Л

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирилска буква Л
Cyrillic letter El - uppercase and lowercase.svg
Цифрова стойност: 50
Уникод (hex)
Главна: U+041B
Mалка: U+043B

Л, л e буква от кирилицата. Обозначава венечната странична апроксимантна /l/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки (12-та в българската, 13-та в руската, беларуската и сръбската, 14-та в македонската) и 16-та в украинската. Използва се също така и в азбуките на народите от бившия СССР. В старобългарската азбука има название людиѥ, съответно в църковнославянскалюди. В глаголицата се изписва така Glagolitic ljudi.svg, а в кирилицата — Л. И в двете азбуки има цифрова стойност 50. Произлиза от гръцката буква Ламбда λ. В различните шрифтове буквата Л може да се срещне в два варианта. Първият е Λ-образен и представя нейната първоначална форма. Вторият е П-образен и е въведен в началото на 19 век от "Санктпетербургската словолитница на Ревильон и Кo", като в следващите десетилетия се разпространява повсеместно.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. А. Шицгал. Русский гражданский шрифт. 1708—1958. М.: Искусство, 1959.

Вижте също[редактиране | edit source]