Ивановски скални църкви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ивановски скални църкви
Rock-Hewn Churches of Ivanovo*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Ivanovo Monastery.JPG
Държава Флаг на България България
Тип Културно наследство
Критерии vii, viii, ix
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 43°43′ с. ш. 25°58′ и. д. / 43.716667° с. ш. 25.966667° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1979  (3та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.

Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

История и обща информация[редактиране | edit source]

Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (XIII-XIV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен II (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.

Ктиторски портрет на цар Иван Александър

Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол (най-богато украсена със стенописи), "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII и XIV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на XIV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. "Висарионов патерик". През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През XVIII век е обект на поклонение.

Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Василиев, А. Ивановските стенописи, С. 1953.
  • Бакалова, Е. Ивановските стенописи и идеите на исихазма. - Изкуство, 1976, № 9,
  • Бакалова, Е. Принос към изследването на царската идеология в Средновековна България (Стенописите в църквата „Архангел Михаил” край Иваново) . - Проблеми на изкуството, 1988, № 3, 31-45.
  • Мавродинова, Л. Ивановските скални църкви. С., 1989.
  • Йорданов, Стоян. Скалният манастир "Свети архангел Михаил" при село Иваново, София, 2004.
  • Асен Чилингиров. Кой е дарителят на Ивановските стенописи. С., Алфаграф, 2011.

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]