Аршакиди
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Династията на Аршакидите (арменски Аршакуни) е царска династия, управлявала древна Армения в периода 54 - 428. За партските Аршакиди под името Ашканиди говори и ал-Масуди в своето съчинение “Златните наноси”.[1]
[редактиране] Царе
- Вагаршак-Ванон, 11 — 16
- Аршак I, 34-35 втори Аршакидски цар на арменския трон, както по арменските, така и според римските източници. Син на партския цар Артабан. Убит след година при заговор, организиран от римляните.
- Трдат I, 51 — 88
- Санатрук, 88—110
В хронологията на Себеос четвърти цар от Аршакидите под името Артабан.
Споменава се в хронологията на Себеос под името Аршак, като петия Аршакидски цар, без да се броят Ашхадар и Партамасир.
- Сохемос (Тигран VII), ок. 140—161
- Пакор (Бакур), ок. 161—163
- Сохемос (Тигран VII), ок. 163—185
- Хосров I Велики, 211—259 - управлява 48 години. След падането на Партските Аршакиди през 226 ги приютява в Армения, и също води успешни войни с Арташир I Сасанидски. Убит от ръката на Анак от рода на партските Аршакиди, които приютява в заговор, организиран от Арташир Сасанидски.
- Хосров II Котак , 330 − 338 - начало на царстването — осмата година на Костандин(306—337). Посадил Хосровския лес, който съществува и днес. Основава нова столица- град Двин.
Разбива втурналата се в Армания войска на мазкутите в битката при Ошакан.
- Тиран, 338 − 350 - царува 13 години според всички арменски източници, освен Херонаци. По време на римо-персийските войни от 335-338 г. е взет в плен от персийския цар Шапуг и ослепен.
- Аршак II, 350 − 369
- Пап, 370 − 374
- Вараздат, 374 − 378
- Аршак III , 378 − 389
- Вагаршак II , 378 − 382 разделение на Армения през 387 г. на Римска под управлението на Аршак и Персийска под управлението на Хосров
- Хосров III, 387 − 389
- Врамшапух (Вагарш III), 389—415 царува 26 години според Самуел Анеци. С неговата поддръжка през 405 г. Месроп Маштоц създава арменската азбука.
-
- безцарствие 3 години
- Арташес IV, 423 − 428
