският парламент приема нов календар, наречен „Слънчева хиджра“. При него летоизчислението започва от 622 г. — хиджрата на Мохамед от Мека в Медина, първият ден на годината съвпада с първия ден на пролетта според слънчевата година, премахва се 12-годишният цикъл с животинските имена и се възстановяват древните зороастрийски названия на месеците.

По същество календарът е опростен вариант на Джалали. Първите 6 месеца съдържат 31 дни, следващите 5 мес. - 30 дни, а последният месец има 29 дни (или 30 през високосните години). По-голямата продължителност на първото полугодие е свързана с по-дългия период между пролетното и есенното равноденствие. Включването на високосните дни следва 33-годишния цикъл, но той понякога става 29- или 37-годишен.

През 1976 г. Мохамед Реза Пахлави променя началото на летоизчислението и вместо хиджра на Мохамед то става предполагаемата година на качването на престола на Кир Велики (559 г. пр.н.е.) Новата ера се казва шахиншахи (перс. شاهنشاهی‎) (царска), а 21 март 1976 г. става първият ден на 2535 г. от тази ера. Ислямските свещеници се противопоставят на нововъведението, а обществото го игнорира. През 1978 г. шахът е принуден да върне ерата на хиджра.[2]

След иранската революция през 1979 г. ислямското религиозното ръководство на страната премахва всичко, свързано с династията Пахлави, но не променя календара и запазва древните зороастрийски названия на месеците.

Афганистан[редактиране | edit source]

През 1922 г. по примера на Иран в съседния Афганистан, където дотогава официално се използва само лунната хиджра, се въвежда иранският слънчев календар със зодиакалните имена на месеците. На езика дари те, както и в Иран преди реформата от 1925 г., се наричат с арабските названия, а на езика пущу тези названия се превеждат буквално. Отначало подобно на календара Джалали броят на дните в месеците варира в зависимост от движението на слънцето по зодиака (от 29 до 32). През 1957 г. се приема иранската система с постоянния брой дни в месеците, като названията на месеците се запазват.[2]

Съвременен ирански календар[редактиране | edit source]

Летоизчислението се води от преселването (хиджра) на пророка Мохамед от Мека в Медина. Новата година започва при настъпването на пролетното равноденствие в северното полукълбо и се отбелязва с празника (Норуз). Първият ден на новата година се определя по 5 начина:

  • Ако пролетното равноденствие настъпва след пладне на 365-ия ден и преди пладне на 366-ия ден, тогава 1 фарвардин започва в 0 часа на 366-ия ден. Старата година в този случай се явява редовна.
  • Ако пролетното равноденствие настъпва след пладне на 366-ия ден, тогава 367-ят ден се смята за първия ден на новата година, а старата година се явява високосна.[5]

Имена на месеците[редактиране | edit source]

Брой дни Персийски език (Иран) Дари
(Афганистан)
Пущу
(Афганистан)
Съответствие в Григорианския календар
(за невисокосна год.)
Зодия
МФА Оригинално изписване Кирилица МФА Оригинално изписване МФА Оригинално изписване
1 31 færværdin فروردین Фарвардин hamal حمل wrai ورى 21 март20 април Овен
2 31 ordiːbeheʃt اردیبهشت Ордибехещ sawr ثور ɣwajai غویى 21 април21 май Телец
3 31 xordɒːd خرداد Хордад dʒawzɒ جوزا ɣbarɡolai غبرګولى 22 май21 юни Близнаци
4 31 tiːr تیر Тир saratɒn سرطان t͡ʃunɡɑʂ چنګاښ 22 юни22 юли Рак
5 31 mordɒːd مرداد Мордад asad اسد zmarai زمرى 23 юли22 август Лъв
6 31 ʃæhriːvær شهریور Шахривар sonbola سنبله waʐai وږى 23 август22 септември Дева
7 30 mehr مهر Мехр mizɒn میزان təla تله 23 септември22 октомври Везни
8 30 ɒːbɒn آبان Абан 'aqrab عقرب laɻam لړم 23 октомври21 ноември Скорпион
9 30 ɒːzær آذر Азар qaws قوس lindəi لیندۍ 22 ноември21 декември Стрелец
10 30 dej دی Дей dʒadi جدی marɣumai مرغومى 22 декември20 януари Козирог
11 30 bæhmæn بهمن Бахман dalvæ دلو salwɑɣə سلواغه 21 януари19 февруари Водолей
12 29/30 esfænd اسفند Есфанд hut حوت kab كب 20 февруари20 март Риби

В Афганистан имената на месеците и на 2-та езика (дари и пущу) са преведени от арабските названия на зодии. В Иран месеците носят имената на зороастрийските язати.

Имена на сезоните[редактиране | edit source]

Годината се дели на 4 сезона, всеки с 3 месеца.

Имена на дните на седмицата[редактиране | edit source]

Седмицата на иранския календар започва в събота и свършва в петък, който е официален почивен ден.

Названията на дните от неделя до четвъртък се образуват чрез добавяне на бройни числа към името на събота (шамбе), така че преведено буквално се получава: неделя — „една-събота“, понеделник — „две-събота“ и т.н. Названието на петъка — джоме — произлиза от арабската дума „събрание“ и отразява традицията на колективната петъчна молитва при мюсюлманите.

Математически алгоритъм за Слънчевата хиджра[редактиране | edit source]

Слънчевата хиджра не само е сред най-древните календари в света, но е и най-точният от използваните днес. Календарът се основава върху астрономическите наблюдения и изчисления за определяне на пролетното равноденствие и не съдържа вътрешни допускания, които да носят грешки.[6][7] Астрономическите наблюдения могат да се избегнат, ако вместо определянето на пролетното равноденствие се приложи математическият алгоритъм за система за включване на високосни години. Този алтернативен метод е предложен от иранския математик Ахмад Бирашк. [8], но не се използва на практика. Според алгоритъма годините се групират в малки цикли, при които след първите 4 редовни години всеки следващ 4-годишен период завършва с високосна година. Тези цикли, които съдържат 29, 33 или 37 години, се групират в средни годишни цикли с по 128 години (съставени от 29, 33, 33 и 33-годишни цикли) или 132 години (съставени от 29, 33, 33 и 37-годишни цикли). Големият цикъл от 2820 години се образува от 21 последователни 128-годишни цикли и завършващ 132-годишен цикъл. За началото на схемата за редуването на редовните и високосните години е взета 1925 г. и тя няма да се повтори до 4745 г.

Всеки 2820-годишен цикъл съдържа 2137 редовни години с 365 дни и 683 високосни години с 366 дни, при което средната продължителност на годината на големия цикъл е 365,24219852 дни. Това е толкова близко до продължителността на тропическата години (365,24219878 дни), че грешката от 1 ден се натрупва след като минат 3,8 милиона години. [9]

Слънчева хиджра и Григориански календар[редактиране | edit source]

Годината на Слънчевата хиджра започва около 21 март по григорианския календар и свършва около 20 март на следващата година. За да се превърне иранската година в еквивалентната григорианска година, трябва да се прибавят 621 години, когато периодът е между 21 март и 31 декември, или 622 години, когато периодът е между 1 януари и 20 март.

В таблицата е дадено съответствие между Слънчевата хиджра и Григорианския календар. Високосните години на Слънчевата хиджра са означени със звездичка (*) [10]

33-годишен
цикъл [11]
Слънчева хиджра Григорианска година Слънчева хиджра Григорианска година
1 1354* 21 март 1975 – 20 март 1976 1387* 20 март 2008 – 20 март 2009
2 1355 21 март 1976 – 20 март 1977 1388 21 март 2009 – 20 март 2010
3 1356 21 март 1977 – 20 март 1978 1389 21 март 2010 – 20 март 2011
4 1357 21 март 1978 – 20 март 1979 1390 21 март 2011 – 19 март 2012
5 1358* 21 март 1979 – 20 март 1980 1391* 20 март 2012 – 20 март 2013
6 1359 21 март 1980 – 20 март 1981 1392 21 март 2013 – 20 март 2014
7 1360 21 март 1981 – 20 март 1982 1393 21 март 2014 – 20 март 2015
8 1361 21 март 1982 – 20 март 1983 1394 21 март 2015 – 19 март 2016
9 1362* 21 март 1983 – 20 март 1984 1395* 20 март 2016 – 20 март 2017
10 1363 21 март 1984 – 20 март 1985 1396 21 март 2017 – 20 март 2018
11 1364 21 март 1985 – 20 март 1986 1397 21 март 2018 – 20 март 2019
12 1365 21 март 1986 – 20 март 1987 1398 21 март 2019 – 19 март 2020
13 1366* 21 март 1987 – 20 март 1988 1399* 20 март 2020 – 20 март 2021
14 1367 21 март 1988 – 20 март 1989 1400 21 март 2021 – 20 март 2022
15 1368 21 март 1989 – 20 март 1990 1401 21 март 2022 – 20 март 2023
16 1369 21 март 1990 – 20 март 1991 1402 21 март 2023 – 19 март 2024
17 1370* 21 март 1991 – 20 март 1992 1403* 20 март 2024 – 20 март 2025
18 1371 21 март 1992 – 20 март 1993 1404 21 март 2025 – 20 март 2026
19 1372 21 март 1993 – 20 март 1994 1405 21 март 2026 – 20 март 2027
20 1373 21 март 1994 – 20 март 1995 1406 21 март 2027 – 19 март 2028
21 1374 21 март 1995 – 19 март 1996 1407 20 март 2028 – 19 март 2029
22 1375* 20 март 1996 – 20 март 1997 1408* 20 март 2029 – 20 март 2030
23 1376 21 март 1997 – 20 март 1998 1409 21 март 2030 – 20 март 2031
24 1377 21 март 1998 – 20 март 1999 1410 21 март 2031 – 19 март 2032
25 1378 21 март 1999 – 19 март 2000 1411 20 март 2032 – 19 март 2033
26 1379* 20 март 2000 – 20 март 2001 1412* 20 март 2033 – 20 март 2034
27 1380 21 март 2001 – 20 март 2002 1413 21 март 2034 – 20 март 2035
28 1381 21 март 2002 – 20 март 2003 1414 21 март 2035 – 19 март 2036
29 1382 21 март 2003 – 19 март 2004 1415 20 март 2036 – 19 март 2037
30 1383* 20 март 2004 – 20 март 2005 1416* 20 март 2037 – 20 март 2038
31 1384 21 март 2005 – 20 март 2006 1417 21 март 2038 – 20 март 2039
32 1385 21 март 2006 – 20 март 2007 1418 21 март 2039 – 19 март 2040
33 1386 21 март 2007 – 19 март 2008 1419 20 март 2040 – 19 март 2041

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б S. H. Taqizadeh: Old Iranian Calendars
  2. а б в г д Encyclopaedia Iranica. Article "Calendars". By Antonio Panaino, Reza Abdollahy, Daniel Balland.
  3. а б Omar KhayyamThe MacTutor History of Mathematics archive
  4. Kazimierz M. Borkowski, "The tropical year and solar calendar", The Journal of the Royal Astronomical Society of Canada 85/3 (June 1991) 121–130.
  5. ((fa))Техерански Университет. Календарен център
  6. ((fa)) BBC-Persian Arts
  7. ((fa)) Persian Studies
  8. ((fa)) Ахмад Бирашк
  9. Calendar
  10. Holger Oertel. Persian calendar by Holger Oertel. // Ortelius.de, 30 May 2009. Посетен на 2013-05-21.
  11. The Persian calendar for 3000 years, (Kazimierz M Borkowski), Earth, Moon and Planets, 74 (1996), No. 3, pp 223–230. Available at [1].
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Иранский календарь“ и страницата „Iranian calendars“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.